LIBER XV
O. T. O.
Ecclesiae Gnosticae Catholicae Canon Missae
LIBER XV
O.T.O.
Канон на Месата на Гностическата Католическа Църква
Редактирана от древните документи на асирийски и гръцки от Майстор Терион
I. За Обзавеждането на Храма
На Изток, което ще рече по посока на Болескин, който се намира на Лох Нес в Шотландия, на две мили източно от Фойърс, се разполага светилище или Висок Олтар. Неговите размери трябва да са 7 фута в дължина, 3 фута — в ширина, 44 дюйма височина. Той трябва да е покрит с пурпурен олтарен покров, върху който могат да бъдат бродирани в златно кралски лилии (fleur-de-lys), слънчево сияние или друга подобаваща емблема.
От всяка страна на Олтара трябва има колана или обелиск, така че техният черен и бял цвят да се уравновесяват взаимно.
Надолу от Олтара трябва да има подиум с три стъпала, на бели и черни квадрати.
Над Олтара е надолтарието, на чийто връх е поставена репродукция на Стелата на Откровението, с по четири свещи от всако страна. Под Стелата е мястото за «Книгата на Закона», с по шест свещи от всяка страна). Под тях е Светият Граал, от всички страни заобиколен с рози. Пред Чашата има място за Дискос. От двете страни, зад розите, има две големи свещи.
Всичко това е закрито с голяма Завеса.
На върха на равностранен триъгълник, чиято основа е линията съединяваща двате колони, има неголям черен правоъгълен олтар от два куба, поставени един върху друг.
Като се приеме този олтар за среда на основата на друг подобен и същия по големина триъгълник, на върха на този втори триъгълник има малък кръгъл купел.
На върха на третия тригълник, построен по същия начин, има вертикално разположената Гробница.
II. За Служителите на Месата
ЖРЕЦЪТ. Носи Свещеното Копие и отначало е облечен в обикновено бяла роба.
ЖРИЦАТА. Трябва да бъде наистина Недокосната Дева (virgo intacta) или посветена на служението на Великия Орден. Тя е облечена в бяло, синьо и златисто. Тя носи Меча, препасан на ален пояс и Дискоса и Хостиите, или Питките от Светлина.
ДЯКОНЪТ. Той е облечен в бяло и жълто. Той носи «Книгата на Закона».
Две ДЕЦА. Те са облечени в бяло и черно. Едното Дете носи кана с вода и съд със сол, второто— запалена кадилница и ковчеже с благовония.
III. За церемонията на Входа
ДЯКОНЪТ като отваря вратите на Храма, пуска Конгрегацията и заема своя пост между малкия олтар и купела. (За допуска на конгрегацията трябва да наблюдава страж на вратата).
ДЯКОНЪТ отива напред и се покланя пред открития Висок Олтар, където е въздигнат Граала. Той целува «Книгата на Закона» три пъти, отваря я и поставя върху надолтарието. Той се обръща на Запад.
ДЯКОНЪТ: Прави по твоята воля и нека това да бъде целия Закон. Провозгласявам Закона на Светлината, Живота, Любовта и Свободата в името на ИАО.
КОНГРЕГАЦИЯТА: Любов е Законът, любов по Воля.
ДЯКОНЪТ отива на своето място, между олтара на тамяна и купела, обръща се на Изток и прави Стъпката и Знака на Човек и Брат. Всички повтарят след него.
ДЯКОНЪТ и всички ХОРА:
Вярвам в един ГОСПОД, таен и неизразим; и в една Звезда в компанията на Звезди, от чийто огън сме създадени и към която ще се върнем; и в един Отец на Живота, Тайна на Тайните, в името Му – ХАОС, единственият наместник на Слънцето на Земята; и в един Въздух, който подхранва всичко, което диша.
И вярвам в една Земя, нашата всеобща Майка, и в едно Лоно, в което са породени всички хора и в което ще се упокоят, Тайна на Тайните, в името И— БАБАЛОН.
И вярвам в Змията и Лъва, Тайна на Тайните, в името Му — БАФОМЕТ.
И вярвам в една Гностичеса и Католическа Църква на Светлината, Живота, Любовта и Свободата, словото на чиито Закон е ТЕЛЕМА.
И вярвам в общението на Светиите.
И тъй както храната и питието всекидневно в нас се превръщат в духовна същност, вярвам в Чудото на Месата.
И изповядвам едно Кръщение на Мъдростта, посредством което извършваме Чудото на Въплъщението.
И изповядвам, моя живот уникален и вечен; който е бил, и е, и ще бъде.
AUMGN, AUMGN, AUMGN.
Зазвучава музика. Влиза детето с каната и солта. Влиза ДЕВАТА с Меча и Дискоса. Влиза детето с кадилницата и благовонието. Те застават с лице към ДЯКОНА като се построяват в линия между двата олтара.
ДЕВАТА: Поздрав от Земя и Небе!
Всички дават Приветсвения знак на Мага водени от ДЯКОНА.
ЖРИЦАТА, черното дете отляво и бялото дете – отдясно, се възкачва по стъпалата на Високия Олтар. Те я чакат долу. ЖРИЦАТА поставя Дискоса пред Граала. След като му се поклони, тя слиза, и заедно с ДЕЦАТА, които я следват като бялото е до нея, се движи змиевидно като описва 3,5 кръга (по часовниковата стрелка —около малкия олтар, обратно на часовниковата стрелка – около купела, по часовниковата стрелка — около малкия олтар и купела заедно и после обратно на часовниковата стрелка около малкия олтар, а от там — към Гробницата на запад.) ЖРИЦАТА изважда Меча си и сваля Завесата [пред Гробницата].
ЖРИЦАТА: Със силата на + Желязото ти казвам: «Стани!».
В името на нашия Господ + Слънцето
и нашия Господ + …, за да дадеш сили на Събратята.
ЖРИЦАТА прибира Меча в ножницата.
ЖРЕЦЪТ излизайки от Гробницата като държи Копието вертикално с две ръце – дясна върху лява, срещу гърдите си, прави първите три правилни стъпки. След това предава Копието на ЖРИЦАТА и прави трите знака на покаянието. След това коленичи и с две ръце извършва обожание на Копието. Звучи музика на покаяние.
ЖРЕЦ: Аз съм човек сред човеците.
Взема Копието отново и го обръща с острието надолу. Изправя се.
Как бих могъл да бъда достоен, да давам сили на Събратята?
ЖРИЦАТА взема от детето водата и солта и ги смесва в купела.
ЖРИЦАТА: Нека солта на Земята увещае Водата да донесе силата на Великото Море. (Коленичи). Майко, бъди боготворена.
Тя се връща на Запад и с разкрита длан осенява с три кръста + —челото, гърдите и тялото на ЖРЕЦА.
Бъди, Жрецът, чист с тяло и душа!
ЖРИЦАТА взема кадилницата от детето, и я поставя на малкия олтар. Тя слага тамяна в нея.
Нека Огънят и Въздухът направят сладостен света! (Коленичи). Отче, бъди боготворен.
ЖРИЦАТА се връща на Запад и три пъти с кадилиницата прави + пред ЖРЕЦА, както предишншя път.
Бъди Жрецът, пламенен с тяло и душа!
Децата си взимат обратно оръжията след използването им.
Сега ДЯКОНЪТ взема от Високия Олтар осветената Мантия и я връчва на ЖРИЦАТА. Тя облича ЖРЕЦА в неговата алена и златна Мантия.
Нека пламъкът на Слънцето, бъде твое одеяние , о ти, ЖРЕЦ на Слънцето!
ДЯКОНЪТ взема Короната от Високия Олтар. (Короната може да бъде златна, платинена или изготвена от магически електрон, но без други метали, с изключение на примесите, необходими за получаване на сплав. При желание може да бъде украсена със скъпоценни камъни. Но задължително трябва да бъде обвита от урей, а опорната шапка трябва да е от същия ален цвят, както мантията и от кадифе.)
Нека Змията бъде твоя Корона, о ти, ЖРЕЦ на ГОСПОДА!
Като коленичи тя взема Копието между разтворените си ръце и единадесет пъти, много нежно, ги прокарва по ствола на Копието.
Нека ГОСПОД бъде сред нас!
Всички дават Приветствения Знак.
ХОРАТА: Така да бъде!
IV. За Церемонията на Отваряне на Завесата
ЖРЕЦ: За това Теб, когото обожаваме също призоваваме. Със силата на въздигнатото Копие!
Той въздига Копието. Всички повтарят Приветствения Знак. Звучи фраза с триумфална музика. ЖРЕЦЪТ с лявата си ръка хваща дясната ръка на ЖРИЦАТА [все още коленичила], като държи изправено Копието.
Аз, ЖРЕЦ и КРАЛ, вземам теб, Дева чиста, неопетнена; Аз те въздигам; Аз те отвеждам на Изток; Аз те възнасям на върха на Земята.
Той възкачва ЖРИЦАТА на Олтара, като на трон. ДЯКОНЪТ и ДЕЦАТА се слеват в редица зад него. ЖРИЦАТА взема Книгата на Закона, заема мястото си и я държи отворена върху гърдите си с две ръце като оформя обърнат надолу триъгълник с палците и показалците си. ЖРЕЦЪТ предава Копието на ДЯКОНА, взема каната от детето и напръсква ЖРИЦАТА, като осенява с 5 кръста + нейните, рамена и бедра. Палецът на ЖРЕЦА е винаги между средния пръст и показалеца докато не държи Копието. ЖРЕЦЪТ взема кадилницата от детето и прави още 5 кръста, както преди. ДЕЦАТА поставят своите оръжия на съответните олтари. ЖРЕЦЪТ целува «Книгата на Закона» три пъти. Той коленичи за известно време в обожание със събрани ръце, като кокалчетата на пръстите са плътно допрени едно към друго, а палецът е в положението, за което бе казано. Той става и спуска завесата над целия олтар. Всички се изправят [по указание на ДЯКОНА]. ЖРЕЦЪТ взема Копието от ДЯКОНА и го държи както преди — като Озирис или Птах. Той обхожда Храма три пъти, следван от ДЯКОНА и ДЕЦАТА както преди. (Последните, когато не използват ръцете си, ги държат кръстосани върху гърдите си.) При последната обиколка те го оставят и отиват на мястото си, между купела и малкия олтар, където коленичат в обожание, с ръце събрани длани и вдигнати над главите им. Всички повтарят това движение. ЖРЕЦЪТ се връща на Изток и изкачва първото стъпало на Олтара.
ЖРЕЦЪТ: О, Кръг от Звезди, на който нашия Отец е само младши брат; невъобразимо чудо, душа на безкрайното пространство! Пред Теб е Времето посрамено, и разумът смутен, и разбирането помръкнало, не можем Теб да постигнем, освен ако образа ти не бъде Любов. За това: със семена, и корен, и стъбло, и пъпка, и листо, и цвят, и плод, ние Те призоваваме.
Отвърна тогава жрецът & каза на Кралицата на Пространството като целуна нейните прелестни вежди и росата от светлината й окъпа цялото му тяло в благоуханен аромат на пот: О Нуит, непрекъсната на Небето, нека бъде винаги така: хората да не говорят за Теб като Една, а като за Никоя; и нека изобщо не говорят за теб, тъй като си непрекъсната! (I:27)
По време на тази реплика ЖРИЦАТА трябва да е съблякла напълно робата си. Виж ССХХ, I:62.
ЖРИЦА: А да ме обичаш е по-хубаво от всички неща: ако под нощните звезди в пустинята, ти веднага запалиш тамяна ми пред мен, като ме призоваваш с чисто сърце и Змийския пламък в него, още малко и ще дойдеш в лоното ми да полегнеш. За една целувка ти тогава ще желаеш всичко да дадеш; но който даде една прашинка ще изгуби всичко в този час. Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми. Ревностно ти повелям да дойдеш пред мен в едничка роба и покрит с разкошен немес. Обичам те! Копнея за теб! Бледа или пурпурна, забулена или сладострастна, Аз, която съм цялата наслада и пурпур, и опиянение в най-съкровен смисъл, те желая. Окрили и разбуди блясъка, навит вътре в теб: ела при мен! (I:62-65)
ЖРЕЦЪТ изкачва второто стъпало.
ЖРЕЦЪТ: O, тайна на тайните, скрита в същността на всички живо! Не Теб боготворим, защото, този който се боготвори си също Ти. Ти си Това, а Това съм Аз.
Аз съм пламъкът, който гори във всяко човешко сърце и в ядрото на всяка звезда. Аз съм Живот и дарителят на Живот, и затова е познанието за мен познанието на смъртта. Аз съм сам. (II:6) Няма Бог, където съм Аз. (II:23)
ДЯКОНЪТ и КОНГРЕГАЦИЯТА се изправят на крпака в Приветствен Знак.
ДЯКОН:
„Но вие, о народе, мой, станете & се събудете.
Нека ритуалите се изпълняват, както подобава, с радост и красота.
Има ритуали на елементите и празници на времената.
Празник на първата нощ на Пророка и неговата Невеста!
Празник на трите дни на написването на Книгата на Закона.
Празник на Тахути и детето на Пророка – тайна, О Пророко!
Празник на Върховния Ритуал и празник на Равноденствието на Боговете.
Празник на огъня и празник за водата; празник на живота и по-голям празник за смъртта!
Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз!
Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада!“ (II:34-43)
ЖРЕЦЪТ изкачва третото стъпало.
ЖРЕЦ: Ти, който си Един, наш Господ във Вселената Слънцето, наш Господ в самите нас, чието име е Тайна на Тайните, върховно битие, чието сияние, озаряващо световете също е диханието, което прави всеки Бог и дори Смъртта да треперят пред теб. Със Знака на Светлината + — яви се Ти славен върху Престола на Слънцето! Направи отворен пътя на съзиданието и на разума между нас и нашите съзнания. Озари нашето разбиране. Окуражи нашите сърца. Нека Твоята светлина изкристализира в нашата кръв, като ни изпълва с Възкресение.
A ka dua
Tuf ur biu
Bi a’a chefu
Dudu nur af an nuteru.
ЖРИЦАТА: Няма закон отвъд “Прави по Твоята Воля”.(III:60)
ЖРЕЦЪТ разтваря двете половини на Завесата с Копието. През време на предишното слово ЖРИЦАТА може при необходимост (например, ако церемонията се провежда във варварска страна) отново да се облече с мантията.
ЖРЕЦЪТ:
ΊΩ ʼΊΩ ʼΊΩ ʼΙΑΩ ΣΑΒΑΩ
ΚΥΡΙΗ ʼΆΒΡΑΣΑΞ ΚΥΡΙΗ ΜΕΙΘΡΑΣ ΚΥΡΙΗ ΦΑΛΛΗ.
ʼΊΩ ΠΑΝ, ʼΊΩ ΠΑΝ ΠΑΝ,
ʼΊΩ ʼΙΣΧΥΡΟΝ, ʼΊΩ ʼΑΘΑΝΑΤΟΝ, ʼΊΩ ʼΆΒΡΟΤΟΝ,
ʼΊΩ ʼΙΑΩ.
ΧΑΙΡΕ ΦΑΛΛΗ ΧΑΙΡΕ ΠΑΝΦΑΓΗ ΧΑΙΡΕ ΠΑΝΓΕΝΕΤΟΡ.
ʽΆΓΙΟΣ, ʽΆΓΙΟΣ, ʽΆΓΙΟΣ ʼΙΑΩ.
ЖРИЦАТА е седнала с Дискоса в дясната си ръка, а Чашата – в лявата. След това ги оставя: ЖРЕЦЪТ поднася Копието, което тя целува 11 пъти. След това, ЖРИЦАТА притиска Копието до гърдите си, а ЖРЕЦЪТ, ката пада в нозете и, целува нейните колене, като протяга ръце по нейните бедра.Той остава в тази поза на обожание, докато ДЯКОНЪТ напява Кратките Молитви.
Всички стоят подредени в поза Dieu Garde: стъпала под прав ъгъл, ръцете свободно спуснати, палците хвънати един с друг. Това е стандартна изправена поза, която се използва винаги, ако няма други указания.
V. За Отслужването на Кратките Молитви, които са Единадесет на брой
Слънцето
ДЯКОНЪТ: Господ видим и осезаем, от който нашата земя е само една замръзнала искра, която се върти около теб с ежегодно и ежедневно движение, извор на светлина, извор на живот, нека твоето постоянно лъчение ни окуражава за непрестанен труд и наслада, та като непрестанни съучастници в твоята щедрост да можем да даряваме в личната си орбита нашия живот и светлина, подкрепа и радост за тези, които се въртят около нас, без да изчерпваме същността и блясъка си.
ХОРАТА: Така да бъде.
Господът
ДЯКОНЪТ: Господ, таен и пресвят, извор на живот, извор на любов, извор на свобода, бъди винаги неизменен и могъщ вътре в нас, сила на енергия, пламък на движение! Нека се трудим с усърдие заедно с теб, за да пребъдем в изобилната ти радост.
ХОРАТА: Така да бъде.
Луната
ДЯКОНЪТ: Владичице на нощта, която като се въртиш около нас, ту видима ту невидима, в твоето време, бъди благосклонна към ловци и влюбени, и към всички хора, които се трудят по земята и всички моряци по морето!
ХОРАТА: Така да бъде.
Владичицата
ДЯКОНЪТ: Даряваща и приемаща радост, врата на живота и любовта, бъди Ти винаги готова, Ти и твоята служителка за твоята служба на радостта!
ХОРАТА: Така да бъде.
Светиите
ДЯКОНЪТ: Господ на Живота и Радостта, който си мощта на човека, който си същността на всеки истински Бог по лицето на Земята, непрекъснато знание от поколение на поколение, който си обожаван от нас по пусти места и в гори, по планини и в пещери, открито по пазарите и тайно в покоите на нашите домове, в храмове от злато и мрамор и слонова кост, както и в тези храмове на нашите тела, ние подобаващо възпоменаваме тези достойни, които в древността те обожаваха и проявяваха пред хората твоята слава.
При произнесяне ня всяко име ДЯКОНЪТ очертава знак + с палец, вложен между показалеца и средниия пръст. По време на обичайна Меса е достатъчно да се упоменат само имената с главни букви.
ЛАО-ЦЗЪ, СИДХАРТХА, Кришна, ТАХУТИ, Моисей, ДИОНИС, МУХАММАД и ТО МЕГА ТЕРИОН, с тях също Хермес, ПАН, Приап, Озирис и Мелхиседек, Хем, и Амон, и МОНТУ, ХЕРАКЪЛ, Орфей и Одисей; заедно с Вергилий, КАТУЛ, Марциал, РАБЛЕ, СУИНБЪРН и много други свети бардове; АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ, Симон Маг, Мани, ПИТАГОР, Василид, Валентин, ВАРДЕСАН и ИПОЛИТ, предали Светлината на Гнозиса на нас, които сме техни приемници и наследници; заедно с Мерлин, Артур, Гамурет, Парсифал и много други пророци, жреци и царе, опазили Копието и Чашата, Меча и Диска от варвари; а също Карл Велики и неговите паладини, Вилхелм Шейрен, Фридрих Хохенщауфен, Роджер Бейкън, МЪЧЕНИКЪТ ИАКОВ БУРГУНДСКИ ДЕ МОЛЕ, ХРИСТИАН РОЗЕНКРОЙЦ, Улрих фон Гутен, Парацелс, Михаел Майер, РОДРИГО БОРДЖИА (папа Александър Шести), Якоб Бьоме, Френсис Бейкън (лорд Веруламски), Валентин Андреа, Роберт Флад, Джон Ди, СЪР ЕДУАРД КЕЛИ, Томас Воган, Елайас Ешмол, Молинос, Адам Вейсхаупт, Волфганг фон Гьоте, Людвиг (крал Баварски), Рихард Вагнер, АЛФОНС ЛУИ КОНСТАН, Фридрих Ницше, Харгрейв Дженнигс, Карл Келнер, пълководецът Форлонг, сър Ричард Пейн Найт, сър Ричард Френсис Бъртън, Пол Гоген, доктор Жерар Анкос, доктор Теодор Ройс и сър АЛИСТЪР КРОУЛИ, — о, Синове на Лъва и Змията! С всички твои светии достойно възпоменаваме, тях достойните, които бяха, са, и ще бъдат.
Нека тяхната Същност присъства тук, силна, могъща и бащинска, за да бъде този празник съвършен!
ХОРАТА: Така да бъде.
Земята
ДЯКОНЪТ: Майко на плодородието, върху чиито гърди лежи водата, чиято буза е милвана от въздуха и в чието сърце е оънят на Слънцето, лоно на целия живот, възвръщаща се благодат на сезоните, отвърни благоприятно на молитвата на труда и към пастирите и земеделците бъди ти благосклоннна!
ХОРАТА: Така да бъде.
Първопричините
ДЯКОНЪТ: Мистериозна Енергия, триформена, мистериозна Материя в четворно и седморно разделение, взаимодействието на чиито неща тъче танца на Покрова на Живота върху Лицето на Духа, нека има Хармония и Красота във вашите мистични любови, за да има за нас здраве и богатство и сила и божествена наслада според Закона на Свободата, нека всеки следва своята Воля като силен човек, който се радва на своя път като на курса на Звезда, който пламти завинаги в радостната компания на Небесата.
ХОРАТА: Така да бъде!
Раждане
ДЯКОНЪТ: Да бъде щастлив часът и вратата на живота да се отвори с мир и благополучие, за да се радва тя, коята ражда деца и бебе да хване живота с двете си ръце.
ХОРАТА: Така да бъде!
Бракосъчетание
ДЯКОНЪТ: За всички, които днес се съединяват с Любов по воля, нека да има успех, нека силата и умението да се съединят, за да донесат екстаз и красота да отвърне на красота.
ХОРАТА: Така да бъде!
Смърт
ДЯКОН: Срок за всичко, което живее, чието име е неразгадаемо, бъде благоприятен за нас в твоя час.
ХОРАТА: Така да бъде!
Краят
ДЯКОНЪТ: На тези, от чиито очи е паднал воалът на живота, да бъде дадено постигането на техните истински Воли, независимо дали желаят поглъщане в Безкрайността, или да се съединят със своите избрани и предпочитани, или да останат в съзерцание, или да бъдат в покой, или да посигнат подвига и героизма на въплъщението на тази планета, на друга, или на някоя Звезда, или нещо друго, на тях, нека дадено постигането на техните истински Воли! Да! постигането на техните истински Воли! AϒMГN, AϒMГN, AϒMГN.
ХОРАТА: Така да бъде!
Всички сядат.
ДЯКОНЪТ и ДЕЦАТА помагат на ЖРЕЦА и ЖРИЦАТА, готови да вземат съответното оръжие, когато е необходимо.
VI. За освещаването на елементите
ЖРЕЦЪТ прави петте кръста – +3 +1 +2 над Дискоса и Чашата; +4 над Дискоса; +5 над Чашата.
ЖРЕЦ: Живот на Човека на Земята, плод на труда, прехрана на дерзанието, така бъди ти храна на Духа!
Докосва Хостията с Копието.
Със силата на Жезъла
Да бъде този хляб Тяло Божие!
Взема Хостията.
ΤΟΥΤΟ ʼΈΣΤΙ ΤΟ ΣΩΜΑ ΜΟΥ.
[Връща Хостията на място,] коленичи, покланя се на Хостията, изправя се, обръща се към Хората и показва Хостията [като държи под нея Дискоса]. След това отново се обръща и връща Дискоса и Хостията на място и още веднъж се покланя. Музика.
Взема Чашата.
Съсъд на радостта на Човека на Земята, отдих от труда, вдъхновение за усилие, така бъди, ти, екстаз за Духа!
Докосва Чашата с Копието.
Със силата на Жезъла
Да бъде това вино Кръвта на Бог!
Взема Чашата.
ΤΟΥΤΟ ʼΈΣΤΙ ΤΟ ΠΟΤΗΡΙΟΝ ΤΟΥ ʽΆΙΜΑΤΟΣ ΜΟΥ.
[Оставя Чашата на място,] коленичи, поклоня се на Чашата, изправя се, обръща се към Хората като им показва Чашата. След това отново се обръща и връща Чашата на място и още веднъж се покланя. Музика.
Взема Копието.
Защото това е Заветът на Възкресението.
Той прави петте кръста върху ЖРИЦАТА.
Приеми, о Господи, това жертвоприношение на живота и радостта, истински гаранти на Завета на Възкресението!
ЖРЕЦЪТ предава Копието на ЖРИЦАТА, която го целува. След това той я докосва между гърдите и по тялото. След това въздига ръцете си нагоре като да обхване цялото светилище.
Нека това жертвоприношение бъде понесено по вълните на Ефира към нашия Господ и Отец Слънцето, което пътува по Небесата с името си «ОН».
ЖРЕЦЪТ сваля ръце, целува ЖРИЦАТА между гърдите и прави три големи кръста върху Дискоса, Чашата и самия себе си. Той се удря в гърдите. Всички повтарят това дейтвие.
Чуйте, о, светии на истинската църква от древни времена, в същността си присъстващи и сега: вас ние искаме да наследим, с вас искаме да сме в единение и от вас искаме благословение в името на IAO.
ЖРЕЦЪТ прави три кръста върху Дискоса и Чашата заедно. Снема покрова от Чашата, коленичи, взима Чашата в лявата си ръка, а Хостията — в дясната. С Хостията прави петте кръста върху Чашата.
Той възвдига Хостията и Чашата.
Звън на камбана.
ʽΆΓΙΟΣ ʽΆΓΙΟΣ ʽΆΓΙΟΣ ʼΙΑΩ.
ЖРЕЦЪТ връща на мястото Хостията и Чашата и се покланя.
[ЖРЕЦЪТ взема Копието. ДЯКОНЪТ се връща на мястото си.]
VII. За Службата на Химна
ЖРЕЦ:
Ти, който си Аз, отвъд всичко, което аз съм!
Който нямаш природа и нямаш име!
Който си, когато всичко, освен теб изчезне —
Ти център и тайна на Слънцето!
Ти скрит извор на всички неща знайни
И незнайни, Ти отделен, сам.
Ти истинският огън в тръстиката,
излюпващ и наплодяващ ,
Извор и семе на Живот,
Любов, Свобода и Светлина!
Ти, отвъд слово и отвъд взор!
Теб призовавам, мой бледен свеж огън,
Разпалващ се, когато се устремявам.
Теб призовавам, вечно оставащ,
Теб център и тайна на Слънцето,
И това най-свещено тайнство,
На която средството съм аз.
Яви се, най-ужасен и най-благ,
Както е по закона, в твоето дете.
ХОР:
Защото за Отеца и Сина,
Мерило е Светия Дух.
Мъжко-женски, свръхсъщностен, един,
Мъжко същество, забулено в женска форма.
Слава и обожиние във висините,
Ти гълъб обожествяващ хората,
Най-царствено пробяган път
Към пролетно слънце през зимни бури.
Слава и обожание да бъде на Теб,
Мъзга на Вселенския Ясен – дървото вълшебно!
Пъври полухор, МЪЖЕ: Слава на Тебе от златната гробница!
Втори полухор, ЖЕНИ: Слава на Тебе от лоното очакващо!
Първи полухор, МЪЖЕ: Слава на Тебе от неразораната земя!
Втори полухор, ЖЕНИ: Слава на Тебе от обещаната дева!
МЪЖЕ: Слава на Тебе, истинско Единство на вечната Троица!
ЖЕНИ: Слава на Тебе, ти отец и майка
и Себе на Аз, който съм Аз,
МЪЖЕ: Слава на Тебе, отвъд всяка граница,
Ти извор на сперма, ти семе и кълн!
ЖЕНИ: Слава на Тебе, вечно Слънце, —
Ти Един в Три, Ти Три в Един!
ХОР:
Слава и обожание на Тебе,
Мъзга на Вселенския Ясен – дървото вълшебно!
Същността на Химна съставляват тези слова, но за тях напълно или отчасти трябва да има музика, написана колкото се може по-умело. Дори Отците на Църквата да утвърдят други химни за употреба, този ще трябва да се изпълнява пръв, преди останалите, защото е техен отец.
VIII. За Мистичния Брак и Сливането на елементите
ЖРЕЦЪТ взема Дискоса между показалеца и средния пръст на дясната си ръка.
ЖРИЦАТА взема Чашата с дясната си ръка.
ЖРЕЦ: Господ най-таен, благослови тази духовна храна за нашите тела даряваща ни здраве, богатство и сила, радост и мир и това изпълнение на волята и на любовта по воля, което е безкрайно щастие.
ЖРЕЦЪТ прави кръст с Дискоса и го целува. [Поставя Дискоса на Олтара и предава Копието на ЖРИЦАТА.] Снема покрова от Чашата, прекланя колена и се изправя. Музика.Той взема Хостията и я разчупва над Чашата. Дясната половина на Хостията поставя обратно върху Дискоса. След това отчупва частица от лявата половина.
ΤΟΥΤΟ ʼΈΣΤΙ ΤΟ ΣΠΕΡΜΑ ΜΟΥ.
ʽΌ ΠΑΤΗΡ ʼΈΣΤΙΝ ʽΌ ʽΗΥΙΟΣ ΔΙΑ ΤΟ ΠΝΕΥΜΑ ʽΆΓΙΟΝ.
ʼΆΥΜΓΝ. ʼΆΥΜΓΝ. ʼΆΥΜΓΝ.
Той оставя на мястото и лявата половина на Хостията. ЖРИЦАТА с лявата си ръка протяга Копието с острието напред за да приеме частица от Хостията. ЖРЕЦЪТ обхваща Чашата с лявата си ръка. Те заедно потапят Копието в Чашата.
ЖРЕЦЪТ и ЖРИЦАТА: HRILIU.
ЖРЕЦЪТ взема Копието. ЖРИЦАТА покрива Чашата. ЖРЕЦЪТ [предава Копието на ЖРИЦАТА] прекланя колена, изправя се, покланя се и събира длани, а след това се удря в гърдите.
ЖРЕЦЪТ: О, Лъв и О, Змия, който унищожаваш унищожителя, бъди силен сред нас!
О, Лъв и О, Змия, който унищожаваш унищожителя, бъди силен сред нас!
О, Лъв и О, Змия, който унищожаваш унищожителя, бъди силен сред нас!
ЖРЕЦЪТ съединява ръце върху гърдите на ЖРИЦАТА и взема Копието от нея. Обръща се към Хората, покланя се, въздига Копието и прави кръст върху тях.
Прави по твоята воля и нека това да бъде целият закон.
ХОРАТА: Любов е законът, любов по воля.
Той спуска Копието и се обръща с лице на Изток. ЖРИЦАТА взема Копието в дясната си ръка, а с лявата предлага Дискоса. ЖРЕЦЪТ коленичи.
В устата ми да бъде същността на живота на Слънцето!
Той взема Хостията с дясната си ръка, прави кръст с нея върху Дискоса и я поглъща. Тишина. ЖРИЦАТА взема Чашата, снема покрова и я предлага на ЖРЕЦА, както в предишното действие.
ЖРЕЦЪТ: В устата ми да бъде същността на радостта на Земята!
ЖРЕЦЪТ взема Чашата, прави с нея кръст върху ЖРИЦАТА, изпива Чашата и я връща на нейното място.
Тишина. ЖРЕЦЪТ се изправя, взема Копието и се обръща към Хората.
ЖРЕЦЪТ: Няма част от мен, която не е от Боговете.
Желаещите от ХОРАТА да се причастят (а други не може да има), изразяват своето намерение. За всеки има приготвена Питка от Светлина и по цяла чаша вино.
ДЯКОНЪТ ги построява и те един след друг отиват към Олтара. ДЕЦАТА вземат Елементите и им предлагат. Хората се причестяват, както ЖРЕЦА, като приемат позата на Възкресението и произнасят същата формула: «Няма част от мен, която не е от Боговете». Тази част от церемонията се изключва само в следните случаи: ако церемонията има характер на празнуване, когато се причестява само ЖРЕЦЪТ; ако тя е част от бракосъчетание, когато се причестяват само бракосъчетаващите се; ако е част от церемония по кръщение, когато причастие приема само кръщавания; и ако влиза в състава на церемония на конфирмация при достигане на полова зрялост, когато се причестяват само конфирмантите. Част от Светите Дарове ЖРЕЦЪТ може да съхрани за причастие на болен в дома му.
ЖРЕЦЪТ закрива всичко със завесата и прави кръст с Копието върху Хората като произнася следните слова.
ЖРЕЦЪТ: ГОСПОД ви благословя!
ГОСПОД просветлява умове ви, ободрява сърца ви и укрепва телата ви!
ГОСПОД ви довежда до постигане на вашите Истински Воли, Великото Дело, Summum Bonum, Истинска Мъдрост и Съвършено Щастие!
ЖРЕЦЪТ се оттегля в Гробницата на Запад, ДЯКОНЪТ и ДЕЦАТА го следват. Музика (по желание).
***
Бележка: ЖРИЦАТА и другите служители никога не приемат причастие, тъй като се явяват части на самия ЖРЕЦ.
Някои тайни формули на тази Меса се съобщават на ЖРЕЦА при неговото посвещението в сан.
