ЕСЕ ПО ОНТОЛОГИЯ

С НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ЦЕРЕМОНИАЛНАТА МАГИЯ

(1902 e.v.)

(включено в LIBER LXVIIМечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра)

AA

Публикация в клас C

(“Берашит” беше написано в Делхи, Март 20 и 21, 1902. Неговото оригинално затлавие беше “Crowleymas Day.” Беше отпичатано частно в Париж през 1903. Зедно и “Наука и Будизъм” са добавени (към Книга 67) за да завършат логичната последованелност от 1898 до сега. Всичко беше, обаче, прегледано отново. Където имаше празнина в доказателствата, те бяха добавени, докато всичко заприлича на съвършен хризолит. Повечето беше направено докато течаха морните летни часове на (простете за израза!) на 1902 в Лагер Нещастие и Лагер Отчаяние край ледника Чого, в тези редки промеждутъци между грижите по въшки, консерви, малария, просмукваща вода, обща болезненост, злочестина, и постоянни снежни бури, които дават място на мигновен проблясък на някой по-висш разум от този, който е непрестанно съсредоточен върху живота в лагера.  Следващата и финална версия отне достатъчно дълго време от зимата на 1902-1903. Ръкописът беше приет  в S. P. R. T. през май на същата година, е след окончателен преглед, счетен за нужен от моя ирландски произход, отиде за отпечатване.“ –  Бележка към Книга 67 „Мечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра

בראשית

О човеко, с дръзновена природа, ти изкусно създание!

Няма да схванеш това, по същия начин както разбираш нещата обикновени.

Оракули на Зароастър1

Като представям на света тази теория за Вселената, имам само една надежда тя да произведе някакво дълбоко впечатление, а именно, че моята теория има достойнството за обяснява разликите между тритеголеми форми на религия, существуващи по света: Будизъм, Индуизъм и Християнство, и да ги адаптира към онтологичната наука с математически, а не мистични заключения. Мохамеданството сега няма да засягам, защото в каквато и да било светлина да го разглеждаме (а неговите езотерични школи, често са напълно ортодоксални), във всеки случай то трябва да попадне в едно от трите направление – на Нихилизма, Адвайтизма или Двайтизма.

Като вземам обичайната хипотеза за вселената, тази за нейната безкрайност, или поне за безкрайността на Бога, или за бецкрайността на някаква реално съществуваща субстанция или идея, ние първо идваме до въпроса за възможността за съвместно съществуване на Бог и човек.

Християните в категорията на съществуващото причисляват между други неща, от чието разглеждане можем да се откажем заради целите на тази полемика, Бог като безкрайна същност, човек, Сатана и неговите ангели; като човека със сигурност, а Сатаната – предполагаемо, са крайни същества. Те не са различни аспекти на една същност, а отделни и дори антагонистични съществувания. Всички са еднакво реални; не можем да признаем мистици като Керд 2 за ортодоксални тълкуватели на религията на Христос.

Индуистите причисляват към тази категория Брахма, безкраен във всички измерения и направления и неотличим от Плерома на Гностиците и Майа, илюзията. В определен смисъл това е антитезата ноумен и феномен, в която ноуменът се лишава от всички предикати и почти се разтваря в Nichts 3, под названието на, «Alles» 4. (Ср. Макс Мюлер за метафизичната Нирвана, Уводен очерк към неговия превод на «Дхамапада» 5). Будистите не изразяват мнение.

Нека се опитаме да оценим онтологическата сила на съществуванията, мислени от тези две религии съответно, като помним, че христиаяският Бог е безкраен, но все пак разглеждайки възможността да предположим, че той е краен Бог. Във всяка уравновесена система от сили, ние можем да ги сумираме и ги представим като триъгълник или серия от триъгълници, които в крайна сметка да сведем до един. Във всяка движеща се система, ако сумарната движеща сила бъде приложена в противоположна посока, равновесието ще бъде получено. И всяка сила в такава равновесна система ще бъде равна на сумарната на всички останали. Нека x, предназначението на вселената, бъде равнодействащата сила на Б, С и Ч (Бог, Сатана и Човек). Тогава Ч, на свой ред е равнодействаща сила на, Б, С и – х. Така че можем да считаме всяка от тези сили за върховна, и няма основание да обожаваме една, а не друга. Всички те са крайни. Християните ясно виждат този аргумент; именно затова незначителният идол от Книгата Битие постепенно се развива до неосезаемия, но вътрешно противоречив призрак днес. Но ако Б е безраен, то останалите сили не могат да имат никакво влияние върху него. Както казва Уевел, по странно съвпадение предвиждащ метриката на «In Memoriam», «Нито една сила на земята, колкото и да е голяма, не може да разтегли нишка, дори и най-фина, по хоризонтална линия, която да е абсолютно права »6.

Определението на Бог като безкраен имплицитно отрича човека; докато ако той е краен, то това е край на християнските причини за поклонение, въпреки че, смея да кажа, сам мога да открия няколко достатъчно добри. (Впрочем, не очаквам да бъда помолен.)

Полученото равновесие между Бог и човек, разрушително за култа, е разбира се абсурдно. Ние трябва да го отхвърлим, освен ако не искаме да изпаднем в Позитивизъм, Материализъм или нещо подобно. Но, тогава, ако наричаме Бог безкраен, като какви да считаме човека и Сатаната? (като последният, най-малкото, със сигурност не е интегрална част от него)? Измамата не е в моето доказателство (което е впрочем ортодоксалното) че краен Бог е абсурден, а в предположението, че човек притежава някаква реална онтологическа сила 7.

Както намеквах по-горе, ако една от силите в нашата механична система е безкрайна, то останалите, колкото и да са големи, са относително и абсолютно нищо.

При каквито и да било категории, безкрайността изключва крайното, освен ако това крайно не е тъждествена част от това безкрайно.

В категорията на съществуващите неща, при безкрайно пространство, тъй като все още работим при тази хипотеза, материята или го изпълва, или не го изпълва.  В първия случай материята е безкрайно голяма, във втория – безкрайно малка. И при този втори случай се оказва, че размерът на материалната вселена няма никакво значение: дали нейният диаметър е 1010000 светлинни години или половин миля няма значение; тя е безкрайно малка, Нищо. Противоречащата на математиката илюзия, че тя съществува, е това което индусите наричат Майа.

Ако, от друга страна, материалната вселена е безкрайна, то за Брахма и Бог не остава място, и възможността за религия е по същия начин изключена.

Нека сега погледнем под друг ъгъл. Индусите, независимо от всички свои усилия, не могат разумно да обяснят Майа, причината за всички страдания. Тяхната позиция е в корена си слаба, но поне може да се каже в тяхна защита, че те са се опитвали да съгласуват своята религия със здравия смисъл. Християните, от друга страна, въпреки че са виждали до къде може да доведе манихейската ерес 8, и са я унищожили, не са признали официално съвсем същото заключение за човека и не са отрекли съществуването на човешката душа като различна от божествената душа.

Разбира се, Трисмегист, Ямвлих, Порфирий, Бьоме и мистиците като цяло, по същество са го направили, въпреки понякога с твърде непонятни уговорки , подобни на тези които правят в някои случаи и самите ведантисти.

С изчезването на човека от категориите на реално съществуващото, завинаги изчезва и Бог като Личност, и се превръща в Атман, Плерома, Айн Соф и каквото си поискаш име, безкраен във всички направления и всички категории. Да отричаме една означава да разрушим цялото доказателство и да се заплетем обратно в изходната Двайтистка позиция.

Изцяло съчуствам на моя нещастен приятел, преподобнея Менсел Б. Д..9, в неговите сърцераздирателни жалби срещу логическите изводи на Школата Адвайта. Но при неговата изходна хипотеза за безкраен Бог, безкрайно пространство, време и т.н., друго заключение е невъзможно. Деканът Менсел се е оказал в невъзможното положение на някой, който нито се отказва от предпоставките, нито оспорва валидността на логическите процеси, но се свива от ужас пред неизбежното заключение – той предполага, че някъде нещо трябва да не е наред, и заключава, че единствената употреба на разума е да открие своят малоценност в сравнение с вярата. Както справедливо отбелязва Дойсен 10, вярата в християнски смисъл означава просто да бъдеш убеден при недостатъчни основания 11. Това със сигурност е  последното прибежище на некомпетентността.

Но въпреки че винаги от гледна точка на изходната хипотеза за безкрайността на пространството и т.н. недвойствената позиция на Ведантистите и на великите немски философи е неоспорима, на практика Двайтистите имат огромно преимущество пред тях. Фихте и другите изчерпват себе си опитвайки се да преобърнат простата и очивидна позиция, че: «Ако съществува само Его-то, то откъде ще се намери място дори за най-необходимите и постоянни житейски дела, да не говорим за морал и религия (без които можем да си бъдем много добре)? Защо трябва безкрайно Его да изпълва несъществуващо тяло с въображаема храна, мислено сготвена на въображаем огън от несъществуващ готвач? Защо трябва безкрайна сила да използва такива крайни средства, и да се проваля доста често, дори тогава?»

Към какво се свежда позицията на Ведантистите? Външно, «Аз» съм илюзия. В действителност истинският «Аз» съм Безкрайното, и ако можеше илюзорния «аз» да осъзнае, Кой «Аз» съм в всъщност, то колко много щастлив би бил! Но междувременно имаме Карма, прераждане и всички могъщи закони на природата действащи никъде в нищо!

В системата на Адвайта няма място нито за обожание, нито за морал. Всички пищни славословия на «Бхагавад-гита» и трудовете по етика на западните адвайтистки философи са малко или повече съзнателно объркване на мисълта. Никаква изтънченост не може да преобърне доказателството на практика: ухилените дула на двайтистските оръдия надежно защитават крепостта на Етиката и предупреждават  метафизиците да не тъпчат все още твърде зелената трева на религията.

Самият факт, че на апологетите на Адвайта се налага да отделят толкова много време, размишления, ерудиция и изобретателност по този въпрос, е най-доброто доказателство за нелепостта на позицията на Адвайта.

Следователно някъде има грешка. Аз смело вдигам ръкавицата и приемам предизвикателството срещу цялата предишна мъдрост, обръщам  се към най-примитивните понятия на диваци-канибали, предизвиквам всички най-жизнено важни предпоставки и аксиоми, които са били обменни монети с философията за векове, и представям моята теория.

Ясно предвиждам единственото затруднение, и ще го обсъдя предварително. Ако моите изводи по този въпрос не бъдат възприети, може да ни се наложи да се върнем обратно към предишния раздразнителен агностицизъм, и да търсим нашия Месия другаде. Но ако имаме еднакво виждане по този въпрос, мисля, че нещата ще тръгнат по-гладко след това.

Да разгледаме 12 Тъмнината! Можем ли ние философски или действително да считаме като различни тъмнината възникнала при интерференция на светлина и тази съществуваща в обикновеното отсъствие на светлина?

Тъждествена ли e Единицата на 0,9 в период?

Различни неща ли имаме предвид под 2 пъти синус 60° и √3?

Въглен и диамант са очевидно различни в категориите на цвят, кристализация, твърдост и т.н.; но нима са толкова различни по отношение на съществуването?

Третият пример според мен е най-добър. 2 х синус 60° и √3 са нереални и следователно немислими, поне понастоящем за човешкия разум. Пресметнати, те нямат смисъл; не-пресметнати, и двете имат смисъл, и то различен в един или друг случай.

И така, имаме два израза, и двата ирационални, и двата немислими, но и двата представящи разумни и нетъждествени идеи на нашите умове (и това е главното!), макар и тъждествени в действителност и можещи да бъдат преобразувани посредством разсъдъчен процес, който имитира или подменя  това разбиране, което (може да се предположи)  никога не можем да постигнем.

Нека приложим тази идея към Началото на всички неща, за което християните откровено лъжат, индусите говорят уклончиво, а будистите дискретно мълчат, без дори да противоречат недодяланите и нелепи приказки на толокова по-фантастичните индуистски визионери. Кабалистите описват «Първопричината» 13 по следния начин: «От 0 към 1, както кръгът се разтваря в линия». Християнската догма, в същност е същата, тъй като и двете мислят за предшестващ и вечно съществуващ Бог, въпреки че кабалистите увъртат като описват това латентно Божество като «Не». По-късни коментатори,  особено знаменитият 14 Макгрегор Мазерс, тълкуват това «Не» като «негативно-съществуващо». При най-дълбокото ми уважение към интелектуалните и духовни заслуги, на него, комуто аз съм горд да ми бъде разрешено да наричам мой майстор 15, все пак съм задължен да изразя моето виждане, че когато кабалистите казват «Не», те имат предвид «Не» и нищо повече. Всъщност, аз наистина претендирам да съм открил отново отдавна изгубения централен Аркан на тези божествени философи.

Аз нямам сериозни възражения към крайния бог или богове, различни от хората и нещата. Всъщност, аз лично вярвам в тях всички и ги признавам да притежават немислима, но не и безкрайна сила.

Будистите признават съществуването на Маха-брахма, но неговата сила и знание са ограничени и неговият ден с продължителност на епоха трабва да си има край.  Намирам навсякъде доказателства,  дори в най-изкривената и осакатена версия на еврейските Писания, че властта на Йехова  била ограничена по всякакви начини.  По време на Падението, например, Тетраграматон Елохим трябвало спешно да призове своите ангели да пазят Дървото на Живота, за да не излезе лъжец. Защото ако станело така, че Адам да вкуси и от второто Дърво, преди неговото престъпление да бъде разкрито, или ако на Змията било известно за неговите свойства, то Адам, несъмнено, щял да живее и да не умре. По такъв начин, чиста случайност спасила останките на и без това вече опетнената репутация на еврейския племенен фетиш.

Когато попитали Буда за това, как са възникнали нещата, той се оттеглил в мълчание, което неговите ученици удобно разтълкували като означаващо,  че отговорът на този въпрос няма да им послужи за назидание.

Аз приемам, че Буда (без съмнение, невеж по алгебра) е бил достатъчно обучен по философия и достатъчно опитен в житейските дела, че да осъзнава, че всяка система, която би могъл да оповести, ще бъде веднага атакувана и унищожена от проницателността на неговите многобройни и разнообразни опоненти.

Учението, което самият той дал може накратко да се резюмира до следното: «Кога, къде, защо, ние не знаем; но знаем, че сме тук, че не ни харесва да сме тук, че има път навън от цялата тази досадна история  – нека побързаме и тръгнем по него!»

Но аз не съм от тези, които се дават; продължавам с моите въпроси, и накрая на ужасния въпрос е отговорено, и миналото престава да натрапва своите проблеми на ума ми.

Заповядайте! Три пъти по-евтино! Променя всичики лоши доказателства!

АЗ УТВЪРЖДАВАМ АБСОЛЮТНОСТТА НА КАБАЛИСТИЧНАТА НУЛА.

Когато казваме, че Космоса е произлязъл от 0, каква именно 0 имаме предвид? Под 0 в обичаен смисъл на думата ние разбираме «отсъствие на разпространяване-включване в която и да било от категориите».

Като казвам «Никоя котка няма две опашки», аз нямам предвид, както старата заблуда гласи, «Отсътствие на котки притежава две опашки», но че «в категорията на дву-опашатите няма включване-разпростиране на котка».

Нищо е това, за което никакво положително твърдение не е валидно. Не можем с чиста съвест да заявим: «Нищото е зелено», или «тежко», или «сладко».

Нека наречем: време, пространство, съществаване, тежест и глад, категории 16.

Ако човек е тежък и гладен, той ще бъде включен в тях, разбира се и в много други. Но нека приемем, че тези пет са всичките. Да наречем човека X; тогава неговата формула е Xв+п+с+т+г. Ако той хапне, нsма повече да е включен в глада; ако бъде откъснат от време и гравитация, формулата му ще бъде Xп+с.  Ако той престане да заема място в пространството и да съществува, неговата формула ще бъде X0. Този израз е равен на 1; каквото и да представлява X, повдигнат на нулева степен (това означава математически да не бъде включен/разпрострян в никое измерение или категория) резултатът е Единица, и неизвестният фактор X се елиминира.

Такава е идеята на Адвайтистите за бъдещето на човека: неговата личност, лишена от всички качества, изчезва и е изгубена, а на нейно място възниква безличната Единица, Плерома, Парабрахма или Аллах на обожаващите Единството последователи на Мохамед. (За мюсулманския факир Аллах по никакъв начин не е Бог личност.)

По този начин Единицата остава неизменна, независимо дали е включена или не, в която и да било от категориите. Но ние вече се договорихме, че ще търсим  Началото-нямащо-Причина, в Нулата.

И така, ако имаше 0 «преди началото на годините» 17, то ТАЗИ 0 НЕ Е БИЛА ВКЛЮЧЕНА В НИКОЯ ОТ КАТЕГОРИИТЕ, ЗАЩОТО ОЩЕ НЕ ИМАЛО КАТЕГОРИИ, В КОИТО ДА СЕ ВКЛЮЧИ! Ако  нашата 0 беше обикновената математическа 0, нямаше да има абсолютна 0, защото математическата 0, както беше показано по-горе, зависи от наличието на категории. Ако те са съществували, то целият въпрос просто се обръща наопъки; необходимо ни е да стигнем до състояние, в което тази 0 е абсолютна. Не само трябва да се избавим от всички  обекти, но и от всечки предикати. В математиката под 0 в действителност се разбира 0n, където n е последниият член на натурална скала от измерения, категории или предикати. Следователно, нашето Космическо Яйце, от което е възникнала настоящата вселена, е било Нищо-Небитие, не включено в никакви категории, или графично представено като 00. Този израз в така представената си форма е безсмислен. Нека открием неговата стойност с проста математическа операция:

И така, умножаването на безкрайно голямо по безкрайно малко дава НЯКАКВО НЕИЗВЕСТНО КРАЙНО ЧИСЛО, ВКЛЮЧЕНО В НЕИЗВЕСТНЕН БРОЙ КАТЕГОРИИ. Става така, че когато подобна Велика Инверсия се случи, от самата същност на  цялото «нищо» до крайност, включена в безброй категории, то неизчеслимо отромна система се поражда като резултат. Просто по случайност, случайност в истинския смисъл на думата, светът ни е пълен с богове, хора, звезди, планети, демони, цветове, сили и всички други ингредиенти на Космоса: и с време, пространство и причинност — условията, ограничиващи и включващи всички тях 18.

Запомнете, че не вярно да се каже че нашето 00 е съществувало, нито че не съществувало. До самата идея за съществуване тогава е било толкова далече, калкото до идеята за препечено сирене. Но 00 е краен израз, или поне има крайна фаза, и нашата вселена е също крайна вселена; крайни са самите нейни категории; и изразът «безкрайно пространство» е противоречие в термините. Идеята за абсолютен и безкраен Бог изпада до забравата на всички подобни празни и гибелни извращения на истината. Безкрайността остава, но само като математическо понятие, в природата така невъзможно, както квадратния корен от -1. Разбира се, против всички тези математически или полуматематически разсъждения може да се възрази, че цялата наша система от числа и манипулации с тях е просто набор от условности. Като твърдя, че корен квадратен от три е ирационално число, аз прекрасно зная, че това е вярно само по отношение на реда числа 1, 2, 3 и т.н. и че този ред, от своя страна е ирационален по отношение на някой друг ред, основан на √3 и състоящ се от такива елементи, като √3, p, 3√50 и т.н.. На теория това е вярно, но на практика е абсурдно. Ако имам предвид „числото на a, b или с“, няма значение дали ще напиша 3 или 3√50; идеята от това не се изменя; а ние с вас разглеждаме идеите, основополагащи за съзнанието, такива идеи, към които сме принудени да съотнясяме и близко и далечно.

Затова също моето уравнение 19, колкото и фантастично да изглежда, има съвършен и абсолютен паралел в логиката. А именно: нека приложим двойно отрицание към израза «Някои книги са на масата». Посредством отрицание на двата члена получаваме: «Отсътствието на книги не е на масата», което по същество е точно моето уравнение наопъки 20; и е нещо мислимо. Да обърнем процеса. Кокво имам предвид като казвам: «Някои прасета, но не черното прасе, не са в кочината?» Че черното прасе е в кочината. Аз само съм представил логическото преобразуване като промяна, а не просто като друг начин за изразяване на същата мисъл. Впрочем, «промяна»  не е точно тоя смисъл също, защото промяна в нашите умове включва идеята за време. Но всичко това остава немислимо – за логическото съждение, но не и за мисълта. Обърнете внимание, че ако кажа « Отсътствието на книги не е на масата» мога да го преобразувам само в «Някои книги са на масата », но не във «Всички книги са на масата». Това е  частен, а не общ израз. Грешка на Адвайта е да го представя за общ – толкова много ученици са изгорели за къде по-малко.

Има и друг начин за доказване — доказателство посредством исключване. Аз показах, а метафизиците на практика признаха, погрешността, както на Двайта, така и на Адвайта. Следователно, третата, единствено останала теория, трябва да е вярна, колкото априорно неправдоподобна, колкото и трудна е за усвояване. 21

«Приятелю, млади приятелю“ мисля че дочувам някой християнски клирик да казва, изпълнен с дълбока мъдрост и не без нотка състрадание, снизхождащ, за да постави на място голобрадото и безмозъчно нахалство: „къде е Причината за тази наистина забележителна промяна?“ Именно тук теорията въздига до небесата най-крепкия си бастион! Защото няма и не може да има никаква причина. Ако 00 бе включено в причинността, никаква промяна не би имала място 22.

И в резултат — ето ни нас, крайни същества в крайна вселена, в която време, пространство и причинност са крайни (колкото и немислимо това да изглежда), с нашата индивидуалност и всички «илюзии» на адвайтистите, толкова реални, колкото на практика те са за нашето нормално съзнание.

Както посочва Шопенхауер следвайки Буда, страданието е необходимо условие за съществоването. Войната на противоборстващите сили, в която те самите стриват себе си на прах до крайния резултат не може да не причинява безкрайна агония. Може би, някой ден ще се научим да преобразуваме категориите на емоциите така уверено и леко, както сега преобразуваме категориите на силата; така че след няколко години Чикаго да почне да внася страдание в суров вид и да го превръща в консервирана сьомга, на засега е възможен само обратния процес.

Тогава, къде е изходът? Можем ли да очакваме, че цялата вселена сама ще разреши себе си обратно до фазата 00? Със сигурност, не. На първо място няма причина поради която цялото да трябва да прави това: x/y може да се преобразува точно както х. Но, още по-лошо, категорията причинност вече се е формирала, и нейната инерция е достатъчна, за да противопостави най-сериозно препятствие на такъв гигантски процес.

Следователно, пред нас стои наистина колосална задача. Може, разбира се, да се усмихнеш, да приемеш всичко за даденост и да оставиш нещата на самотек до тогава, докато всичко не се слее в окончателно единство, което може дъ бъде или да не бъде търпимо. Но докато чакаме?

Тук вече възниква въпросът за свободната воля. Причинност е вероятно не напълно включена в собствената си категория 24; обстоятелство, което дава място за дробно количество свободна воля. Ако това не е така, не е толкова важно, защото ако се намирам в добро състояние, това само доказва, че съдбата ме е довела до тук. Ние сме като Хърберт Спенсъровите наблюдатели, самозаблуждаващи се със идеята за свободна воля, но ако пък това е така – то нищо няма никакво значение. Но ако допуснем, че Херберт Спенсър е сбъркал (колкото и невероятно да изглежда), тогава нашият довод е валиден и ние трябва да търсим верния път и да го следваме. Въпросът, следователно, не трябва да ни тревожи изобщо.

Сега става ясно за какво са нужни морала и религията, и останалите от торбата с хитрини. Всички те са методи, добри или лоши, за избавянето ни от вселената.

Тясно свързан с този въпрос е въпросът за волята на Бог. Люде твърдят, че Безкраен Разум трябва да е работил върху този космос. Аз отговарям: не! Никакъв разум, достоен да бъде наречен с това име, не съществува. Всички закони на природата могат да се обобщят в един – закона за Инерциията. Всичко се движи по направлението определено от пътя на най-малкото съпротивление; видове живи същества възникват, развиват се и умират в пълно съответствие със своята колективна инерция; от този закон няма изключения, освен съмнителното – Свободна Воля; самият Закон на Съдбата е тъждествен с него. 25

Що се отнася до безкрайния разум, всички уважаващи себе си философи са единодушни, че все-могъщество и все-любов са несъвместими. Самото съществуване на вселената е неопровержимо доказателство на това.

На Деиста му е нужен Оптимист; до техните камини всичко си върви добре, но те претърпяват скръбно корабокрушение щом се появат в студения свят.

Ето защо тези, който се стремят да укрепят религията, така нервно се опитват да докажат, че вселената няма реално съществуване, или че то е преходно и относително неважно, и резултатът е, разбира се, обичайната саморазрушителна адвайтистка бъркотия.

Именно затова  заповедите на религията и морала са жизнено необходими: те помагат в сдържането на по-свирепите сили както на природата, така и на човека. Защото ако нама закон и порядък, ние нямаме необхоимия покой и ресурси за изследване и научаване как да поставим под контрол всичките разклоняващи се явления на нашия затвор, т.е. за делото, което предприемаме, за да можем накрая да разрушим стените и намерим тази свобода, която безцеремонната Инверсия (превращането на Нулата в проявен свят) отказа.

Мистичните поучения на псевдо-Зороастър, Буда, Шанкарчаря, псевдо-Христос и останалите, са само за напреднали ученици, за директна атака на проблема. Нашите слуги, войници, юристи, всякакви форми на правителство, правят тази наша благородна задача възможна и да презираш тези скромни, но верни помощници на големите умове на света е най-серизната възможна грешка.

Какъв е, тогава, най-добрият, най-лесен и дирекен метод за постигане на нашия резултат? И как да предадем, на езика на смъртните, към мисълта на другите естеството на резултат толкова отвъд езика, объркващ дори въображение с орлови крила? Може да ни помогне ако се постараем да очертаем разликата между индуистските и будистките методи и цели на Великото Дело.

Индуистският метод е наистина мистичен в най-истински смисъл; защото, както вече показах, Атман не е безкраен и вечен: някой ден трябва да изчезне заедно с другите сили. Но мислено създавайки безкрайна Безлична Личност и обожествявайки я, всички религии, освен будистката и мисля, Кабалистичната, се стремят да унищожат своята собствена личност. Будистът се цели направо в угасването; индуистът отрича и премахва собствена си крайност създавайки абсолют.

Тъй като това не може да се направи в действителност, процесът остава илюзорен; но все пак той е полезен на ранните етапи – във всеки случай поне до четвъртата фаза на Дхиана, към който го отнася Буда, въпреки че йогите твърдят, че на този етап постигат нирвикалпа-самадхи и че мокша е тъждествена с нирвана 26. Да се отрича първото твърдение не виждам причина; що се отнася до второто, понастоящем отказвам до го приема.

Задачата на будиста-отшелник е следната. Той трябва да въвлече всяка частица на своето същество в една идея: правилни виждания, стремежи, реч, дейност, живот, усилия, медитация и екстаз 27 са степените към неговото освобождение, което се свежда до борба против законите на причинността. Той не може да направи така, че минали действия да нямат последствия, но може да предотврати настоящи причини да имат бъдещи резултати. Екзотеричните християни и индуисти по-скоро се уповават на друга личност да направи това за тях, и са още повече заслепени от жаждата за живот и индивидуално съществуване, най-страшното от всички препятствия, всъщост отрицание на самата цел на религията. Шопенхауер доказва, че волята-за-живот осигурява живота; и ако  Христос (или, Кришна, в зависимост от случая) не унищожи този народ с божествена сила (задача, от която всемогъществото може да се отдръпне объркано!), то аз сериозно се опасявам, че тяхна печална участ може да стане вечния живот, и като последствие вечното страдание, радост и промени от всякакъв вид. Такива хора са всъщност своите най-големи врагове. Впрочем, много от тях погрешно вярващи че са не-себечни, изпълват сърцата си с преданост на своя любим Спасител, и този процес е в своята крайност толкова подобен на ранните етапи на самото  Велико Дело, че често възниква достатъчно глупаво объркване; И все пак тази практика е била средството привело някои предани на истинския  Път на Мъдрите, колкото  и необещаваща да звучи за интелигентните уши.

Езотеричният Християнин или Индуист взема средния път. Проецирайки Абсолюта от своя ум, той се стреми да съедини своето съзнание със съзнанието на неговия Абсолют и разбира се неговата личност бива разрушена в хода на процеса. Все пак, можем да се опасяваме, че тъкъв адепт стъпва на пътя с намерението да уголеми своята личност до краен предел. Но неговият метод е толкова близо до истинския, че тази склонност бързо е коригирана сякаш автоматично.

(Математическият аналог на този процес е опита да се сдобиеш с осъзнаване на собственото нищо посредством пазене на четвъртото  измерение постоянно присъстващо в ума.)

Илюзорната природа на идеята за безкраен Атман е добре показана от самото доказателство, което най-изявения Ведантист, покойният Свами Вивекананда (няма връзка с едноименната фирма на съседната улица 28) дава за съществуването на безкрайното. «Представете си кръг! – казва той – В същия миг ще осъзнаете безкраен кръг около вашия начален малък» 29. Грешката е очевидна: големият кръг изобщо не може да бъде безкраен, а е самият той ограничен от малкия. Но да отстраниш малкия кръг е методът на езотеричния християнин, или на мистика. Но процесът никога не е съвършен, защото колкото и да се смалява малкия кръг, неговото съотношение към големия кръг е винаги крайно. Но дари да си представим за миг, че Абсолютното е постижимо, дали нищото на крайното свързано с него е тъждествено с това постигано пряко от Будисткия Архат? Това съобразявайки с изложената моя по-горе нагласа, аз се чувствам принуден да отрека. Съзнанието на Абсолюта-вала 30 по-скоро се разпростира безкрайно, отколкото до се свива безкрайно, както той с готовност ще потвърди. Наистина Хегел казва : «чистото битие е чисто нищо»; и е вярно, че безкрайната топлина и студ, радост и страдание, светлина и тъмнина, както и всички други двойки противоположности, се анулират една друга 31; и все пак такъв Абсолют мен ме плаши! Може би неговата радост и страдание са представени като фази, подобно на това, както 00 и крайно са две фази на един и същ израз, и имам дори шанс да бъда от правилната страна!

Будистът такива шансове не оставя; той е безкрайно невключен във всички свои категории, въпреки че категориите сами по себе си съществуват; фактически, той е 0A+B+C+D+…+N, и никакви мислими промени не го заплашват, освен ако не си представим Нирвана непонятно разделена от Нирвана (като предположим, че тези две Нирвани притежават еднакви категории) което би довело да първоначалното 00. Но следваща промяна ще е необходима преди да се стигне до сериозна беля. Накратко, мисля, че можем да не се тревожим, по отношение на такива непредвидени случаи.

Ето защо, по съображения, които са зрели, аз уверено и осъзнато намирам прибежище в Трите Скъпоценности 32.

Намо таса бхагавато арахато сама самбудхаса! 33

Нека повече не разсъждаваме за класическите проблеми на  философията и религията. В светлината на това изложение антитезите на ноумен и феномен, единство и множество, и подобни, се примиряват и остава съмо един въпрос: как да намерим най-удовлетворителния път за постигане на Нирвана — потушаване на всичко, което съществува, знае или чувства; потушаване окончателно и съвършено, пълно и абсолютно. Защото с тези думи можем само обозначим Нирвана: състояние превъзхождащо всяка мисъл не може да бъде описано на езика на мислите. Но от гледна точка на мисълта потушаването е пълно: нямаме данни, за да обсъждаме немислимото и трябва да се откажем да го правим. Това е отговорът за тези, които обвиняват Буда, че захвърлял своите Архати (и себе си) от Сама-самадхи към унищожение.

Преди всичко, моля, обърнете внимание, че моето решение на Големия Проблем допуска съвместното съществуване на безброй способи: те дори не трябва да са съвместими. Карма, прераждане, Провидение, молитва, жертвоприношение, кръщение… място има за всички! Що се отнася до старата и, надявам се, вече окончателно дискредитирана хипотеза за някакво безкрайно същество, то тя изглеждайки да поддържа всички тези  методи, всъщност косвено ги отрича. Също отбележете, че Кабалистичната представа за върховен Бог (и безчислени йерархии) е твърде съвместима с нашата теория, ако ние допуснем, че този върховен Бог не е безкраен.

И така, по отношение на нашите оръжия. По-напредналите от Йогите на Изток, подобно на нашите Некомформисти, практически отхвърлили ритуала като безполезен. Но бих искал да знам с какво са го заменили тези разколници! За мен това е грешка, освен в случаите на много напреднали Йогини. Защото съществува истински магически ритуал, жизнено важен и пряк, чието предназначение, поне в наши дни, е безнадеждно погрешно разбрано.

Никой вече не предполага, че има някакво друго средство за схващане на непосредствената причина на нашето битие, освен медитацията – ако някой твърди, че той предпочита да се уповава на Спасител в Слава, аз само ще отговоря, че той е въпросният никой, за който стана дума.

И така, медитацията е средството; но тя вай-върховното, крайно средство. Колонката за обяви в «Таймс» — е несъмнено крайното средство за среща с джентълмена, който миналия понеделник бил на соаре в «Карлтън-клъб», с фрак, кафява шапка и зелена врътовръзка и цяла вечер преживял слама, но от това средство едва ли ще се възползва, при други подобни, слоницата желаеща нейния слон в джунглите на Цейлон.

Медитацията не е по възможностите на всеки; не всички притежават способността; малцина имат възможността (поне на Запад).

Във всеки случай, това, което на Изток наричат «еднонасоченост 34», е същностна предпоставка дори на ранните етапи на истинската медитация. И желязна сила на волята е още по-ранно определение.

Под медитация нямам предвид просто «мислене за» нещо, колкото и да е задълбочено, а абсолютното задържане на ума в съзерцание на един единствен обект, било плътен, фин или напълно духовен.

И така, истинската магическа церемония е изцяло насочена да постигне тази цел и представлява великолепнна гимнастика, за тези, които все още не са завършени ментални атлети. С действие, слово, и мисъл, едновременно като количество и качество, единствената цел на церемонията постоянно бива указвана. Всяко прикадяване, очистване, прогонване, призоваване, евокация, е преди всичко напомняне за главната цел, докато върховният момент дойде, и всяка фибра на тялото, и всяка силова линия на ума бъде напрегната в един непреодолим изблик на Волята в желаната посока. Такъв е истинският смисъл на всички причудливи, на пръв поглед указания на Соломон, Абрамелин и други прославени мъдреци. Когато човек е евокирал и подчинил такива сили като Тафтартарат, Белиал, Амаймон и великите сили на елементите, тогава може безопасно да му бъде разрешено да започне да се опитва да спре мисленето.  Защото, разбира се, вселената, включително и мислещия, съществува само по силата на мисълта на мислещия 35.

И още по един начин магията е главна учебна площадка за бъдещия архат. Истинските символи реално пробуждат макрокосмическите сили, на които са образи и е възможно по този начин в голяма степен да бъде разширен магичеческия «потенциал», ако заема термин от науката за електричеството.

Разбира се, има вредни или безполезни практики, водещи не толкова към придобиване на контрол над съдържанието на ума, колкото към неговото разсейване или възбуда; те трябва да бъдат отхвърлени. Но има истински магически ритуал, който е централният Аркан както на Източния, така и на Западния трансцендентализъм. Не е нужно да казам, че дори да го знам, не бих го разкрил.

Ето защо утвърждавам валидността на Кабалистическата традиция в нейната практическа част, както и в тези възвишени сфери на мисълта, през които до скоро и с такива трудности пътувахме.

Осем са разклоненията на Йога: нравственност и добродетел, контрол над тялото, мисълта, и силата водещи до съсредоточеност, медитация и екстаз.

Само когато последните от тях бъдат постигнати и рафинирани посредством отстраняване на грубите и дори на фините обекти от тяхната сфера, могат да бъдат схванати и унищожени  причините за продължаващото съществуване, фини и груби, вродените причини, чиито семена едва ли са засяти, така че Архатът да бъде сигурен, че ще бъде анулиран в пълното угасване на Нирвана, и още докато е в този свят на болка, където той трябва да остане, докато древните причини, тези които вече са прорасли, не се изчерпят напълно (защото дори самият Буда не може да завърти назад Колелото на Закона), неговото сигурно предчувствие за приближаването на Нирвана е толкова интензивно, че да го къпе постоянно в бездънния океан на предвкусване на непосредствено блаженство.

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

Бележки

  1. «Халдейски оракули», §§94, 167.
  2. Керд, Джон (1820—1898) — шотландски теолог, автор на труда «Въведение в философиятя на религията» (1880) и на проповеди, посветени, в това число, на проблема за отношенията Бога и сътворения свят. Привърженик на теорията за иманентността на божеството по отношение на света; изследовал философията на Спиноза и споделял много негови убеждения.
  3. «Нищо» (нем.).
  4. «Всичко» (нем.).
  5. “The Dhammapada” (trans. Max Müller). // The Sacred Books of the East. Vol. X. Oxford, The Clarendon Press, [1881]. Подразбира се будистката концепция за нирвана като «угасване», прекратяване на всички състояния.
  6. Уевел, Уилиам (1794—1866) — английски учен, теолог, философ и историк на науката. Споменавайки за «метриката “In Memoriam”», Кроули иронизира известния цикъл стихотворения на Алфред Тенисън «In Memoriam», 1833—1850).
  7. Вж. Трудовете на Лул, Декарт, Спиноза, Шелинг. — Бел. А. Кроули.
  8. Сатаната като реално съществуваща и самостоятелна сила злото; долния триъгълник на Хексаграмата. — Бел. А. Кроули.
  9. Енциклопедия «Британика». // Изкуство. // Метафизика. — Бел. А. Кроули.

Менсел, Хенри Лонгвил (1820—1871), б[акалавър] по б[огословие] — английски философ и теолог, автор на статиятя «Метафизика» в енциклопедия «Британика» за 1860 год; от 1868 года — декан на съборния храм на Свети Павел.

  1. «Начала на метафизиката», Макмилан. — Бел. А. Кроули.

Дойсен, Паул Якоб (1845—1919) — немски изтоковед, санскритолог и философ, последовател на Шопенхауер, приятел на Ницше и свами Вивекананда. Автор на редица трудове по философия на индуизма. Неговата работа «Начала на метафизиката» (1877) била публикована в английски превод в 1894 год. от издателство «Макмилан».

  1. Или, както казало едно момче от неделното училище, «да вярваш значи, да знаеш, че това не е истина, но все пак да вярваш». Но на мен ми беше по-приятно да цитировам Дойсен, защото това едва ли не единствената фраза от всички негови съчинения, с която мога да се съглася. — Бел. А. Кроули.
  2. С голи рационализации тук няма да отодеш далеч. Но ако внимателно и упорито се изучават тънките нюанси и различия, лежащи в основата на всички тези примери, в нас така или иначе може да се пробуди интуитивно, или непосредствено, възприятие на търсената същност. — Бел. А. Кроули.

13 Старателно избягвайки самия този термин. — Бел. А. Кроули.

  1. Този израз беше употребен в първото издании; оставям го тук като зла шега. — Бел. А. Кроули.
  2. Вж. предишната бележка. — Бел. А. Кроули.
  3. Въпросът за това доколко е уместно категориите да бъдат представяни във вид на измерения, няма да се обсъжда тук. Това е очевидно за всеки, който е изучавал интегрално смятане или поне разбира геометричното значение на израза x4. — Бел. А. Кроули.
  4. Цитат от драматичната поема А.Ч. Суинбърн «Аталанта в Калидон» .
  5. Сравнете тази теория с учениета на Херберт Спенсър («Основни начала», част I) и обърнете внимание на явното разминаване между тях. По-подробно за това различине вж. в моя очерк «Наука и будизъм». — Бел. А. Кроули.

Херберт Спенсър (1820—1903) — английски учени философ-позитивист. В неговия труд «Основни начала» (1862) се излага тезата за  съществуването на непознаваеми първопричини на всичко съществуващо.

  1. «0 × ∞ = неизвестно крайно число».
  2. «Неизвестно крайно число = 0 × ∞».
  3. Тук може да се отбележи, че разликата между тази теория и обичайната за Иманентността на Вселената е незначителна, дори само на думи. Но преимуществото на нашата теория е в това, че като не хипостазираме нищо избягваме необходимостта от каквито и било тълкувания. Въпросът «Как е възникнало нищото?» не се нуждае от отговор. — Бел. А. Кроули.
  4. Вж. «Въпросите на цар Милинда», том II, стр. 103. — Бел. А. Кроули.

Има се предвид диалога «Милиндапанхя» («Вопросите на Милинда»), в който индо-гръцкия цар Милинда (Менандър), завоювал значителна част от Северна Индия в средата на II века н.е., задава въпроси на будисткия мъдрец Нагасена, а той в своите отговори излага основните положения на будисткото учение. Кроули има предвид въпрос №65 в английския превод на Т.У. Рис-Дейвидс (XXXV—XXXVI том от серията «Свещени книги на Изтока», 1890, 1894). Отговаряйки на въпроса «за това на света, което не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок», Нагасена казва: «…пространството <…> не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок, и нирвана <…> не е породена нито от дело, нито от причина, нито от срок — а след това обосновава отсъствието на причина за възникване на нирвана именно  с невключеността на последната в каквито и да било категории.

  1. См. също «Еволюция и нравственност» Хъксли. — Бел. А. Кроули.

«Еволюция и нравственност» — лекция, прочетена от английския биолог и философ-дарвинист Томас Хенри Хъксли (1825—1895) в Оксфордския университет и излязла в събраните му есета 1893—1894 год. Между другото, Хъксли твърди: «Страданието е участ на всички родове чувстващи същества — то съставлява съществена част от космическия процес».

  1. Сама по себе причинността е вторична идея и по силата на ограничеността на нейната рола във волевия акт, непостижима (Х. Спенсър, указ. съч.). Дори само това съображение добавя немалко тежест на позициите, на които стоят агностиците и, още повече, будистите. — Бел. А. Кроули.
  2. В главата «Познаваемо» на своите «Основни начала» Х. Спенсър изброява факти, лежащи в основата на това обобщение, и не достига до него само за една крачка. Може да се добави, че този закон почти, а без уговорги е аксиоматичен, тъй като да се формулира неговата противоположност би било невообразимо трудно, ако не, въобще невозможно. — Бел. А. Кроули.
  3. По-подробно за дхаяна вж.: Алистър Кроули. Книга Четири. Мистицизъм и магия.
  4. Съставляващи на «благородния осморен път» на будизма.
  5. Т.е., със Свами Виве Ананда— мадам Хорос, чиято история може да се намери в сборника решения по углавни дела. — Бел. А. Кроули.

Мадам Хорос — мошеничка, представяща се за посветена ЗЗ степен; по-подробно вж.: Елик Хоув. Магьосници на Златната Зора.

  1. Преразказ на разсъждения от 3-та глава на труда на Свами Вивекананда «Раджа-йога» (1896).
  2. Вала — този, който е свързан с нещо по силата на своето действия. Така, джангли-вала е човек, който живее в джунглите или е свързан с тях по силата на своето занятие (например, дивак или лесничей). — Бел. А. Кроули.
  3. Индуистът осъзнава това не по-зле от другите и нарича Атман Сат-Чит-Ананда, вкарвайки в това понятие, по-скоро, идеята за превъзходство над всички противоположности, отколкото хегелиянския принцип за примирение на противоположностите (което не трябва да се бърка с тяхното отъждествяване). Ние отхвърлихме безкрайността като фикция на морбидна математика; но това отхвърляне би било приложимо към нея и в случай, че ние разсъждаваме за нея като за Бог.—Бел. А. Кроули.

Сат («битие»), чит («мислене») и ананда («блаженство») — в индуизма: характеристики на трите аспекта на Атман, в съвокупност описващи неговата природа. Също с термина «Сат-чит-ананда» се обозначава трансцентното битие отнъд двойствеността ката проява на изначалното, естествено, духовно ниво, качествено тъждествено с божествененото.

  1. Трите Скъпоценности (Триратна) — стълбовете на будисткото учение: Буда, дхарма (законът, който Буда открил на хората) и сангха (общината на будистките монаси).
  2. «Слава на Теб, Благословени, Съвършени, Просветлени!» —Бел. А. Кроули.
  3. Еднонасоченост на ума – Екаграта – Терминът означава състояние на фиксация на единствена точка или обект; От санскрит “ека” – един, “агра” – най-главен, а “екаграта” – еднонасоченост; ключова предпоставка за постигане на Самадхи.
  4. За западната версия на този принцип, общоприет отдавна на Изток, вж. Бъркли и неговите тълкуватели. Колкото и да естранно, Хъксли също твърди този факт, при това с почти същите думи.

Идвало ми е наум, че системата на веданта може по мистичен начин да превърнем в будистката при помощта на следния силогизъм:

Бог = Битие (Патанджали)

Битие = Нищо (Хегел)

Бог = Нищо (будизъм).

Същото можем да кажем и на езика на религията: никой няма да отрече, че монотеизма, облагороден с помощта на символа ∞, става еквивалентен на пантеизма. А пантеизмът по своята същност е тъждествен с атеизма, с което без усилие ще се съгласят, на първо място, противниците на единея и на другия.

Ако тази мисъл вече е била изказана от някой преди мен, поднасям своите извинения: всички тези тъждества са твърде очевидни. — Бел. А. Кроули.

LIBER CLVIII ВОЙНЪТ И ГЪРБУШКОТО ! И ?

 

! ?

 

A∴A∴

Публикация в клас C

 

 

 

Очаквай седем беди от сакатия, и четиридесет и две от едноокия; но, когато гърбавият дойде, кажи: “Аллах да ни е на помощ!”

(Арабска пословица)

 

 

 

 

I

ПРОУЧВАНЕ. Нека първо проучим. Какво е Скептицизъм? Думата означава гледане, питане, изследване. Трябва с презрение да се отмине коментара на Християнския лъжец, който тълкува “скептик” като ” присмехулник”; въпреки че в някакъв смисъл това за него е вярно, защото да проучваш Християнството е в известен смисъл да му се надсмиваш; но аз считам за нужно да подсиля етимологичните допълнителни значения по няколко причини. Първо, аз не считам обикновената недоверчивост като необходима за това понятие, въпреки че доверчивостта е несъвместима с него. Недоверчивостта предполага предразсъдък в полза на отрицателно заключение; а истинският скептик трябва да е съвършено непредубеден.

Второ, аз изключвам “житейския скептицизъм.” Въпросът „Каква е ползата от нещо?“ подразбира отговора, “Никаква!” и отново е предубеден. Леността не е достойнство на питащия. Силно желание, целенасоченост, съсредоточеност, будност – всички тях аз включвам в допълнителните значения на “скептик.” Такова поставяне на въпроси, което нарекох “житейски скептицизъм” е само средство за избягване на поставянето на истински въпроси, и по този начин самата негова антитеза, дяволът прикрит като ангел от светлина.

[Или “vice versa“, приятелю, ако ти си Сатанист; „това са само думи – думи – думи.“ Ти можеш да напишеш “x”вместо “y” в твоите уравнения, ако винаги последователно пишеш “y” вместо “x”. Уравненията остават непроменени – и нерешени. Не е ли цялото наше “знание” пример за нашата самозаблуда да записваме едно неизвестно вместо друго, и след това да кукуригаме като Петровия петел?]

Аз си представям истинския скептик като човек пламенен и буден, дълбоките му очи блестящи като остри мечове, ръцете му напрегнати в усилие докато пита “Какво значение има това?”

Фалшивият скептик си представям като позьор или перчещ се, прозяващ се, с мътни очи, увиснали мускули, задаващ своите въпроси с единствената цел да изрази своята отпуснатост и глупост.

Този истински скептик е наистина човек на науката; както “Моро” на Уелс ни разказва. Той е разработил средство да отговори на първия си въпрос, и неговият отговор е нов въпрос. Трудно е наистина да измислиш въпрос, чийто отговор да не предполага хиляди последващи въпроси. Дори такова просто питане като “Защо захарта е сладка?” включва безкрайност от химични проучвания, всяко от които води до сляпата стена — какво е материя? и безкрайност от физиологични проучвания, всяко (по същия начин) водещо до сляпата стена — какво е умът?

Дори и така, отношението между две понятия е немислимо, самата причинност е немислима; тя зависи, от една страна, от опитността  – и какво за  бога е опитност? Опитността е невъзможна без памет. Какво е памет? Хоросанът в храма на егото, чиито тухли са впечатленията. А его-то? Сумата на нашите опитности, може би. (Аз се съмнявам в това!) Така или иначе, ние имаме стойности на “y” и “z” за “x”, и стойностите на “x” и “z” за “y” – всички наши уравнения са неопределени; цялото наше знание е относително, дори в по-тесен смисъл отколкото обикновено се предполага от това твърдение. Под камшика на Бога клоун, нашите изпълнители – философите и хората на науката се въртят и въртят в кръг; те имат забавни трикове: те са добре обучени; но отиват наникъде.

Изглежда, че и аз самият няма до стигна до някъде.

 

II

До опитаме отново. Нека погледнем най-простото и най-сигурното от всички възможни твърдения. “Мисълта съществува“, или ако искате, “Cogitatur“. [1]

Декарт предположил, че е стигнал до твърда земя с неговото “Cogito, ergo Sum.” [2]

Хъксли посочил сложния характер на това твърдение, и че то било ентемема [3] с пропусната предпоставка на “Omnes sunt, qui cogitant” [4]. Той го редуцирал до “Cogito;” или, за да избегне предполагането на его, до “Cogitatur.”

Изследвайки по-отблизо това твърдение, можем да продължим да се заяждаме с неговата форма. Ние не може да го преведем на английски без глагола да бъда [5], така че в крайна сметка ще се разбира съществуване. Нито можем да приемем, че презрителното мълчание е достатъчен отговор на последващия въпрос “От кого е мислено това?” За будиста може да е лесно да се представи действие без действащо лице; но аз не съм толкова умен. Това би могъл да бъде всеки здравомислещ човек; но аз бих искал да знам повече за неговата мисъл преди да дам последното си мнение.

Но извън чисто формалните възражения, ние може да продължим да разпитваме: Това “Cogitatur” истинно ли е?

Да; отговарят мъдреците; защото да го отречеш предполага мисъл; “Negatur” [6] е само подразделение на “Cogitatur“.

Това включва, обаче, една аксиома, че частта има същата природа както цялото; или (поне) една аксиома, че “A” е “A”.

Аз не искам да отричам, че “A” е “A”, или може понякога да бъде “A”. Но със сигурност “A е A” е съвсем различно твърдение от първоначалното “Cogitatur“.

Доказателството за  “Cogitatur“, накратко, не се опира на собствената си достоверност, а на валидността на нашата логика; и ако под логика ние разбираме (както и трябва да разбираме) Кодекса от Закони на Мисълта, дразнещият скептик ще има да направи още много забележки: защото сега става явно, че доказателството, че “мисълта съществува” зависи от истинността на това, което се мисли, и това е само началото.

Ние взехме “Cogitatur“, опитвайки се да избегнем понятието “esse;” [7], но “A е A” включва самото това понятие, и доказателството е фатално опорочено.

Cogitatur” зависи от “Est” [8]; и няма как да избегнем това.

 

III

Няма ли да стане по-добре ако изследваме това  “Est” – Нещо е – Съществуването е – אהיה אשר ;אהיה? [9]

Какво е Съществуване? Въпросът е толкова основополагащ, че не намира отговор. И най-дълбоката медитация води само до вбесяващо чувство на безсилие. Изглежда, като че няма просто рационално понятие в ума съответстващо на тази дума.

Разбира се можем да удавим въпроса в определения, които да ни доведе до по-нататъшно усложняване – но

“Съществуването е дар на Божественото Провидение,”

“Съществуването е противоположното на Не-Съществуването,”

не ни помагат много!

Прямото “Съществуването е съществуване” на евреите носи повече полза. То е най-скептичното от твърденията, независимо от своята форма. Съществуването е просто съществуване, и няма какво повече да се каже за него; не се тревожете! Ах, но има какво повече да се каже! Въпреки че сме търсили в себе си мисъл, която да пасва на тази дума, и се провалихме, все пак имаме съвършено убедителния аргумент на Бъркли (доколкото съм запознат с него), че съществуване трябва да значи “мислимо съществуване” или “духовно съществуване“.

Тук ние намираме нашето “Est” да предполага “Cogitatur“; и доводите на Бъркли са “неоспорими, но не успяват да създадат убеденост” (Хюм) защото “Cogitatur” както видяхме, предполага “Est“.

Никое от тези понятия не е просто; всяко включва другото. Доказателство ли е тяхното разделяне в нашия мозък за пълната неспособност на този орган, или има някаква грешка в логиката ни? Защото всичко зависи от нашата логика; не от простата тъждественост на “A е A” само, но от цялостната му структура, от въпроса за простите твърдения, изключително труден от момента на своята поява до отвратителния гений, който е открил “екзистенциалното привнасяне” имайки предвид материята, та до последващото усложнение и противоречие, силогизма.

 

IV

Мисълта е” се явява тогава (в най-лошия случай, отрицание) като заключение на по-напред упоменатите условия :

Има отрицание на мисълта.

(Всяко) Отрицание на мисълта е мисъл.

Дори формално, туй е непохватно чудовище. По същество, изглежда то да включва много повече от първоначалното ни твърдение. Ние обиколихме небето и земята, за да сътворим един силогизъм; и когато го направихме, той е десет пъти повече детето на мистерия от нас самите.

Ние не може тук да обсъждаме въпроса за валидността (повърхностния въпрос за логическата валидност) на силогизма; въпреки че някой може да намекне, че учението за разпределените средни изглежда да предполага знание за Безкрайните Величини, което със сигурност е отвъд моите скромни постижения, и едва ли необоримо от простия  размисъл, че цялата математика е условна, а не същностна; относителна, а не абсолютна.

Изглежда тогава, че вървим все по-дълбоко и по-дълбоко от Едното към Многото. Нашето начално предположение не зависи повече от самото себе си, но от цялостното усложнено същество на човека, бедния, спорещ, с размътена глава човек! Човекът със всички свои ограничения и невежество; човекът – човек!

 

 

 

V

Разбира се ние сме по-щастливи, когато разглеждаме Многото, поотделно или заедно. Те се приближават и раздалечават, с всеки нов връх на знанието се открива нов огромен неизследван простор; всяка сила придобита от нашите телескопи разкрива нови галактики; всяко подобрение в микроскопите показва живот все по-малък и неразбираем. Мистерия на могъщите пространства между молекулите; мистерия на етерните възглавници, които предотвратяват сблъсъка на  звездите! Мистерия на пълнотата на нещата; мистерия на празнотата на нещата! Но докато вървим напред нараства едно усещане, инстинкт, предчувствие – как ли да го нарека? – че Битието е Едно, и Мисълта е Една, и Законът е Един – докато ние се питаме, Какво е това Едно?

Тогава отново се завъртаме в кръга от думи – думи – думи. И нямаме нито един въпрос, на който е отговорено напълно.

От какво е направена луната?

Науката отговаря “Зелено сирене.”

За нашата луна вече имаме две понятия:

“Зеленина,” и “Сирене.”

“Зеленината” зависи от слънчевата светлина, и окото, и хиляди други неща.

“Сиренето” зависи от бактерии и ферментация и от природата на кравата.

Все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището на нещата!” [10]

Ще разрежем ли Гордиевия възел? Ще кажем ли “Има Бог”?

Какво, по дяволите, е Бог?

Ако (заедно с Мойсей) ние го изобразяваме като възрастен човек показващ ни своите задни части, кой ще ни осъди. Големият Въпрос – “всеки” е големият въпрос — наистина се отнася с нас безцеремонно, разочарованият Скептик е склонен да мисли!

Добре, нега го определим като любящ Баща, или ревнив жрец, като проблясък светлина върху светия Кивот? Какво от това? Всички тези образи са от дърво и камък, от камъка и дървото на глупавия ни мозък! Бащинството на Бога е от човешки тип; понятието за човешки баща съединено с понятието за необятност. Две за Едно отново!

Нито една комбинация от мисли не може да бъде по-голямо от самия мислещ мозък; всичко, което можем да мислим за Бога или да кажем за него, доколкото нашите думи действително пресъздават мисли, е по-малко от целият мозък, който мисли, и подрежда речта.

Много добре; дали да не пристъпим към отричане на всички Негови мислими качества, както правят езичниците? Всичко, което ще получим е едно просто отрицание на мисълта.

Или Той е непознаваем, или той е нещо по-малко от нас. Тогава, също, това което е непознаваемо е непознато; и “Бог” или “Има Бог” като отговор на нашия въпрос става безсмислен като всеки друг.

Кои сме ние, тогава?

Ние сме Агностиците на Спенсър, жалки глупави, проклети Агностици на Спенсър!

И не се вижда края на всичко това.

 

VI

Със сигурност вече е време да проверим достоверността на някои от нашите данни. Дотук нашият скептицизъм не само разби на парчета кулата на нашата мисъл, но изтръгна и основополагащия камък и го смля на по-фин и по-отровен прах от този,на който Мойсей смля златния телец. Тези златни Елохим! Нашите телешки глави, които не ни изведоха от Египет, но ни въведоха в тъмнина по-дълбока и по-осезаема от всяка тъмнина в двойната Империя на Асар. [11]

Хюм постави своя малък ? към Бога на Бъркли – !; Буда своя ? към ведическия Атман-! – и нито Хюм, нито Буда останаха без награда. Ние самите може да поставим ? на нашия собствен ? тъй като не сме намерили ! до който да го поставим; и няма ли да бъде весело, ако нашият втори ? изведнъж не изправи своя гръб, не изпъчи гърди и не замарширува като !?

Нека тогава да приемем, че нашият скептицизъм е разрушил нашето познание до корен – има ли граница за неговото действие? [12] Не се ли свежда до нула самият той? като разруши логиката с логика — ако Сатана прогонва Сатана, как ще устои царството му? [13]

Нека застанем на Планината, ние Спасителите на Света, и отговорим “Махни се от мен Сатана!”, но да се въздържаме от цитиране на текстове и указване на причини.

Охо! Казва някой; Алистър Кроули ли е тук? — Самсон ослепен и окован, мелещ зърно за филистимците!

Нищо подобно, скъпо момче!

Ние ще поставим всички въпроси, които можем да поставим – но може би ще намерим кула построена върху скала, срещу която напразно удрят ветровете.

Не това, което Християните наричат вяра, бъди сигурен! Но което (вероятно) фалшификаторите на Посланията – тези изтъкнати мистици! — имат предвид под вяра. Което аз наричам Самадхи — и както “вярата без дела е мъртва,” [14] така, скъпи приятели, Самадхи е изцяло измама, докато практикуващият не покаже  блясъка на своето злато на света. Ако твоят мистик се превърне в Данте, добре; ако в Тенисън, срамота за неговите трансове!

Но как тази кула на Самадхи устоявя на нападението на времето за Въпроси?

Не е ли понятието за Самадхи също така зависимо от всички други понятия — човек, време, битие, мисъл, логика? Ако искам да определя Самадхи по пътя на аналогията, няма ли често да бъда намиран да говоря все едно, че знаем всичко за Еволюцията, Математиката, Историята? Сложните и ненаучни изследвания, са като сламки пред детонацията на нашия приятел гърбушкото!

Добре, една от подпорите на тази кула е обикновения здрав смисъл.

На другия ден бях с Дороти, и както глупаво си въобразявах, беше много уютно: защото нейните сандвичи са всеизвестни. Беше със сигурност проява на лош вкус от страна на Отец Бернар Воан, и Д-р Тори, и Ананда Матея, и г-н. Г. У. Фуут, и Капитан Фулър, и призръка на Имануел Кант, и г-н Бърнард Шоу, и младия Нойбург, да нахълтат. [15] Но те нахълтаха; и говореха! Не бях чувал нищо подобно на това. Всеки един имаше своята гледна точка; но всички бяха съгласни, че Дороти е не-съществуваща, или ако е съществуваща, че е някъкъв най-ужасен вид, че нейните кифли са престояли, и чаят и – прекипял; “ergo“, аз съм прекарал много лошо. Говори! Добри Боже! Но Дороти мълчеше и не обръщаше внимание; и накрая аз забравих за тях.

Обмисляйки всичко по-трезво, сега аз виждам, че е много вероятно те да са твърде прави: така или иначе не мога да го докажа. Но като обикновен практичен човек, аз възнамерявам да се кача на парахода – заради моите грехове сега съм в Гибралтар – и да се върна при Дороти при първа възможност. Сандвичи от кифла и германска наденица може да са вулгарни и дори въображаеми, но това е вкуса, който ми харесва. И колкото повече дъвча, толкова по-доволен се чувствам, докато не стигам до там, че да предложа хапка и на моите критици.

Това звучи като “Вътрешната Увереност” на обикновения или градински Християнин; но има разлика.

Християнинът настоява общоизвестни лъжи да бъдат приети като също същностна част на неговата (по-често нейната) система; аз, обратно искам факти за наблюдение. Наистина, Скептицизмът е картонен дом, както всеки друг; но само във философски смисъл.

На практика, Науката е истинна; а Вярата – глупава.

На практика, 3 x 1 = 3 е истина; а 3 x 1 = 1 е лъжа; въпреки че от скептична гледна точка и двете твърдения са лъжливи и непостижими за ума.

На практика, методът на Франклин за добиване на огън от небето е по-добър от този на Прометей или Илия.  Аз сега пиша на светлината, която откритието на Франклин даде възможност да използваме.  

На практика, “Аз съсредоточих моят ум върху бял лъчист триъгълник, в чийто център имаше сияйно око, за 22 минути и 10 секунди, като моето  внимание блуждаеше 45 пъти” е научно и твърдение със стойност. “Аз се молих пламенно на Господ в протежение на много дни ” може да значи много неща или нищо. Всеки който поиска може да повтори моя експеримент и да сравни своя резултат с моя. Във втория случай, винаги ще се чудиш какво означава “Пламенно” и кой е бил “Господ” и колко дни са “много.”

Също така, моята претенция е по-скромна от християнската. Той (обикновено тя) знае за моето бъдеще повече отколкото  изобщо е приятно; аз не претендирам за нищо абсолютно от моето Самадхи, просто знам безсмислеността  на самостоятелните наблюдения, дори по такъв прост въпрос като определяне точката на кипене! – а що се отнася до неговото (обикновено нейното) бъдеще, аз се задоволявам с обикновения здрав разум по отношение на вероятния край на глупака.

Така че, в края на краищата аз пазя своя скептицизъм непокътнат – и пазя непокътнато своето Самадхи. Едното уравновесява другото; Не ме е грижа за вулгарните свади на тези двама пройдохи в моя ум!

 

VII

Ако, обаче, вие бихте искали да знаете в действителност, какво може да се каже по въпроса от страна на войника, ще се опитам да ви услужа.

За да може въпросът да бъде разумно зададен трябва питащият да бъде на същия план както питането.

Не е възможен отговор ако питаш: Кръглите квадрати, триъгълни ли са?  Или добродетелно ли е маслото? Или колко унции има в шилинга? защото  “въпросите” не са всъщност изобщо въпроси.

Така че, ако ме питаш, реално ли е Самадхи? Аз отговарям: Първо, умолявам те, установи връзка между понятията. Какво имаш предвид под Самадхи?

Има физиологично (или патологично; това е без значение сега!) състояние, което наричам Самадхи; и това състояние е реално – по отношение на човека – както съня, опиянението, или смъртта.

Философски, можем да се съмняваме в съществуването на всички тях; но ние нямаме основания за различаване между тях – Академичния Скептицизъм е фирма за търговия на едро, надявам се! – и на практика, аз ви предизвиквам да поставите валидни различия.

Всички те са състояния на съзнанието на човека; и ако се опитваш да разрушиш едно от тях, ще рухнат всички заедно.

 

VIII

Трябва, с риск да изглежда, че се отклонявам,  да настоявам да се прави разлика между философската и практическата гледна точка, или (на езика на Кабала) между Кетер и Малкут.

В частен разговор намирам за трудно – почти невъзможно – да направя хората да разбират това, което на мен ми изглежда изключително ясно.

Ботушът е илюзия.

Шапката е илюзия.

“Следователно,” ботушът е шапка.

Така твърдят моите приятели, забравяйки да разпределят средния термин.

Но това твърдя аз:

“Следователно” (въпреки че не е силогизъм), всички ботуши и всички шапки са илюзии.

Аз добавям:

За човека в Кетер илюзията няма значение.

“Следователно:” За човека в Кетер нито ботушите, нито шапките имат значение.

Фактически, човекът в Кетер е извън отношение с тези ботуши и шапки.

Ти, казват те, претендираш да си човек в Кетер (аз не претендирам). Защо тогава, не носиш ботуши на главата си и шапки на краката си?

Мога само да отговоря, че аз човекът в Кетер (туй е само като аргумент) съм извън отношение толкова с крака и глави, колкото с ботуши и шапки. Но трябва ли (от моя възвишен връх) да се спусна надолу и да ме е грижа за господина с шапка и ботуши в Малкут, който в края на краищата не съществува за мен, и за драстичните промени в неговия тоалет? Няма каквато и да било разлика; бих могъл лесно да поставя ботушите на раменете му, с главата му на единия крак, а шапката на другия.

Накратко, защо да не бъдеш порядъчен ирландски джентълмен, дори ако имаш безумни идеи за вселената?

Много добре, невъзмутимо казват моите приятели, защо не се спрем на това? Защо да прославяш испански циганки, щом си се оженил за дъщерята на свещеника?

И защо да провъзгласяващ, че можеш да получиш за осемнадесет пенса толкова добро забавление, колкото струващото на хората цяла кариера?

Ах! нека те запозная с човека в Тифарет; т.е., човекът ., който се опитва да вдигне своето съзнание от Малкут в Кетер.

С този човек на Тифарет всичко е дяволски сложно! Теоретично той знае всичко за гледната точка на Кетер (или си мисли, че знае) и на практика всичко за гледната точка на Малкут. Следователно той започва да противоречи на Малкут; той отказва да разрешава на Малкут да обсебва неговата мисъл. Той продължава да вика, че няма разлика между козел и Бог, с надежда да хипнотизира себе си (както и беше) във възприятието на тяхното тъждество, което е неговата (частична и невярна) идея за това как изглеждат нещата от Кетер.

Този човек извършва голяма магия; много силно лекарство. Той наистина намира злато на бунището и скелети в красиви момичета.

На Абиегнус, Свещената Планина на Розенкройцерите, Кандидатът намира само ковчег в централното светилище; но този ковчег съдържа Кристиян Розенкройц който е мъртъв и жив завинаги и има ключовете на Ада и Смъртта.

Ай! Твоят човек на Тифарет, Дете на Милосърдие и Правосъдие, вижда по-дълбоко от повърхността!

Но той изглежда като нещо нелепо, както за човека на Малкут, така и за човека на Кетер.

Все пак, той е най-интересния човек който има; и ние всички трябва да преминем през този стадий преди да имаме в главите се наистина ясно, видението на Кетер над Облаците, които обкръжават планината Абиегнус.  

IX

Тичайки и връщайки се обратно, както Херувимите, [16] сега ние можем да подновим нашия опит да обучим нашия гърбав приятел в представителен воин. Отклонението няма да бъде отклонение изобщо; защото то ще хвърли определено количество светлина по въпроса за ограниченията на скептицизма.

Ние поставихме под въпрос гледната точка на Малкут; изглежда абсурдна, беше уточнено. Но позицията на Тифарет е непоколебима; на Тифарет не е нужно да се обяснява, че Малкут е абсурдна. Когато насочим артилерията си срещу Тифарет, той също рухва; но Кетер се мръщи пред нас.

Атакуваме Кетер, и той пада; но Малкут в Йецира е все още тук…. докато не стигнем Кетер в Ацилут и Безкрайната Светлина, и Пространството, и Нищото.

Така че, нагоре по Пътя ние отстъпваме, сражавайки се само в ариергардни боеве; всеки миг войник бива убит от гърбушко; но докато ние отстъпваме войник винаги има до нас.

До края. Края? Буда считал запаса от гърбушковци за безкраен; но защо и войниците да не са безкраен брой?

Както е да е, важно е следното; необходимо е някакво време на гърбушкото да убие неговия човек, и колкото повече се отдалечаваме от нашата база, толкова по-продължително е то. Можеш да срутиш на прах, сякаш между пръстите си, света от мечтания на някое момче, но преди да доведеш физическата вселена до рухване  край ушите на възрастния се изисква той да обучи своите гърбушковци толкова дяволски добре, че те да заприличат страшно много на войници. И въпрос, който е способен да разклати съзнанието на Самадхи може, мисля си, да даде голямо преимущество на някой от гренадирите на Фридрих.

Безполезно е да атакуваш мистика като го питаш дали е сигурен, че Самадхи е добро за лошото му здраве; това е все едно да помолиш ловеца, да бъде много внимателен, ако обича, да не нарани лисицата.

Последният Въпрос, този, който наистина разбива Самадхи на парчета, е толкова изумителна Идея, че дори в своята ? форма, е много повече ! от всички предишни каквито и да било  !-та.

И името на този Въпрос е Нибана.

Да вземем например въпроса за душата.

Когато Г-н Юда MакЗелков [17] пита Човека от Улицата, защо той вярва в душата, Човекът пелтечи, че всички казват това; естествено за MакЗелков не е трудно да му докаже с биологични методи че той няма душа; и със слънчева усмивка всеки продължава по своя път.

Но MакЗелков е разсипан от философа, чиято вяра в душата се основава на самонаблюдение; трябва ни по-здрав метал; може би, Хюм на свой ред ще ни свърши работа.

Но Хюм , на свой ред, става напълно безполезен, изправен срещу индуския мистик, който е в постоянна интензивна наслада на своя новооткрит Атман. Необходимо е оръдието на Буда за да събориш “неговата” крепост.

Идеите на MакЗелков са банални и скучни; тези на Хюм живи и мъжествени; има радост в тях по-голяма от радостта на Човека от Улицата. Също и мисълта на Буда, Аната [18], е по-бляскава отколкото философското Его, подобно на холандска кукла, или рационалната артилерия на Хюм. 

Също това оръжие, което разруши нашите по-малки, нашите илюзорни вселени, постоянно откривайки някоя по-реална, не трябва ли ние да го обладаваме с божествен екстаз? Не трябва ли също да възприемаме взаимната зависимост на Въпросите и Отговорите, необходимата връзка на едните с другите, така че (точно както 0 x ∞ е неопределено) да разрушим абсолютизма както на ? така и на ! с тяхната последователност и баланс, докато в нашите редове ? ! ? ! ? ! ? … ! ? ! ? … не престане да ни е грижа за това, какво може да докаже последният член, тъй като всеки отделен член е пренебрежимо малък в сравнение с необятността на редовете? И не са ли редовете геометрична прогресия, чийто знаменател е положителен и неизмеримо голям?

В светлината на целия процес, тогава, ние разбираме, че в люлеенето на махалото няма абсолютна стойност, независимо, че стълбецът му се удължава, чeстотата му става по-бавна, и махът му все по-широк с всяко люлеене.  

Това, което трябва да ни интересува е само съображението за Точката, от която той виси, неподвижна на върха на нещата! Ние сме неблагоприятно разположени да я наблюдаваме, отчаяно следващи люлеенето на махалото, до повръщане безсмислено люлеени напред назад в бездната!

Трябва да се изкачим по стълбa, за да стигнем до точката – но – почакайте за момент! Колко неясна и неуловима стана нашата усмивка! Можем ли да прикачим някакъв действителен смисъл на тази фраза? Съмнявам се като виждам какво сме приели за крайните точки на амплитудата. Наистина, накрая може люлеенето да описва 360 ° така че !-точката и ?-точката да съвпадат; но това не e същото както да няма изобщо люлеене, освен ако не направим кинематиката тъждествена със статиката.

Какво трябва да се направи? Как трябва такива тайнства да бъдат изречени?

Значи ли това, че истинският Път на Мъдреца лежи в плоскост напълно различна от целия негов напредък по пътя на Познанието, и на Транса? Вече ни беше необходимо да използваме Четвъртото Измерение  за да илюстрираме (ако не и да обясним) природата на Самадхи.

Ах, казват адептите, Самадхи не е краят, а началото. Трябва да считаш Самадхи за нормално състояние на ума, което ти дава възможност да започнеш своите проучвания, точно както будността е състоянието, от което ти се вдигаш до Самадхи, а сънят състоянието, от което се вдигаш до будност. И само от Самасамадхи – непрекъснат транс от правилния вид – ти можеш да се надигнеш като на пръсти и да погледнеш през облаците към планините. [19]

Няма спор, че действително е ужасно мило от страна на адептите така да се погрижат за нас и да ни го представят толкова хубаво и ясно. Всичко, което трябва да се направи, както виждате, е да се постигне Самасамадхи, и след това да се вдигнеш на пръсти. Само това!

Но има ги и другите адепти. Вслушай се в него! Малък братко, казва той, нека помислим за това, че както махалото се люлее все по-бавно и по-бавно всеки път, то трябва накрая да спре, щом като стълбецът достигне безкрайна дължина. Добре! тогава то не е махало изобщо, а Махалингам – Махалингамът на Шива (“Намо Шивая намаха Аум!”) [20] и що друго; всичко, което трябва да продължаваш да правиш е да се люлееш здраво — зная, че то е като да се люлееш на кука! — и ще достигнеш до там Накрая. Но защо да се напъвам да се люлея? Първо, защото си обвързан да се люлееш, независимо дали ти харесва или не; второ, защото по този начин твоето внимание е отвлечено от лумбалните мускули, за които е захваната куката; трето, защото това е една чудно забавна игра; четвърто, защото искаш да достигнеш, и дори само да изглежда че напредваш е по-добре от това да стоиш неподвижен. Бягащата пътечка е несъмнено добро упражнение.

Наистина, въпросът, “Защо да ставам Архат?” трябва да предшества, “Как да стана Архат?” но непредубеденият човек лесно ще анулира първия въпрос с “Защо не?” — но от въпроса Как не е лесно да се отървеш. Впрочем, от гледна точка на самия Архат, вероятно “Защо станах Архат?” и “Как станах Архат?” имат еднакво решение!

Във всеки случай, ние си губим времето – ние сме така нелепи с нашите Архати, както Ирод тетрарха с неговите пауни [21]! Ние задаваме на Живота въпроса Защо? И първият отговор е: за да постигнем Знание и Събеседване със Светия Ангел Пазител.  

За да придадем смисъл на това твърдение ние трябва да постигнем това  Знание и Събеседване: и когато сме го направили, можем да пристъпим към следващия Въпрос. Не е добре да питаме още сега.

Има парвенюта без пукната пара, които стоят пред вратата на кръчмата и злословят за гостите.” [22]

Придаваме малко значение на  Преподобния Прошляк, гръмовно заявяващ в Убогия Параклис, че богатият не получава радост от богатството си.

Добре тогава. Нека се сдобием с томчето озаглавено “Книгата на Свещената магия на Абрамелин Мага”; или с магическите писания на светия озарен Божи Човек, Капитан Фулър, и да изпълним изцяло техните указания.  

И само, когато сме успели, когато сме поставили колосално ! срещу нашето жизнено важно ? е необходимо да изследваме дали след всичко това нашият вой няма да развие изкривяване на гръбнака.

Нека направим първата крачка; нека запеем:

Аз не искам да видя

Далечния път; една крачка ми е достатъчна.” [23]

Но (вие несъмнено ще кажете) аз скършвам самия ваш ? с друг ?: Защо да питам живота изобщо? Защо не си остана “порядъчен ирландски джентълмен” доволен със своя недъг, и презрителен към листа и писалката? Не е ли остенът на Буда “Всичко е страдание” малко по-добър от заядлив вой? Защо да ме е грижа за старост, болести, и смърт? Аз съм мъж, при това Келт. Плюя на вашия индийски принц, скопен от разврат на първо място, и от аскетизъм на второ. Слаб, мръсен, тъп пес, е сър, вашият Гаутама!

Да, мисля, че нямам отговор на това. Внезапното осъзнаване на някаква жизнено важна катастрофа може би е била подбуждащия повод за моята съзнателна посветеност на постигането на Адептство – но със сигурност способността за това ми е била вродена. Простото отчаяние или желание не могат да направят много; както и да е, първоначалният импулс на страх беше мимолетен и преходен; магнетизмът на самия път беше истинската примамка. Толкова е глупаво да ме питаш “Защо си станал адепт?” колкото да питаш Бог “Защо опрощаваш?” “C’est son métier.” [24]

Не съм толкова глупав, че да мисля, че моето учение някога ще спечели ухото на света. Очаквам след десет века “номиналните Кроулианци” да бъдат такова досадно и многобройно тяло както “номиналните Християни” са днес; защото (понастоящем) не съм успял да намеря механизъм да ги изключа. По-скоро, може би, трябва да потърся за тях някаква ниша в светилището, точно както индуизмът предлага за тези, които са способни за Упанишадите и тези, чиято интелигентност едва достига до Тантрите. Накратко, трябва да се изостави реалността на религиите заради измама, за да може религията да бъде достатъчно универсална за тези малцина, които са способни да се сгушат до нейната гръд и да накърмят своето естество с нейното звездно мляко. Но да видим!

Моето послание е тогава двуяко;  на мазния “буржоа” аз проповядвам недоволство; шокирам го, разколебавам го, отнемам почвата изпод краката му, обръщам го с главата надолу, давам му хашиш е го подлудявам, щипя задника му с нажежените до червено клещи на моята Садистична фантазия – докато не се почувства неудобно.

Но на човека, на който вече му е трудно както на Св. Лаврентий върху неговата сребърна скара, който чувства духа да се движи в него, точно както жената чувства, и се чувства зле, от първото помръдване на бебето в нейната утроба, до него аз нося великолепното видение, аромата и славата, Знанието и Събеседването със Светия Ангел Пазител. И на всеки, който е постигнал тази висина аз поставям следващ Въпрос, известявам следваща Слава.

Мой лош късмет е, а не моя грешка, че съм обвързан да донеса това елементарно Послание.

Мъжът има две лица; едно, за да гледа света,

Едно да показва на жената, която обича.” [25]

Трябва да простим на Браунинг неговата неприлична шега; защото той е съвършено прав! Но твоя е грешката ако ти си света а не любимия; и да виждате от мен само тази част, която Мойсей е видял от Бога.

Отвратително е да си прекарал живота си пръскайки мръсотия в лицето на британската публика с надеждата, че докато я измиват, ще могат да измият парливата мас на техния комерсиализъм, солените ивици на техните лицемерни сълзи, гнилото изпотяване на техния морал, капещите лиги на техния сантиментализъм и тяхната религия. А те не я измиват! …

Но нека вземем по-малко неприятна метафора, камшика! Както някой поет ученик не веднъж е писал, с неговите рими бедни като на Едуин Арнолд, метриката му безпорядъчна и толкова добра колкото на Френсис Томсън, и здравия му смисъл и откровена непристойност неотстъпващи на Браунинг!

няма друг начин; трябва да се направи —

Така че …” [26]

Не! туй е лоша, лоша рима.

И само след наказващия камшик ще дойде ред на жезъла, който утешава, ако мога да заема донякъде дръзкото сравнение от Абдула Хаджи от Шираз [27] и двадесет и третия псалм. [28]

Добре, бих предпочел много повече да прекарам живота си с жезъла; уморително и досадно е да бичуваш постоянно дебелата кожа на Британците, които в края на краищата, аз обичам. “Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема.” [29] Наистина ще се радвам, ако няколко от вас го преглътнат, и дойдат и седнат на бащините колена!

Първата крачка е най-трудна; започнете, и аз скоро ще направя така, че гърбушкото лъв и воинът еднорог да се сражават за вашата корона. И те, двамата, ще легнат, накрая, еднакво доволни и еднакво уморени; докато единствената и безупречна твоя корона (братко!) ще блести в мразовитата Пустота на бездната с нейните дванадесет звезди, като изпълва нейната тишина и самота с музика и движение, по-тихи и невидими от тях;  ти ще седиш на трона на Невидимото, с очи насочени в това, което наричаме Нищо, защото е отвъд Всичко, което може да бъде постигнато с мисъл или транс, твоята дясна ръка стиснала лазурния жезъл от Светлина, а лявата – аления бич на Смъртта; твоето тяло обвито със змия по-ярка от слънцето, чието име е Вечност; твоята уста извита в полумесец от усмивката на Нюит, нашата Лейди на Звездните Обители; електрическата плът на тялото упокоена от абсолютна мощ до движение затворено върху себе си в контролираната неистовост на Нейната любов – не, отвъд всички тези образи си ти  (малък братко!), който премина от Аз и Ти и Той към Това, което няма нито Име, нито Образ…

Малък братко, дай ми твоята ръка; защото първата крачка е трудна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бележки

[1] «Мисли се», пасивен залог трето лицe единствено число на латинсия глагол cogito — «мисля».

[2] «Мисля, следователно съществувам» (лат.).

[3] Ентимема — силогизъм, в който е пропусната една от предпоставките подразбираща се поради своята очевидност.

[4] «Всеки, който мисли, съществува» (лат.).

[5] «Бъдеш, съществуваш» (англ.). На английски език «cogitatur» се превежда като «it is thought», където «is» е форма на глагола «to be».

[6] «Отрича се» (лат.).

[7] « Бъдеш, съществуваш » (лат.).

[8] «Е, съществува» (лат.).

[9] «Аз съм този, който съм»; виж. Изход 3:14. По-долу в текста Кроули предлага  още един превод на тази фраза: «Битието е битие».

[10] Цитат от Liber DCCCXII vel Ararita, VI.0.

[11] Асар — остарял вариант на транслитерация на древно-египетското име на Озирис. Съответно, «двойното царство на Асар» е Египет, подразделящ се на Горно и Долно царство, а покриващатa го «тъма» е алюзия за едно от библейските «египетски наказания».

[12] Ср. Мф. 12:26: «И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? ».

[13] Думите на Исус от Мф. 16:23, към апостол Петър, звучат така: «… махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко».

[14] Иак. 2:20.

[15] Бърнард Воан (1847—1922) — английски католически свещенник, в 1906 г. получил широка известност благодарение на своиите проповеди за «греховете на обществото». Доктор Тори — Рубен Арчер Тори (1856—1928), американски проповедник-евангелист и писател. Ананда Метея (санскр. «блаженство на добротата») — името, което приел в монашество Алан Бенет (1872—1923), един от първите наставници на Кроули по магия, в 1902 год. в Бирма дал обетите на бхику (монах от будистката школа тхеравада). Джордж Уилиям Фут (1850—1915) — английски атеист, секулярист, основател на списание «Свободомислещ». Драматургът Бърнард Шоу (1856—1950), явно е попаднал в тази въображаема компания като изразител на хуманистична философия, а «младия Нойбург» (Виктор Нойбург [1883—1940]), приятел и възпитаник на Кроули, — като събирателен образ на наивния и несведущ ученик.

[16] Подразбират се «светите животни» (херувими) от видениято на пророк Йезекил, Иез. 1:14: « И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица». В английската Библии на крал Яков началото на този стих изглежда така: «And the living creatures ran and returned…» (букв. «И животните бягаха  и се връщаха…»).

[17] Това име, в буквален превод означаващо «Юда, сина на Зелката», съдържа намек за Джоузеф Маккейб (1867—1955), английски писател-атеист.

[18] Аната — будистка концепция за отсътствие на атман (самосъщност на  индивида).

[19] “Процесът на Любов по Воля е очевидно прогресивен. Бащата, който е убил себе си в утробата на Майката намира себе си отново с нея, и преобразен, в Сина. Синът действа като нов Баща; и по тази начин Себето постоянно се уголемява, и става способно да уравновесява все по-голямо Не-Себе, докато финалният аз на Любов по Воля не схване Вселената в Самасамадхи” – из „Малки Есета към Истината“, Алистър Кроули.

[20] Вариация на мантрата «Ом намах Шивая» — така наречената мантра от пет срички или мантра на безстрашието. Нейният буквален превод е «Поклонение на Благия».

[21] Алюзия за пиесата на Оскар Уайлд «Саломе».

[22] «Liber LXV», IV.12.

[23] Цитат от църковния химн «Небесна светлина, води ни…», написан  от кардинал Джон Хенри Нюмен (1801—1890).

[24] «Такава му е работата» (фр.).

[25] Неточен цитат от поемата на Роберт Браунинг «Още една дума» (1833).

[26] «Can’t be helped; must be done / So…».  В оригинала, явно, се е подразбирала римата «onan» – онанирай .

[27] Измислен персонаж, на който Кроули приписал авторствата на своята книга «Баг-и-муатар, или Благоуханната градина на Абдула, сатирика от Шираз».

[28] Пс. 22:4: « Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват ».

[29] Евр. 12:6.

Книга XXXIII Разказ за A.•.A.•. под номер XXXIII

За първи път написан на езика на неговото време от Съветника  фон Екартсгхузен, а сега преработен и принаписан на езика на Универсалния Тайнопис.

A.·. A.·.

Публикация клас C

Издаден от:

D.D.S. 7° = 4°

O.S.V. 6° = 5°

N.S.F. 5° = 6°

Необходимо е, скъпи мои братя, да ви дадем ясна представа за вътрешния Орден; за тази озарена общност, която е пръснатапо света, но която еръковадена от една истина и обединена в един дух.

Тази общност притежава Школа, в която всички, които жадуват за знание са наставлявани от самия Дух на Мъдростта; и всичките тайнства на природата сапазени в тази школа за децата на светлината. Съвършено познание на природата и на човечеството са преподавани в тази школа. От нея всички истини проникват в света; тя е школата за всички, които търсят мъдростта, и само в тази общност истината и разяснението на всички мистерии могат да бъдат намерени. Тя е най-скритата от общностите, при все че съдържа членове отмного кръгове; и няма никакъв Център на Мисъл, чиято работа да не се дължи на присъствието на някой от нас. Във всички времена е съществувала външна школа, основана на вътрешната, на която е само външен израз. Във всички времена, следователно, е съществувало едно тайно събрание, съюз на Избраните, на тези, които са се стремили към светлината и са били способни да я възприемат, и това вътрешнообществобеше Оста на R.O.T.A. Всичко, което всеки външен орден е притежавал като символ, церемония, или обряд е букватаизразяващавъншно този духна истина, който обитава във вътрешното Светилище. Нито пък противоречието във външния е някаква пречка за хармонията във вътрешния.

И така, това Светилище, съставено от членовепръснати навред, но обединени с връзките на съвършена любов, е било заетоот най-древни времена със строителството на великия Храм  (чрез еволюцията на човечеството), чрез койтоцарството на  L.V.X ще се прояви. Тази общност е в общението на тези, които имат най-голям капацитет за светлина; те са обединени в истината, техен Водаче самата Светлина на Света  – V.V.V.V.V., Помазаният в Светлината, единственият учител на човешкия род, Пътят, Истината и Животът.

Вътрешният Орден беше формиран веднага след като първото възприемане на  голямото човешко наследство озарило първия от адептите;той получил непосредствено от Майсторите откровение за средствата, с които човечеството може да бъде издигнато да своите права и избавено от своето нещастие. Той възприел най-ранния заряд на всяко откровение и тайнство; той получил ключана истинското знание, както божествено, така и природно. 

Но с нарастване на броя на хората, тяхната слабост се нуждаела от външно общество, което забулвало вътрешното, и скривало духа и истината в буквата, защото много хора бяха неспособни да схващат велика вътрешна истина. Така вътрешните истини бяха облечени във външни и осезаеми церемонии, за да могат хората като възприемат външното, което е символ на вътрешното, да могат постепенно и безопасно да се приближават към вътрешните духовни истини.

Новътрешната истина винаги се съобщавала на този, който в своето време е имал най-голяма способност за озарение, и той ставал единствен пазител на изначалната Вяра, Върховен Жрец на Светилището.

Когато се наложилотези вътрешни истини да бъдат облечени във външни церемонии и символи, по причина на реалната слабост на хората, които не били способни да чуят Светлината на Светлините, външното поклонение започнало. Но то било винаги образ и символ на вътрешното, това ще рече, символ на истинското и Съкровено Тайнство. 

Външното поклонение никога нямяло да бъде отделено от вътрешния пир ако я нямало слабостта на човека, склонен твърде лесно да забравя духа, заради буквата; но Майсторите бдително забелязват сред всеки народ тези, които които са способни да възприемат светлина, и такива личности се назначават като посредници, за да разпосраняват светлината съобразно човешката способност да оживява мъртвата буква.

Посредством тези оръжия, вътрешните истини на Светилището бяха донесени до всички народи, и видоизменени символично съобразно техните обичаи, способност за обучение, климатични условия и възприемчивост. И така, външните форми на всяка религия, култ, церемонии и Свещени Книги като цялоимат повече или по-малко ясно, за техен предмет на обучение, вътрешните истини на Светилището, посредством които човек да бъде ръководенкъм универсално познание на едната Абсолютна Истина.

Колкото повече външното поклонение на хората е останало съединено с духа на

езотеричната истина, толкова по-чиста е неговата религия;но колкото по-голямо е разминаването между символичната буква и незримата истина, толкова по-несъвършена ставала религията. Накрая става така, че външната форма напълно се откъсва от вътрешната истина, и тогава не остава нищо друго освен формални обряди, лишени от душа и живот.

Сред всичко това, истината се покои нерушимовъв вътрешното Светилище. 

Верни на духа на истината,членовете на вътрешния Орден живеят в мълчалива, но реална дейност.

Впрочем, освен тяхното свято дело, от време на време вземали решения по политически стратегически действия.

Така, когато земята била почти изцяло покварена от Голямото Магьосничество, Братята изпратили в света Мохамед, за да донесе свобода на човечеството с  меча.

Тъй като той успял частично, изпратили след това Лютер да учи хората на свобода на мисълта. Но тази свобода скоро се превърнала в робство, по-тежко от предишното.

Тогава Братята поверили на хората знанието за природата, и ключовете към него; но това също беше предотвратено от Голямото Магьосничество.

И ето на края по неведоми пътища, както има намерение да обяви един от нашите Братя, те са въздигнали Един, който да даде на човечеството ключовете на Духовното Знание и по своето Дело, той ще бъде оценяван.

Тази вътрешната общност от светлина е обединение на всички, които са способни да възприемат светлината, и е известна още като Общността на Светиите, най-стария съсъд на всяка сила и истина, която е поверена на нея от всички времена. 

Посредством нея посредници на  L.V.X са се създавали през всяковреме, приминаващи от вътрешното във външното, и даващи дух и живот на мъртвата буква, както вече бе казано. 

Тази озарена общност е истинската школа на L.V.X.; тя има своя Катедра, своиДоктори; тя  има правила за учениците; тя има приети свои предмети и форми на обучение .

Тя има също степениза последователно развитие към по-високи върхове. 

Тази школа на мъдростта е била винаги най-тайноскривана от света, защото тя е незрима и подотчетна само на озарено ръководство.

Тя никога не е била изложена на превратностите на съдбата и слабостите на хората, защото само най-способните били избирани в нея, и тези, които правили подбора, не правели грешки. 

Посредством тази школа били развити зачатъците на всички възвишени науки, които първо се приемали от външните школи, след това се обличали в други форми, и в резултат се израждали.

Съобразно епохата и обстоятелствата, общността от мъдреци съобщавала на външните общества своята символична тайнопис, за да привлече хора към  великите истини на своето Светилище.

Но всички външни общества съществуват само по силата на това вътрешно общество. Веднага щом външните общества пожелаят да превърнат храма на мъдростта в политическа постройка, вътрешното общество се оттегля и си тръгва, а за външното остава само буквата, лишена от дух. За това тайните външни общества на не са нищо друго, освен йероглифични завеси, а истината нерушимо си е оставала в Светилището, така че тя никога не може да бъде осквернена. 

В тази вътрешна общност човек придобива мъдрост и заедно с неяВсичко – не мъдростта на този свят, която е само научно знание, което се върти около външното, но никога не достига центъра  (в койтосе съдържа цялата сила), а истинска мъдрост, разбиране и  и знание — отражения на висшето озарение.

Всички диспути,всички противоречия, всички неща, които се отнасят към лъжливите грижи на света, безплодни спорове, безполезни зачатъци на мнения сеещи семената на заблуда, всякакви грешки, схизми и системи са прогонени. Няма нито клевети, нито скандали. Всеки човек е почитан. Любовта единствено властва.

Не следва, обаче, да предполагаме, че тази общност наподобяванякое тайно общество, събиращо се по определено време, избиращо ръководители и членове, обединено от частни цели. Всички общества, каквито и да се те, са вторични по отношение на този вътрешен озарен кръг. Тази общност не познава формалностите, обичайни за външните кръгове, създадени от човека. В това царство на силата изчезват всички външни форми.

L.V.X. е вездесъщата Сила. Най-великия човек на своето време, самият вожд, не познава всички негови членове, но веднага щом възникне необходимост да се постигне някоя цел, той ги намира в света с необходимата увереност.

За тази общност няма външни прегради. Всеки, което е избран е като първия; той представя себе си сред останалите без самонадеянност, и той е приет от другите без завист.

Ако е необходимо действителни членове да се срещнат лично, те се намират и познават без ни най-малки съмнения. 

Всички маски тук са безполезни; нито лицемерие, нито притворство може да скрие качествата, които отличават членовете на това общество. Всички илюзии изчезват, и нещата си проявяват в истинския си облик.

Нито един от членовете не може да избере друг; нужен е единодушен избор. Въпреки че не всички хора са призвани,  мнозина от призваните биват избирани, ноедва след като станат достойни за приемане. 

Всеки човек можеда потърси приемане, и всеки, който е вътре може да обучава друг как да търси, но само, който е годен може да влезе вътре. 

Неподготовените хора стават причиназа раздор в общността, а раздорът е несъвместим със Светилището. Но тъй като приема не е формален, а реален, да се оскверни Светилището е невъзможно.

Светското разузнаване търси това Светилище напразно; безплодни също ще бъдат усилията на злото да проникне в тези велики таинства; всичко е неразгадаемо за този, който не е съзрял;той нищо няма да види, нищо няма да прочете вътре. 

Този, който е годенбива присъединен към веригата, често където най-малко е мислил, без да разбира в кой точно момент. 

Да стане годен трябва да е единственото усилие натози, който търси мъдростта. 

Но съществуват методи с които се постига годност, защото тази свята общност е прастарото хранилище на най-древните и исконни знания на човешкия род, заедно с прастарите мистерии на науката. Тава е единственото по рода си и наистина озарено общество, което е напълно в притежание на ключа към всички тайнства, познаващо центъра и извора на цялата природа. Това е общество, което е обединило своята сила с висшата сила, и има членове не само от един свят. Това е обществото, чиито членове съставляват републиката на Гения, Майката Регент на цялата Вселена.

Liber Artemis Iota vel de Coitu Scholia Triviæ sub figura DCLXVI

Пан и Нимфа-ловджийка, Музей Торвалдсен, Копенхаген.

 

Dianae sumus in fide

Puellae et pueri integri

Dianam pueri integri

Pulllaeque canamus(1)

Catullus

 

Словото на Греха е Ограничение. О мъж! не отказвай на жена си, ако тя желае! О любовнико, ако е по твоята воля, иди си! Няма връзка, която може да съедини разделеното, освен любовта: всичко друго е проклятие. Проклето! Проклето през еоните да бъде! (AL, I:41)

Съгласие или отказ трябва да се определят от самият импулс, без отношение към никакви други мотиви каквито често повлияват действието. 

Така и с всичко твое; нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля. (AL, I:42)

Всяка мисъл, дума, или действие, без изключение са подчинени на този закон.“Прави по твоята воля”не позволява да правиш нищо друго; и за да не остане това неразбрано, доктрината казва изрично: Нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля.”

Всяка частица енергия трябва да се вгради в тази насочена в една посока машина на волята; пряко или косвено тя трябва да служи на тази една цел. Една малка дупка в корпуса може да потопи целия кораб. Затова, всяко действие заедно с мислите и словата, които определят неговото изпълнение, е свещено тайнство.

От всички действия вътрешно най-важното е любовният акт. Първо, защото екстазът, който го придружава неговото надлежно изпълниние е физически образ, или намек, за състоянието на Самадхи, тъй като съзнанието на Его-то е временно в бездействие; второ, защото нормалният му ефект върху физическия план е, или може да бъде, неизмеримо голям.  (Ударението върху думата “надлежно” е абсолютно.)  Тъкмо защото е толково мощно оръжие, неговата употреба е оградена с множество предпазни мерки, и злоупотребата с него осъдена в запрещения тежко заредени със заплахи. . . . “Също, взимайте вашата насита и желание от любов, както желаете, когато, където и с когото желаете. Но винаги за мен..”(AL, I: 51)

Ако това не бъде както трябва; ако объркате знаците за разстояние, като казвате: Те са едно; или като казвате, Те са много; ако ритуалът не бъде винаги за мен: тогава очаквайте страшните присъди на Ра-Хоор-Кхуит. (AL, I: 52)

Това ще възроди света, малкия свят, моя сестра, мое сърце & мой език, на когото изпращам тази целувка.. . . А екстазът да бъде твой и радостта на земята: винаги Към мен! Към мен! (AL, I: 53)

. . Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми. (AL, I: 61)

Има воал: този воал е черен. Това е воалът на скромната жена; това е воалът на скръбта & покровът на смъртта: нищо от това не е от мен. Свалете този лъжлив призрак на вековете: не завоалирайте пороците си с добродетелни слова: тези пороци са мое служение; справете се добре & ще ви възнаградя тук и от тук нататък. (AL, II: 52)

Има помощ & надежда в други заклинания. Мъдростта казва: бъди силен! Така можеш да понесеш повече радост. Не бъди животно; рафинирай възторга си! Ако пиеш, пий по осемте и деветдесетте правила на изкуството: ако любиш, надминавай по финес; и ако правиш  нещо радостно, нека в него да има изтънченост.

Но надвишавай! надвишавай!

Стреми се винаги към повече! и ако наистина си мой – и в това не се съмняваш, и ако винаги си радостен! – смърт е короната на всичко. (AL, II: 70-72)

Това е детайлно потвърждение на AL I:41. Този акт е определен електричен или магнетичен феномен. Други съображения не са приложими. (Ето защо, понякога, изглежда неразумен на страничния наблюдател.) Единственото изключение – и то очевидно – е когато удовлетворяването на импулса явно ще осуети Истинската Воля повече, отколкото да помогне за нейното изпълнение; всеки такъв случай ще се преценява според собствените си качества.

Но винаги за мен!”Думата “винаги” не допуска изключение; “за мен” може да бъде перифразирано като  “осъществяване на една възможност необходима за постигане на Великото Дело“. Всяко действие е свещено тайнство, но този акт най-вече. Текстът продължава с откровена заплаха: “ако ритуалът не бъде винаги за мен: тогава очаквайте страшните присъди на Ра-Хоор-Кхуит.“ За профана това тайнство на тайнствата е най-фаталната от грешките и престъпленията; защото е висша измяна против самото Велико Дело.

Следващият стих повтаря: “ако ритуалът не бъде винаги за мен”; и той е почертан и подсилен със заплаха. Престъпникът не може повече свободно да се радва на милувките на Богинята на Любовта; той е прогонен в наказанието на безмилостния и ужасен бог на Глава III.(2)

“. . . Затова, бъдете красиви: обличайте се всички с изискани дрехи;  яжте скъпи храни и пийте сладки вина и вина пенливи! Също, взимайте вашата насита и желание от любов, както желаете. . .” Това се отнася за техниката на изкуството; тя ще бъде изяснено по-нататъв в това есе.

“. . . с когото желаете.” Това повтаря казаното вече по-горе в бележките към AL, I:41.

Стих 53 утвърждава значението на тази догма. Пренебрегването на тези предписания е причина за безкрайните и непоносими агонии, отвратителните и необлекчими беди от миналото.

Кабалистът може да отбележи, че  това“За мен!” в края ня всеки стих не само повтаря заклинанието, но е Магически Печат върху догмата.  (Стих 54 е намек за търсене на тайната.  На гръцки буквите TO MH(3) дават сумата от 418; това е идентично с Abrahadabra, шифърът на Великото Дело. Медитацията ще отведе ученика към още по-дълбоки и плодотворни съображения.

Призовавайте ме под моите звезди! Любов е законът, любов по воля. Нека глупците не бъркат любовта; защото има любов и любов. Има го гълъбът и има я змията. Избирайте добре! Той, моят пророк, e избрал знаейки закона на крепостта и великото тайнство на Божия Дом. (AL, I:57) . Красота и сила, бликащ смях и сладостна отмалялост, сила и огън са от нас. (AL, II:20) Аз съм Змията, която дава Познание & Наслада и бляскава слава, и раздвижва сърцата човешки с опиянение. 3а да ме обожавате вземете вино и необикновени дроги, за които ще кажа на моя пророк & бъдете опиянени от тях! Те няма да ви навредят въобще. Лъжа е, тази глупост против себе си. Показването на невинност е лъжа. Бъди силен, о човеко! желай страстно, наслаждавай се на всички неща чувствени и екстатични: не бой се, че някой Бог ще те отхвърли за това.  (AL, II:22) Виж! това са важни тайнства; защото също от моите приятели има отшелници. Не си мисли, че ще ги срещнеш в гората или на планината; а в легла от пурпур, милвани от великолепни жени-зверове с едри бедра и огън и светлина в очите, и тежки пламтящи коси около тях; там ще ги намериш. (AL, II:24) Но вие, о народе, мой, станете & се събудете.

Нека ритуалите се изпълняват, както подобава, с радост & красота.

Има ритуали на елементите и празници на времената.

Празник на първата нощ на Пророка и неговата Невеста!

Празник на трите дни на написването на Книгата на Закона.

Празник на Тахути и детето на Пророка – тайна, О Пророко!

Празник на Върховния Ритуал и празник на Равноденствието на Боговете.

Празник на огъня и празник на водата; празник на живота и по-голям празник на смъртта!

Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз!

Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада!

Да! празнувайте! радвайте се! няма ужас отсега нататък. Има разтварянето и вечен екстаз в целувките на Ну. (AL, II:34-44) Тези стихове се отнасят още веднъж за неща съпътстващи акта; те посочват неща от помощ свързани с техниката; и те показват духа, с който да се подхожда към него. Безпристрастната научна нагласа на изследване и подготовка е необходима в началото; целта е да се предвидят препятствията, да се улесни и да се насочва потока: но самият импулс е Въодушевлението.

Има воал: този воал е черен. Това е воалът на скромната жена; това е воалът на скръбта & покровът на смъртта: нищо от това не е от мен. Свалете този лъжлив призрак на вековете: не завоалирайте пороците си с добродетелни слова: тези пороци са мое служение; справете се добре & ще ви възнаградя тук и от тук нататък. (AL, II:52)

Нека Мария неопетнената бъде разкъсана на колела: заради нея нека всички целомъдрени жени бъдат напълно презрени сред вас!

Също заради красотата и любовта!(AL, III:55-56)

Ученикът трябва да усвои доктрината на “Черните Братя.”(4) Отказът да се осъществи, която и да е от възможностите е пряко отрицание на Великото Дело.

Има помощ & надежда в други заклинания. Мъдростта казва: бъди силен! Така можеш да понесеш повече радост. Не бъди животно; рафинирай възторга си! Ако пиеш, пий по осемте и деветдесетте правила на изкуството: ако любиш, надминавай по финес; и ако правиш  нещо радостно, нека в него да има изтънченост.

Но надвишавай! надвишавай!

Стреми се винаги към повече! и ако наистина си мой – и в това не се съмняваш, и ако винаги си радостен! – смърт е короната на всичко.. (AL II:70-72)

Тези няколо прости фрази сасъвършено ръководство –като скица – за Изкуството на Любовта.

Гений без техника е често непохватен и неразбираем, но техника без гений е сух скелет. Геният или присъства, или го няма – нито хитрост, нито труд могат да помогнат, ако отсъства. Все пак можем да твърдим, че той винаги присъства, тъй като “Всеки мъж и всяка жена е звезда.” Във всеки случай само техниката е отзивчива към обучение и практика; писано е, че “изисква толкова учене, колкото теологията, и толкова практика, колкото билярд.”  Всичко, което някой може да направи е (a) да отприщи и (b) да насочи латентния гений.  В страни враждебни на цивилизацията (horribilesque ultimosque Brittanos) и техните колонии, минали и настоящи, техниката (на Изкуството на Любовта) е почти несъществуваща; индивидите, които я притежават в някаква степен на съвършенство дължат своето предимство, в почти всеки случай, на обучение и тренировка под ръководството на родени в по-щастливи и по-малко варварски части на света. Всяка раса или култура има своите собствени достойнства.

  1. Изучаване: Ученикът трябва да изучи, да има в мисълта си и да вземе присърце, такива класически произвединия като:

Ананага-Ранга,

Багх-и-Маутар на Абдула ал Хадж,

Кама Шастра,

Кама Сутра,

Ароматната градина на шейх Невзами,

както и някой научни и псевдо-научни трактати (главно върху изкривяванията на природата, или злоупотребите поради невежество) на множество автори, главно френски, немски, австрийски и италиански. Екстатично Въодушевление (The Equinox, Vol. 1, No. 9) е с превъзходно качество.  (Liber Stellæ Rubeæ sub figura LXVI, Liber CCCLXXA’ash vel Capricorni Pneumatici, Liber YOD Sub Figura DCCCXXXI, Liber CLXXV Astarte vel Berylli, Liber Cheth vel Vallum Abiegni sub Figura CLVI и други, също в The Equinox, са официални публикации на A∴A∴.) Има също различни класически произведения по темата, които помагат да се усвои романтичната и въодушевяваща атмосфера подходяща за практикуване на Изкуството – например:

Катул,

Ювенал (особено Шеста Сатира),

Марциал,

Петроний Арбитер,

Апулей,

Бокачо,

Мазучи,

Франсоа Рабле,

дьо Балзак(Les Cent Contes Drolatiques),

дьо Сад (Жюстин, Жулиет, и ост.),

Андре Робер дьо Нерси,

Алфред дьо Мюсеи Жорж Санд (Гамиани или две страстни нощи),

Захер-Мазох (Венера в кожи),

заедно с англичани и американци , прекалено много за да се изброят но най-вече поетите на Светите Ордени: Суифт, Стерн, Херик, Дън и Херберт.

Има също цялостна мистична литература, която се занимава или загатва тази тема, но този тип трудове за начинаещия ученик са толкова опасни, колкото са повърхностно привлектелни. Те окуражават чувството за вина, учат на отровното изкуство на само-оневиняване и възпяват точно това лицемерие, което Свободата особено осъжда.“Свалете този лъжлив призрак на вековете.” (AL, II:52).

  1. Практика: Нито един учител, колкото и да е надарен, не би могъл да обхване и една стотна част от фундамента на това Изкуство. Най-доброто обучение е това на тренирани и осветени експерти, след това, на мъже и жени с природен гений.
  2. Творческо изследване: То трябва да се основава на най-широкото възможно познание и на най-задълбоченото му разбиране и на резултатите от обхвата и интензивността на собствената практика.

Но надвишавай! надвишавай! (AL, II:72)

Но винаги за мен. (AL, I:51)

 

Бележка към текста

Това беше преписано от „Магия без Сълзи“, където оформя  по-голямата част от Глава 15. Може би точно в този том бе отпечатано за пръв път, въпреки че преди това (“наскоро”, според писмо на Кроули написано през 1944 г.) е било издадено като “енциклика” до Агапе Ложа #2 O.T.O.

Няколко незначителни типографски грешки бяха мълчаливо поправени и референциите към главите и стиховете на всички цитати от Liber AL, дадени непоследователно в оригинала, бяха добавени.

В „Каталога и Ключ към Специалните Писания на Алистър Кроули“ от Джералд Йорк (обобщени като номер на Книга (Liber), клас и заглавие  в приложение към Equinox III, 9), това писание е описано като Liber DCLXVI, Клас B.

Artemis на Гръцки(Αρτεμις)= 656, плюс 10 заι – ιώτα (йота)= 666. Оставям на ученика работата по Кабалистичното значение на допълнителната йота  (традиционните Кабалистични приказки за “скритата йод”) в този случай.

 

Бележки

1: Първи стих от поема 34 на Катул:

На Диана във вяра отдадени

Девойки чисти и младежи,

Девойки чисти и младежи,

За Диана да запеем!

(Превод: Яна Букова, Катул, Стихотворения, изд. Стигмати, 2009)

2: Глава III на Книгата на Закона.

3: H тук е гръцката η- Eтa, едно удължено ‘e’.

4: Виж „Видението и Гласът“, по-специално 12-ти, 11-ти, 7-мии 3-ти Ефир; също    Глава 12 oт „Магия без Сълзи“, Глава 21 oт „Магия на Теория и Практика“ и „Звезда в Кръгозора“.

 

Liber XV. Ecclesiae Gnosticae Catholicae Canon Missae Гностическа Меса

LIBER XV

O. T. O.

Ecclesiae Gnosticae Catholicae Canon Missae

LIBER XV

O.T.O.

Канон на Месата на Гностическата Католическа Църква

Редактирана от древните документи на асирийски и гръцки от Майстор Терион

 I. За Обзавеждането на Храма

На Изток, което ще рече по посока на Болескин, който се намира на Лох Нес в Шотландия, на две мили източно от Фойърс, се разполага светилище или Висок Олтар. Неговите размери  трябва да са 7 фута в дължина, 3 фута — в ширина, 44 дюйма височина. Той трябва да е покрит с пурпурен олтарен покров, върху който могат да бъдат бродирани в златно кралски лилии (fleur-de-lys), слънчево сияние или друга подобаваща емблема.  

От всяка страна на Олтара трябва има колана или обелиск, така че техният черен и бял цвят да се уравновесяват взаимно.

Надолу от Олтара трябва да има подиум с три стъпала, на бели и черни квадрати.  

Над Олтара е надолтарието, на чийто връх е поставена репродукция на Стелата на Откровението, с по четири свещи  от всако страна. Под Стелата е мястото за «Книгата на Закона», с по шест свещи от всяка страна). Под тях е Светият Граал, от всички страни заобиколен с рози. Пред Чашата има място за Дискос. От двете страни, зад розите, има две големи свещи.

Всичко това е закрито с голяма Завеса.

На върха на равностранен триъгълник, чиято основа е линията съединяваща двате колони, има неголям черен правоъгълен олтар от два куба, поставени един върху друг.

Като се приеме този олтар за среда на основата на друг подобен и същия по големина триъгълник, на върха на този втори триъгълник има малък кръгъл купел.

На върха на третия тригълник, построен по същия начин, има вертикално разположената Гробница.

 II. За Служителите на Месата

ЖРЕЦЪТ. Носи Свещеното Копие и отначало е облечен в обикновено бяла роба.

ЖРИЦАТА. Трябва да бъде наистина Недокосната Дева (virgo intacta) или посветена на служението на Великия Орден. Тя е облечена в бяло, синьо и златисто. Тя носи Меча, препасан на ален пояс и Дискоса и Хостиите, или Питките от Светлина.

ДЯКОНЪТ. Той е облечен в бяло и жълто. Той носи  «Книгата на Закона».

Две ДЕЦА. Те са облечени в бяло и черно. Едното Дете носи кана с вода и съд със сол, второто— запалена кадилница и ковчеже с благовония.

 III. За церемонията на Входа

ДЯКОНЪТ като отваря вратите на Храма, пуска Конгрегацията и заема своя пост между малкия олтар и купела. (За допуска на конгрегацията  трябва да наблюдава  страж на вратата).

ДЯКОНЪТ отива напред и се покланя пред открития Висок Олтар, където е въздигнат Граала. Той целува  «Книгата на Закона» три пъти, отваря я и поставя върху надолтарието. Той се обръща на Запад.

ДЯКОНЪТ: Прави по твоята воля и нека това да бъде целия Закон.  Провозгласявам Закона на Светлината, Живота, Любовта и Свободата в името на  ИАО.

КОНГРЕГАЦИЯТА: Любов е Законът, любов по Воля.

ДЯКОНЪТ отива на своето място, между олтара на тамяна и купела, обръща се на Изток и прави Стъпката и Знака на Човек и Брат. Всички повтарят след него.

ДЯКОНЪТ и всички ХОРА:

Вярвам в един ГОСПОД, таен и неизразим; и в една Звезда в компанията на Звезди, от чийто огън сме създадени и към която ще се върнем;  и в един Отец на Живота, Тайна на Тайните, в името Му –  ХАОС, единственият наместник на Слънцето на Земята; и в един Въздух, който подхранва всичко, което диша.

И вярвам в една Земя, нашата всеобща Майка, и в едно Лоно, в което са породени  всички хора и в което ще се упокоят, Тайна на Тайните, в името И— БАБАЛОН.

И вярвам в Змията и Лъва, Тайна на Тайните, в името Му — БАФОМЕТ.

И вярвам в една Гностичеса и Католическа Църква на Светлината, Живота, Любовта и Свободата, словото на чиито Закон е ТЕЛЕМА.

И вярвам в общението на Светиите.

И тъй както храната и питието всекидневно в нас се превръщат в духовна същност, вярвам в Чудото на Месата.

И изповядвам едно Кръщение на Мъдростта, посредством което извършваме Чудото на Въплъщението.

И изповядвам, моя живот уникален и вечен; който е бил, и е, и ще бъде.

AUMGN, AUMGN, AUMGN.

Зазвучава музика. Влиза детето с каната и солта. Влиза ДЕВАТА с Меча и Дискоса. Влиза детето с кадилницата и благовонието. Те застават с лице към  ДЯКОНА като се построяват в линия между двата олтара.

ДЕВАТА: Поздрав от Земя и Небе!

Всички дават Приветсвения знак на Мага водени от ДЯКОНА.

ЖРИЦАТА, черното дете отляво и бялото дете – отдясно, се възкачва по стъпалата на Високия Олтар. Те я чакат долу. ЖРИЦАТА поставя Дискоса пред Граала. След като му се поклони, тя слиза, и заедно с ДЕЦАТА, които я следват като бялото е до нея, се движи змиевидно като  описва 3,5 кръга (по часовниковата стрелка —около малкия олтар, обратно на часовниковата стрелка – около купела, по часовниковата стрелка — около малкия олтар и купела заедно и после  обратно на часовниковата стрелка около малкия олтар,  а от там — към Гробницата на запад.) ЖРИЦАТА изважда Меча си и сваля Завесата [пред Гробницата].

ЖРИЦАТА: Със силата на + Желязото ти казвам: «Стани!».

В името на нашия Господ + Слънцето

и нашия Господ + …, за да дадеш сили на Събратята.

ЖРИЦАТА прибира Меча в ножницата.

ЖРЕЦЪТ излизайки от Гробницата като държи Копието вертикално с две ръце – дясна върху лява, срещу гърдите си, прави първите три правилни стъпки. След това предава Копието на ЖРИЦАТА и прави трите знака на покаянието. След това коленичи и с две ръце извършва обожание на Копието. Звучи музика на покаяние.  

ЖРЕЦ: Аз съм човек сред човеците.

Взема Копието отново и го обръща с острието надолу. Изправя се.

Как бих могъл да бъда достоен, да давам сили на Събратята?

ЖРИЦАТА взема от детето водата и солта и ги смесва в купела.

ЖРИЦАТА: Нека солта на Земята увещае Водата да донесе силата на Великото Море. (Коленичи). Майко, бъди боготворена.

Тя се връща на Запад и с разкрита длан осенява с три кръста + —челото, гърдите и тялото на ЖРЕЦА.

Бъди, Жрецът, чист с тяло и душа!

ЖРИЦАТА взема кадилницата от детето, и я поставя на малкия олтар. Тя слага тамяна в нея.

Нека Огънят и Въздухът направят сладостен света! (Коленичи). Отче, бъди боготворен.

ЖРИЦАТА се връща на Запад и три пъти с кадилиницата прави  + пред ЖРЕЦА, както предишншя път.

Бъди Жрецът, пламенен с тяло и душа!

Децата си взимат обратно оръжията след използването им.

Сега ДЯКОНЪТ взема от  Високия Олтар осветената Мантия и я връчва на  ЖРИЦАТА. Тя облича ЖРЕЦА в неговата алена и златна Мантия.

Нека пламъкът на Слънцето, бъде твое одеяние , о ти, ЖРЕЦ на Слънцето!

ДЯКОНЪТ взема Короната от Високия Олтар. (Короната може да бъде златна, платинена или изготвена от магически електрон, но без други метали, с изключение на  примесите, необходими за получаване на сплав. При желание може да бъде украсена със скъпоценни камъни. Но задължително трябва да бъде обвита от урей, а опорната шапка трябва да е от същия ален цвят, както мантията и от кадифе.)

Нека Змията бъде твоя Корона, о ти, ЖРЕЦ на ГОСПОДА!

Като коленичи тя взема  Копието между разтворените си ръце и единадесет пъти, много нежно, ги прокарва по ствола на Копието.  

Нека ГОСПОД бъде сред нас!

Всички дават Приветствения Знак.

ХОРАТА: Така да бъде!

IV. За Церемонията на Отваряне на Завесата

ЖРЕЦ: За това Теб, когото обожаваме също призоваваме. Със силата на въздигнатото Копие!

Той въздига Копието. Всички повтарят Приветствения Знак. Звучи фраза с триумфална музика. ЖРЕЦЪТ с лявата си ръка хваща дясната ръка на ЖРИЦАТА [все още коленичила], като държи изправено Копието.

Аз, ЖРЕЦ и КРАЛ, вземам теб, Дева чиста, неопетнена;  Аз те въздигам; Аз те отвеждам на Изток; Аз те възнасям на върха на Земята.

Той възкачва ЖРИЦАТА на Олтара, като на трон. ДЯКОНЪТ и ДЕЦАТА се слеват в редица зад него. ЖРИЦАТА взема Книгата на Закона, заема мястото си и я държи отворена върху гърдите си с две ръце като оформя обърнат надолу триъгълник с палците и показалците си. ЖРЕЦЪТ предава  Копието на ДЯКОНА, взема каната от детето и напръсква ЖРИЦАТА, като осенява с 5 кръста + нейните, рамена и бедра. Палецът на ЖРЕЦА е винаги между средния пръст и показалеца докато не държи Копието. ЖРЕЦЪТ взема кадилницата от детето и прави още 5 кръста, както преди. ДЕЦАТА поставят своите оръжия на съответните олтари. ЖРЕЦЪТ целува «Книгата на Закона» три пъти. Той коленичи за известно време в обожание със събрани ръце, като кокалчетата на пръстите са плътно допрени едно към друго, а палецът е в положението, за което бе казано. Той става и спуска завесата над целия олтар. Всички се изправят [по указание на ДЯКОНА]. ЖРЕЦЪТ взема Копието от ДЯКОНА и го държи както преди — като Озирис или Птах. Той обхожда Храма три пъти, следван от ДЯКОНА и ДЕЦАТА както преди. (Последните, когато не използват ръцете си, ги държат кръстосани върху гърдите си.) При последната обиколка те го оставят и отиват на мястото си, между купела и малкия олтар, където коленичат в обожание, с ръце събрани длани и вдигнати над главите им. Всички повтарят това движение. ЖРЕЦЪТ се връща на Изток и изкачва първото стъпало на Олтара.  

ЖРЕЦЪТ: О, Кръг от Звезди, на който нашия Отец е само младши брат; невъобразимо чудо, душа на безкрайното пространство! Пред Теб е Времето  посрамено, и разумът смутен, и разбирането помръкнало, не можем Теб да постигнем,  освен ако образа ти не бъде Любов. За това: със семена, и корен, и стъбло, и пъпка, и листо, и цвят, и плод, ние Те призоваваме.

Отвърна тогава жрецът & каза на Кралицата на Пространството като целуна нейните прелестни вежди и росата от светлината й окъпа цялото му тяло в благоуханен аромат на пот: О Нуит,  непрекъсната на Небето, нека бъде винаги така: хората да не говорят за Теб като Една, а като за Никоя; и нека изобщо не говорят за теб, тъй като си непрекъсната! (I:27)

По време на тази реплика ЖРИЦАТА трябва да е съблякла напълно робата си. Виж ССХХ, I:62.

ЖРИЦА: А да ме обичаш е по-хубаво от всички неща:  ако под нощните звезди в пустинята, ти веднага запалиш тамяна ми пред мен, като ме призоваваш с чисто сърце и Змийския пламък в него, още малко и ще дойдеш в лоното ми да  полегнеш. За една целувка ти тогава ще желаеш всичко да дадеш; но който даде една прашинка ще изгуби всичко в този час. Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми. Ревностно ти повелям да дойдеш пред мен в едничка роба и покрит с разкошен немес. Обичам те! Копнея за теб! Бледа или пурпурна, забулена или сладострастна, Аз, която съм цялата наслада и пурпур, и опиянение в най-съкровен смисъл, те желая. Окрили и разбуди блясъка, навит вътре в теб: ела при мен! (I:62-65)

ЖРЕЦЪТ изкачва второто стъпало.

ЖРЕЦЪТ: O, тайна на тайните, скрита в същността на всички живо! Не Теб боготворим, защото, този който се боготвори си също Ти. Ти си Това, а Това съм Аз.

Аз съм пламъкът, който гори във всяко човешко сърце и в ядрото на всяка звезда. Аз съм Живот и дарителят на Живот, и затова е познанието за мен  познанието на смъртта. Аз съм сам. (II:6) Няма Бог, където съм Аз. (II:23)

ДЯКОНЪТ и КОНГРЕГАЦИЯТА се изправят на крпака в Приветствен Знак.

ДЯКОН:

„Но вие, о народе, мой, станете & се събудете.

Нека ритуалите се изпълняват, както подобава, с радост и красота.

Има ритуали на елементите и празници на времената.

Празник на първата нощ на Пророка и неговата Невеста!

Празник на трите дни на написването на Книгата на Закона.

Празник на Тахути и детето на Пророка – тайна, О Пророко!

Празник на Върховния Ритуал и празник на Равноденствието на Боговете.

Празник на огъня и празник за водата; празник на живота и по-голям празник за смъртта!

Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз!

Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада!“ (II:34-43)

ЖРЕЦЪТ изкачва третото стъпало.

ЖРЕЦ: Ти, който си Един, наш Господ във Вселената Слънцето, наш Господ в самите нас, чието име е Тайна на Тайните, върховно битие, чието сияние, озаряващо световете също е диханието, което прави всеки Бог и дори Смъртта да треперят пред теб. Със Знака на Светлината + — яви се Ти славен върху Престола на Слънцето! Направи отворен пътя на съзиданието и на разума между нас и нашите съзнания. Озари нашето разбиране. Окуражи нашите сърца. Нека Твоята светлина изкристализира в нашата кръв,  като ни изпълва с Възкресение.

A ka dua

Tuf ur biu

Bi a’a chefu

Dudu nur af an nuteru.

ЖРИЦАТА: Няма  закон отвъд “Прави по Твоята Воля”.(III:60)

ЖРЕЦЪТ разтваря двете половини на Завесата с Копието. През време на предишното слово ЖРИЦАТА може при необходимост (например, ако церемонията се провежда във варварска страна) отново да се облече с мантията.

ЖРЕЦЪТ:

 ΊΩ ʼΊΩ ʼΊΩ ʼΙΑΩ ΣΑΒΑΩ

 ΚΥΡΙΗ ʼΆΒΡΑΣΑΞ ΚΥΡΙΗ ΜΕΙΘΡΑΣ ΚΥΡΙΗ ΦΑΛΛΗ.

 ʼΊΩ ΠΑΝ, ʼΊΩ ΠΑΝ ΠΑΝ,

ʼΊΩ ʼΙΣΧΥΡΟΝ, ʼΊΩ ʼΑΘΑΝΑΤΟΝ, ʼΊΩ ʼΆΒΡΟΤΟΝ,

 ʼΊΩ ʼΙΑΩ.

ΧΑΙΡΕ ΦΑΛΛΗ ΧΑΙΡΕ ΠΑΝΦΑΓΗ ΧΑΙΡΕ ΠΑΝΓΕΝΕΤΟΡ.

ʽΆΓΙΟΣ, ʽΆΓΙΟΣ, ʽΆΓΙΟΣ ʼΙΑΩ.

ЖРИЦАТА е седнала с Дискоса в дясната си ръка, а Чашата – в лявата. След това ги оставя:  ЖРЕЦЪТ поднася Копието, което тя целува 11 пъти. След това, ЖРИЦАТА притиска Копието до гърдите си, а ЖРЕЦЪТ, ката пада в нозете и, целува нейните колене, като протяга ръце по нейните бедра.Той остава в  тази поза на обожание, докато ДЯКОНЪТ напява Кратките Молитви.

Всички стоят подредени в поза Dieu Garde: стъпала под прав ъгъл, ръцете свободно спуснати, палците хвънати един с друг. Това е стандартна изправена поза, която се използва винаги, ако няма други  указания.

V. За Отслужването на Кратките Молитви, които са Единадесет на брой

Слънцето

ДЯКОНЪТ: Господ видим и осезаем, от който нашата земя е само една замръзнала искра, която се върти около теб с ежегодно и ежедневно движение, извор на светлина, извор на живот, нека твоето постоянно лъчение ни окуражава за непрестанен труд и наслада, та като непрестанни съучастници в твоята щедрост да можем да даряваме в личната си орбита нашия живот и светлина, подкрепа и радост за тези, които се въртят около нас, без да изчерпваме същността и блясъка си.

ХОРАТА: Така да бъде.

Господът

ДЯКОНЪТ: Господ, таен и пресвят, извор на живот, извор на любов, извор на свобода, бъди винаги неизменен и могъщ вътре в нас, сила на енергия, пламък на движение! Нека се трудим с усърдие заедно с теб, за да пребъдем в изобилната ти радост.

ХОРАТА: Така да бъде.

Луната

ДЯКОНЪТ: Владичице на нощта, която като се въртиш около нас, ту видима ту невидима, в твоето време, бъди благосклонна към  ловци и влюбени, и  към всички хора, които се трудят по земята и всички моряци по морето!

ХОРАТА: Така да бъде.

Владичицата

ДЯКОНЪТ: Даряваща и приемаща радост, врата на живота и любовта, бъди Ти винаги готова, Ти и твоята служителка за твоята служба на радостта!

ХОРАТА: Така да бъде.

 Светиите

ДЯКОНЪТ: Господ на Живота и Радостта, който си мощта на човека, който си същността на всеки истински Бог по лицето на Земята, непрекъснато знание от поколение на поколение, който си обожаван от нас по пусти места и в гори, по планини и в пещери,  открито по пазарите и тайно в покоите на нашите домове, в храмове от злато и мрамор и слонова кост, както и в тези храмове на нашите тела, ние подобаващо възпоменаваме тези достойни, които в древността те обожаваха и проявяваха пред хората твоята слава.

При произнесяне ня всяко име ДЯКОНЪТ очертава знак + с палец, вложен между показалеца и средниия пръст. По време на обичайна Меса е достатъчно да се упоменат само имената с главни букви.

ЛАО-ЦЗЪ, СИДХАРТХА, Кришна, ТАХУТИ, Моисей, ДИОНИС, МУХАММАД и ТО МЕГА ТЕРИОН, с тях също Хермес, ПАН, Приап, Озирис и Мелхиседек, Хем, и Амон, и МОНТУ, ХЕРАКЪЛ, Орфей и Одисей; заедно с Вергилий, КАТУЛ, Марциал, РАБЛЕ, СУИНБЪРН и много други свети бардове; АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ, Симон Маг, Мани, ПИТАГОР, Василид, Валентин, ВАРДЕСАН и ИПОЛИТ, предали Светлината на Гнозиса на нас, които сме техни приемници и наследници; заедно с Мерлин, Артур, Гамурет, Парсифал и много други пророци, жреци и царе, опазили Копието и Чашата, Меча и Диска от варвари; а също Карл Велики и неговите паладини, Вилхелм Шейрен, Фридрих Хохенщауфен, Роджер Бейкън, МЪЧЕНИКЪТ ИАКОВ БУРГУНДСКИ ДЕ МОЛЕ, ХРИСТИАН РОЗЕНКРОЙЦ, Улрих фон Гутен, Парацелс, Михаел Майер, РОДРИГО БОРДЖИА (папа Александър Шести), Якоб Бьоме, Френсис Бейкън (лорд Веруламски), Валентин Андреа, Роберт Флад, Джон Ди, СЪР ЕДУАРД КЕЛИ, Томас Воган, Елайас Ешмол, Молинос, Адам Вейсхаупт, Волфганг фон Гьоте, Людвиг (крал Баварски), Рихард Вагнер, АЛФОНС ЛУИ КОНСТАН, Фридрих Ницше, Харгрейв Дженнигс, Карл Келнер, пълководецът Форлонг, сър Ричард Пейн Найт, сър Ричард Френсис Бъртън, Пол Гоген, доктор Жерар Анкос, доктор Теодор Ройс и сър АЛИСТЪР КРОУЛИ, — о, Синове на Лъва и Змията! С всички твои светии достойно възпоменаваме, тях достойните, които бяха, са, и ще бъдат.

Нека тяхната Същност присъства тук, силна, могъща и бащинска, за да бъде този празник съвършен!  

ХОРАТА: Така да бъде.

Земята

ДЯКОНЪТ: Майко на плодородието, върху чиито гърди лежи водата, чиято буза е милвана от въздуха и в чието сърце е оънят на Слънцето, лоно на целия живот, възвръщаща се благодат на сезоните, отвърни благоприятно на молитвата на труда и към пастирите и земеделците бъди ти благосклоннна!

ХОРАТА: Така да бъде.

Първопричините

ДЯКОНЪТ: Мистериозна Енергия, триформена, мистериозна Материя в четворно и седморно разделение, взаимодействието на чиито неща тъче танца на Покрова на Живота върху Лицето на Духа, нека има Хармония и Красота във вашите мистични любови, за да има за нас здраве и богатство и сила и божествена наслада според Закона на Свободата, нека всеки следва своята Воля като силен човек, който се радва на своя път като на курса на Звезда, който пламти завинаги в радостната компания на Небесата.

ХОРАТА: Така да бъде!

Раждане

ДЯКОНЪТ: Да бъде щастлив часът и вратата на живота да се отвори с мир и благополучие, за да се радва тя, коята ражда деца и бебе да хване живота с двете си ръце.

ХОРАТА: Така да бъде!

Бракосъчетание

ДЯКОНЪТ: За всички, които днес се съединяват с Любов по воля, нека да има успех, нека силата и умението да се съединят, за да донесат екстаз и красота да отвърне на красота.

ХОРАТА: Така да бъде!

Смърт

ДЯКОН: Срок за всичко, което живее, чието име е неразгадаемо, бъде благоприятен за нас в твоя час.

ХОРАТА: Така да бъде!

Краят

ДЯКОНЪТ: На тези, от чиито очи е паднал воалът на живота, да бъде дадено постигането на техните истински Воли, независимо дали желаят поглъщане в Безкрайността, или да се съединят със своите избрани и предпочитани, или да останат в съзерцание, или да бъдат в покой, или да посигнат подвига  и героизма на въплъщението на тази планета, на друга, или на някоя Звезда, или нещо друго, на тях, нека дадено постигането на техните истински Воли! Да! постигането на техните истински Воли! AϒMГN, AϒMГN, AϒMГN.

ХОРАТА: Така да бъде!

Всички сядат.

ДЯКОНЪТ и ДЕЦАТА помагат на ЖРЕЦА и ЖРИЦАТА, готови да вземат съответното оръжие, когато е необходимо.

 VI. За освещаването на елементите

ЖРЕЦЪТ прави петте кръста – +3 +1 +2 над Дискоса и Чашата; +4 над Дискоса; +5 над Чашата.

ЖРЕЦ: Живот на Човека на Земята, плод на труда, прехрана на дерзанието, така бъди ти храна на Духа!

Докосва Хостията с Копието.

Със силата на Жезъла

Да бъде този хляб Тяло Божие!

Взема Хостията.

ΤΟΥΤΟ ʼΈΣΤΙ ΤΟ ΣΩΜΑ ΜΟΥ.

[Връща Хостията на място,] коленичи, покланя се на Хостията, изправя се, обръща се към Хората и показва Хостията [като държи под нея Дискоса]. След това отново се обръща и връща Дискоса и Хостията на място и още веднъж се покланя. Музика.

Взема Чашата.

Съсъд на радостта на Човека на Земята, отдих от труда, вдъхновение за усилие, така бъди, ти, екстаз за Духа!

Докосва Чашата с Копието.

Със силата на Жезъла

Да бъде това вино Кръвта на Бог!

Взема Чашата.

ΤΟΥΤΟ ʼΈΣΤΙ ΤΟ ΠΟΤΗΡΙΟΝ ΤΟΥ ʽΆΙΜΑΤΟΣ ΜΟΥ.

[Оставя Чашата на място,] коленичи, поклоня се на Чашата, изправя се, обръща се към Хората като им показва Чашата. След това отново се обръща и връща Чашата на място и още веднъж се покланя. Музика.

Взема Копието.

Защото това е Заветът на Възкресението.

Той прави петте кръста върху ЖРИЦАТА.

Приеми, о Господи, това жертвоприношение на живота и радостта, истински гаранти на Завета на Възкресението!

ЖРЕЦЪТ предава Копието на ЖРИЦАТА, която го целува. След това той я докосва между гърдите и по тялото. След това въздига ръцете си нагоре като да обхване цялото светилище.

Нека това жертвоприношение бъде понесено по вълните на Ефира към нашия Господ и Отец Слънцето, което пътува по Небесата с името си «ОН».

ЖРЕЦЪТ сваля ръце, целува ЖРИЦАТА между гърдите и прави три големи кръста върху Дискоса, Чашата и самия себе си. Той се удря в гърдите. Всички повтарят това дейтвие.

Чуйте, о, светии на истинската църква от древни времена, в същността си присъстващи и сега: вас ние искаме да наследим, с вас искаме да сме в единение и от вас искаме благословение в името на IAO.

ЖРЕЦЪТ прави три кръста върху Дискоса и Чашата заедно. Снема покрова от Чашата, коленичи, взима Чашата в лявата си ръка, а Хостията — в дясната. С Хостията прави петте кръста върху Чашата.

Той възвдига Хостията и Чашата.

Звън на камбана.

ʽΆΓΙΟΣ ʽΆΓΙΟΣ ʽΆΓΙΟΣ ʼΙΑΩ.

ЖРЕЦЪТ връща на мястото Хостията и Чашата и се покланя.

[ЖРЕЦЪТ взема Копието. ДЯКОНЪТ се връща на мястото си.]

VII. За Службата на Химна

ЖРЕЦ:

Ти, който си Аз, отвъд всичко, което аз съм!

Който нямаш природа и нямаш име!

Който си, когато всичко, освен теб изчезне —

Ти център и тайна на Слънцето!

Ти скрит извор на всички неща знайни

И незнайни, Ти отделен, сам.

Ти истинският огън в тръстиката,

излюпващ и наплодяващ , 

Извор и семе на Живот,

Любов, Свобода и Светлина!

Ти, отвъд слово и отвъд взор!

Теб призовавам, мой бледен свеж огън,

Разпалващ се, когато се устремявам.

Теб призовавам, вечно оставащ,

Теб център и тайна на Слънцето,

И това най-свещено тайнство,

На която средството съм аз.

Яви се, най-ужасен и най-благ,

Както е по закона, в твоето дете.

ХОР:

Защото за Отеца и Сина,

Мерило е Светия Дух.

Мъжко-женски, свръхсъщностен, един,

Мъжко същество, забулено в женска форма.

Слава и обожиние във висините,

Ти гълъб обожествяващ хората,

Най-царствено пробяган път

Към пролетно слънце през зимни бури.

Слава и обожание да бъде на Теб,

Мъзга на Вселенския Ясен – дървото  вълшебно!

Пъври полухор, МЪЖЕ: Слава на Тебе от златната гробница!

Втори полухор, ЖЕНИ: Слава  на Тебе от лоното очакващо!

Първи полухор, МЪЖЕ: Слава на Тебе от неразораната земя!

Втори полухор, ЖЕНИ: Слава  на Тебе от обещаната дева!

МЪЖЕ:  Слава на Тебе, истинско Единство на вечната Троица!

ЖЕНИ: Слава на Тебе,  ти отец и майка

и Себе на Аз, който съм Аз, 

МЪЖЕ:  Слава на Тебе, отвъд всяка граница,

Ти извор на сперма, ти семе и кълн!

ЖЕНИ: Слава на Тебе, вечно Слънце, —

Ти Един в Три, Ти Три в Един!

ХОР:

Слава и обожание на Тебе,

Мъзга на Вселенския Ясен – дървото вълшебно!

Същността на Химна съставляват тези слова, но за тях напълно или отчасти трябва да има музика, написана колкото се може по-умело. Дори Отците на Църквата да утвърдят други химни за употреба, този ще трябва да се изпълнява пръв, преди останалите, защото е техен отец.

 VIII. За Мистичния Брак и Сливането на елементите

ЖРЕЦЪТ взема Дискоса между показалеца и средния пръст на дясната си ръка.

ЖРИЦАТА взема Чашата с дясната си ръка.

ЖРЕЦ: Господ най-таен, благослови тази духовна храна за нашите тела даряваща ни здраве, богатство и сила, радост и мир и това изпълнение на волята и на любовта по воля, което е безкрайно щастие.  

ЖРЕЦЪТ прави кръст с Дискоса и го целува. [Поставя Дискоса на Олтара и предава Копието на ЖРИЦАТА.] Снема покрова от Чашата, прекланя колена и се изправя. Музика.Той взема Хостията и я разчупва над Чашата. Дясната половина на Хостията поставя обратно върху Дискоса. След това отчупва частица от лявата половина.

ΤΟΥΤΟ ʼΈΣΤΙ ΤΟ ΣΠΕΡΜΑ ΜΟΥ.

ʽΌ ΠΑΤΗΡ ʼΈΣΤΙΝ ʽΌ ʽΗΥΙΟΣ ΔΙΑ ΤΟ ΠΝΕΥΜΑ ʽΆΓΙΟΝ.

ʼΆΥΜΓΝ. ʼΆΥΜΓΝ. ʼΆΥΜΓΝ.

Той оставя на мястото и лявата половина на Хостията. ЖРИЦАТА с лявата си ръка протяга Копието с острието напред за да приеме частица от Хостията. ЖРЕЦЪТ обхваща Чашата с лявата си ръка. Те заедно потапят Копието в Чашата.  

ЖРЕЦЪТ и ЖРИЦАТА: HRILIU.

ЖРЕЦЪТ взема Копието. ЖРИЦАТА покрива Чашата. ЖРЕЦЪТ [предава Копието на  ЖРИЦАТА] прекланя колена, изправя се, покланя се и събира длани, а след това се удря в гърдите.

ЖРЕЦЪТ: О, Лъв и О, Змия, който унищожаваш унищожителя, бъди силен сред нас!

О, Лъв и О, Змия, който унищожаваш унищожителя, бъди силен сред нас!

О, Лъв и О, Змия, който унищожаваш унищожителя, бъди силен сред нас!

ЖРЕЦЪТ съединява ръце върху гърдите на ЖРИЦАТА и взема Копието от нея. Обръща се към Хората, покланя се, въздига Копието и прави кръст върху тях.

Прави по твоята воля и нека това да бъде целият закон.

ХОРАТА:  Любов е законът, любов по воля.

Той спуска Копието и се обръща с лице на Изток. ЖРИЦАТА взема Копието в дясната си ръка, а с лявата предлага Дискоса. ЖРЕЦЪТ коленичи.

В устата ми да бъде същността на живота на Слънцето!

Той взема Хостията с дясната си ръка, прави кръст с нея върху Дискоса и я поглъща. Тишина. ЖРИЦАТА взема Чашата, снема покрова и я предлага на ЖРЕЦА, както в предишното действие.

ЖРЕЦЪТ: В устата ми да бъде същността на радостта на Земята!

ЖРЕЦЪТ взема Чашата, прави с нея кръст върху ЖРИЦАТА, изпива Чашата и я връща на нейното място.

Тишина. ЖРЕЦЪТ се изправя, взема Копието и се обръща към Хората.

ЖРЕЦЪТ:  Няма част от мен, която не е от Боговете.

Желаещите от ХОРАТА да се причастят (а други не може да има), изразяват своето намерение. За всеки има приготвена Питка от Светлина и по цяла чаша вино.  

ДЯКОНЪТ ги построява и те един след друг отиват към Олтара. ДЕЦАТА вземат Елементите и им предлагат. Хората се причестяват, както  ЖРЕЦА, като приемат позата на Възкресението и произнасят същата формула: «Няма част от мен, която не е от Боговете». Тази част от церемонията се изключва само в следните случаи: ако церемонията има характер на празнуване, когато се причестява само ЖРЕЦЪТ; ако тя е част от бракосъчетание, когато се причестяват само бракосъчетаващите се; ако е част от церемония по кръщение, когато причастие приема само кръщавания; и ако влиза в състава на церемония на конфирмация при достигане на полова зрялост, когато се причестяват само конфирмантите. Част от Светите Дарове ЖРЕЦЪТ може да съхрани за причастие на болен в дома му.

ЖРЕЦЪТ закрива всичко със завесата и прави кръст с Копието върху Хората като произнася следните слова.

ЖРЕЦЪТ: ГОСПОД ви благословя!

ГОСПОД просветлява умове ви, ободрява сърца ви и укрепва телата ви!

ГОСПОД  ви довежда до постигане на вашите Истински Воли, Великото Дело, Summum Bonum, Истинска Мъдрост и Съвършено Щастие!

ЖРЕЦЪТ се оттегля в Гробницата на Запад, ДЯКОНЪТ и ДЕЦАТА го следват. Музика (по желание).

***

Бележка:  ЖРИЦАТА и другите служители никога не приемат причастие, тъй като се явяват части на самия ЖРЕЦ.

Някои тайни формули на тази Меса  се съобщават на ЖРЕЦА при неговото посвещението в сан.  

LIBER AL VEl LEGIS SUB FIGURA CCXX КНИГАТА НА ЗАКОНА

КНИГАТА

НА

ЗАКОНА

LIBER AL VEL LEGIS sub figura CCXX

Както е Дадена от XCIII = 418

на

АнкефнаКхонсу,

Жрецът на Принцовете,

Който е DCLXVI

ГЛАВА I

1.  Хад! Проявлението на Нуит.

2.  Разбулването на компанията на небето.

3.  Всеки мъж и всяка жена е звезда.

4.  Всяко число е безкрайно; няма разлика.

5.  Помогни ми, о войн господар на Тива, в моето разбулване пред Децата човешки!

6.  Бъди ти Хадит, мой таен център, мое сърце & мой език.

7.  Ето! Разкрито е от Айвас, служителят на Хоор-паар-краат.

8.  Кхабс е в Кху, не Кху в Кхабс.

9.  Обожавайте тогава Кхабс и вижте светлината ми проливаща се върху вас.

10.  Нека слугите ми бъдат малцина & тайни: те ще управляват мнозината & знайните.

11.  Глупци са тези, които хората боготворят; и Боговете им & хората им са глупци.

12.  Излезте, о деца, под звездите и вземете вашата насита от любов.

13.  Аз съм над вас и във вас. Моят екстаз е във вашия. Моята радост е да виждам вашата радост.

14.  Отгоре, брилянтният лазур

е разголеният блясък на Нуит;

Тя извива се в екстаз да целуне

Тайните пламтежи на Хадит.

Крилатото кълбо и звездната синева

Са мои, о, Анкх-аф-на-Кхонсу!

15. Знайте, сега, че избраният жрец & апостол на безкрайно пространство е принцът-жрец, Звярът; и в неговата жена, наречена Алената Жена е цялата сила дадена. Те ще съберат децата ми в тяхната прегъдка: те ще пренесат славата на звездите в човешките сърца.

16. Защото той е винаги слънце, а тя луна.  Но за него е крилатият таен пламък, а за нея свеждащата се звездна светлина.

17. Но вие сте не така избрани.

18. Пламти на челата им, о бляскава змия!

19. О, жена с лазурни клепачи, извий се над тях!

20. Ключът към ритуалите е в тайната дума, която съм му дала.

21. С Бога & Обожателя, Аз съм нищо: те не ме виждат.Те са като на земята; аз съм Небето и няма друг Бог, освен мен и моя господин Хадит.

22. Затова на вас съм известна с моето име Нуит, а на него с тайно име, което ще му дам, когато накрая ме познае. Тъй като Аз съм Безкрайно Пространсто и Безбройните Звезди на него, бъдете и вие така. Не ограничавайте нищо! Нека не се прави разлика у вас между всяко едно нещо & всяко друго нещо, защото така там се появява нараняване.

23. А който успее в това, нека бъде водачът на всичко.

24. Аз съм Нуит и моето слово е шест и петдесет.

25. Раздели, събери, умножи и разбери.

26. Каза тогава пророкът и роб на прекрасната: Кой съм аз и какво ще бъде знамението? Тъй му отвърна тя като се изви надолу, блещукащ пламък от синева, вседокосващ, всепроникващ, нейните прелестни ръце върху черната земя & и нейното гъвкаво тяло, извито за любов, и нейните меки стъпала не нараняващи малките цветя: Ти знаеш! А знамението ще бъде моят екстаз, съзнанието за непрекъснатостта на съществуването, вездесъщността на моето тяло.

27. Отвърна тогава жрецът & каза на Кралицата на Пространството като целуна нейните прелестни вежди и росата от светлината й окъпа цялото му тяло в благоуханен аромат на пот: О Нуит,  непрекъсната на Небето, нека бъде винаги така: хората да не говорят за Теб като Една, а като за Никоя; и нека изобщо не говорят за теб, тъй като си непрекъсната!

28. Никоя, вдъхнала светлината, бледна & феерична, на звездите и две.

29. Защото заради любовта съм разделена, заради възможността за единение.

30. Това е създаването на света, за да е болката от разделението като нищо, а радостта от разтварянето – всичко.

31. За тези глупци човешки и техните неволи не се грижи изобщо! Те малко чувстват; каквото е, уравновесено е от малки радости; но вие сте моите избрани.

32. Покорете се на моя пророк! Изпълнете докрай изпитанията на моето познание! търсете мен само! Тогава радостите на моята любов ще ви избавят от  всяка болка. Това е така: кълна се със свода на моето тяло; с моето свещено сърце и език; с всичко, което мога да дам, с всичко, което желая от всички вас.

33. Тогава жрецът изпадна в дълбок транс или несвяст & каза на Кралицата на Небето; Напиши ни изпитанията; напиши ни ритуалите; напиши ни закона!

34. Но тя каза: изпитанията не пиша Аз: ритуалите ще са наполовина знайни и наполовина скрити: Законът е за всички.

35. Това, което записваш, е тройната книга на Закона.

36. Моят писар Анкх-аф-на-кхонсу, жрецът на принцовете, няма и с една буква да променя тази книга; но за да няма глупост, той впоследствие ще я изтълкува с мъдростта на Ра-Хоор-Кхуит.

37. Също мантрите и заклинанията; обеа и уанга; работата на жезъла и работата на меча; тях той ще научи и преподава.

38. Той трябва да преподава; но може да направи изпитанията сурови.

39. Словото на Закона е Θελημα.

40. Който ни нарече Телемити, няма да сбърка, но само ако внимателно разгледа думата. Защото има в нея Три Степени, Отшелникът, Любовникът и Човекът на Земята. Прави по твоята воля и това нека да бъде целият Закон.

41. Словото на Греха е Ограничение. О мъж! не отказвай на жена си, ако тя желае! О любовнико, ако е по твоята воля, иди се! Няма връзка, която може да съедини разделеното, освен любовта: всичко друго е проклятие. Проклето! Проклето през еоните да бъде! Ад.

42. Нека бъде това състояние на множественост ограничено и противно. Така и с всичко твое; нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля.

43. Прави така и няма друг да каже не.

44. Защото чистата воля, несмекчена от цел и освободена от сласт за резултат е във всяко отношение съвършена.

45. Съвършеното и Съвършеното са едно Съвършено и не две; не, никое!

46. Нищо е таен ключ таен на този закон. Шейсет и едно го наричат Евреите; Аз го наричам осeм, осемдесет, четиристотин & осемнайсет.

47. Но те имат половината: съедини с изкуството си, така че всичко да изчезне.

48. Глупак е моят пророк с неговото едно, едно, едно; не са ли те Вола, и никой според Книгата?

49. Отменени са всички ритуали, всички изпитания, всички слова и знаци. Ра-Хоор-Кхуит зае мястото си на Изток през Равноденствието на Боговете; и нека Асар бъде с Иса, които също са едно. Но те не са от мен. Нека Асар бъде поклонникът, Иса Страдалецът; Хоор в тайното си име и блясък е Господът, който посвещава.

50. Има да се каже и за задачата на Йерофанта. Виж! Има три изпитания в едно и може то да бъде дадено по три начина. Грубите трябва да минат през огън; нека фините бъдат изпитани по интелект, а висшите избраници в най-възвишеното. И така, вие имате звезда и звезда, система & система; нека една не познава добре другата!

51.  Има четири врати към един палат; подът на този палат е от сребро и злато; лапис лазули & яспис има там; и всички редки ухания; жасмин & роза, и емблемите на смъртта. Нека той влезе поред или наведнъж през четирите врати; нека стъпи на пода на палата. Няма ли да потъне? Амн. Хо! воине, ами ако слугата ти потъне? Но има начини и начини. Затова, бъдете красиви: обличайте се всички с изискани дрехи; яжте скъпи храни и пийте сладки вина и вина пенливи! Също, взимайте вашата насита и желание от любов, както желаете, когато, където и с когото желаете. Но винаги за мен.

52. Ако това не бъде както трябва; ако объркате знаците за разстояние, като казвате: Те са едно; или като казвате, Те са много; ако ритуалът не бъде винаги за мен: тогава очаквайте страшните присъди на Ра-Хоор-Кхуит.

53.  Това ще възроди света, малкия свят, моя сестра, мое сърце & мой език, на когото изпращам тази целувка. И още, о писарю и пророко, при все, че ти си от принцовете, това да трябва те успокоява, нито да освобождава. А екстаз да бъде твой и радост на земята: винаги Към мен! Към мен!

54. Не променяй дори стила на буквите; защото виж! ти, о пророко, не ще съзреш всички тези тайнства там.

55. Детето на твоите недра, то ще ги види.

56. Не го очаквай от Изток, нито от Запад; защото от неочакван дом иде това дете. Аум! Всички слова са свещени и всички пророци истински; само дето малко разбират; реши първата половина на уравнението, втората остави непокътната. Но ти имаш всичко в ясната светлина, и нещо, макар и не всичко, в тъмнината.

57. Призовавайте ме под моите звезди! Любов е законът, любов по воля. Нека глупците не бъркат любовта; защото има любов и любов. Има го гълъбът и има я змията. Избирайте добре! Той, моят пророк, e избрал знаейки закона на крепостта и великото тайнство на Божия Дом.

Всички тези старинни букви в Книгата ми са верни, но צ не е Звездата. Това също е тайна: моят пророк ще я разкрие на мъдрите.

58. Аз давам невъобразими радости на земята: сигурност, не вяра, още приживе, относно смъртта: мир неизразим, покой, екстаз; нито пък изисквам нещо в жертвоприношение.

59. Тамянът ми е от смолисти дървеса & клей; и няма кръв в него: заради косите ми, дърветата на Вечността.

60. Моето число е 11, както на всички, които са от нас. Петолъчната Звезда, с Кръг в Средата, & Кръгът е Червен. Моят цвят е черен за слепите, но синьото & златното са видими за виждащите. Аз имам таен блясък за тези, които ме обичат.

61.  А да ме обичаш е по-хубаво от всички неща:  ако под нощните звезди в пустинята, ти веднага запалиш тамяна ми пред мен, като ме призоваваш с чисто сърце и Змийския пламък в него, още малко и ще дойдеш в лоното ми да  полегнеш. За една целувка ти тогава ще желаеш всичко да дадеш; но който даде една прашинка ще изгуби всичко в този час. Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми. Ревностно ти повелям да дойдеш пред мен в едничка роба и покрит с разкошен немес. Обичам те! Копнея за теб! Бледа или пурпурна, забулена или сладострастна, Аз, която съм цялата наслада и пурпур, и опиянение в най-съкровен смисъл, те желая. Окрили и разбуди блясъка, навит вътре в теб: ела при мен!

62. При всички мои срещи с вас жрицата да казва  – и да горят очите й с желание, докато стои разголена и ликуваща в моя таен храм – При мен! При мен! като призовава пламъка във всички сърца с любовната си песен.

63. Пейте ми възторжената песен на любовта! Горете ми благоухания! Носете скъпоценности за мен! Пийте за мен, защото ви обичам! Обичам ви!

64. Аз съм синеоката дъщеря на залеза. Аз съм разголеният блясък на сладострастното нощно небе.

65. При мен! При мен!

66. Проявлението на Нуит завършва.

ГЛАВА II

1.  Ну! Укритието на Хадит.

2. Елате! всички виe, и научете тайната, която досега не е била разкривана. Аз, Хадит съм допълнението на Ну, моята невеста. Аз съм непротяжен и Кхабс е името на моя Дом.

3. В сферата, Аз съм навсякъде центърът, както тя, периферията, която никъде не се намира.

4. Все пак тя ще бъде позната & Аз – никога.

5. Вижте! ритуалите на старото време са черни. Нека злите бъдат  отхвърлени; нека добрите бъдат прочистени от пророка! Тогава това Познание ще върви в правилна посока.

6. Аз съм пламъкът, който гори във всяко човешко сърце и в ядрото на всяка звезда. Аз съм Живот и дарителят на Живот, и затова е познанието за мен  познанието на смъртта.

7. Аз съм Магът и Екзорсистът. Аз съм оста на колелото и кубът в кръга. “Ела при мен” е глупав израз: защото Аз съм този, който отива.

8. Които боготворяха Херу-па-краат, са боготворяли мен; погрешно, защото Аз съм боготворящия.

9. Запомнете всички вие, че съществуването е чиста радост; че всичките скърби са само като сенки; те отминават & свършват, но там е това, което остава.

10. О пророко! ти се противиш да научиш това писание.

11. Виждам те да мразиш ръката и писалката; но Аз съм по-силен.

12. Заради мен в Теб, което ти не знаеш.

13. защо ли? Защото ти бе знаещият и мен.

14. Сега, нека бъде забулено това светилище: сега, нека светлината погълне хората и ги изяде със слепота!

15. Защото Аз съм съвършен като Не съм; и моето число е девет според глупците; но за праведните съм осем и едно в осем: Което е жизненоважно, защото съм всъщност никой. Императрицата и Кралят не са от мен; защото има следваща тайна.

16. Аз съм Императрицата & Йерофантът. Така единадесет, както моята невеста е единадесет.

17. Чуйте ме, стенещи хора!

Скърбите на болка и съжаление

са оставени за мъртвите и  умиращите,

Народа, който още не знае за мен.

18. Мъртъвци са тези човеци; те не чувстват. Ние не сме за бедните и печалните: господарите на земята са нашия род.

19. Може ли Бог да живее в куче? Не! но най-висшите са от нас. Те ще ликуват, нашите избрани: който скърби не е от нас.

20. Красота и сила, бликащ смях и сладостна отмалялост, сила и огън са от нас.

21. Ние нямаме нищо общо с изпадналите и негодните: нека мрат в  злочестината си. Защото нищо не чувстват. Състраданието е порокът на кралете: стъпквай злощастните & слабите: това е законът на силните: това е нашият закон и радостта на света. Не мисли, о кралю, за тази лъжа: Че Ти Трябва да Умреш: наистина, ти не ще умреш, а ще живееш. Нека това сега бъде разбрано: Ако тялото на Краля се разтвори, той ще остане в чист екстаз завинаги. Нуит! Хадит! Ра-Хоор-Кхуит! Слънцето, Сила & Взор, Светлина; те са за служителите на Звездата & Змията.

22. Аз съм Змията, която дава Познание & Наслада и бляскава слава, и раздвижва сърцата човешки с опиянение. 3а да ме обожавате вземете вино и необикновени дроги, за които ще кажа на моя пророк, & бъдете опиянени от тях! Те няма да ви навредят въобще. Лъжа е, тази глупост против себе си. Показването на невинност е лъжа. Бъди силен, о човеко! желай страстно, наслаждавай се на всички неща чувствени и екстатични: не бой се, че някой Бог ще те отхвърли за това.

23. Аз съм сам. Няма Бог, където съм Аз.

24. Виж! това са важни тайнства; защото също от моите приятели има отшелници. Не си мисли, че ще ги срещнеш в гората или на планината; а в легла от пурпур, милвани от великолепни жени-зверове с едри бедра и огън и светлина в очите, и тежки пламтящи коси около тях; там ще ги намериш. Ще ги виждаш на власт, в победоносни армии, във всичката радост; и в тях ще има радост, милион пъти по-голяма от тази. Внимавайте някой да не насили друг, Крал срещу Крал! Обичайте се един друг с горящи сърца; низшите хора стъпвайте в свирепата сласт на гордостта ви, в деня на вашия гняв.

25. Вие сте против народа, О избранници мои!

26. Аз съм тайната Змия, навита за отскок; в моите навивки има радост. Ако надигна главата си, Аз и моята Нуит сме едно. Ако сведа надолу глава и изстрелям отрова, тогава е екстаз на земята и Аз и земята сме едно.

27. Има голяма опасност в мен; защото който не разбере тези руни, ще направи голяма грешка.  Той ще падне в ямата, наречена Защото; и там ще погине с кучетата на Разсъдъка.

28. Проклятие върху Защото и неговия род!

29. Нека Защото бъде проклето завинаги!

30. Ако Волята спре и завика Защо, като призовава Защото, тогава Волята спира & нищо не прави.

31. Ако Силата пита защо, тогава Силата е слабост.

32. Също, разсъдъкът е лъжа; защото има фактор безкраен & незнаен; & всичките им думи са криворазбрани.

33. Стига вече Защото! Да бъде праклето като куче!

34. Но вие, о народе, мой, станете & се събудете.

35. Нека ритуалите се изпълняват, както подобава, с радост & красота.

36. Има ритуали на елементите и празници на времената.

37. Празник на първата нощ на Пророка и неговата Невеста!

38. Празник на трите дни на написването на Книгата на Закона.

39. Празник на Тахути и детето на Пророка – тайна, О Пророко!

40. Празник на Върховния Ритуал и празник на Равноденствието на Боговете.

41. Празник на огъня и празник на водата; празник на живота и по-голям празник на смъртта!

42. Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз!

43. Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада!

44. Да! празнувайте! радвайте се! няма ужас отсега нататък. Има разтварянето и вечен екстаз в целувките на Ну.

45. Има смърт за кучетата.

46. Проваляш ли се? Съжаляваш ли? Има ли страх в сърцето ти?

47. Където съм Аз, тях ги няма.

48. Падналите не жалете! Никога не съм ги познавал. Аз не съм за за тях. Аз не утешавам: Аз мразя утешените & утешителя.

49. Аз съм неповторим & покорител. Не съм от робите, които гинат. Да бъдат проклети & мъртви! Амен. (Това е от 4-те: има пети, който е невидим и в него съм като бебе в яйце.)

50. Син съм Аз и златен в светлината на моята невеста; а червеният блясък е в очите ми; & моите пайети са пурпурни и зелени.

51. Пурпур отвъд пурпур: това е светлината по-висша от зрението.

52. Има воал: този воал е черен. Това е воалът на скромната жена; това е воалът на скръбта & покровът на смъртта: нищо от това не е от мен. Свалете този лъжлив призрак на вековете: не завоалирайте пороците си с добродетелни слова: тези пороци са мое служение; справете се добре & ще ви възнаградя тук и от тук нататък.

53. Не бой се, о пророко, когато тези думи са казани, ти не ще съжаляваш. Несъмнено, ти си моят избраник; и благословени са очите, на които с радост ще погледнеш. Но Аз ще те скрия под маска на скръб: тези, които те виждат ще се боят, че си се пропаднал, но Аз те въздигам.

54. Нито ще сполучат тези, които гръмко викат тяхната глупост, че ти не значиш нищо; ти ще го направиш явно: ти преуспяваш: те са робите на защото: Те не са от мен. Препинателните знаци, както пожелаеш; буквите? не ги променяй по стил или по стойност!

55. Ти ще получиш реда & стойността на буквите от Английската Азбука; ти ще откриеш нови символи, които да съотнесеш към тях.

56.Махайте се! вие, присмехулници; дори и в моя чест да се смеете, няма да се смеете за дълго: когато сте тъжни, знайте че съм ви напуснал.

57. Който е праведен, пак праведен ще бъде; който е мръсник, пак мръсник ще бъде.

58. Да! не мислете за промяна: ще бъдете такива, каквито сте & не други. Затова кралете на земята ще бъдат Крале завинаги: робите ще служат. Никой не ще бъде низвергнат или въздигнат: всичко си е винаги, каквото си е било. Но има маскирани мои слуги: би могло ей онзи просяк там, да е Крал. Кралят може да избира своите одежди, както пожелае: сигурна проверка няма: но просякът не може да скрие своята бедност.

59. Затова внимавай! Обичай всички, да не би случайно да има скрит Крал! Така ли казваш? Глупак! Ако той е Крал, ти не можеш да му навредиш.

60. Затова удряй силно & долно, и към ада с тях, майсторе!

61. Има светлина пред очите ти, о пророко, светлина нежелана, най-желана.

62. Аз съм въздигнат в сърцето ти; и целувките на звездите валят силно по твоето тяло.

63. Ти си изчерпан в сладострастната пълнота на вдишването; издишването е по-сладко от смъртта, no-бързо и пълно със смях от милувка на самия Адски червей.

64. Ох! ти си победен: ние сме над теб; нашата наслада те обзе: привет! привет: пророко на Ну! пророко на Хад! пророко на Ра-Хоор-Кху! Сега ликувай! сега ела в нашия блясък & екстаз! Ела в нашия страстен покой, & пиши сладки слова за Кралете!

65.  Аз съм Господарят: ти си Святият Избраник.

66.  Пиши, & намери екстаз в писането! Работи & бъди наше ложе в работата! Тръпни с радостта на живота & смъртта! Ах! твоята смърт ще бъде прекрасна: който я види ще бъде щастлив. Смъртта ти ще бъде печатът на обещанието на нашата дълговечна любов. Ела! въздигни сърцето си & ликувай! Ние сме едно; ние сме нищо.

67. Задръж! Задръж! Дръж се в твоя възторг; не падай в несвяст от превъзходните целувки!

68. По-силно! Дръж се! Вдигни главата си! не дишай толкова дълбоко – умри!

69. Ах! Ах! Какво усещам? Словото изчерпа ли се?

70. Има помощ & надежда в други заклинания. Мъдростта казва: бъди силен! Така можеш да понесеш повече радост. Не бъди животно; рафинирай възторга си! Ако пиеш, пий по осемте и деветдесетте правила на изкуството: ако любиш, надминавай по финес; и ако правиш  нещо радостно, нека в него да има изтънченост.

71. Но надвишавай! надвишавай!

72. Стреми се винаги към повече! и ако наистина си мой – и в това не се съмняваш, и ако винаги си радостен! – смърт е короната на всичко.

73. Ах! Ах! Смърт! Смърт! ти ще копнееш за смърт. Смъртта е забранена, о човеко, за теб.

74. Продължителността на твоя копнеж ще бъде мощта на нейната слава. Този, който живее дълго & желае много смъртта е винаги е Крал сред Кралете.

75. Да! чуй числата & думите:

76. 4 6 3 8 А В К 2 4A L G M O R 3 Y X 24 89 R P S T O V A L. Какво значи това, о пророко? Ти не знаеш; нито ще узнаеш някога. Идва един след теб: той ще го разтълкува. Но помни, о избранико, да бъдеш мен; да следваш любовта на Ну в звездно-озареното небе; да гледаш към хората, за да им кажеш това радостно слово.

77. О, бъди ти горд и могъщ сред хората!

78. Въздигни се! защото няма като теб сред хората или сред Боговете! Въздигни се, о пророко мой, твоят ръст ще надмине звездите. Те ще почитат твоето име, в квадрат, мистичен, чудодеен, числото на човека; и името на твоя дом 418.

79. Краят на укриването на Хадит; и благословия & обожание за пророка на прелестната Звезда!

ГЛАВА III

1. Абрахадабра! наградата на Ра-Хоор-Кхут.

2. Има преграда оттук към дома; има дума непозната. Произнасянето ú не действа; всичко не е нещо. Внимавай! Задръж! Въздигни заклинанието на Ра-Хоор-Кхуит!

3. Нека бъде първо разбрано, че Аз съм бог на Войната и на Отмъщението.  Ще се разправям жестоко с тях.

4. Изберете си остров!

5. Укрепете го!

6. Осейте го с бойни машини!

7. Аз ще ви дам бойна машина!

8. С нея вие ще поразявате народите; и никой не ще може до стои пред вас.

9. Дебни! Изтегли се! Върху тях! това е Закона на Завоевателната Битка: такова ще е моето обожание край тайния ми дом.

10. Вземи самата стела на откровението; постави я в тайния си храм – и този храм е вече разположен както трябва – & тя ще бъде твоя Кибла завинаги. Не ще избледнява, а чудесен цвят ще се завръща към нея ден след ден. 3атвори я в заключено стъкло за доказателство на света.

11. Това да бъде единственото ти доказателство. Забранявам спора. Завладявай! Това е достатъчно. Ще направя лесна за теб абструкцията от зле подредения дом в Победоносния Град. Ти сам ще я пренесеш с обожание, о пророко, дори и да не ти харесва. Ти ще бъдеш в опасност & беда. Ра-Хоор-Кху е с теб. Обожавай ме с огън & кръв; обожавай ме с мечове & с копия. Нека жената бъде препасана с меч пред мен: нека кръв се лее в мое име. Стъпквай Неверниците; върху тях бъди, о воине, Аз ще ти дам от плътта им да ядеш!

12. Принеси в жертва добитък, малък и голям: после дете.

13. Но не сега.

14. Вие ще видите този час, о Звяр благословен и ти, Алената Наложница на неговото желание!

15. Вие ще сте печални от това.

16. Не мислете твърде нетърпеливо да схванете обещанията; не се плашете да понесете проклятията. Вие, дори вие, не знаете това значение изцяло.

17. Не се страхувайте въобще; не се плашете нито от хора, нито от Съдби, нито от богове, нито от каквото и да е. Не се страхувайте за пари, нито от присмеха на хорската глупост, нито от каквато и да е друга сила в небето или на земята, или под земята. Ну е ваше убежище, както Хадит е ваша светлина. Аз съм здравината, силата и мощта на вашите оръжия.

18. Милост нека да няма: проклети да са които се смиляват! Убивай и измъчвай; без пощада; бъди върху тях!

19. Тази стела те ще нарекат Мерзостта на Запустението; сметни добре нейното име, & и то за теб ще бъде като 718.

20. Защо? Защото пропадна Защото, така го няма повече там.

21. Постави образа ми на Изток: ти ще си купиш образ, който ще ти покажа, специален, не по-различен от този, когото знаеш. И ще стане изведнъж лесно за теб да направиш това.

22. Другите образи събери около мен за опора: нека всички бъдат обожавани, защото те ще се събират, за да ме въздигнат. Аз съм видимият обект на обожание; другите са тайни; за Звяра & неговата Невестата са те: и за победителите в Изпитанието х. Какво е това? Ще узнаеш.

23. За аромат смеси брашно & мед & гъста утайка от червено вино: маслото на Абрамелин и зехтин, а после омекоти & заглади с обилна прясна кръв.

24. Най-добрата кръв е от луната, месечно: после прясната кръв на дете или капеща от войнството небесно: след това – от врагове, след това от жреца или от поклонниците: и накрая от някой звяр, без значение какъв.

25. Изпечи това: от него направи питки & яж за мен. Това има също и друга употреба; нека бъде сложено пред мен и напоявано обилно с благоуханията на твоята молитва: то ще се изпълни с бръмбъри, така да се каже, и пълзящи неща, свещени за мен.

26. Убий ги, като назоваваш враговете си; & те ще паднат пред теб.

27. Те също ще породят сласт & сила на сластта в теб щом ги изядеш.

28. Също ще бъдете силни във война.

29. И още, ако бъдат дълго съхранявани е по-добре; защото се изпълват с моята сила. Всички, пред мен.

30. Моят олтар е от месинг, ажурна изработка: изгаряй върху него в сребро или злато.

31. Идва богат човек от Запад, който ще излее златото си върху теб.

32. От злато изкови стомана.

33. Бъди готов да бягаш или да поразиш!

34. Но святото ти място ще бъде непокътнато през вековете: дори и с огън и с меч да бъде изгорено до основи & разбито, все пак един невидим дом ще остава там и ще стои до падането на Голямото Равноденствие, когато Хрумахис ще изгрее и онази с двойния жезъл заеме моя трон и място. Друг пророк ще се яви и донесе прясна жар от небесата; друга жена ще пробуди сластта & обожанието на Змията; друга душа на Бог и звяр ще се смесят в жреца на кълбото; друго жертвоприношение ще обагри гробницата; друг крал ще властва; и повече няма да се лее благословия за Ястребоглавия мистичен Господ.

35. Половината на словото на Херу-ра-ха, наречен Хоор-па-краат и Ра-Хоор-Кхут.

36. Тогава каза пророка на Бога:

37. Аз те обожавам в песента –

Аз съм Господарят на Тива, и аз

вдъхновеният прорицател на Менту;

За мен небето забулено ризкрива

Сам-убития Анкх-аф-на-Кхонсу,

Чиито слова са истина.

Аз призовавам, Аз приветствам,

Теб,  О Ра-Хоор-Кхуит!

Единство пределно проявено!

Обожавам мощта на Твоя дъх,

Върховен и ужасен Бог,

Пред когото боговете и смъртта

треперят: – Аз, аз те обожавам!

Яви се на трона на Ра!

Отвори пътищата на Кху!

Озари пътищата на Ка!

Пътищата на Кхабс протичат

За да ме раздвижат или умирят!

Аум! нека ме изпълни!

38. Така че светлината ти е в мен; & нейният червен пламък е като меч в ръката ми, за да налагам твоя ред. Има тайна врата, която ще направя, за да установя твоя път във всичките посоки, (това са обожанията, както ти си написал), както е казано:

Светлината е моя; лъчите й изгарят

Ме: Направил съм тайна врата

Към Дома на Ра и Тум,

На Кхефра и на Ахатхоор.

Аз съм твоят Тиванец, О Менту,

Пророкът Анкх-еф-на-кхонсу!

С Бес-на-Маут гърдите си удрям ;

С мъдрата Та-Hex заклинанието си тъка.

Покажи твоя звезден блясък, О Нуит!

Покани ме да остана в твоя Дом,

О крилата змия от светлина, Хадит!

Бъди с мен, Ра-Хоор-Кхуит!

39. Всичко това и една книга, за да кажеш как стигна до тук, и копие на това мастило и хартия завинаги – защото там е тайната дума & не само на Английски  – и твоят коментар по тази Книга на Закона, да бъде напечатан красиво в червено и черно мастило на хубава хартия, ръчна направа; и на всеки мъж и жена, които срещнеш, било за да ядеш или да пиеш у тях, Законът трябва да дадеш. Тогава те ще имат шанса да останат в това блаженство или не; все едно. Направи това бързо!

40. А работата по коментара? Тя е лесна; и Хадит горящ в сърцето ти ще направи бързо и сигурно перото ти.

41. Учреди кантора при твоя Кааба: всичко трябва да е свършено добре и по делови начин.

42. Изпитанията самият ти ще надзираваш, с изключение на прикритите. Не отказвай на никой, но предателите ще разпознаваш & унищожаваш. Аз съм Ра-Хоор-Кхуит; и съм могъщ да закрилям служителя си. Успех е твоето доказателство: не спори; не обръщай във вяра; не говори прекалено много! Онези, които се опитват да те вкарат в капан, да те повалят, тях атакувай без милост или пощада & ги унищожи напълно. Бърз като настъпана змия се извърни и ухапи! По-смъртоносен и от нея бъди! Свлечи душите им до страшно мъчение: смей се на страха им: плюй върху тях!

43. Нека Алената Жена да внимава! Ако съжаление и състрадание и разнеженост спохядят сърцето й; ако изостави делото ми за да си играе с стари сладникавости; тогава ще узнае моето възмездие. Сам ще убия детето й: ще охладя сърцето й: ще я пропъдя от хората: като спаружена и презряна блудница тя ще се влачи по тъмни и влажни улици и ще умре простудена и изглядняла.

44. Но нека тя се възправи с гордост! Нека ме следва по моя път! Нека върши делото на порочността! Нека убие сърцето си! Нека бъде гръмка и блудна! Нека бъде покрита със скъпоценни камъни и разкошни облекла и нека бъде безсрамна пред всички хора!

45. Тогава Аз ще я въздигна до върхове на сила: тогава ще породя дете от нея, по-могъщо от всички крале на земята. Ще я изпълня с радост: чрез моята сила тя ще вижда & ще поразява в поклонението на Ну: тя ще постигне Хадит.

46. Аз съм войнът Повелител на Четиридесетте: Осемдесетте треперят пред мен & са унизени. Ще ви доведа до победа & радост: Ще бъда у вашите оръжия в битка & вие ще се наслаждавате да убивате. Успех е вашето доказателство, храброст е вашата броня; напред, напред в силата ми; & да не се обръщате назад заради никой!

47. Тази книга да бъде преведена на всички езици: но винаги с оригинала с почерка на Звяра; заради случайната форма на буквите и положението им една спрямо друга: в тях има тайнства, които никой Звяр няма да разгадае. Нека не се опитва: но един идва след него, от къде не казвам, който ще открие Ключа на всичко това. Тогава тази теглена черта е ключ: тогава този кръг разделен на четири, в своя неуспех, е ключ също. И Абрахадабра. Това ще бъде негово дете & то странно. Нека той не преследва това; защото само по този начин може да отпадне от него.

48. И така, това тайнство на буквите е приключено и искам  да продължа към по-святото място.

49. Аз съм в една тайна четворна дума, богохулството срещу всички богове човешки.

50. Прокълни ги! Прокълни ги! Прокълни ги!

51. С моята Ястребова глава Аз кълва очите на Исус, докато той виси на кръста.

52. С крилата си шибам Мохамед в лицето & го ослепявам.

53. С ноктите си разкъсвам плътта на Индуса и на Будиста, Монгола и Дина.

54. Бахласти! Омпехда! Плюя на махмурлийските ви вери.

55. Нека Мария неопетнената бъде разкъсана на колела: заради нея нека всички целомъдрени жени бъдат напълно презрени сред вас!

56. Също заради красотата и любовта.

57. Презирайте също всички страхливци; професионални войници, които не смеят да се бият, а си играят; всички глупаци презирайте!

58. Но устремените и гордите, царствените и възвисените; вие сте братя!

59. Като братя се бийте!

60. Няма Закон отвъд Прави по твоята воля.

61. Идва краят на словото на Бога седнал на трона на Ра, което озарява подпорните греди на душата.

62. На Мен отдайте благоговението си! при мен елате вие чрез премеждие на изпитание, което е блаженство.

63. Глупакът чете тази Книга на Закона и нейния коментар; & не я разбира.

64. Нека премине през първото изпитание, & ще бъде за него като сребро.

65. През второто, злато.

66. През третото, камъни от скъпоценна вода.

67. През четвъртото, върховните искри на съкровения огън.

68. Но на всички ще изглежда красива. Нейните врагове, които не казват така, са чисти лъжци.

69. Има успех.

70. Аз съм Ястребоглавият Господ на Мълчание & на Сила; моят немесът покрива нощно-синьото небе.

71. Привет! вие воини-близнаци при стълбовете на света! защото времето ви наближава.

72. Аз съм Повелителят на Двойния Жезъл на Могъществото; Жезълът на Силата на Коф Ниа – но лявата ми ръка е празна, защото Аз разруших една Вселена; & остана нищо.

73. Постави листата отдясно наляво и от горния към долния край: тогава виж!

74. Блясък има в моето име, скрит и славен, както слънцето среднощно е винаги синът.

75. Краят на словата е Словото Абрахадабра.

Книгата на Закона е Написана

И Скрита.

Аум. Ха.

КОМЕНТАРЪТ

Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон.

Изучаването на тази Книга е забранено. Благоразумно е да се унищожи този екземпляр след първото прочитане.

Който и да пренебрегне това, сам  излага себе си на риск и опасност. Тези са най-ужасни.

Тези, които обсъждат съдържанието на тази Книга да бъдат отбягвани от всички като центрове на зараза.

Всички въпроси по Закона да се решават само чрез позоваване към моите писания, всеки сам за себе си.

Няма закон отвъд Прави по твоята воля.

Любов е законът, любов по воля.

Жрецът на Принцовете,

Анкх-еф-на Кхонсу

THW BOOK OF THE LAW

LIBER AL VEL LEGIS sub figura CCXX

As Delivered by XCIII = 418 to DCLXVI

CHAPTER I

1. Had! The manifestation of Nuit.

2. The unveiling of the company of heaven.

3. Every man and every woman is a star.

4. Every number is infinite; there is no difference.

5. Help me, o warrior lord of Thebes, in my unveiling before the Children of men!

6. Be thou Hadit, my secret centre, my heart & my tongue!

7. Behold! it is revealed by Aiwass the minister of Hoor-paar-kraat.

8. The Khabs is in the Khu, not the Khu in the Khabs.

9. Worship then the Khabs, and behold my light shed over you!

10. Let my servants be few & secret: they shall rule the many & the known.

11. These are fools that men adore; both their Gods & their men are fools.

12. Come forth, o children, under the stars, & take your fill of love!

13. I am above you and in you. My ecstasy is in yours. My joy is to see your joy.

14. Above, the gemmed azure is

The naked splendour of Nuit;

She bends in ecstasy to kiss

The secret ardours of Hadit.

The winged globe, the starry blue,

Are mine, O Ankh-af-na-khonsu!

15. Now ye shall know that the chosen priest & apostle of infinite space is the prince-priest the Beast; and in his woman called the Scarlet Woman is all power given. They shall gather my children into their fold: they shall bring the glory of the stars into the hearts of men.

16. For he is ever a sun, and she a moon. But to him is the winged secret flame, and to her the stooping starlight.

17. But ye are not so chosen.

18. Burn upon their brows, o splendrous serpent!

19. O azure-lidded woman, bend upon them!

20. The key of the rituals is in the secret word which I have given unto him.

21. With the God & the Adorer I am nothing: they do not see me. They are as upon the earth; I am Heaven, and there is no other God than me, and my lord Hadit.

22. Now, therefore, I am known to ye by my name Nuit, and to him by a secret name which I will give him when at last he knoweth me. Since I am Infinite Space, and the Infinite Stars thereof, do ye also thus. Bind nothing! Let there be no difference made among you between any one thing & any other thing; for thereby there cometh hurt.

23. But whoso availeth in this, let him be the chief of all!

24. I am Nuit, and my word is six and fifty.

25. Divide, add, multiply, and understand.

26. Then saith the prophet and slave of the beauteous one: Who am I, and what shall be the sign? So she answered him, bendingdown, a lambent flame of blue, all-touching, all penetrant, her lovely hands upon the black earth, & her lithe body arched for love, and her soft feet not hurting the little flowers: Thou knowest! And the sign shall be my ecstasy, the consciousness of the continuity of existence, the omnipresence of my body.

27. Then the priest answered & said unto the Queen of Space, kissing her lovely brows, and the dew of her light bathing his whole body in a sweet-smelling perfume of sweat: O Nuit, continuous one of Heaven, let it be ever thus; that men speak not of Thee as One but as None; and let them speak not of thee at all, since thou art continuous!

28. None, breathed the light, faint & faery, of the stars, and two.

29. For I am divided for love’s sake, for the chance of union.

30. This is the creation of the world, that the pain of division is as nothing, and the joy of dissolution all.

31. For these fools of men and their woes care not thou at all! They feel little; what is, is balanced by weak joys; but ye are my chosen ones.

32. Obey my prophet! follow out the ordeals of my knowledge! seek me only! Then the joys of my love will redeem ye from all pain. This is so: I swear it by the vault of my body; by my sacred heart and tongue; by all I can give, by all I desire of ye all.

33. Then the priest fell into a deep trance or swoon, & said unto the Queen of Heaven; Write unto us the ordeals; write unto us the rituals; write unto us the law!

34. But she said: the ordeals I write not: the rituals shall be half known and half concealed: the Law is for all.

35. This that thou writest is the threefold book of Law.

36. My scribe Ankh-af-na-khonsu, the priest of the princes, shall not in one letter change this book; but lest there be folly, he shall comment thereupon by the wisdom of Ra-Hoor-Khuit.

37. Also the mantras and spells; the obeah and the wanga; the work of the wand and the work of the sword; these he shall learn and teach.

38. He must teach; but he may make severe the ordeals.

39. The word of the Law is Θελημα.

40. Who calls us Thelemites will do no wrong, if he look but close into the word. For there are therein Three Grades, the Hermit, and the Lover, and the man of Earth. Do what thou wilt shall be the whole of the Law.

41. The word of Sin is Restriction. O man! refuse not thy wife, if she will! O lover, if thou wilt, depart! There is no bond that can unite the divided but love: all else is a curse. Accursed! Accursed be it to the aeons! Hell.

42. Let it be that state of manyhood bound and loathing. So with thy all; thou hast no right but to do thy will.

43. Do that, and no other shall say nay.

44. For pure will, unassuaged of purpose, delivered from the lust of result, is every way perfect.

45. The Perfect and the Perfect are one Perfect and not two; nay, are none!

46. Nothing is a secret key of this law. Sixty-one the Jews call it; I call it eight, eighty, four hundred & eighteen.

47. But they have the half: unite by thine art so that all disappear.

48. My prophet is a fool with his one, one, one; are not they the Ox, and none by the Book?

49. Abrogate are all rituals, all ordeals, all words and signs. Ra-Hoor-Khuit hath taken his seat in the East at the Equinox of the Gods; and let Asar be with Isa, who also are one. But they are not of me. Let Asar be the adorant, Isa the sufferer; Hoor in his secret name and splendour is the Lord initiating.

50. There is a word to say about the Hierophantic task. Behold! there are three ordeals in one, and it may be given in three ways. The gross must pass through fire; let the fine be tried in intellect, and the lofty chosen ones in the highest. Thus ye have star & star, system & system; let not one know well the other!

51. There are four gates to one palace; the floor of that palace is of silver and gold; lapis lazuli & jasper are there; and all rare scents; jasmine & rose, and the emblems of death. Let him enter in turn or at once the four gates; let him stand on the floor of the palace. Will he not sink? Amn. Ho! warrior, if thy servant sink? But there are means and means. Be goodly therefore: dress ye all in fine apparel; eat rich foods and drink sweet wines and wines that foam! Also, take your fill and will of love as ye will, when, where and with whom ye will! But always unto me.

52. If this be not aright; if ye confound the space-marks, saying: They are one; or saying, They are many; if the ritual be not ever unto me: then expect the direful judgments of Ra Hoor Khuit!

53. This shall regenerate the world, the little world my sister, my heart & my tongue, unto whom I send this kiss. Also, o scribe and prophet, though thou be of the princes, it shall not assuage thee nor absolve thee. But ecstasy be thine and joy of earth: ever To me! To me!

54. Change not as much as the style of a letter; for behold! thou, o prophet, shalt not behold all these mysteries hidden therein.

55. The child of thy bowels, he shall behold them.

56. Expect him not from the East, nor from the West; for from no expected house cometh that child. Aum! All words are sacred and all prophets true; save only that they understand a little; solve the first half of the equation, leave the second unattacked. But thou hast all in the clear light, and some, though not all, in the dark.

57. Invoke me under my stars! Love is the law, love under will. Nor let the fools mistake love; for there are love and love. There is the dove, and there is the serpent. Choose ye well! He, my prophet, hath chosen, knowing the law of the fortress, and the great mystery of the House of God.

All these old letters of my Book are aright; but צis not the Star. This also is secret: my prophet shall reveal it to the wise.

58. I give unimaginable joys on earth: certainty, not faith, while in life, upon death; peace unutterable, rest, ecstasy; nor do I demand aught in sacrifice.

59. My incense is of resinous woods & gums; and there is no blood therein: because of my hair the trees of Eternity.

60. My number is 11, as all their numbers who are of us. The Five Pointed Star, with a Circle in the Middle, & the circle is Red. My colour is black to the blind, but the blue & gold are seen of the seeing. Also I have asecret glory for them that love me.

61. But to love me is better than all things: if under the night stars in the desert thou presently burnest mine incense before me, invoking me with a pure heart, and the Serpent flame therein, thou shalt come a little to lie in my bosom. For one kiss wilt thou then be willing to give all; but whoso gives one particle of dust shall lose all in that hour. Ye shall gather goods and store of women and spices; ye shall wear richjewels; ye shall exceed the nations of the earth in splendour & pride; but always in the love of me, and so shall ye come to my joy. I charge you earnestly to come before me in a single robe, and covered with a rich headdress. I love you! I yearn to you! Pale or purple, veiled or voluptuous, I who am all pleasure and purple, and drunkenness of theinnermost sense, desire you. Put on the wings, and arouse the coiled splendour within you: come unto me!

62. At all my meetings with you shall the priestess say — and her eyes shall burn with desire as she stands bare and rejoicing in my secret temple — To me! To me! calling forth the flame of the hearts of all in her love-chant.

63. Sing the rapturous love-song unto me! Burn to me perfumes! Wear to me jewels! Drink to me, for I love you! I love you!

64. I am the blue-lidded daughter of Sunset; I am the naked brilliance of the voluptuous night-sky.

65. To me! To me!

66. The Manifestation of Nuit is at an end.

CHAPTER II

1. Nu! the hiding of Hadit.

2. Come! all ye, and learn the secret that hath not yet been revealed. I, Hadit, am the complement of Nu, my bride. I am not extended, and Khabs is the name of my House.

3. In the sphere I am everywhere the centre, as she, the circumference, is nowhere found.

4. Yet she shall be known & I never.

5. Behold! the rituals of the old time are black. Let the evil ones be cast away; let the good ones be purged by the prophet! Then shall this Knowledge go aright.

6. I am the flame that burns in every heart of man, and in the core of every star. I am Life, and the giver of Life, yet therefore is the knowledge of me the knowledge of death.

7. I am the Magician and the Exorcist. I am the axle of the wheel, and the cube in the circle. “Come unto me” is a foolish word: for it is I that go.

8. Who worshipped Heru-pa-kraath have worshipped me; ill, for I am the worshipper.

9. Remember all ye that existence is pure joy; that all the sorrows are but as shadows; they pass & are done; but there is that which remains.

10. O prophet! thou hast ill will to learn this writing.

11. I see thee hate the hand & the pen; but I am stronger.

12. Because of me in Thee which thou knewest not.

13. for why? Because thou wast the knower, and me.

14. Now let there be a veiling of this shrine: now let the light devour men and eat them up with blindness!

15. For I am perfect, being Not; and my number is nine by the fools; but with the just I am eight, and one in eight: Which is vital, for I am none indeed. The Empress and the King are not of me; for there is a further secret.

16. I am The Empress & the Hierophant. Thus eleven, as my bride is eleven.

17. Hear me, ye people of sighing!

The sorrows of pain and regret

Are left to the dead and the dying,

The folk that not know me as yet.

18. These are dead, these fellows; they feel not. We are not for the poor and sad: the lords of the earth are our kinsfolk.

19. Is a God to live in a dog? No! but the highest are of us. They shall rejoice, our chosen: who sorroweth is not of us.

20. Beauty and strength, leaping laughter and delicious languor, force and fire, are of us.

21. We have nothing with the outcast and the unfit: let them die in their misery. For they feel not. Compassion is the vice of kings: stamp down the wretched & the weak: this is the law of the strong: this is our law and the joy of the world. Think not, o king, upon that lie: That Thou Must Die: verily thou shalt not die, but live. Now let it be understood: If the body of the King dissolve, he shall remain in pure ecstasy for ever. Nuit! Hadit! Ra-Hoor-Khuit! The Sun, Strength & Sight, Light; these are for the servants of the Star & the Snake.

22. I am the Snake that giveth Knowledge & Delight and bright glory, and stir the hearts of men with drunkenness. To worship me take wine and strange drugs whereof I will tell my prophet, & be drunk thereof! They shall not harm ye at all. It is a lie, this folly against self. The exposure of innocence is a lie. Be strong, o man! lust, enjoy all things of sense and rapture: fear not that any God shall deny thee for this.

23. I am alone: there is no God where I am.

24. Behold! these be grave mysteries; for there are also of my friends who be hermits. Now think not to find them in the forest or on the mountain; but in beds of purple, caressed by magnificent beasts of women with large limbs, and fire and light in their eyes, and masses of flaming hair about them; there shall ye find them. Ye shall see them at rule, at victorious armies, at all the joy; and there shall be in them a joy a million times greater than this. Beware lest any force another, King against King! Love one another with burning hearts; on the low men trample in the fierce lust of your pride, in the day of your wrath.

25. Ye are against the people, O my chosen!

26. I am the secret Serpent coiled about to spring: in my coiling there is joy. If I lift up my head, I and my Nuit are one. If I droop down mine head, and shoot forth venom, then is rapture of the earth, and I and the earth are one.

27. There is great danger in me; for who doth not understand these runes shall make a great miss. He shall fall down into the pit called Because, and there he shall perish with the dogs of Reason.

28. Now a curse upon Because and his kin!

29. May Because be accursed for ever!

30. If Will stops and cries Why, invoking Because, then Will stops & does nought.

31. If Power asks why, then is Power weakness.

32. Also reason is a lie; for there is a factor infinite & unknown; & all their words are skew-wise.

33. Enough of Because! Be he damned for a dog!

34. But ye, o my people, rise up & awake!

35. Let the rituals be rightly performed with joy & beauty!

36. There are rituals of the elements and feasts of the times.

37. A feast for the first night of the Prophet and his Bride!

38. A feast for the three days of the writing of the Book of the Law.

39. A feast for Tahuti and the child of the Prophet–secret, O Prophet!

40. A feast for the Supreme Ritual, and a feast for the Equinox of the Gods.

41. A feast for fire and a feast for water; a feast for life and a greater feast for death!

42. A feast every day in your hearts in the joy of my rapture!

43. A feast every night unto Nu, and the pleasure of uttermost delight!

44. Aye! feast! rejoice! there is no dread hereafter. There is the dissolution, and

eternal ecstasy in the kisses of Nu.

45. There is death for the dogs.

46. Dost thou fail? Art thou sorry? Is fear in thine heart?

47. Where I am these are not.

48. Pity not the fallen! I never knew them. I am not for them. I console not: I hate the consoled & the consoler.

49. I am unique & conqueror. I am not of the slaves that perish. Be they damned & dead! Amen. (This is of the 4: there is a fifth who is invisible, & therein am I as a babe in an egg.)

50. Blue am I and gold in the light of my bride: but the red gleam is in my eyes; & my spangles are purple & green.

51. Purple beyond purple: it is the light higher than eyesight.

52. There is a veil: that veil is black. It is the veil of the modest woman; it is the veil of sorrow, & the pall of death: this is none of me. Tear down that lying spectre of the centuries: veil not your vices in virtuous words: these vices are my service; ye do well, & I will reward you here and hereafter.

53. Fear not, o prophet, when these words are said, thou shalt not be sorry. Thou art emphatically my chosen; and blessed are the eyes that thou shalt look upon with gladness. But I will hide thee in a mask of sorrow: they that see thee shall fear thou art fallen: but I lift thee up.

54. Nor shall they who cry aloud their folly that thou meanest nought avail; thou shall reveal it: thou availest: they are the slaves of because: They are not of me. The stops as thou wilt; the letters? change them not in style or value!

55. Thou shalt obtain the order & value of the English Alphabet; thou shalt find new symbols to attribute them unto.

56. Begone! ye mockers; even though ye laugh in my honour ye shall laugh not long: then when ye are sad know that I have forsaken you.

57. He that is righteous shall be righteous still; he that is filthy shall be filthy still.

58. Yea! deem not of change: ye shall be as ye are, & not other. Therefore the kings of the earth shall be Kings for ever: the slaves shall serve. There is none that shall be cast down or lifted up: all is ever as it was. Yet there are masked ones my servants: it may be that yonder beggar is a King. A King may choose his garment as he will: there is no certain test: but a beggar cannot hide his poverty.

59. Beware therefore! Love all, lest perchance is a King concealed! Say you so? Fool! If he be a King, thou canst not hurt him.

60. Therefore strike hard & low, and to hell with them, master!

61. There is a light before thine eyes, o prophet, a light undesired, most desirable.

62. I am uplifted in thine heart; and the kisses of the stars rain hard upon thy body.

63. Thou art exhaust in the voluptuous fullness of the inspiration; the expiration is sweeter than death, more rapid and laughterful than a caress of Hell’s own worm.

64. Oh! thou art overcome: we are upon thee; our delight is all over thee: hail! hail: prophet of Nu! prophet of Had! prophet of Ra-Hoor-Khu! Now rejoice! now come in our splendour & rapture! Come in our passionate peace, & write sweet words for the Kings.

65. I am the Master: thou art the Holy Chosen One.

66. Write, & find ecstasy in writing! Work, & be our bed in working! Thrill with the joy of life & death! Ah! thy death shall be lovely: whososeeth it shall be glad. Thy death shall be the seal of the promise of our age long love. Come! lift up thine heart & rejoice! We are one; we are none.

67. Hold! Hold! Bear up in thy rapture; fall not in swoon of the excellent kisses!

68. Harder! Hold up thyself! Lift thine head! breathe not so deep — die!

69. Ah! Ah! What do I feel? Is the word exhausted?

70. There is help & hope in other spells. Wisdom says: be strong! Then canst thou bear more joy. Be not animal; refine thy rapture! If thou drink, drink by the eight and ninety rules of art: if thou love, exceed by delicacy; and if thou do aught joyous, let there be subtlety therein!

71. But exceed! exceed!

72. Strive ever to more! and if thou art truly mine — and doubt it not, an if thou art ever joyous! — death is the crown of all.

73. Ah! Ah! Death! Death! thou shalt long for death. Death is forbidden, o man, unto thee.

74. The length of thy longing shall be the strength of its glory. He that lives long & desires death much is ever the King among the Kings.

75. Aye! listen to the numbers & the words:

76. 4 6 3 8 A B K 2 4 A L G M O R 3 Y X 24 89 R P S T O V A L. What meaneth this, o prophet? Thou knowest not; nor shalt thou know ever. There cometh one to follow thee: he shall expound it. But remember, o chosenone, to be me; to follow the love of Nu in the star-lit heaven; to look forth upon men, to tell them this glad word.

77. O be thou proud and mighty among men!

78. Lift up thyself! for there is none like unto thee among men or among Gods! Lift up thyself, o my prophet, thy stature shall surpass the stars. They shall worship thy name, foursquare, mystic, wonderful, the number of the man; and the name of thy house 418.

79. The end of the hiding of Hadit; and blessing & worship to the prophet of the lovely Star!

CHAPTER III

1. Abrahadabra; the reward of Ra Hoor Khut.

2. There is division hither homeward; there is a word not known. Spelling is defunct; all is not aught. Beware! Hold! Raise the spell of Ra-Hoor-Khuit!

3. Now let it be first understood that I am a god of War and of Vengeance. I shall deal hardly with them.

4. Choose ye an island!

5. Fortify it!

6. Dung it about with enginery of war!

7. I will give you a war-engine.

8. With it ye shall smite the peoples; and none shall stand before you.

9. Lurk! Withdraw! Upon them! this is the Law of the Battle of Conquest: thus shall my worship be about my secret house.

10. Get the stele of revealing itself; set it in thy secret temple — and that temple is already aright disposed — & it shall be your Kiblah for ever. It shall not fade, but miraculous colour shall come back to it day after day. Close it in locked glass for a proof to the world.

11. This shall be your only proof. I forbid argument. Conquer! That is enough. I will make easy to you the abstruction from the ill-ordered house in the Victorious City. Thou shalt thyself convey it with worship, o prophet, though thou likest it not. Thou shalt have danger & trouble. Ra-Hoor-Khu is with thee. Worship me with fire & blood; worship me with swords & with spears. Let the woman be girt with a sword before me: let blood flow to my name. Trample down the Heathen; be upon them, o warrior, I will give you of their flesh to eat!

12. Sacrifice cattle, little and big: after a child.

13. But not now.

14. Ye shall see that hour, o blessed Beast, and thou the Scarlet Concubine of his desire!

15. Ye shall be sad thereof.

16. Deem not too eagerly to catch the promises; fear not to undergo the curses. Ye, even ye, know not this meaning all.

17. Fear not at all; fear neither men nor Fates, nor gods, nor anything. Money fear not, nor laughter of the folk folly, nor any other power in heaven or upon the earth or under the earth. Nu is your refuge as Hadit your light; and I am the strength, force, vigour, of your arms.

18. Mercy let be off; damn them who pity! Kill and torture; spare not; be upon them!

19. That stele they shall call the Abomination of Desolation; count well its name, & it shall be to you as 718.

20. Why? Because of the fall of Because, that he is not there again.

21. Set up my image in the East: thou shalt buy thee an image which I will show thee, especial, not unlike the one thou knowest. And it shall be suddenly easy for thee to do this.

22. The other images group around me to support me: let all be worshipped, for they shall cluster to exalt me. I am the visible object of worship; the others are secret; for the Beast & his Bride are they: and for the winners of the Ordeal x. What is this? Thou shalt know.

23. For perfume mix meal & honey & thick leavings of red wine: then oil of Abramelin and olive oil, and afterward soften & smooth down with rich fresh blood.

24. The best blood is of the moon, monthly: then the fresh blood of a child, or dropping from the host of heaven: then of enemies; then of the priest or of the worshippers: last of some beast, no matter what.

25. This burn: of this make cakes & eat unto me. This hath also another use; let it be laid before me, and kept thick with perfumes of your orison: it shall become full of beetles as it were and creeping things sacred unto me.

26. These slay, naming your enemies; & they shall fall before you.

27. Also these shall breed lust & power of lust in you at the eating thereof.

28. Also ye shall be strong in war.

29. Moreover, be they long kept, it is better; for they swell with my force. All before me.

30. My altar is of open brass work: burn thereon in silver or gold!

31. There cometh a rich man from the West who shall pour his gold upon thee.

32. From gold forge steel!

33. Be ready to fly or to smite!

34. But your holy place shall be untouched throughout the centuries: though with fire and sword it be burnt down & shattered, yet an invisible house there standeth, and shall stand until the fall of the Great Equinox; when Hrumachis shall arise and the double-wanded one assume my throne and place. Another prophet shall arise,and bring fresh fever from the skies; another woman shall awakethe lust & worship of the Snake; another soul of God and beast shall mingle in the globed priest; another sacrifice shall stain the tomb; another king shall reign; and blessing no longer be poured To the Hawk-headed mystical Lord!

35. The half of the word of Heru-ra-ha, called Hoor-pa-kraat and Ra-Hoor-Khut.

36. Then said the prophet unto the God:

37. I adore thee in the song –

I am the Lord of Thebes, and I

The inspired forth-speaker of Mentu;

For me unveils the veiled sky,

The self-slain Ankh-af-na-khonsu

Whose words are truth. I invoke, I greet

Thy presence, O Ra-Hoor-Khuit!

Unity uttermost showed!

I adore the might of Thy breath,

Supreme and terrible God,

Who makest the gods and death

To tremble before Thee: —

I, I adore thee!

Appear on the throne of Ra!

Open the ways of the Khu!

Lighten the ways of the Ka!

The ways of the Khabs run through

To stir me or still me!

Aum! let it fill me!

38. So that thy light is in me; & its red flame is as a sword in my hand to push thy order. There is a secret door that I shall make to establish thy way in all the quarters, (these are the adorations, as thou hast written), as it is said:

The light is mine; its rays consume

Me: I have made a secret door

Into the House of Ra and Tum,

Of Khephra and of Ahathoor.

I am thy Theban, O Mentu,

The prophet Ankh-af-na-khonsu!

By Bes-na-Maut my breast I beat;

By wise Ta-Nech I weave my spell.

Show thy star-splendour, O Nuit!

Bid me within thine House to dwell,

O winged snake of light, Hadit!

Abide with me, Ra-Hoor-Khuit!

39. All this and a book to say how thou didst come hither and a reproduction of this ink and paper for ever — for in it is the word secret & not only in the English — and thy comment upon this the Book of the Law shall be printed beautifully in red ink and black upon beautiful paper made by hand; and to each man and woman that thou meetest, were it but to dine or to drink at them, it is the Law to give. Then they shall chance to abide in this bliss or no; it is no odds. Do this quickly.

40. But the work of the comment? That is easy; and Hadit burning in thy heart shall make swift and secure thy pen.

41. Establish at thy Kaaba a clerk-house: all must be done well and with business way.

42. The ordeals thou shalt oversee thyself, save only the blind ones. Refuse none, but thou shalt know & destroy the traitors. I am Ra-Hoor-Khuit; and I am powerful to protect my servant. Success is thy proof: argue not; convert not; talk not over much! Them that seek to entrap thee, to overthrow thee, them attack without pity or quarter; & destroy them utterly. Swift as a trodden serpent turn and strike! Be thou yet deadlier than he! Drag down their souls to awful torment: laugh at their fear: spit upon them!

43. Let the Scarlet Woman beware! If pity and compassion and tenderness visit her heart; if she leave my work to toy with old sweetnesses; then shall my vengeance be known. I will slay me her child: I will alienate her heart: I will cast her out from men: as a shrinking and despised harlot shall she crawl through dusk wet streets, and die cold and an-hungered.

44. But let her raise herself in pride! Let her follow me in my way! Let her work the work of wickedness! Let her kill her heart! Let her be loud and adulterous! Let her be covered with jewels, and rich garments, and let her be shameless before all men!

45. Then will I lift her to pinnacles of power: then will I breed from her a child mightier than all the kings of the earth. I will fill her with joy: with my force shall she see & strike at the worship of Nu: she shall achieve Hadit.

46. I am the warrior Lord of the Forties: the Eighties cower before me, & are abased. I will bring you to victory & joy: I will be at your arms in battle & ye shall delight to slay. Success is your proof; courage is your armour; go on, go on, in my strength; & ye shall turn not back for any!

47. This book shall be translated into all tongues: but always with the original in the writing of the Beast; for in the chance shape of the letters and their position to one another: in these are mysteries that no Beast shall divine. Let him not seek to try: but one cometh after him, whence I say not, who shall discover the Key of it all. Then this line drawn is a key: then this circle squared in its failure is a key also. And Abrahadabra. It shall be his child & that strangely. Let him not seek after this; for thereby alone can he fall from it.

48. Now this mystery of the letters is done, and I want to go on to the holier place.

49. I am in a secret fourfold word, the blasphemy against all gods of men.

50. Curse them! Curse them! Curse them!

51. With my Hawk’s head I peck at the eyes of Jesus as he hangs upon the cross.

52. I flap my wings in the face of Mohammed & blind him.

53. With my claws I tear out the flesh of the Indian and the Buddhist, Mongol and Din.

54. Bahlasti! Ompehda! I spit on your crapulous creeds.

55. Let Mary inviolate be torn upon wheels: for her sake let all chaste women be utterly despised among you!

56. Also for beauty’s sake and love’s!

57. Despise also all cowards; professional soldiers who dare not fight, but play; all fools despise!

58. But the keen and the proud, the royal and the lofty; ye are brothers!

59. As brothers fight ye!

60. There is no law beyond Do what thou wilt.

61. There is an end of the word of the God enthroned in Ra’s seat, lightening the girders of the soul.

62. To Me do ye reverence! to me come ye through tribulation of ordeal, which is bliss.

63. The fool readeth this Book of the Law, and its comment; & he understandeth it not.

64. Let him come through the first ordeal, & it will be to him as silver.

65. Through the second, gold.

66. Through the third, stones of precious water.

67. Through the fourth, ultimate sparks of the intimate fire.

68. Yet to all it shall seem beautiful. Its enemies who say not so, are mere liars.

69. There is success.

70. I am the Hawk-Headed Lord of Silence & of Strength; my nemyss shrouds the night-blue sky.

71. Hail! ye twin warriors about the pillars of the world! for your time is nigh at hand.

72. I am the Lord of the Double Wand of Power; the wand of the Force of Coph Nia–but my left hand is empty, for I have crushed an Universe; & nought remains.

73. Paste the sheets from right to left and from top to bottom: then behold!

74. There is a splendour in my name hidden and glorious, as the sun of midnight is ever the son.

75. The ending of the words is the Word Abrahadabra.

The Book of the Law is Written

and Concealed.

Aum. Ha.

THE COMMENT

Do what thou wilt shall be the whole of the Law.

The study of this Book is forbidden. It is wise to destroy this copy after the first reading.

Whosoever disregards this does so at his own risk and peril. These are most dire.

Those who discuss the contents of this Book are to be shunned by all, as centres of pestilence.

All questions of the Law are to be decided only by appeal to my writings, each for himself.

There is no law beyond Do what thou wilt.

Love is the law, love under will.

The priest of the princes,

Ankh-f-n-khonsu

Liber LII КНИГА 52 МАНИФЕСТ на О.Т.О.

BAPHOMET XI°

 

Бафомет XI°

 

Мир, Търпимост, Истина;

Приветствия на Всички Ъгли на Триъгълника;

Почит на Ордена.

На всички, до които се отнася: Поздрав и Здраве!

 

Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон.

 

  1. О.Т.О. е организация от посветени, в чиито ръце е съсредоточена мъдростта и знанието на следните организации:
  2. Гностическата Католическа Църква.
  3. Орденът на Рицарите на Светия Дух.
  4. Орденът на Илюминатите.
  5. Орденът на Храма.
  6. Орденът на Рицарите на Свети Йоан.
  7. Орденът на Рицарите на Малта.
  8. Орденът на Рицарите на Гроба Господен.
  9. Тайната Църква на Светия Граал.
  10. Херметичното Братство на Светлината.
  11. Светият Орден на Розата и Кръста на Хиердом.
  12. Орденът на Светия Царствен Свод на Енох.
  13. Древният и Изначален устав на масонството (33°).
  14. Устава на Мемфис (97°).
  15. Устава на Мицраим (90°).
  16. Древният и Приет Шотландски устав на масонството (33°).
  17. Сведенборгианският устав на масонството.
  18. Орденът на Мартинистите.
  19. Орденът на Сат Бхаи и много други ордени със същите заслуги, въпреки по-малката си слава.

Не е включен А.·.А.·., с  чиято величествена организация, обаче, пребивава в най-тясно сътрудничество.

По никакъв начин не нарушава законните привилегии на надлежно упълномощените Масонски Организации.

  1. 2. Тъй като разсейването на изначалната тайна мъдрост доведе до объркване, беше определено от Ръководителите на тези Ордени да свържат отново и централизират техните дейности, точно както бялата светлина разделена от призма може да бъде събрана отново. Той въплъщава цялото тайно знание на всички Източни Ордени и неговите вождове са посветени от висока степен и са признати за такива от всички способни на такова разпознаване във всяка страна по света. В по далечни времена, началните съставящи асамблеи на О.Т.О. са включвали личности като:

Фу-Си

Иполит

Лао-цзъ

Мерлин

Сидхарта

Артур

Кришна

Титурел

Тахути

Амфортас

Анх-еф-на-Хонсу

Парсифал

Херакъл

Моисей

Орфей

Одисей

Вергилий

Мохамед

Катул

Хермес

Марциал

Пан

Аполоний Тиански

Данте

Симон Магът

Карл Велики

Мани

Уилям от Шейрен

Василид

Фредерик Хохенщауфен

Валентин

Роджър Бейкън

Бар-Дайшан

Иаков Бургундски де Моле

Крал У

Ге Сюан

Христиан Розенкройц

Озирис

Улрих фон Гутен

Мелхиседек

Парацелс

Кхем

Михаел Майер

Монту

Якоб Бьоме

Джон Ди

Френсис Бейкън

сър Едуард Кели

Андреа

Томас Воган

Роберт Флъд

Елиас Ешмол

Чжао

граф де Шазал

Сатурн

Сигизмунд Бекстрьом

Дионис

Молинос

А неотдавна:

Волфганг фон Гьоте

Фридрих Ницше

сър Ричард Пейн Найт

Харгрейв Дженингс

сър Ричард Френсис Бъртън

Карл Келнер

Генерал Форлонг

Елифас Леви

Людвиг, крал Баварски

Франц Хартман

Рихард Вагнер

кардинал Рампола

Людвиг фон Фишер

Папюс (доктор Анкос)

Имена на жените членове никога не се разгласяват.

Не е редно да се оповестява тук името, на който и да било жив ръководител.

Карл Келнер е, който възроди екзотеричната организация на О.Т.О. и положи началото на плана, сега щастливо завършен, на събиране на всички окултни организации под едно ръководство.  

Буквите О.Т.О. представляват думите «Ordo Templi Orientis» (Орден на Храма на Изтока, или Източни Тамплиери), но те имат таен смисъл за посветените.

  1. 3. Орденът е международен и има клонове във всички цивилизовани страни по света.

  1. 4. Целите на О.Т.О. могат да бъдат разбрани напълно само от неговите висши посветени; но може открито да се каже, че той преподава Херметичната Наука или Окултно Знание, Чистата и Свята Магия на Светлината, Тайните на Мистичното постигане, Йога във всички форми, Джнана-Йога, Раджа-Йога, Бхакти-йога и Хатха-йога, и всички други клонове на тайната Мъдрост на Древните.

В неговото лоно са скрити Велики Тайнства; неговият мозък разреши всички проблеми на философията и живота.

Той притежава тайната на Камъка на Мъдрите, на Еликсира на Безсмъртието и на Универсалното Лекарство.

Освен това, той притежава Тайната способна да осъществи древната като света мечта за Човешко Братство.

Също така притежава тайни Убежища (Collegium ad Spiritum Sanctum) във всеки важен населен център, където членове могат да се скрият, за да могат да извършват Великото Дело безпрепятствено.

Тези домове са тайни твърдини на Истината, Светлината, Силата и Любовта, и тяхното местоположение се разкрива под клетва да се пази в тайна само на тези, които  имат право да ги ползват.

Те, също така, са храмове на истинския култ, специално осветени от самата Природа за да проявят от човека най-доброто за него.

  1. 5. Властта в О.Т.О. е съсредоточена в ръцете на О.Н.О. (Външния Глава на Ордена), Върховния Брат. Името на лицето заемащо тази длъжност не се разкрива на никой, с изключение на неговите непосредствени представители.   

  1. 6. Властта на О.Н.О. в англоезичните страни е делегирана с харта на Най-Светия, Най-Знатен, Най-Озарен и Най-Могъщ Baphomet X° Rex Summus Sanctissimus 33°, 90°, 96°, бивш Велик Майстор на Съединените Американски Щати, Велик Майстор на Ирландия, остров Иона и всички Британии, Велик Майстор на Рицарите на Светия Дух, Суверенен Велик Командор на Ордена на Храма, Най-Мъдър Суверен на Ордена на Розата и Кръста, Велик Зоровавел на Ордена на Светия Царствен Свод на Енох, и т.н. и т.н. и т.н. , Национален Генерален Велик Майстор ad vitam на О.Т.О.

  1. 7. На Националния Генерален Велик Майстор ad vitam помагат две главни длъжностни лица: Великият Генерален Ковчежник и Великият Генерален Секретар.

Има много други служители, но те нямат отношение към тези, към които е адресиран настоящия манифест.

  1. 8. Цялото знание разпръснато между организациите изброени в параграф 2  беше пресято и концентрирано в следните степени:

Минервал

M.

II° M. .

III° M∴

P∴M∴

IV° Компаньон на Светия Царствен Свод на Енох, Принц Йерусалимски, Рицар на Изтока Запада

       Суверенен Принц на Розата и Кръста (Рицар на Пеликана и Орела), Член на Сената на Рицарските Херметически Философи Рицари на Червения Орел

VI° Знатен Рицар (Тамплиер) на Ордена Кадош и Компаньон на Светия Граал, Велик Инквизитор-Командор и Член на Великия Трибунал, Принц на Кралската Тайна.

VII° Най-знатен Суверенен Велик Генерален Инспектор, Член на Великия Висш Съвет.

VIII° Съвършен Понтифик на Илюминатите.

IX° Посветен в Светилището на Гнозиса

Rex Summus Sanctissimus (Върховен и Най-светейши Крал).

  1. 9. Всеки мъж и всяка жена в пълнолетие, свободни и с добър отзив имат неотменно право на III°.

Приемането по-нататък се дава само по покана от управляващото тяло.

О.Т.О., въпреки названието «Academia Masonica», не е масонска организация по отношение на «тайните» в този смисъл, в който обичайно се разбира този израз; ето защо по никакъв начин, нито противоречи, нито нарушава законните привилегии на Обединената Велика Ложа на Англия или, на която и да била Велика Ложа в Америка, или някъде другаде, призната от нея.

  1. 10. Молба за приемане в Ордена може да се подаде лично, в неговата щаб-квартира от 10 часа сутринта до 12 часа по обяд в делнични дни или с писмо, адресирано до Великия Генерален Секретар. В първия случай кандидатът трябва да има двадесет долара даващи му право на Трета степен; във втория – указаната сума трябва да бъде поставена в писмото.

Първата Годишна Членска Вноска подлежи на плащане след получаване на Трета степен; ако тя е взета след 30 юни на годината, само половината сума е дължима.

Членските Вноски на старите членове се дължат на 1 януари, но Братът се счита за човек с добро положение и не се лишава от своите права ако ги плати до 1 март. Ако той не успее да изпълни своето задължение до тази дата, той престава  ipso facto да бъде член на Ордена, но може да възстанови своите права при условие, че плати просрочията с добавка от 5 долара. Ако пропускът продължи до следващата година, той може да бъде възстановен само при специални условия и при изявено писмено съгласие на Националния Генерален Велик Майстор ad vitam.

  1. 11. Конституцията, учредителните документи, харти, патенти и други документи се представят на кандидатите при достигане от тях на IV°, ако те пожелаят.

  1. 12. Освен безплатен сертификат за членство, специални дипломи за рамкиране дипломи се издават на всички членове на обща цена от 10 долара. Специални дипломи за IX° — на цена 25 долара.

  1. 13. Привилегиите на членовете на О.Т.О. са твърде многочислени. Ето главните от тях:
  2. Членовете на O.T.O.  притежават право не само на достъп, но и на напътствие,  по отношение на целия корпус от тайно знание пазен в Светилището от самого начало на неговата поява.  

На ниските степени главните тайни са намеквани предавани посредством символ, под покров и посредством тайнство.

По този начин разумът на посветения се призовава към действие, за да може този, който използва добре знанието на ниските степени да бъде избран да бъде поканен за по-високите, където всички неща се оповестяват открито.

  1. Те стават съпричастни към потока на Вселенския Живот в Свобода, Красота, Хармония и Любов пламтящи в сърцето на О.Т.О., и Светлината на това величествено Братство ги озарява все повече и повече, спрямо приближаването им към неговото централно Слънце;
  2. Те срещат личности, допълващи в най-голяма степен техните собствени природи и получават неочаквана помощ и братство по целия свят, където пътуват.
  3.  Те получават право да пребивават в тайните домове на О.Т.О., постоянно, или за повече или по-малко дълъг период от годината, в съответствие със своя ранг в Ордена; а на тези от пета или по-ниска степен – да станат кандидати за покана в такъв дом.  
  4. Знанието за Приготвяне и Употреба на Универсалното Лекарство е ограничено само до членовете на IX°; но може да бъде дадено на членове на VIII° и VII°, при специални обстоятелства по благоволение на  Националния Генерален Велик Майстор ad vitam, а дори при особена спешност и на посветени от по-ниски степени.
  5. На V° всички членове дават клетва да облекчават незабавно и съвършено всички беди на ума, тялото или  имуществото на всеки брат от същата степен. На по-високите степени Връзките на Братството са още повече заздравени. По такъв начин Орденът осигурява идеална система на застраховка срещу всяко нещастие и злополука.
  6.  Членовете на IX° стават частични собственици на Имуществото и Имотите на Ордена, така че постигането на тази степен предполага възвръщане на изплатените членски вноски и такси с лихва.
  7. Орденът оказва практическа помощ в живота на своите достойни членови още на ниските степени, така че, дори и отначало бедни, да могат да плащат своите сравнително високи вноски на VII°, VIII и IX°. При достигане на VI° всеки Компаньон може да изложи обстоятелствата на своя живот и да уточни в каква посока настоява за помощ.  

  1. 14. При избиране на членове за придвижване напред, се обръща внимание на тяхната преданост на Ордена, на тяхната интелигентност да схващат природата на неговите учения, на тяхната ревност да разпространяват принципите на Ордена, в степента, в която ги разбират, но винаги с неизменно внимание по отношение задължението да пазят неговите тайни и също така като се имат предвид всички качества като смелост, чест, добродетел, без които човек не е достоен за това име.

  1. 15. О.Н.О. е известен само на членовете VIII° и IX°.

Националният Генерален Велик Майстор ad vitam не е достъпен за никой, който още не е достигнал VI°. Всички съобщения трябва да се отправят до Великия Генерален Секретар, а всички чекове да са написани на името на Великия Генерален Ковчежник.

Издадено от Ордена.

Л. Батерст IX°, Велик Генерален Секретар

Публикуван за първи път в «Еквинокс» (III, 1, 1919) (©превод F. Chnoubis)

© Превод: Frater Chnoubis

Редакция: Soror Ligachuchu & Soror Solve et Coagula

Графичен дизайн: Soror Solve et Coagula

ДЪЛГ

ДЪЛГ

от Алистър Кроули

 

(Пояснение за основните правила за поведение, които трябва да съблюдава този, който е приел Закона на Телема).

«Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон» [AL, I:40].

«Няма закон отвъд: “Прави по твоята воля”» [AL, III:60].

«… нямаш друго право освен да изпълняваш твоята воля. Прави така и няма друг да каже не. Защото чистата воля, несмекчена от цел и освободена от сласт за резултат е във всяко отношение съвършена. » [AL, I:42—44].

«Любов e законът, любов по воля» [AL, I:57].

«Всеки мъж и всяка жена е звезда » [AL, I:3].

А. Твоят Дълг пред самия теб.

  1. Осъзнай себе си като център на своята собствена Вселена.

«Аз съм пламъкът, който гори във всяко човешко сърце и в ядрото на всяка звезда.» [AL, II:6].

  1. Изследвай Природата и Способностите на своето собствено Същество.

Това включва всичко, което е, или може да бъде твое: и ти трябва да приемеш всичко така както е то само по себе си, като един от факторите, които съставят твоето Истинско Себе. По този начин, това Истинско Себе накрая включва всички неща, каквито и да са;  неговото откриване е Посвещение (пътуването навътре); и тъй като неговата Природа е непрекъснато да се движи, то трябва да се разбира не като статично, а като динамично, не като Съществително име, а като Глагол.

  1. Развивай в необходимата хармония и пропорции всички способности, които притежаваш.

«Мъдростта казва: бъди силен!» [AL, II:70].

«Но надвишавай! надвишавай!» [AL, II:71].

«Бъди силен, о човеко! желай страстно, наслаждавай се на всички неща чувствени и екстатични: не бой се, че някой Бог ще те отхвърли за това.» [AL, II:22].

  1. Осмисляй своята Природа.

Обмисляй всеки неин елемент поотделно и в отношение към всички останали, за да прецениш точно истинското предназначение на цялостта на твоето Същество.

  1. Намери формулата на това предназначение, или «Истинска Воля», с най-простия възможен израз.

Стреми се да разбереш ясно как най-добре да манипулираш енергиите, които контролираш, за да постигнеш най-благоприятните резултати за нея от нейните взаимоотношения с частта от Вселената, която все още не контролираш.

  1. Разширявай до крайност сферата на господство на твоето съзнание и неговия контрол над силите, които са му чужди.  

Прави това посредством все по-силно и по-умело прилагане на твоите способности, за да постигнеш по-финото, по-ясно, по-пълно и по-точно възприятие, по-доброто разбиране и по-мъдро подреденото управление на тази външна Вселена.  

  1. Никога не разрешавай мисълта или волята на някое друго Същество да се вмешава в твоята собствена.

Бъди винаги готов да негодуваш и буден да противостоиш, с непреодолима пламенност и жарта на неугасима страст, на всеки опит на някое друго Същество да ти повлияе по друг начин, освен да допринесе нови факти към твоето изживяване на Вселената, или като ти помага да постигнеш по-висок синтез на Истината посредством страстно съединяване.

  1. Не подтискай и не ограничавай нито един истински инстинкт на твоята природа; но посвещавай всички в съвършенство за единствена служба на твоята Истинска Воля.

«Затова, бъдете красиви » [AL, I:51].

«Словото на Греха е Ограничение. О мъж! не отказвай на жена си, ако тя желае! О любовнико, ако е по твоята воля, иди си!  Няма връзка, която да съедини разделеното, освен любовта: всичко друго е проклятие. Проклето! Проклето през еоните да бъде! А Словото на Греха е Ограничение. О мъж! не отказвай на жена си, ако тя желае! О любовнико, ако е по твоята воля, иди се! Няма връзка, която може да съедини разделеното, освен любовта: всичко друго е проклятие. Проклето! Проклето през еоните да бъде! Ад.» [AL, I:41].

«Така и с всичко твое; нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля. Прави така и няма друг да каже не. Защото чистата воля, несмекчена от цел и освободена от сласт за резултат е във всяко отношение съвършена.» [AL, I:42—44].

«Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми.» [AL, I:61].

  1. Радвай се!

«Запомнете всички вие, че съществуването е чиста радост; че всичките скърби са само като сенки; те отминават & свършват, но там е това, което остава.» [AL, II:9].

«Но вие, о народе, мой, станете & се събудете. Нека ритуалите се изпълняват както подобава, с радост & красота!  <…> Празник за огъня и празник за водата; празник за живота и по-голям празник за смъртта! Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз! Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада! Да! празнувайте! радвайте се! няма ужас отсега нататък. Има разтваряне и вечен екстаз в целувките на Ну.» [AL, II:34—35, 41—44].

«Сега ликувай! сега ела в нашия блясък & екстаз! Ела в нашия страстен покой, & пиши сладки слова за Кралете!» [AL, II:64].

«Тръпни с радостта на живота & смъртта! Ах! твоята смърт ще бъде прекрасна: който я види ще бъде щастлив. Смъртта ти ще бъде печатът на обещанието на нашата дълговечна любов. Ела! въздигни сърцето си & ликувай! » [AL, II:66].

« Може ли Бог да живее в куче? Не! но най-висшите са от нас. Те ще ликуват, нашите избрани: който скърби не е от нас. Красота и сила, бликащ смях и сладостна отмалялост, сила и огън са от нас.» [AL, II:19—20].

Б. Твоят Дълг пред другите Индивиди, Мъже и Жени

  1. «Любов e законът, любов по воля» [AL, I:57].

Съединявай себе си страстно с всяка друга форма на съзнание като по този начин разрушаваш възприятието за отделност от Цялото и създаваш нова базисна линия във Вселената, която да я измерва.

  1. «Като братя се сражавайте!»  [AL, III:59].

« Ако той е Крал, ти не можеш да му навредиш.» [AL, II:59].

За да се прояви мълчаливо разликата между две гледни точки, от полза е за всяка от тях, да определи своята позиция спряма цялото. Борбата стимулира  мъжествената или творческа енергия и както любовта, на която тя е една форма, възбужда ума до оргазъм, който му позволява да превъзмогне рационалното си еднообразие.

  1. Въздържай се от всякакво вмешателство в  чужди воли.

«Внимавайте някой да не насили друг, Крал срещу Крал!» [AL, II:24].

(Любовта и войната, в предишните указания, са с природата на спорта , където ти уважаваш и се учиш от противника, но извън конкретната игра, никога не му се  бъркаш.) Да се опитваш да доминираш и влияеш на друг означава да се опитваш да го деформираш или разрушиш, а той е необходима част от собствената ти Вселена, т.е. от твоето Себе.

  1. Опитвай се, ако е такава волята ти, да просвещаваш другите, когато е нужно.

Това може да се прави, но винаги с пълно уважение към поведението на добрия спортсмен, когато той е в беда поради неуспех да разбере себе си ясно, особено, когато той сам иска помощ. (Впрочем неговата помраченост може да служи като предупреждение, или да възбужда нечий интерес.) Това е разрешено и в случаите, когато неговото невежество води до вмешателство в собствената му воля. При всяко положение, всяко вмешателство е опасно и изисква упражняването на изключително умение и добра преценка, подкрепени от опит. Да влияеш на друг означава да оставиш своята собствен крепост незащитена и обикновено опитът завършва като изгубиш власт над самия себе си.

  1. Почитай всички!

«Всеки мъж и всяка жена е звезда» [AL, I:3].

«Милост нека да няма: проклети да са, които се смиляват!» [AL, III:18].

«Ние нямаме нищо общо с изпадналите и негодните: нека мрат в  злочестината си. Защото нищо не чувстват. Състраданието е порокът на кралете: стъпквай злощастните & слабите: това е законът на силните: това е нашият закон и радостта на света. Не мисли, о кралю, за тази лъжа: Че Ти Трябва да Умреш: наистина, ти не ще умреш, а ще живееш. Нека това сега бъде разбрано: Ако тялото на Краля се разтвори, той ще остане в чист екстаз завинаги. Нуит! Хадит! Ра-Хоор-Кхуит! Слънцето, Сила & Взор, Светлина; те са за служителите на Звездата & Змията.» [AL, II:21].

Всяко същество, точно както и ти, е единственият център на Вселена, която по никакъв начин не е същата или дори подобна на твоята собствена. Безличната Вселена на «Природата»  е само една абстракция, приблизително вярна, за факторите които е удобно да считаме общи за всички. Вселената на другия е по необходимост неизвестна и непознаваема за теб, но тя предизвиква потоци енергия в твоята, определяйки частично твоите реакции. Използвай мъжете и жените, тогава, с абсолютния респект дължим на нерушими еталони: потвърждавай своите наблюдения като ги сравняваш с подобни оценки направени от тях; и като изследваш методите, които определят техния неуспех или успех, придобивай за себе си знанието и умението, необходими, за да се справяш със собствените си проблеми.

В. Твоят Дълг пред човечеството

  1. Установи Законът на Телема като единствено основание за поведение.

Тъй като общото благосъстояние на расата е необходимо в много отношения за твоето собствено, а това благополучие, както твоето собствено, по начало е функция на разумното и мъдро съблюдаване на Закона на Телема, задача от първа необходимост е всеки индивид да приеме честно този Закон и стриктно да ръководи себе си в пълно съгласие с него.  

Можеш да считаш установяването на Закона на Телема като съществен елемент на твоята Истинска Воля, тъй като, каквато и да е крайната природа на тази Воля, очевидното условие за нейното привеждане в изпълнение е свободата от външни вмешателства.

Правителствата често показват най-плачевна глупост, колкото и просветени да  са хората, които ги съставляват и учредяват, или хората, чиито съдби те ръководят. Ето защо дълг на всеки мъж и жена е да предприеме правилните стъпки, за да предизвика ревизия на всички съществуващи закони въз основа на Закона на Телема. Тъй като този Закон е Закон на Свободата, целта на законодателството трябва да бъде да осигури най-пълна свобода на всеки индивид в държавата като отбягва самонадеяното предположение,  че някой даден положителен идеал си заслужава да се постигне.

«Словото на Греха е Ограничение» [AL, I:41].

Същността на престъплението е ограничаване на свободата на потърпевшия. (Така, убийството ограничава правото на човека на живот; кражбата – правото да се  наслаждава на плодовете на своя труд; сеченето на фалшиви монети — правото, гарантирано от държавата, на сигурен търговски обмен и т.н.). Ето защо, всеобщ дълг е да се предотвратяват престъпленията посредством изолиране на престъпниците и заплахата от възмездие; също така да бъде учен престъпника, че неговите действия, след като се анализират, се оказват противоречащи на собствената му Истинска Воля. (Често това може да се постигне като се отнемат от него правата, които той е отрекъл за другите: примерно като се постави крадеца извън закона и по този начин изпита постоянната тревога за собствените си притежания, лишени от защитата на Държавата.) Правилото е много просто. Този, който нарушава някое право магически декларира, че то не съществува; следователно то не съществува повече и за него.

Тъй като престъплението е пряко нарушение на Закона на Телема, то не може да се толерира в обществото. Тези, които обладават престъпен инстинкт трябва да бъдат изолирани  в отделна колония, за да изградят своя собствена държава и така сами да научат необходимостта от налагане и поддържане на правила на правосъдие.

Всички изкуствени престъпления трябва да бъдат премахнати. Когато странните ограничения отпаднат, по-голямата свобода на индивида сама ще го научи да избягва действия, които реално ограничават естествени права. По този начин реалната престъпност рязко ще намалее.  

Администрирането на Закона трябва да бъде опростено посредством обучението на хора, правдиви и благоразумни, които имат желание да изпълнят в обществото функцията да разглеждат всички жалби с абстрактния принцип на Закона на Телема и да отсъждат присъди въз основа на конкретното ограничение, което престъплението е причинило.  

По такъв начин, крайната цел е да се реинтегрира съвестта, на истински научен принцип, като пазител  на поведението, съветник на хората и гарант на управляващите.

Г. Твоят Дълг пред всички други същества и предмети

  1. Прилагай Закона на Телема по всички въпроси на пригодност, употреба и развитие.

Нарушение на Закона на Телема е да се злоупотребява с естествените свойства, на което и да било животно или обект като биват отклонявани от правилната си функция, така както тя е определена съобразно тяхната история и структура.  Например, да обучаваш деца да изпълняват мисловни операции, или да практикуват задачи, за които те не са пригодни е престъпление срещу природата. По същия начин, да строиш къщи от прогнил материал, да фалшифицираш храна, да унищожаваш гори и т.н. и т.н. , е престъпно.

Закона на Телема следва да се прилага неотклонно за решаване на всеки въпрос, свързан с поведението. Присъщата пригодност на всяко нещо, за всяка предлагана употреба, трябва да бъде единствения критерий.

Привидно, а понякога и дори реално, между интересите често ще изниква конфликт. Такива случаи трябва да се решават според главната ценност на противоборстващите страни в мащаба на Природата. Така например дървото има право на своя живот, но тъй като човекът е по-важен от дървото , той може да го отсече за топливо или подслон, когато изникне необходимост. Но вес пак, нека той не забравя, че Законът никога не пропуска да възмезди престъплението: както когато безотговорното обезлесяване нарушава климата и почвите, или когато вносът на зайци като евтин доставчик на храна предизвиква бедствие.

Имай предвид, че нарушаването на Закона на Телема предизвиква кумулативни беди. Оттичането на земеделското население към големите градове, главно поради убеждаването му да изостави своите естествени идеали, направи провинцията не само по-малко поносима за селянина, но разврати и града.  И грешката има склонност да се увеличава в геометрична прогресия, докато лечението става все по-немислимо и цялата структура на обществото е заплашена от рухване.

Мъдрото прилагане на Закона на Телема, основано на наблюдение и опит,  означава да се работи в съзнателна хармония с Еволюцията. Творчески експерименти, включително варианти на съществуващите видове, са законни и необходими. Тяхната стойност трябва да се оценява по плодовитостта им, като даваща свидетелство за тяхната хармония с хода на природата, към съвършенство.

© Превод: Frater Chnoubis

Редакция: Soror Ligachuchu & Soror Solve et Coagula

Графичен дизайн: Soror Solve et Coagula

LIBER II ПОСЛАНИЕТО НА МАЙСТОР ТЕРИОН

LIBER II

ПОСЛАНИЕТО НА МАЙСТОР ТЕРИОН

«Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон»

« Няма Закон отвъд „Прави по твоята воля“»

«Словото на Закона е Θελημα»

Θελημα – Телема означава «Воля». Ключът към настоящето Послание е това слово — «Воля». Първото очевидно значение на този закон се потвърждава от антитезата: «Словото на Греха е Ограничение».

Също: «… нямаш друго право освен да изпълняваш твоята воля. Прави така и никой няма да каже не. Защото чистата воля, несмекчена от цел и освободена от сласт за резултат е всякога съвършена».

Разбери както трябва това; изглежда това означава теория, че ако всеки мъж и всяка жена вършат неговата и нейната воля – истинската воля – то не би имало никакви сблъсъци. «Всеки мъж и всяка жена е звезда», а всяка звезда се движи по назначен за нея път без вмешателства. Има достатъчно място за всички; единствено безредието предизвиква бъркотия.

От тези съображения би трябвало да става ясно, че «Прави по твоята воля » не означава «Прави каквото ти харесва». Това е апотеоз на Свободата, но също така е и най-стегната възможна верига.

Прави по твоята воля — и не прави нищо друго. Нека нищо не те отвлича от тази строга и свещена задача. Ти си абсолютно свободен да действаш по твоята воля; но само пробвай да правиш каквото и да било друго и веднага ще възникват препятствия. Всяко действие, което не е по определения курс на тази единствена орбита е погрешно, то е спънка. Волята не трябва да е две, а една.

Отбележи по-нататък, че тази воля трябва да бъде не само чиста, което значи една, както беше обяснено по-горе, но също и « несмекчена от цел» . Над този странен израз трябва да се замислим. Той би могъл да означава, че ако всяка цел отслабва волята; явно «сластта за резултат» е нещо, от което тя трябва да бъде освободена.

Но тази фраза може да се тълкува сякаш я четем «с незадоволима целеустременост» , т.е. с неуморна енергия. Концепцията тогава е за вечно движение, безкрайно и неизменно. Това е Нирвана, само че динамична, вместо статична – и води до същото нещо накрая.  

Очевидната практическа задача на магьосника тогава е да открие каква е реално неговата воля, за да може по този начин да действа според нея и това той може да постигне по най-добър начин с практиките на «Liber Thisharb» (вж. «Еквинокс», I, 7, стр. 105) или други подобни практики, които могат да му се назначават по едно или друго време.

Ти трябва: 1) Да откриеш каква е твоята Воля; 2) Да привеждаш в действие тази Воля: а) с пълна съсредоточеност, б) безпристрастно, в) спокойно. Тогава и само тогава ти ще бъдеш в хармония с Хода на Нещата, твоята воля ще е съпричастна и по този начин еднаква с Божията Воля. И тъй като волята не е нищо друго, а динамичен аспект не себето и тъй като две различни самосъщности не могат да имат идентични воли; то тогава, ако твоята воля е Божията Воля, то Ти си То.

Има още едно дума, която трябва да се обясни.  На друго място е написано – сигурно за наше голямо облекчение – че «Любов е законът, любов по воля».

Това трябва да се разбира да означава, че докато Волята е Законът, природата на тази Воля е Любов. Но тази Любов е като страничен продукт на Волята; тя не противоречи на Волята и не я подменя със себе си; и ако мнимо противоречие възниква между тях при всяка кризисна ситуация, то именно Волята ни извежда на верния път. Виж! в «Книгата на Закона» немалко е казано за Любовта, но няма и дума за Сантименталност. Самата Ненавист е почти неотличима от Любовта! «Сражавайте се като братя!» Това разбират всички мъжествени раси на Земята. Любовта в «Книгата на Закона», е винаги смела, мъжествена, дори оргистична. В нея има финес, но това е финесът на силата. Могъща и страховита и славна, каквато е, тя е само подобна на знаме върху свещеното копие на Волята, само гравиран надпис върху мечовете на Рицарите-монаси на Телема.

Любов е законът, любов по воля.

* Публикувано за първи път в «Еквинокс», III, 1 (1919). Всички цитати в текста са от «Книгата на Закона».

© Превод: Frater Chnoubis

Редакция: Soror Ligachuchu & Soror Solve et Coagula

Графичен дизайн: Soror Solve et Coagula