РИТУАЛ НА МАРС
Страстите и Мъченичеството на св. Жак де Моле
Автор Sor. H.P. 2000 e.v.
На 18-ти Март всяка година Гностическата Католическа Църква празнува паметтта на Великия Майстор Якобус Бургундус Моленсис Мъченика
УЧАСТНИЦИ
☉ в ♈ (СЛЪНЦЕ в ОВЕН) Бяла роба, златна маска на Слънцето;
♂ (ЖАК ДЕ МОЛЕ) Наметало на Тамплиер, Бяла роба, Меч.
♏ (отначало САЛАДИН, после – SOPHIA) Зелена аба върху арабско женско облекло, тюрбан, було;
♈. (ОВЕН) Наметало на Тамплиер върху виолетова роба.
♑ (Уилям Имберт – Главен Инквизитор на Крал Филип Красивия, отначало Тамплиер) Черна роба, отначало с наметало на Тамплиер, после с качулка.
Послушници-Стражи – наполовина въоражени като Кръстоносци, наполовина като сарацини; с черни дрехи;
Качулки за ♈,♏, ♑, и за всички Послушници.
БАФОМЕТ се превежда с шифъра „Атбаш“ като BPhMT = SPhIA – МЪДРОСТ
ВСТЪПЛЕНИЕ
Параклис с Олтар. Влиза Процесия: Кръстоносците-Послушници са дясната колона, Сарацините-Послушници – лявата колона, всичи са с качулки и със запалени свещи в ръка, следвани от ♈ и ♑ един до друг, следвани от ♏ отляво и ♂ отдясно.
♂ рецитираГлавата известна като Дванадесеторното Утвърждаване на Бог и неговото Единството от Liber 963.
МУЗИКА: Dead Can Dance – The Host of Seraphim
♂: Обожавам Те с Дванадесетте Утвърждения и с тяхното Единство!.
♈ O Ти, снежен вулкан от ален огън, Ти, стълб от ярост с гребен от пламък! Да, докато Те приближавам, ти се отдалечаваш от мен като кичур от пушек отвяван навън през прзореца на моя дом.
♉ O Ти, лятна земя на вечна радост, Ти, възторжена цветна градина! Да, докато Те събирам, моята реколта е като капка роса трептяща в златната чаша на минзухар.
♊ O Ти, пулсираща музика от живот и смърт, Ти, ритмична хармония на света! Да, докато слушам ехото на Твоя глас, моят възторг е като шумоленето на крилата на пеперуда.
♋ O Ти, пламтяща буря от ослепителен пясък, Ти, вихър от дълбините на тъмнината! Да, докато Те преодолявам, моята сила е като на гълъб спускащ се надолу по пурпурните визвишения на бурята.
♌ O Ти, коронован исполин между исполини, Ти, войн на битката с пурпурен меч! Да, докато се бия с Теб, ти ме побежждаваш като лъв, който погубва дете в люлка от лилии.
♍ O Ти, призрачна гледка от Тъмнина, Ти, загадъчна Книга на елховите хълмове! Да, докато търся ключа от Твоя дом моята надежда е като слаба светлинка скътана между дланите на малко дете.
♎ O Ти, велико усилие на Небесната Твърд, Ти, буря бушуваща и ревяща в Ефирите! Да, докато потъвам в дълбините на твоето страдание моята болка е като усмивката на устните на спящо детенце.
♏ О Ти, дълбина на неведомото, Ти, загадъчен, неизразим Бог! Да, докато се опитвам да Те разбера, моята мъдрост е като сметало в скута на старец.
♐ O Ти, преобразен сън от ослепителна светлина, Ти, блаженство от удивление! Да, докато Те съзерцавам, моето разбиране е като да зърна дъга през буря от ослепителен сняг.
♑ O Ти, планина на планините с подпорни греди от стомана, Ти, гривест връх на Величието! Да, докато изкачвам твоето великолепие, разбирам че съм преодолял една прашинка в лъча на Твоята слава.
♒ O Ти Императрица от Светлина и Тъмнина, Ти, разливаща нощните звезди! Да, докато се взирам в Твоя Лик, моите очи са като очите на слепец поразен от горящ огнен факел.
♓ O Ти пурпурно веселие на полунощта, Ти, розов Север, който мъти светлина! Да, докато се възправям пред Теб, моята радост е като дъждовна капка поразена от стрела на Западното Слънце.
☉ O Ти, златна Корона на Вселената, Ти, диадема от ослепителен блясък! Да, докато аз горя пред Теб, моята светлина е като падаща звезда между пурпурните пръсти на Нощта.
O Слава на Тебе през всички Времена
и във всички пространства: Слава
и Слава върху Слава,
Навеки. Амен,
и Амен и
Амен.
Сарацините-Послушници се отделят и напускат сцената като оставят свещите си върху Олтара; ♂ застава коленичил пред Олтара и Кръстоносците-Послушници коленичат зад него; свещите още горят.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
♑ : Брат, колко е часа?
♈ : Час преди Изгрев.
♑ : Тогава нашето бдение е свършило.
♈ : Да, скоро нашия Майстор ще ни поведе към Светата земя.
♑ : За да я освободим от сарацинитe?
♈ : Към вечна слава!
♑ : Да срещнем Саладин и неговите армии?
♈ : Към славата и богатствата на Изтока!
♑ : Може би към смърт?
♈ : Да, но Небесата се жребия за тези, които паднат за праведната кауза.
♂ : Време е.
Всички правят Пет Обиколки с маршова стъпка по пътя на Слънцето водени от ♈, и ♑; един ПОСЛУШНИК носи шлема на ♂‘ .
МУЗИКА: Qntal, Palestinalied
Сцената се променя от Параклис на Пустиня; Сарацините-Послушници свалят качулките си и обличат дрехи на Сарацини. Всички спират и изтеглят мечове, освен ♂.
♏ и Сарацини влизат отляво.
♑ коленичи пред ♂: Виж как напредва врага, как дрънка с оръжия, реве и проклина! Как вика: „Бог е с нас!“ Те покориха всичко пред себе си, смяха се над страданието на верните, потъпкаха Кръста, окъпаха пустинята с кръв!
Ти си майсторът, който ни доведе почти до вратите на Ада. Ти ни даде оръжие и поглед напред, даде ни клетва и война. Ти изкова от нас самите оръжия гравирани с името на Исус. Няма ли да вкусим кръв преди да ни прибереш в ножницата или ще погинем в срам?
♈ (към Саладин): Бягайте докато можете, безбожни езичници! Бягайте към вашата скала в пясъците, недодялани почитащи камъни неверници!
♏ : Какво доведе Франките да се сражават по нашите земи и да бъдат изклани като добичета? Изчезвайте с вашите кораби, мръсни, необрязани дяволи, свине-яди!
♈ :„Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.“ (Матей 10 32-34)
♏: „И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна отплата.
Вярващите се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите. Сражавайте се с приятелите на сатаните! Слабо е коварството на сатаната!“ (Сура 4 – жените, 74, 76)
„И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.“
„И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.“ (Сура 2 Кравата.190-192)
♂: Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Йерусалим обърнаха на развалини; труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове; проляха кръвта им като вода около Йерусалим, и нямаше, кой да ги погребе. Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си. Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън? Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име, защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха. Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени. Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име! Защо езичниците да казват: “де е техният Бог?” Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби. Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи. (Псалм 78)
♈ : Грабни Меча, Майсторе!
♂ : Нека Победата коронова нашите оръжия!
Послушници: Да се включим в битката! Deus vult! Allahu akbar! Ние побеждаваме!
МУЗИКА: Wench, Wasteland
(Докато се сражават, ♂ & ♏ си разменят цитати от светите книги; цитатите започват да звучат еднакво; в даден момент започват да цитират от Liber AL; ♑ става все по-притеснен от това, че думите на ♂ започват да звучат като думите на ♏ и гласно се тревожи за ерес…)
Накрая Сарацините са победени.
♑ „Благодарете на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.“ (Колосяни I:12-17)
♂ тропва въднъж, вдига меча си:
Тихо!
Пауза
Няма Бог – освен Бог!
♈ и всички Послушници танцуват боен танц.
♑ връща се назад, подозрително.
МУЗИКА: Wench, Jewel
♂ : Ела, защото двореца на надеждата стои върху слаби основи.
Донеси вино, защото животът е граден от вятъра.
Аз съм роб на неговата духовна сила,
Той, който под това тъмно синьо колело е неопетнен от привързаност.
Какво друго да кажа, освен добрите вести, които чух от невидимия свят
Вчера, докато седях, пих и разрушавах в кръчмата:
“О кралски сокол с проницателн взор, кацнал на дървото на Небесата,
Твоето гнездо не е това място изпълнено със страдание.
Те подсвирват, за да те върнат към битките на небето.
Не разбирам какво те е впримчило тук.”
Давам ти съвет; научи го и си припомняй на дело,
Защото идва от моя Господар на Пътя:
“Не искай искрена клетва от изменчивия свят,
Защото тази стара вещица е годеница на хиляди мъже.”
Не се тормози за света, и не забравяй моя съвет,
Защото си спомням тази максима на любовта,
Която научих от мой приятел странник:
“Съгласи се с даденото и развържи възела на веждите си,
Защото вратата на свободната воля е затворена за теб и мен.”
Ароматът на розата няма и следа от вярност и спазени обещания.
Плачи, любовнико-славей, тук е мястото за това. [Хафез]
Светлините намаляват. Всички напускат.
МУЗИКА: Peter Gabriel, Before Night Falls.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Сцената е Бедуински лагер; Голяма Конусовидна Шатра; възглавници и килими, огън; отляво – Затворена Шатра; всички са разположени на възглавниците;
♈: Привет на Теб, който отплуваш към Небесата!
Привет на Теб, в чиито очи има Пламък и Огън!
Привет, Господ на Разрушаващата Армия!
♂: Привет, братя.
♈: Привет на теб, достоен за противници !
Ето, ние сме милостиви, както ни е учил нашия Господ.
Привет на теб, войн на честната дума!
♏: Привет, франки!
♈ : Нека ликуваме за нашата победа!
♈ повежда Послушниците в триумфален танц, който става бавен и съблазнителен; променя се като чувство от Западен в Източен.
По настояване на ♈‘,♑ неохотно се присъединява. Послушниците отиват към публиката и я подканват да се раздвижи.
МУЗИКА: Dead Can Dance, Mother Tongue
Пауза
♈ … да поставим печат на неговия триумф 1-4444.
♑ 4444-1.
Почти всички светлини са загасени.
Отава една синя или тъмно пурпурна.
МУЗИКА: Peter Gabriel, The Feeling Begins
♏: Човека на Бог е опиянен без вино;
Човека на Бог е сит без месо.
Човека на Бог е объркан и изумен,
Човека на Бог няма храна и сън.
Човека на Бог е крал под наметката на дервиш,
Човека на Бог е съкровище в руини.
Човека на Бог не е от въздух и земя,
Човека на Бог не е от огън и вода.
Човека на Бог е безпределно море,
От Човека на Бог валят перли без дъжд.
Човека на Бог е мъдър с Истината;
Човека на Бог не е учен от книги.
Човека на Бог е отвъд безверие и религия,
За Човека на Бог добро и зло са едно и също.
Човека на Бог е изчезнал от Не-битие,
Човека на Бог е славно посетен.
[Руми]
♏ подава на ♂ Златна Скрижал оформена като Хералдична Роза и го отвежда през сцената до Затворената Шатра като му говори.
(Поема за Розата)
ROSA MUNDI
Роза Вселенска! Алена Слава на Съкровеното Алено Сърце на Любовта! Ален Пламък, розово-ален, най-нежно накъдрен, навътре, в безбрежното Цвете, над всички цветя!
В уханната, собствена страст е облечен – обгръща, укрива го леката, сладостна страст подобно листенца на цвете!
И моят дух Съкровен Причестява се с най-съвършената част на Тайното Щастие на това Сладострастно Сърце!
Някога беше!…минутите се точеха с часове, и Звярът Безумен в мен съзерцаваше цветята и се любуваше,
гледаше как изгрява Луната, упиваше се от блаженото дихание на Лятната Полунощ
и си мислеше, окован от сиянието на Слънцето, че сам е заслужил цялата си печал.
Часовете се точеха като дни, страданието продължаваше и нямаше прибежище за мен… А ти, страдаше ли?
Томеше ли се в съня си като мен? Обичаше ли ме, вече?
Защото знай, че Луната не е Луна, докато не разбере как да изпълни своята музика – докато не постичне себе си – че тя е Луна!
Както аз, така и ти! Но тогава, този камък недокосван от човешки ръце, тази кубовидна сфера,
все още не бе станала Крайъгълния Камък на Кралската Арка на Сексуалността,
в уравнението нямаше отговор за неизвестното “Х”,
и девствения вятър на сливането и пораждането все още не бе започнал да се мятка и в мен и в теб
и никой все още не бе изрекал великото Слово!
Откатко те бяха заедно като мъж и жена, може би в столетията на нашия живот отново ще се раздвижи забравена любов
и ще намери ново въплъщение! И чак тогава ще напъпи ново пъпка на стеблото в Градината на Подправките
и отново ще разцъфти Розата на Вселената, Розата на Росата, Розата на Любовта и Нощта,
Розата на Мълчанието, обвила като покров единството на нещата, отразено в Огледалото на Истината,
Розата, над която не е властна Господнята Десница,
Розата, летяща на крилете на лунната светлина към Дома на Огъня,
Розата на Пресния, Млад Мед!
Не! Не е способен смътния огън на желанието да озари недрата на този залив до дъно!
Не познават светлината съкровените шепоти на тези сенки
за вярата в бъдещето – мечтанията за мига, когато върху горските поляни, през сумрака ще блесне лъч и ще пресуши нощната роса!
Нека си остане тайна това!…
След целувката има послевкус-възторг! Огън, плът, ухание, музика, изпреварила времето –
всичко отлита кото пушек – само съкровения и девствен вкус остава като сол от незримите приливи на море от разтопено злато
/само за миг го показва на света скарабея без корона от лъчи на залязващото Слънце/!
И от нея, след толкова усилия и мъки, които са наслада, ще поникне преодолявайки всички спънки
Първият Цвят от Градината на Скритите Съкровища, която се таи в самото Сърце на Сърцето на Вечността!
Това Съкровище е за Теб!
О, Любов!…
Отдавна е настанал твоя час!
Луната се въздигна…
Аз чаках без да свеждам взор…
Призови ме накрая, о Роза, съвършено чудо на Любовта, призови ме!
Аз ще чуя твоя зов дори през цялата бездна на вселената, дори да не дадеш един единствен знак,
едничък прелестен намек на желание – вечния дефект на съвършеното щастие!
Ти си постигнала, че не само плътта е Вечно Свежата Сладост на Любовта, не само очите и устните са Тайните на Брачните Възтрози.
Защото ти си навсякъде, Роза на Вселената, Роза на Най-Възвишените Обители на Славата,
Роза на Светото Причастие на Небесата – мистична, екстатична Роза!.
Това сърце с върховна страст гори до самите си недра.
Ти знаеш /знае също Любовта/: че всяко слово ми дава в награда мисъл за теб, всяка мелодия призовава Господарката на Песента, и всяка рима придръпва и разклаща брънките, които заплете в мен Великата Мрежа на Любовта.
Пауза
♑ продължава да танцува;
През цялото време той е напълно погълнат от себе си;
накрая отива до Затворената Шатра;
опитва се да надникне вътре;
сваля завеста;
открива ♂ и ♏, с оръжия оставени настрана;
♂ и ♏, са в любовна прегръдка;
Става ясно, че ♏ е София –
SOPhIA се превежда с шифъра „Атбаш“ като SPhIA = BPhMT – BAPHOMET;
♂ „О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина; зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им; устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови; шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци; двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе! Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини! Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.“ (Песен на Песните, IV 1-9)
♏ „Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.“ (Песен на Песните, IV:16)
♑ : Ерес! Богохулство!
Напуска с проклятия на висок глас; светлините намаляват.
МУЗИКА: Wench, Sidonia.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Половината сцена е съдебна зала, а другата половина е затвор. Светлината в съдебната зала е угасена. ♈ и ♏ плачат от двете страни на сцената, облечени като обикновени Тамплиери и действат като хор от гръцка трагедия.
МУЗИКА: Enigma, Camera Obscura.
♈: Уви, напразно, брате мой рицарю, преключи нашата благородна борба. Нашият велик Майстор оплаква своята участ. Защото той е заловен и на нас не ни остава нищо освен да бягаме или да бъдем убити.
♏: Разбий се сега, о мое сърце и нека умра, защото да го виждам измъчван, да го чувам да стене, е повече отколкото мога да понеса, а и се страхувам, че може да рухне в тази агония и да ни предаде.
♈: Но не! Виж! Въпреки че кърви и цалата му плът е разкъсана, той не се пречупва и удържа своето рицарско кредо да самата клада.
♏: Струва ми се, че дори искам да се предаде и да признае ереси и грехове, и този процес да приключи. Как той издържа такава силна болка, наистина не мога да си обасня и да проумея.
♂ във вериги, дрехите му са окървавени е хвърлен в затвора от двама Послушника. ♈ и ♏ гледат през прозорчето.
♏: Нека капят кървави сълзи пред тази гледка! Великият ни Майстор, целият в белези и рани, и душата, така сияйна преди, сега помръкнала.
♈: Да се се хвърлим срещу тази шайка от убийци! Кой ще викне с мен: “Nekam, Adonai!” От храмовото злато да изковем оръжия? Тогава ставайте с мен и да поразяваме!
♂: Братя по оръжие, това не е поражение, а победа! Защото дори и да бъда детрониран, не за Мен и не за нашата Госпожа беше славата. Защото винаги истинския Бог е скрит – вижте!
Бяла светлина зад завеса, която изглежда като стена на затвор; ☉ в ♈ е там на Трон.
МУЗИКА: Enigma, Smell of Desire
♂ тръгва към ☉ в ♈ :
Единство пределно проявено!
Обожавам мощта на Твоя дъх,
Върховен и ужасен Бог,
Пред когото боговете и смъртта
треперят: – Аз, аз те обожавам!
Коленичи
Още веднъж Любовта облива моята килия и моите стени.
Още веднъж лъвът на Любовта оголва смъртоносните си нокти и моето сърце като на елен жадува за кръв.
Още веднъж е нощта на пълната луна и е време за лудост. Цялото ми огромно познание не може да ми помогне сега.
Още веднъж Любовта създаде нов бунт в моето тяло и вече нов огън е поставен в моето сърце.
Любимият, пробуден, изтри съня от мен. Безсъние обзе моето търпение.
Дъжд отми разума ми. Любимият направи да изгубя занятието си. За какво всъщност ми е е моята работа?
Виж косите на Любимия, виж лъчистите кичури, те всички са тук, по кичур всяко едно време.
Още веднъж стани, стани, стани, време е за възкресение.
O Любими, окъпи ме в есенцията на стотици възкресения!
Както градината пламти с хиляди оранжави нюанси по залез, сърцето на Влюбения се свива от докосването на Любимия.
Лицето на тази овъглена градина е моето поле с цветя.
Градината на света е изгорена, но градината на сърцето – възкресена.
Тайната на тази градина може да бъде изгорена, но тайната на сърцето е възкресена.
Дойде време за екстаз, о мое заключено в затвор тяло.
Дрехата на здравето дойде, о мое крехко сърце. [Руми]
Пред олтара
Той е в мен и аз в Него! Мое е кристалното излъчване, което изпълва до горе Ефира, където всички Слънца и Звезди могат да танцуват. Аз съм красивият и весел радващ се на златния ден. Аз съм облечен с коприна дух стратстващ по огнения път. Аз избягах от Него, чиито очи са затворени привечер и мъдър да те извлача до Дома на Злото: Аз съм въоражен! Аз съм въоражен! Аз съм силен! Аз съм силен! Проправих своя път срещу рогата на тайни врагове, напразно напрягащи своята похот – песента унизи тяхната ярост: потънаха и рухнаха в прахта.
Коленичи пред ☉
Щастлив е щастлив, щастлив е, който е видял Талигата на Погребалната Процесия , която отива към Дома на Покоя! В огнището му мелодия пламти, мирът в дома му е господар на страха, и неговото свято Име е на Запад, кралско, когато Слънцето залязва и лъчите на изгряваща луна проблясват през лъчите на деня!
Изправя се и поглежда навън.
Когато катафалката ми се движи в деня на смъртта ми не си мисли, че сърцето ми е от този свят.
Не плачи и викай: „Жалко, жалко!“ – Ще паднеш в дяволската примка, която е съжаление.
Когато видиш моята катафалка не казвай: “Отиде си, отиде си!” – Единството и Срещата са мои в този час.
Когато ме поставят в гроба на казвай: “Сбогом, сбогом!”, Защото гробът е завеса, която крие причастието на Рая.
След като видиш спускането в гроба, помисли за възкресението – нима Залезът е обида за Слънцето и за Луната?
На теб ти изглежда Залез, но то е всъщност Изгрев – гробницата ти изглежда като затвор, а тя е освобождение за душата.
Затвори устатта си тук и я отвори отвъд, защото из въздуха на страната Никъде ще се носи триумфалната ти песен. [Руми]
Обръща се и пада пред ☉; светлината угасва.
Същият Послушншк го извлича към съдебната зала; ♏ и ♈ се скриват.
♑ е Инквизитор с червена качулка; читирима ПОСЛУШНИКА са съдии, по двама от двете му страни.
МУЗИКА: Enigma, Endless Quest
♑ : Жак де Моле, за неразумните ти слова ти беше бичуван като пшеничения сноп, за да се отдели зърното от плявата. Ти направи голяма грешка, но ако ти се отречеш от пътищата на неверниците, ние ще те изкъпем и ще те облечем в бяла роба. Ще се разкаеш ли за своя грях, ще облечеш ли отново дрехата на светостта? Ще отречеш ли Вавилонската Блудница и ще поемеш ли на Кръстоносен Поход отново? Нима не казваше ти заедно с Христос, че „не си дошъл да носиш мир, а меч“?
♂: Какво трябва да се направи о, Мюсулмани? Защото не мога да позная себе си.
Аз не съм нито Християнин, нито Юдаист, нито Маг, нито Мюсулманин.
Не съм от Изток, нито от Запад, нито от земята, нито от морето;
Не с съм нито от Природата, нито от въртящите се небеса.
Не съм от земя, нито от вода, нито от въздух, нито от огън;
Не съм от висините, нито от праха, нито от съществуване, нито от същност.
Не съм от този свят, нито от другия, нито от Рая, нито от Ада;
Не съм от Адам, нито от Ева, нито от Еден, нито от Ришван.
Моята страна е Никъде, следата ми е Безследна;
Нямам нито душа, нито тяло, защото принадлежа на душата на Възлюбения.
Оставих двойнствеността настрана, видях че двата свята са един;
Единия търся, Единия зная, Единия виждам, Единия призовавам.
Той е Първият, той е Последният, Той е външното, Той е вътрешното;
Не познавам никой освен “O, Той!” и “O, Той, който е”.
Опиянен съм от Чашата на Любовта, двата свята напуснаха моята орбита;
Нямам друга работа вече, освен пиршества и веселби. [Руми]
♑: Ти си подиграваш със съда и омаловажаваш греховете си. Ти Ни предаде на Тях и за това няма да има прошка. Ти изостави Овцете заради Козите, ти предаде Израел отново в робство на Египтяните. Имаш ли да кажеш нещо преди да бъде произнесена присъдата?
♂ “Да! празнувайте! радвайте се! няма ужас отсега нататък. Има разтваряне и вечен екстаз в целувките на Ну.” (AL II:44)
♑ “Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели!” (Mатей 25:41)
Същите двама Послушника извличат ♂ навън;
Светлините угасват.
МУЗИКА: Qntal, Sanctus
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Сцената е площадката на кладата. ♈, ♏, ☉, и няколоко Послушника влизат плахо и поединично от различни посоки. Всички, освен ☉ се отдръпват при вида на другите сякаш не са сигурни в тяхната идентичност. Диалогът, който следва е като шифър на тайни агенти.
МУЗИКА: Qntal, Herbst.
♈ : Колко е часът?
♏ : Час преди Изгрев.
♈ : Какво е мястото?
♏ : Ил дьо Франс, там където нашият Велик Майстор напусна света в пламъци.
♈ : Тогава нашето бдение започва.
♏: Да, но радост е жребия на тези, които бдят и чакат.
Прегръщат се като братя. Междувременно други търсят из пепелта.
♈ : Дойдох да събера пепел за да имам спомен за нашия Велик Майстор.
♏: Аз също. Но виж, там в пеплта на кладата виждам листенца от Роза – непокътнати и прекрасни! Как ли в това всесъжение в огън такива нежни листенца са се опазили?
☉ намира Златната Скрижал с Розата, която е била показвана преди това на ♂:
Братя мои, вижте! Знакът от Светлина, посланието дошло от Изтока, за да остави своята надежда и благослов сред най-големите и най-малките. Това е заветът на Майстора – гласът му, който призовава братята кам борба и към екстаз, като ни напомня да не забравяме Тайната, която ни остави.
Ликувайте, тогава, защото той е едно със своя Възлюбен, славен, в по-сияйна светлина от всяко слънце.
Враговете му, наистина, извършиха зло, но не скърбете, защо те не победиха – неговата страст изгори сърцето му много преди пламъците на кладата до го докоснат.
МУЗИКА: Peter Gabriel, Bread and Wine
♈ 1-4444. Победата е извоювана!
☉ 333-333. Победата наистина е спечелена!
♈ : Братя, Слънцето изгря – нека си тръгнем с радост!
♏: Нека напуснем в любов!
☉: Нека си тръгнем с мир!
Всички напускат Храма.
♂ (с глас отвъд):
Красота, която цяла нощ учи на любовни хитрости Венера и луната,
Чиито две очи, със своята магия, затварят двете очи на небето.
Вгледайте се в сърцата си! Каквото и да се случи, о мюсулмани,
А съм така смесен с него, че нито едно сърце не е смесено с мен.
Бях роден от неговата любов отначало, и му дадох сърцето си накрая;
Когато плодът израстне върху дървото, върху същото дърво увисва обесен,
Връхчето на къдрицата му казва:, “Хей! Заеми се с танц върху въже!”
Бузата на неговата светлина казва: “Къде е молецът, за да го изгоря?”
За да танцуваш върху въжето, O сърце, побързай, стани обръч;
Хвърли се в пламъка, когато светлината се запали.
Няма повече да можеш без пламък, когато познаеш възторга на изгарянето;
Ако водата на живота дойде при теб, тя няма да те премести от огъня.
[Руми]
МУЗИКА: Qntal, Por Mau Tens
