Liber CL

נעל

A Sandal

De Lege Libellum

L— L— L— L— L

A∴A∴ Пубикация Клас E

Предговор

ЗАКОНЪТ

Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон.

С Праведност в сърцето елате тук и чуйте: защото това съм Аз, TO MEGA THERION, що даде тоз Закон на всеки, който има себе си за свят. Аз съм това, не друг, който желае вашата пълна Свобода и въздигане във вас на пълното Познание и Сила.

Вижте! Царството Божие във вас е, както Слънцето стои вечно в небесата, едно и също в полунощ и денем. Той не изгрява: той не залязва, само сянката земна е тази, що го скрива или облаците по нейното лице.

Нека тогава ви провъзглася тази Тайна на Закона, както ми бе разкрита на места различни – в планините и в пустините, но също и във велики градове, която аз ви казвам за ваше успокоение и крепка смелост. И нека тъй да бъде за всички вас!

Знайте първо, че от Закона произтичат четири Лъча или Еманации: така че ако Законът бъде центърът на вашето същество, те непременно ще ви изпълнят с тяхната тайна благодат. И тези четири са Светлина, Живот, Любов и Свобода.

Със Светлина ще гледате на себе си и ще съзрете Всичките Неща, които Наистина са Едно Нещо единствено, чието име е било наречено Нищо поради причина, която разкрита ще ви бъде по-натам. Но същността на Светлината е Живот, понеже без Съществуване и Енергия, тя е нищо. Чрез Живот, тогава, вие сте направени, вечни и нетленни, пламтящи като слънца, самосъздадени и самоподдържащи се, всеки сам – център на Вселената. 

И така чрез Светлина вие виждате, с Любов вие чувствате. Има екстаз от чисто Познание и друг – от чиста Любов. И тази Любов е силата, обединяваща неща различни, за съзерцаването в Светлина на тяхното Единство. Знайте, че Вселената не е в покой, но в усилено движение, чиято сума е Покой. И това разбиране, че Стабилността е Промяна и Промяната – Стабилност, че Битието е Случване, а Случването – Битие, е Ключът към Златния Дворец на тоз Закон.

Накрая, чрез Свобода иде силата да определяте посоката си според вашата Воля. Понеже протежението на Вселената е безгранично и вие сте свободни да се наслаждавате както пожелаете, виждайки, че разнообразието на  съществуване също е безкрайно. Защото това е и Радостта на Закона, че няма две звезди еднакви, и вие тъй трябва също да разберете, че това Многообразие самото е Единство и че без него Единството не е възможно. И това са тежки думи, противни на Разсъдъка: ще разберете, когато, издигайки се над Разсъдъка, който манипулация е само на Ума, вие достигате до чисто Познание чрез пряко възприемане на Истината.

Знайте също, че тези четири Еманации на Закона озаряват всички пътища: вие не ще ги използвате само за тези Магистрали на Вселената, за които аз съм писал, но и във всяка Отбивка на вашето ежедневие.

Любов е законът, любов по воля.

I

ЗА СВОБОДАТА

За Свободата първо аз ще ви разкажа, защото ако нямаш свобода да действаш, да действаш ти не можеш. Все пак всички четири дара на Закона трябва да бъдат прилагани в някаква степен, виждайки, че тези четири са едно. Но за Кандидата, що при Майстора отива, свобода е първата потребност.

От всичките окови, на невежеството оковите най-тежки са. Как може човек да има свобода да действа, ако не знае своето предназначение? Затова първо трябва да откриете вие коя звезда сред всичките сте, вашето взаимодействие с другите звезди около вас, и вашето взаимодействие и отъждествяване с Цялото.

В Светите книги наши представени са разни начини да се направи това откритие и всеки трябва сам да го направи, придобивайки пълна убеденост чрез непосредствен опит, не само размишлявайки и изчислявайки какво е вероятно. И до всекиго ще дойде знанието за ограничената му воля, чрез която един поет е, друг – пророк, един работи със стомана, друг – с нефрит. Но така също всеки ще получи познанието за своята безкрайна Воля, своята съдба да изпълнява Великото Дело, осъществяването на своето Истинско Аз. За тази Воля нека ви разкажа ясно и на всички, тъй като тя отнася се за всички.

Разберете, че у вас тлее недоволство някакво. Анализирайте добре природата му: накрая има винаги един-единствен извод. Бедата идва от вярването в две неща – Аза и Не-Аза и конфликта между тях. Това също е ограничение на Волята. Този, който болен е, е в конфликт със своето тяло: който беден е, в кавга е с обществото: и така нататък. В крайна сметка, следва, че проблемът е как да разрушим това усещане за двойственост и да постигнем възприятие за единение.

Сега нека си представим, че сте дошли при Майстора и че той ви е оповестил Пътя към това постигане. Какво ви пречи? Уви! Твърде много от Свободата все още е далеч.

Разберете ясно това: че ако сте уверени във вашата Волята и сте сигурни във вашите средства, то всички мисли или действия, противоречащи на тези средства, противоречат също и на Волята.

И в такъв случай, ако Майсторът ви предложи Обет за Свето Послушание, съгласието не е предателство на Волята, а нейното осъществяване.

Защото, вижте, какво ви пречи? То е или отвън, или отвътре, или и двете. Може и да е лесно за решителния търсещ да стъпче общественото мнение или да изтръгне от сърцето си нещата, които той обича, в известен смисъл; но винаги у него ще останат множество нехармонични страсти, както и оковите на навика и тях той също да овладее трябва.

В нашата най-свята книга е написано: „Нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята волята. Прави това и никой друг не ще каже „не“.“ Напиши го също в сърцето и в ума си, защото това е ключът към всичко.

Тук нека Природата да бъде твоя проповедник, защото във всяка проява на сила и движение, тя заявява гласно тази истина. Дори и в нещо толкова дребно като забиването на пирон в дъска, чуй същата проповед. Твоят пирон трябва да е твърд, гладък и остър, иначе не ще се движи лесно в желаната посока. Представи си тогава пирон от суха дървесина с двадесет върха – това вече пирон съвсем не е. И все пак почти цялото човечество е като него. Те желаят дузина различни кариери и силата, която би била достатъчна да се издигнат в една от тях, пропиляна е за другите; те са едно нищо.

Тук нека направя открито признание и да ви кажа тъй: въпреки че още като момче обрекох себе си на Великото дело, и въпреки че ми се притекоха на помощ най-могъщите сили в цялата Вселена, за да ме придържат към него, въпреки че самият навик ме удържа в правилната посока, аз все още осъществил не съм своята Воля: всекидневно отклонявам се от поставената задача. Колебая се. Размотавам се. Бавя се.

Нека това да носи голямо успокоение на всички ви, че ако аз съм тъй несъвършен – и от срам не изтъквам своето несъвършенство –  ако аз, избраният, греша все още, то колко е лесно за вас да ме надминете! Или дори само да се изравните, колко голямо ще е вашето постижение!

Затова бъдете радостни, понеже както моят провал, така и моят успех са основания да имате кураж.

Търсете себе си находчиво, умолявам ви, като анализирате своите най-тайни мисли. И първо ще отхвърлите всички онези груби очевидни пречки на вашата Воля: бездействие, глупави приятелства, безсмислени занимания или удоволствия, няма да изброявам заговорниците срещу благосъстояние на вашата собствена Страна.

След това установете минимума време от деня, което е наистина необходимо за нормалния живот. Останалото посветете на Истинските Средства за вашето Осъществяване. Дори и тези необходими часове вие ще посветите на Великото дело, винаги думайки си осъзнато, по време на тези Задания, че ги извършвате единствено, за да съхраните своите тяло и ум в добро здраве за правилното посвещение на тази Цел върховна и единствена.

Ще разберете не след дълго, че такъв живот е истинската Свобода. Ще почувствате разсейванията от вашата Воля като това, което са. Те вече няма да ви се струват приятни или привлекателни, а подобни на окови, срамни. И когато сте достигнали до тази точка, знайте, че сте минали през Средния портал на този Път. Защото ще сте обединили  вашата Воля.

По-същия начин, примерно, когато човек в театъра седи, отегчен от пиесата, ще приветства всяко разсейване и ще се забавлява със всеки инцидент: но ако вниманието му е погълнато, всяка такава случка би го подразнила. Неговото отношение към тези неща тогава е показател за отношението му към самата пиеса.

Отначало навикът за внимание труден е за придобиване. Бъдете постоянни и ще получавате спазми на отвращение периодично. Самият Разсъдък ще ви атакува с думите: как може такива тежки окови да са Пътят към Свободата?

Бъдете постоянни. Още никога не сте познали Свобода. Когато  изкушенията са превъзмогнати, а гласът на Разсъдъка – замлъкнал, тогава душата ви ще полети напред, невъзпрепятствана по своя избран курс и вие за пръв път ще изпитате върховната наслада да сте Господар на Себе си, и следователно и на Вселената.

Когато това е постигнато напълно, когато седите стабилно на седлото, тогава може да се насладите на всички онези разсейвания, които първоначално ви харесваха, а после ви ядосваха. Сега те няма да правят нито едното, нитро другото: защото те са ваши слуги и играчки.

Докато не сте достигнали тази точка, не сте напълно свободни. Трябва да унищожите желанието и да унищожите страха. Целта на всичко това е силата да живеете според собствената си природа, без угроза, че някоя част може да се развие във вреда на цялото, или тревога, че беда подобна може да възникне.

Пияницата пие и се напива, страхливецът не пие и трепери, а мъдрецът, смел и свободен, пие и прославя Всевишния Бог.

Такъв тогава е Законът на Свободата: притежаваш цялата свобода по собствено право, но трябва да подкрепиш Правото със Сила: трябва да спечелиш свобода за себе си в не една война. Горко на децата, които дремят в Свободата, която техните предци са извоювали за тях!

„Няма закон отвъд Прави по твоята воля“; но само най-великите от нашия род имат силата и куража да му се подчинят.

О, човеко! погледни се! С какви мъки си сътворен! Колко епохи е отнело съзиданието ти! Историята на планетата е вплетена в самата субстанция на твоя мозък! Нима всичко е било нахалост? Нямаш ли ти цел? Нима си създаден само за да ядеш, да се множиш и да умреш? Не мисли така! В теб са съчетани толкова много елементи, ти си плода на толкова еони труд, ти си създаден такъв, какъвто си, а не по друг начин, за едно колосално Предназначение.

Реши се тогава да го търсиш и да го извършиш. Нищо не може да те задоволи, освен изпълнението на твоята трансцедентална Воля, която в теб е скрита. Затова ставай, на оръжие! Извоювай своята Свобода за себе си! Удряй здраво!

II

ЗА ЛЮБОВТА

Писано е, че „Любов е законът, любов по воля“. Тайнство скрито е тук, понеже на Гръцки Език ΑΓΑΠΗ, Любов, е със същата числена стойност като ΘΕΛΗΜΑ, Воля. От това става ясно, че Вселенската Воля с Любовта сродена е.

Любов е разпалването на Две в екстаз, които желаят Едно да бъдат. Затова тя е Универсална формула на Висша Магия. Защото вижте как всички неща, от своята разделеност измъчвани, неизбежно, по принуда копнеят Единството като лекарство тяхно.

Така и Природата съблюдава онези, що търсят Мъдрост от гръдта й: при единението на елементи с противоположни полярности, великолепие възниква от жар, светлина и от електричество. Така и в човечеството ние съзираме духовния плод на поезията и вси гении, покълващ от семето на жест, почти животински, според тези, които се считат във Философията вещи. Особено ярко е редно да отбележим, че най-бурните и божествени страсти са между хора с напълно нехармонични природи.

Но бих искал да узнаете сега, че в съзнанието няма такива ограничения по отношение на вид и на порода, които да пречат човек да се влюби в нежив предмет или идея. Понеже на този, който поне малко е напреднал по Пътя на Медитацията, му изглежда, че всички предмети освен Единия Предмет, са отблъскващи, дори и да са изглеждали другояче преди, съотнесени спрямо на Волята случайните капризи. Следователно всички предмети трябва да се обхванат с ума и да пекат се в на Любовта седморната пещ, докато с взрив от екстаз съединят се и изчезнат, понеже, бидейки несъвършени, те се разрушават напълно при съзиданието на Съвършеното Единение, тъй както същностите на Любящия и Възлюбения се сливат в духовното злато на Любовта, което не познава личности, но разбира всичко.

Така, както всяка звезда нищо повече не е, и събирането на две е само един мимолетен екстаз, така трябва и кандидатът за нашата свещена Наука и Изкуство, да расте постоянно чрез този метод на усвояване на идеи, така че накрая да бъде способен да обхване Вселената с единствена мисъл, да може да скочи върху Нея с цялата натрупана ярост на своето Аз, и унищожавайки двете, да бъде онова Единение, чието име е Нищо. Стремете се затова постоянно да се свързвате с екстаз с всяко едно нещо, що съществува, с неутолими страст и желание към Единение. За тази цел използвайте главно всичките неща, които са естествено отблъскващи. Тъй като това, което е приятно, се асимилира лесно и без екстаз: в преобразяването на омразното и отвратителното във Възлюбения, Азът е разтърсен из основите си в Любов.

Така и при любовта между хората също виждаме, че посредствените мъже се съчетават с безлични жени; но Историята ни учи, че върховните господари на света търсят най-долните и ужасни създания за свои наложници, пристъпвайки дори и ограниченията на пола и биологичния вид в името на своята потребност да преминат отвъд нормалността. Достатъчно не е при подобни натури да се възбуди похот или страст: самото въображение трябва да се възпламени по всички възможни начини.

Тогава с какво да занимаваме се ние, освободили се от всеки закон нисък, за да задоволим своята Воля за Единение? С любовница не по-малка от Вселената, бордей, не по-малко претъпкан от Космосa Безкраeн, нощ на похищение, която не по-кратка е от Вечността.

Разберете, че както Любовта има силата Екстаз да предизвика, така и на Любов отсъствието е най-голяма жажда. Този, който в Любовта среща спънки наистина страда, но онзи, който в сърцето си няма разпалена тази страст към някакъв обект е изтощен от страданието на копнежа. Това състояние „Сухота“ нарича се мистично. За него, вярвам, няма друг лек, освен търпеливото постоянство в Управление на Живота.

Но тази Сухота има своето достойнство, тъй като чрез нея душата се пречиства от онези неща, които сянка върху Волята хвърлят: когато сушата е напълно съвършена, тогава е сигурно, че няма начин, по който Душата  да бъде задоволена, освен от Постигането на Великото Дело. И това при силните души е стимул за Волята. Пещта на Жаждата, е тази, която изгаря всичката шлака, натрупана в нас.

Но на всяко дело на Волята съответства определена Сухота: и както Любовта нараства във вас, така и мъчението от Неговата липса. Нека това утеха да бъде за вас в изпитанието! Още повече, колкото по-жестока е напастта на безсилието, толкова по-бързо и внезапно се очаква тя да утихне.

Ето го методът на Любовта в Медитация. Нека Кандидатът първо да се упражнява и сам себе си да възпита в Изкуството да приковава вниманието по своя воля върху всякакво нещо, каквото и да е то, без да позволява и най-малкото възможно разсейване.

Нека също така да практикува изкуството на Анализа на Идеи, да не допуска до ума естествената му реакция към тях, приятна или неприятна, и така да разположи себе си в Простота и Безразличие. Постигнат ли се тези неща в тяхната зрялост, знайте, че всичките идеи ще са станали еднакви за вашето разбиране, тъй като всяка е проста и всяка  – неутрална: всяка една оставаща в ума по вашата Воля, без трепет и без усилия да се полагат, без да е склонна да се променя в някаква друга. Но всяка идея ще носи едно специално качество, присъщо на всички: това, че нито една от тях не е Азът, дотолкова, доколкото Азът я възприема като Нещо Противоположно.

Когато това е цялостно и дълбочинно в тласъка на своето осъществяване, тогава е моментът кандидатът да насочи своята Воля за Любов към него, така че цялото му съзнание да намери фокус върху онази Една Идея. И в началото тя може да е неподвижна и мъртва, или пък едва задържана. Това може тогава да премине в сухота, или в отвращение. Накрая, чрез чисто постоянство в Акта на Волята за Любов, самата ще се въздигне, като птица, като пламък, като песен, и цялата Душа ще окрили пътека огнена от музика към Върховните Небеса на Владението.

В този метод има много пътища и начини, някои прости и преки, други тайнствени и скрити, точно както е при човешката любов, където няма човек, който дори да е започнал нещо повече от първото скициране на Карта; тъй като любовта е безкрайно разнообразна, точно както и Звездите са. По тази причина аз оставям самата Любов господар да бъде в сърцето на всеки един от вас: защото ще ви научи правилно, ако му служите с усърдие и преданост, до пълна отдаденост дори.

Не се засягайте или изненадвайте от странните номера, които ще ви изиграе, тъй като Той е своенравно момче и палав, вещ в Уловките на Афродита, Нашата Господарка и Неговата сладка Майка; и всички Негови шеги и жестокости подправки са в сладкиш, с чиято изкусност никое друго изкуство не може да се мери.

Радвайте се тогава на цялата Негова игра, без своя плам да отслабвате по никакъв начин, грейнали от на Неговите бичове ужилването, и правейки от самия Смях тайнство, съпътстващо Любовта, така както във виното от Реймс има искри и парване, сякаш служители са те на Върховния Жрец на Опиянението.

Тук също подобава да ви напиша за важността на Чистотата в Любовта. Този въпрос не се отнася по никакъв начин до обекта или до метода на практиката: единственото съществено условие е никакво чуждо присъствие да не се натрапва. И това е най-вече от особена значимост за кандидата в този изначален и рутинен аспект на неговото дело, където той установява себе си в метода чрез своите естествени влечения.

Защото знайте, че всички неща са маски или символи на Едната Истина и природата служи винаги да покаже по-висшето съвършенство под булото на по-нисшето съвършенство. Така цялото Изкуство и Умение на човешката любов ще ви служи като йероглиф: тъй като е написано, че Онова, що е отгоре е като онова, що е отдолу: и Онова, що е отдолу е като това, що е отгоре.

Затова също трябва добре да обърнете внимание, да не би по някакъв начин да се проваляте в това дело на чистотата. Защото въпреки че всяко действие трябва да бъде завършено на своя  план и да няма въздействие от който и да е друг план, което да внася смущения или примеси, защото всичко това е нечистота, все пак всяко действие само по себе си е редно да бъде толкова завършено и съвършено, че да бъде огледало на съвършенството на всеки друг план и по този начин да стане съпричастно към чистата Светлина на най-висшето. Също, тъй като всички действия трябва да бъдат действия на Волята в Свобода във всеки план, всички планове в действителност са едно: и така най-низшият израз на която и да е функция на тази Воля е в същото време и израз на най-висшата Воля, или единствената истинска Воля, което се разбира  при приемането на Закона.

Също така добре е да бъде от вас разбрано, че не е необходимо или дори редно да прекъсвате естествените дейности от какъвто и да е вид, както някои измамни люде, евнуси на духа, най-подло учат, съсипвайки мнозина. Понеже във всяко нещо заложено е неговото собствено съвършенство, и загърбването на пълния кръгозор на действие и функция, на която и да е част, носи изкривяване и израждане на цялото. Затова действайте по всички направления, но преобразувайки резултатът от всички тези направления в Единствения Път на Волята. И това възможно е, защото всички пътища са в Действителност Един Път, както самата Вселена Една е и Единствено Една, и нейният образ като Множественост е главната илюзия, която Любовта да разпръсне се стреми.

При постигането на Любовта има два принципа, този на овладяване и този на отдаване. Но природата им трудна е за обяснение, защото те едва са доловими и най-добре се научават от самата Любов в хода на Операциите. Но трябва да се каже, че като цяло изборът на една или друга формула е автоматичен, представляващ работата на онази най-съкровена Воля, която жива е във вас. Не се стремете да определите съзнателно това решение, защото в това истинският инстинкт няма да обърка.

Но сега привършвам, без повече думи: защото в Светите Книги наши са написани много подробности за същинските практики на Любовта. И най-добрите и истински от тях са онези, написани най-неуловимо със символи и образи, особено в Трагедия и Комедия, тъй като цялата природа на тези неща е такава, самият Живот е плодът от цветето на Любовта.

Затова сега трябва да ви напиша за Живота, понеже виждам, че с всяко действие на Волята в Любовта вие го създавате, квинтесенция по-тайнствена и радостна, отколкото си мислите, тъй като това, което хората живот наричат е само сянка на онзи истински Живот, който ви се полага по рождение и който е дарът на Закона на Телема.

III

ЗА ЖИВОТА

Систола и диастола: това са фазите на всички съставляващи неща. От тях се състои и животът на човек. Неговата крива възниква от латентността на оплодената яйцеклетка, бихте казали, до зенит, откъдето залязва към небитието на смъртта? Правилно обмислено, това не е истина изцяло. Животът на човек е само един откъс от серпентина, която стига до безкрая, и нейните нули бележат само промените от плюс към минус и от минус към плюс, на нейното уравнение коефициенти. Именно по тази причина, сред много други, мъдреците от древни времена избрали са Змията като Йероглифа на Живота.

Животът тогава е неразрушим, както и всичко друго. Всяко разрушение и съграждане промени са в природата на Любовта, както съм ви написал в предходната глава. Все пак,  както кръвта в една пулсация на китката не е същата като кръвта в следващата, така и индивидуалността е частично разрушена с преминаването на всеки живот – не, дори с всяка мисъл.

Какво е тогава това което прави човека човек, ако умира и се преражда променен с всеки дъх? Това: съзнанието за непрекъснатост, дадено от паметта, представата за своето Аз като нещо, чието съществуване, вместо да бъде от тези промени застрашено, всъщност утвърждава се чрез тях. Нека тогава кандидатът за свята Мъдрост, да не счита вече своето Аз като един откъс от Змията, а като цялото. Нека съзнанието си разшири, за да види и раждането, и смъртта като събития, обикновени като систолата и диастолата за сърцето и необходими като тях за неговата функция.

За да се фиксира умът в това разбиране за Живота, предпочитани са два способа, които предхождат по-великите осъзнавания, за които на свой ред ще стане дума, преживявания, които надминават дори онези достижения на Свободата и Любовта, за които дотук съм написал, както и това на Живота, за което сега пиша в тази моя малка книжка, която правя за вас, за да можете да пристъпите към Великото Осъществяване.

Първият способ е придобиването на така наречената Магическа Памет, и средствата, описани са точно и ясно в определени от нашите Свети Книги. Но за почти всички хора това се оказва практика от изключителна трудност. Нека тогава кандидатът да следва импулса на своята Воля дали да го избере или не.

Вторият способ е лесен, приятен, не е скучен и в крайна сметка е толкова сигурен, колкото другия. Но докато при предишния възможната грешка се състои в Обезкуражаването, така при настоящия трябва да се внимава за Измамни Пътища. Всъщност мога да кажа като цяло за всички Дела, че има две опасности – препятствието на Провала и клопката на Успеха.

Този втори способ представлява разделянето на създанията, които съставляват вашия живот. Първо, защото е най-лесно, трябва да отделиш онази форма, която се нарича Тяло от Светлина (позната и с много други имена) и да се приготвиш да пътуваш в тази Форма, като изследваш систематично онези светове, които се отнасят към другите материални неща, както твоето собствено Тяло от Светлина се отнася към твоята собствена материална форма.

Ще се случи по време на тези пътувания да достигнеш много Порти, през които не можеш да преминеш. Това е защото твоето Тяло от Светлина все още не е достатъчно силно, нито достатъчно фино или достатъчно чисто: и тогава трябва да се научиш да разделяш елементите на това тяло чрез процес, подобен на първия, като съзнанието ти остава във висшето и напуска низшето. В тази практика ще продължаваш, огъвайки своята Воля като Лък голям, за да изстреляш Стрелата на съзнанието си през небеса, все по-възвишени и святи. Но продължаването по този Път само по себе си е от жизнена важност: тъй като така ще стане, че самият навик ще те убеди, че тялото, което е родено и умира в толкова малък отрязък, колкото един цикъл на Нептун по Зодиака, не е съществено за твоето Аз, че Животът, в който ти участник станал си, макар и да е подчинен на Закона за действие и противодействие, прилив и отлив, систола и диастола, все пак си остава безразличен към злочестините на онзи живот, който смятал си преди за своята единствена връзка със Съществуването.

И тук ти трябва да склониш своето Аз да положи най-огромните усилия: понеже така нацъфтели са поляните на този Еден, и така сладки са плодовете на неговите градини, че ще заобичаш сред тях да се маеш и да се наслаждаваш там в леност и безгрижие. Затова ти пиша енергично, че ти не трябва тъй да правиш, за да не попречиш на твоя истински напредък, защото всички тези удоволствия зависими са от дуалността, така че тяхното истинско име е Скръб от Илюзията, като тази в обикновения живот на човек, който ти да надскочиш си се захванал.

Нека бъде според Волята ти, но разбери това, че (както е написано) щастливи са само онези, които са желали недостижимото. Затова е най-добре, в крайна сметка, ако е твоята Воля да намираш всякога върховното си удоволствие в Любовта, ще рече, в Завоеванието, и в Смъртта, ще рече, в Отдаването, както вече съм ти писал. Така ти ще се наслаждаваш на споменатите удоволствия, но като играчки само, поддържайки своето мъжество твърдо и готово да проникне в екстази, по-дълбоки и по-святи, без възспиране на Волята.

Освен това бих искал да узнаеш, че в тази практика, следвана с плам неутолим, е тази благодат особена, че ти ще стигнеш, сякаш на късмет, до състояния, надминаващи самата практика, които по природа са като онези Дела на Чиста Светлина, за които ще ти напиша в следващата част. Тъй като има определени Порти, през които не ще може да премине никое създание, което все още съзнава разделението на Аз и Не-Аз като противоположности; и при щурмуването на тези Порти от огнения набег на небесна похот, твоят пламък ще гори буйно срещу твоето цялостно Аз, макар и то вече да е божествено отвъд настоящата ти представа, и ще го погълне в мистична смърт, за да се разтвори всичко при Преминаването на Портата в безформената Светлина на Единението.

Така, завръщайки се от тези състояния на съществуване, а в завръщането също го има Тайнството на Радостта, ти ще бъдеш отбит от Млякото на Мрака на Луната и ще станеш участник в Причастието на Виното, което е кръвта на Слънцето. Въпреки че отначало може да има шок и противоречие, тъй като старата мисъл упорства по силата на навика си, ти самият трябва да създадеш чрез повторение на действието истинския правилен навик на това съзнание на Живота, който пребивава в Светлина. И това е лесно, ако бъдеш силен: понеже истинският Живот е толкова по-ярък и квинтесенциален от фалшивия, че (по преценка моя груба) един час от първия оставя следа в паметта, равна на една година от втория. Едно единствено преживяване, чиято продължителност може да е само няколко секунди земно време, е достатъчно да разруши вярата в реалността на кухия наш земен живот: но това постепенно отшумява, ако съзнанието, поради потрес или страх, не се придържа към него и Волята не се стреми постоянно към повторението на това блаженство, по-красиво и ужасно от смъртта, което е извоювало със силата на Любовта.

Освен това съществуват много други способи за постигане на разбирането на истинския Живот и тези следващи два са много ценни за разчупването на леда на твоята смъртна грешка във виждането на собственото същество. Първият от тях е постоянното размишляване над Идентичността на Любов и Смърт, както и разбирането на телесното разлагане като Акт на Любов, извършен върху Тялото на Вселената, както подробно е писано в Светите Книги. И заедно с това върви, както сестра с брата и близнак, практикуването на смъртната любов като причастие, символизиращо онази велика Смърт: както е писано „Погуби себе си“: и също – „Умирай ежедневно“.

И вторият от тези малки способи е практиката на умствено разбиране и анализ на идеи, най-вече както преди съм ви учил, но с извънредно наблягане върху нещата, които са естествено отблъскващи, по-конкретно сама смъртта, както и съпътстващите я явления. Така Буда е заръчал на учениците си да медитират над Десетте Нечистоти, което е върху десет случая на смъртно разложение, така че Кандидатът, отъждествявайки се със своя труп във всички тези въобразени форми, може да се отърси от естествения ужас, ненавист, страх или отвращение, които може да е имал към тях. Знай това, че всяка идея става нереална, фантастична и илюзия най-явна, ако бъде подложена на упорито изследване чрез концентрация. И това е особено лесно постижимо що се отнася до всички плътски впечатления, тъй като всички материални неща и най-вече онези, които първи осъзнаваме, именно нашите собствени тела, са най-груби и най-неестествени от всичките измами. Тъй като я има във всички нас, латентна, онази Светлина, на която никоя заблуда не ще устои, и Тя вече учи нашия инстинкт да отхвърля най-първом всички онези воали, които са най-плътно обвити около Нея. Затова също така в медитацията (при много хора) е най-полезно да съсредоточат Волята за Любов върху свещените центрове на нервна сила; защото те, като всички неща, са подходящи образи или истински отражения на своите подобия в по-фините сфери: така че техните груби природи, бидейки разпръснати от разтварящата киселина на Медитацията, техните по-фини души, да се явят (тъй да се каже) голи, и да покажат своята сила и слава в съзнанието на кандидата.

Да, наистина, позволете вашата Воля за Любов да гори пламенно за създаването във вас самите на истинския Живот, който разлюлява вълните си из безбрежното море на Времето! Не живейте мижавите си животи в страх от часовете! Луната, Слънцето, Звездите, по които измервате Времето сами са просто слуги на онзи Живот, който пулсира във вас, радостният барабанен ритъм, докато марширувате победоносно по Булеварда на Епохите. Тогава, когато всяко ваше раждане и смърт са разпознати в това възприятие като просто етапи по вашия вечно жив Път, какво значение имат глупавите случки от вашите посредствени животи? Не са ли те песъчинки, разнасяни от пустинен вятър, или камъчета, които отнасяте с нозете си крилати, или пък тревисти долчинки, в които тъпчете мекия, пластичен торф и мъх с лирични танци? За живеещия в Живота нищо няма значение: негови са вечното движение, енергия, наслада от непрестанната Промяна: неуморим, ти преминаваш от еон  в еон, от звезда в звезда, Вселената е твоята площадка за игра, нейното безкрайно разнообразие от развлечения, все стари и все нови. Всички онези идеи, които носеха тъга и страх са познати в тяхната истинност и така са се превърнали в семе на радост: тъй като ти си убеден, без сянка на съмнение, че никога не ще умреш, че дори да се променяш, промяната е част от твоята собствена природа – Великият враг е станал Великият Съюзник.

И сега, вкоренено в това съвършенство, твоето Аз става самото Дърво на Живота, имаш ос за своя лост: готов си да разбереш, че тази пулсация на Единството е всъщност Дуалност, и затова си остава в най-висшия и най-свещен смисъл все пак Скръб и Илюзия; което разбрал, продължавай да се стремиш, дори към Четвъртия от Даровете на Закона, към Края на Пътя, дори към Светлината.

IV

ЗА СВЕТЛИНАТА

Аз ви моля, отнесете се с търпение към онова, което ще напиша право по отношение на Светлината, защото тук възниква трудност, все по-голяма при употребата на думи. Освен това, самият аз постоянно отнесен съм и съкрушен от възвишеността на тази тема, така че равната реч може да се завихри в лиричен изказ, когато би трябвало упорито и спокойно с дидактиката да напредвам. Най-голямата ми надежда е, че може да разберете по силата на солидарността на интуицията, тъй както двама влюбени могат да говорят на език, както неразбираем за останалите, така и привидно глупав, своеволен и скучен, или пък при опияняването с Етер, когато участващите общуват с безкрайно остроумие или мъдрост – в зависимост от настроението – чрез дума или жест, приведени към разбиране с фината проницателност на наркотика. Така че нека аз, който съм възпламенен с любов на тази Светлина и опиянен от Етерното вино на тази Светлина, общувам не толкова с вашия разсъдък или интелект, колкото с онзи принцип, скрит във вас, който е готов да бъде съпричастен с мен. По същия начин мъжът и жената могат да се влюбят лудо, без да си кажат нито една дума, заради индукцията (така да се каже) на душите им. И вашето разбиране ще зависи от това до колко сте съзрели за възприемане на моята Истина. Освен това, ако така е че Светлината във вас готова е да бликне, тогава Светлината ще ви разтълкува тези слова тъмни на нейния собствен език, така както неодушевена струна, правилно настроена, би вибрирала с присъщия си тон, който е на друга струна свирен. Чети тогава не само с очи и мозък, но и с ритъма на този Живот, който си постигнал чрез своята Воля за Любов, ускорен до танцов такт чрез тези думи, които са движенията на жезъла на моята Воля за Любов, и така по този начин да възпламениш Живота си до Светлина.

[В това настроение аз се прекъснах при писането на тази моя малка книжка и  два дни и две нощи безсънно размишлявах, борейки се яростно с моя дух, да не би от прибързаност или пък немарливост, предателство да извърша срещу вас.]

При проявлението на Волята и Любовта предполагат се движение и промяна, но в Живота се постига Единение, което движи се и се променя само като пулс или като фаза, и дори е като музика. Все пак при постижението на този Живот, вие вече ще сте изпитали, че чиста Светлина е неговата Квинтесенция, екстаз без форма, без ограничение или предел. В тази Светлина не съществува нищо, тъй като тя е еднородна: и затова са я нарекли хората Тишина и Мрак, и Нищо. Но в това, както и при всеки друг опит да я назовеш, се корени всяка лъжа и недоразбиране, тъй като всички думи предполагат известна двойственост. Затова, въпреки че я наричам Светлина, тя Светлина не е, нито отсъствие на Светлина. Мнозина опитвали са се да я опишат чрез противоречия, тъй като чрез трансцедентно отрицание на всяко слово, тя би могла да бъде постигната от някои натури. Чрез изображения и символи, също така, хората са се опитвали да я изкажат: но винаги напразно. И все пак онези, които са били готови да хванат природата на тази Светлина, разбирали са чрез симпатия – така ще бъде и с теб, който четеш тази малка книжка, с обич. Обаче знай, че най-добрата от всичките инструкции по тоз въпрос, и Словото, най-подходящо за Еона на Хор, е написано в Книгата на Закона. Също още Книгата Арарита точно подобава за Делото на Светлината, както Триграматон за Делото на Волята, Сърце обвито със Змия за Пътя на Любовта и Либер Liberi за това на Живота. Всички тези книги също засягат тези Четири Дара, тъй като накрая ти ще видиш, че всеки един от тях е неделим от всеки друг.

Да ти напиша искам относно числото 93, числото на ΘΕΛΗΜΑ. Тъй като не само числото на неговата интерпретация е ΑΓΑΠΗ, но също и на онова Слово, непознато за теб, освен ако не си Неофит в нашия Свещен Орден на A∴ A∴ , което слово представлява в себе си възникването на Речта от Тишината и завръщането към нея в Края. Това число 93 е три пъти 31, което на иврит е LA, ще рече НЕ, и така отрича то разширяването в трите измерения в Пространството. Също така бих искал да медитираш най-съсредоточено над името NU, тоест 56, което ни е казано да разделим, прибавим, умножавам и разберем. Чрез деление получава се 0.12, сякаш е написано Нуит! Хадит! Ра-Хоор-Кхуит! пред Двойката. Чрез прибавяне възниква Единадесет, числото на Истинската Магия; и чрез умножение – Триста, Числото на Светия Дух или Огъня, буквата Shin, в която всички неща са погълнати изцяло. С тези съображения, както и с пълното разбиране на тайнствата на Числата 666 и 418, ще бъдеш могъщо въоражен в това Пътуване на полета далечен. Но също така трябва да вземеш предвид всичките числа в техните мащаби. Тъй като няма по-добро средство за решение от това на чистата математика, понеже в нея вече грубите идеи са рафинирани и всичко е подредено и готово за Алхимията на Великото дело.

Вече съм ви написал как във Волята за Любов, Светлината възниква като тайната част на Живота. И в първите, малките Любови, постигнатият Живот все още е личен: по-късно той става надличен и вселенски. Тогава Волята е дошла, ако може така да се каже, до своя магнитен полюс, където линиите на силата сочат едновременно навсякъде и никъде; и Любовта вече не е дело, а състояние. Тези качества са станали част от Вселенския Живот, продължаващ безкрайно с насладата от Волята и от Любовта, присъщи нему. Затова тези неща, в своето съвършенство, са изгубили своите имена и същности. Но все пак те са били Субстанцията на Живота, неговия Баща и Майка: и без тяхното действие и влияние сам Животът постепенно ще спре своето туптене. Но тъй като безкрайната енергия на цялата Вселена е там, би ли било възможно нещо друго, освен да се завърне към собственото си Първо Намерение, саморазтваряйки се малко по малко в онази Светлина, която е неговата Природа, най-тайна и най-неуловима?

Понеже тази Вселена Наистина е Нула, бидейки уравнение, чиято сума е Нула. За което доказателството е, че ако е не бе така, ще бъде неизравнено и нещо ще е дошло от Нищо, което е абсурдно. Тази Светлина или Нищо следователно е Резултантна или Тоталът в чисто Съвършенство; и всички други състояния, позитивни или негативни, са несъвършени, тъй като пропускат своите противоположности.

Все пак, имай предвид, че това равенство или идентичност на уравнението между всичките неща и Нищо е най-вече абсолютно, така че ще останеш не повече в едното, отколкото си бил в другото. И ще разбереш тази най-голяма Мистерия съвсем лесно в светлината на онези други преживявания, на които ще си се наслаждавал, където движението и покоят, промяната и стабилността, както много други фини противоположности, са се компенсирали до еднаквост със силата на твоята свещена медитация.

Най-големият дар на Закона тогава произтича от най-съвършената практика на Трите Малки Дара. И така старателно трябва да се отрудиш в това Дело, че да си способен да преминеш от една страна на уравнението до другата по воля: не, да схванеш цялото наведнъж и во веки. Тогава твоята ограничена от времето и пространството душа ще пътува според своята природа в орбитата си и ще разкрива Закона на онези, които ходят оковани, защото това е твоята специфична функция.

Ето го и Тайнството за Произхода на Злото. Първо, под Зло ние имаме предвид онова, което е в противовес на нашите собствени желания: затова то е относително понятие, не абсолютно. Защото всичко, което най-голямо зло е за един, е най-голямото добро за някой друг, точно както здравината на дървото, което секача изтощава е сигурността на онзи, който рискува в морето с кораб, построен от това дърво. И това правдивост лесна е за възприемане, тъй като е повърхностна и разбираема за ум обикновен.

Всяко зло тогава е относително или привидно, или илюзорно; но, връщайки се към философията, ще преповторя, че неговият корен е винаги в двойнствеността. Затова спасението от това привидно зло е да търсиш Единството, което ще направиш, както вече ти показах. Но сега ще спомена за онова, което е написано в тази връзка в Книгата на Закона.

Волята бидейки първата стъпка, Злото се явява, по това определение, „всичко, което възпрепятства изпълнението на Волята“. Затова е написано „Словото на Греха е Ограничение“. Така също трябва да се отбележи, че в Книгата на Тридесетте Ефира {Книга 418} Злото се явява като Хоронзон, чието число е 333, което на гръцки означава Безсилие и Безделие: и природата на Хоронзон е Разпиляване и Несвързаност.

Тогава в Пътя на Любовта Злото пък се явява като „всичко, което предотвратява Съединението на две неща“. Така Книгата на Закона гласи, под образа на Гласа на Нуит: „гребете вашата дажба и жажда за любов, както желаете, когато, където и с когото желаете! Но винаги за мен..“  Понеже всеки акт на Любов трябва да бъде „под Воля“, което ще рече, в съответствие с Истинската Воля, която не може да се задоволи с частични или преходни неща, но трябва решимо да крачи към Целта. Затова, също така, в Книгата на Тридесетте Ефира, Черните братя са онези, които сами замлъкват,  отказвайки сами да разрушат себе си с Любов.

Трето, в пътя на Живота Злото се явява в по-фина форма като „всичко, което не е надлично и вселенско“. Тук Книгата на Закона ни съобщава чрез Гласа на Хадит: „В сферата Аз съм навсякъде центърът.“. И също: „Аз съм Живот и дарителят Живот… ‚Ела при мен‘ е глупав израз: защото Аз съм този, който отива.“ Защото Аз съм съвършен като Не съм“. Тъй като този Живот е навсякъде и по всяко време едновременно, така че в Него тези ограничения не съществуват вече. И ти сам ще го видиш, че във всеки акт на Любов времето и пространството изчезват със създаването на Живота сам по себе си, както и самата личност. За трети път, тогава, в дори по-неуловим смисъл „Словото на Греха е Ограничение.“

Последно, в Пътя на Светлината същият този стих е ключ за представата за Злото. Но тук Ограничението се състои в провала при решаването на Великото Уравнение и след това в предпочитанието към едно проявление или фаза на Вселената спрямо друга. Срещу това ни предупрежава Книгата на Закона чрез Словото на Нуит, казвайки „Никоя … и две. Защото заради любовта съм разделена, заради възможността за единение“ – и затова – “ Ако това не бъде както трябва; ако объркате пространствените знаци, казвайки: Те са едно; или като казвате, Те са много; …. тогава очаквайте страшните присъди …“.

Затова сега с благоволението на Тот аз стигам до края на тази моя книга: а вие се въоръжете подобаващо с Четирите Оръжия: Жезъла за Свобода, Чашата за Любов, Меча за Живот и Диска за Светлина: с тях творете всички чудеса на Изкуството на Висша Магия по Закона на Новия Еон, чието Слово е Телема.