С НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ЦЕРЕМОНИАЛНАТА МАГИЯ

(1902 e.v.)

(включено в LIBER LXVIIМечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра)

AA

Публикация в клас C

(“Берашит” беше написано в Делхи, Март 20 и 21, 1902. Неговото оригинално затлавие беше “Crowleymas Day.” Беше отпичатано частно в Париж през 1903. Зедно и “Наука и Будизъм” са добавени (към Книга 67) за да завършат логичната последованелност от 1898 до сега. Всичко беше, обаче, прегледано отново. Където имаше празнина в доказателствата, те бяха добавени, докато всичко заприлича на съвършен хризолит. Повечето беше направено докато течаха морните летни часове на (простете за израза!) на 1902 в Лагер Нещастие и Лагер Отчаяние край ледника Чого, в тези редки промеждутъци между грижите по въшки, консерви, малария, просмукваща вода, обща болезненост, злочестина, и постоянни снежни бури, които дават място на мигновен проблясък на някой по-висш разум от този, който е непрестанно съсредоточен върху живота в лагера.  Следващата и финална версия отне достатъчно дълго време от зимата на 1902-1903. Ръкописът беше приет  в S. P. R. T. през май на същата година, е след окончателен преглед, счетен за нужен от моя ирландски произход, отиде за отпечатване.“ –  Бележка към Книга 67 „Мечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра

בראשית

О човеко, с дръзновена природа, ти изкусно създание!

Няма да схванеш това, по същия начин както разбираш нещата обикновени.

Оракули на Зароастър1

Като представям на света тази теория за Вселената, имам само една надежда тя да произведе някакво дълбоко впечатление, а именно, че моята теория има достойнството за обяснява разликите между тритеголеми форми на религия, существуващи по света: Будизъм, Индуизъм и Християнство, и да ги адаптира към онтологичната наука с математически, а не мистични заключения. Мохамеданството сега няма да засягам, защото в каквато и да било светлина да го разглеждаме (а неговите езотерични школи, често са напълно ортодоксални), във всеки случай то трябва да попадне в едно от трите направление – на Нихилизма, Адвайтизма или Двайтизма.

Като вземам обичайната хипотеза за вселената, тази за нейната безкрайност, или поне за безкрайността на Бога, или за бецкрайността на някаква реално съществуваща субстанция или идея, ние първо идваме до въпроса за възможността за съвместно съществуване на Бог и човек.

Християните в категорията на съществуващото причисляват между други неща, от чието разглеждане можем да се откажем заради целите на тази полемика, Бог като безкрайна същност, човек, Сатана и неговите ангели; като човека със сигурност, а Сатаната – предполагаемо, са крайни същества. Те не са различни аспекти на една същност, а отделни и дори антагонистични съществувания. Всички са еднакво реални; не можем да признаем мистици като Керд 2 за ортодоксални тълкуватели на религията на Христос.

Индуистите причисляват към тази категория Брахма, безкраен във всички измерения и направления и неотличим от Плерома на Гностиците и Майа, илюзията. В определен смисъл това е антитезата ноумен и феномен, в която ноуменът се лишава от всички предикати и почти се разтваря в Nichts 3, под названието на, «Alles» 4. (Ср. Макс Мюлер за метафизичната Нирвана, Уводен очерк към неговия превод на «Дхамапада» 5). Будистите не изразяват мнение.

Нека се опитаме да оценим онтологическата сила на съществуванията, мислени от тези две религии съответно, като помним, че христиаяският Бог е безкраен, но все пак разглеждайки възможността да предположим, че той е краен Бог. Във всяка уравновесена система от сили, ние можем да ги сумираме и ги представим като триъгълник или серия от триъгълници, които в крайна сметка да сведем до един. Във всяка движеща се система, ако сумарната движеща сила бъде приложена в противоположна посока, равновесието ще бъде получено. И всяка сила в такава равновесна система ще бъде равна на сумарната на всички останали. Нека x, предназначението на вселената, бъде равнодействащата сила на Б, С и Ч (Бог, Сатана и Човек). Тогава Ч, на свой ред е равнодействаща сила на, Б, С и – х. Така че можем да считаме всяка от тези сили за върховна, и няма основание да обожаваме една, а не друга. Всички те са крайни. Християните ясно виждат този аргумент; именно затова незначителният идол от Книгата Битие постепенно се развива до неосезаемия, но вътрешно противоречив призрак днес. Но ако Б е безраен, то останалите сили не могат да имат никакво влияние върху него. Както казва Уевел, по странно съвпадение предвиждащ метриката на «In Memoriam», «Нито една сила на земята, колкото и да е голяма, не може да разтегли нишка, дори и най-фина, по хоризонтална линия, която да е абсолютно права »6.

Определението на Бог като безкраен имплицитно отрича човека; докато ако той е краен, то това е край на християнските причини за поклонение, въпреки че, смея да кажа, сам мога да открия няколко достатъчно добри. (Впрочем, не очаквам да бъда помолен.)

Полученото равновесие между Бог и човек, разрушително за култа, е разбира се абсурдно. Ние трябва да го отхвърлим, освен ако не искаме да изпаднем в Позитивизъм, Материализъм или нещо подобно. Но, тогава, ако наричаме Бог безкраен, като какви да считаме човека и Сатаната? (като последният, най-малкото, със сигурност не е интегрална част от него)? Измамата не е в моето доказателство (което е впрочем ортодоксалното) че краен Бог е абсурден, а в предположението, че човек притежава някаква реална онтологическа сила 7.

Както намеквах по-горе, ако една от силите в нашата механична система е безкрайна, то останалите, колкото и да са големи, са относително и абсолютно нищо.

При каквито и да било категории, безкрайността изключва крайното, освен ако това крайно не е тъждествена част от това безкрайно.

В категорията на съществуващите неща, при безкрайно пространство, тъй като все още работим при тази хипотеза, материята или го изпълва, или не го изпълва.  В първия случай материята е безкрайно голяма, във втория – безкрайно малка. И при този втори случай се оказва, че размерът на материалната вселена няма никакво значение: дали нейният диаметър е 1010000 светлинни години или половин миля няма значение; тя е безкрайно малка, Нищо. Противоречащата на математиката илюзия, че тя съществува, е това което индусите наричат Майа.

Ако, от друга страна, материалната вселена е безкрайна, то за Брахма и Бог не остава място, и възможността за религия е по същия начин изключена.

Нека сега погледнем под друг ъгъл. Индусите, независимо от всички свои усилия, не могат разумно да обяснят Майа, причината за всички страдания. Тяхната позиция е в корена си слаба, но поне може да се каже в тяхна защита, че те са се опитвали да съгласуват своята религия със здравия смисъл. Християните, от друга страна, въпреки че са виждали до къде може да доведе манихейската ерес 8, и са я унищожили, не са признали официално съвсем същото заключение за човека и не са отрекли съществуването на човешката душа като различна от божествената душа.

Разбира се, Трисмегист, Ямвлих, Порфирий, Бьоме и мистиците като цяло, по същество са го направили, въпреки понякога с твърде непонятни уговорки , подобни на тези които правят в някои случаи и самите ведантисти.

С изчезването на човека от категориите на реално съществуващото, завинаги изчезва и Бог като Личност, и се превръща в Атман, Плерома, Айн Соф и каквото си поискаш име, безкраен във всички направления и всички категории. Да отричаме една означава да разрушим цялото доказателство и да се заплетем обратно в изходната Двайтистка позиция.

Изцяло съчуствам на моя нещастен приятел, преподобнея Менсел Б. Д..9, в неговите сърцераздирателни жалби срещу логическите изводи на Школата Адвайта. Но при неговата изходна хипотеза за безкраен Бог, безкрайно пространство, време и т.н., друго заключение е невъзможно. Деканът Менсел се е оказал в невъзможното положение на някой, който нито се отказва от предпоставките, нито оспорва валидността на логическите процеси, но се свива от ужас пред неизбежното заключение – той предполага, че някъде нещо трябва да не е наред, и заключава, че единствената употреба на разума е да открие своят малоценност в сравнение с вярата. Както справедливо отбелязва Дойсен 10, вярата в християнски смисъл означава просто да бъдеш убеден при недостатъчни основания 11. Това със сигурност е  последното прибежище на некомпетентността.

Но въпреки че винаги от гледна точка на изходната хипотеза за безкрайността на пространството и т.н. недвойствената позиция на Ведантистите и на великите немски философи е неоспорима, на практика Двайтистите имат огромно преимущество пред тях. Фихте и другите изчерпват себе си опитвайки се да преобърнат простата и очивидна позиция, че: «Ако съществува само Его-то, то откъде ще се намери място дори за най-необходимите и постоянни житейски дела, да не говорим за морал и религия (без които можем да си бъдем много добре)? Защо трябва безкрайно Его да изпълва несъществуващо тяло с въображаема храна, мислено сготвена на въображаем огън от несъществуващ готвач? Защо трябва безкрайна сила да използва такива крайни средства, и да се проваля доста често, дори тогава?»

Към какво се свежда позицията на Ведантистите? Външно, «Аз» съм илюзия. В действителност истинският «Аз» съм Безкрайното, и ако можеше илюзорния «аз» да осъзнае, Кой «Аз» съм в всъщност, то колко много щастлив би бил! Но междувременно имаме Карма, прераждане и всички могъщи закони на природата действащи никъде в нищо!

В системата на Адвайта няма място нито за обожание, нито за морал. Всички пищни славословия на «Бхагавад-гита» и трудовете по етика на западните адвайтистки философи са малко или повече съзнателно объркване на мисълта. Никаква изтънченост не може да преобърне доказателството на практика: ухилените дула на двайтистските оръдия надежно защитават крепостта на Етиката и предупреждават  метафизиците да не тъпчат все още твърде зелената трева на религията.

Самият факт, че на апологетите на Адвайта се налага да отделят толкова много време, размишления, ерудиция и изобретателност по този въпрос, е най-доброто доказателство за нелепостта на позицията на Адвайта.

Следователно някъде има грешка. Аз смело вдигам ръкавицата и приемам предизвикателството срещу цялата предишна мъдрост, обръщам  се към най-примитивните понятия на диваци-канибали, предизвиквам всички най-жизнено важни предпоставки и аксиоми, които са били обменни монети с философията за векове, и представям моята теория.

Ясно предвиждам единственото затруднение, и ще го обсъдя предварително. Ако моите изводи по този въпрос не бъдат възприети, може да ни се наложи да се върнем обратно към предишния раздразнителен агностицизъм, и да търсим нашия Месия другаде. Но ако имаме еднакво виждане по този въпрос, мисля, че нещата ще тръгнат по-гладко след това.

Да разгледаме 12 Тъмнината! Можем ли ние философски или действително да считаме като различни тъмнината възникнала при интерференция на светлина и тази съществуваща в обикновеното отсъствие на светлина?

Тъждествена ли e Единицата на 0,9 в период?

Различни неща ли имаме предвид под 2 пъти синус 60° и √3?

Въглен и диамант са очевидно различни в категориите на цвят, кристализация, твърдост и т.н.; но нима са толкова различни по отношение на съществуването?

Третият пример според мен е най-добър. 2 х синус 60° и √3 са нереални и следователно немислими, поне понастоящем за човешкия разум. Пресметнати, те нямат смисъл; не-пресметнати, и двете имат смисъл, и то различен в един или друг случай.

И така, имаме два израза, и двата ирационални, и двата немислими, но и двата представящи разумни и нетъждествени идеи на нашите умове (и това е главното!), макар и тъждествени в действителност и можещи да бъдат преобразувани посредством разсъдъчен процес, който имитира или подменя  това разбиране, което (може да се предположи)  никога не можем да постигнем.

Нека приложим тази идея към Началото на всички неща, за което християните откровено лъжат, индусите говорят уклончиво, а будистите дискретно мълчат, без дори да противоречат недодяланите и нелепи приказки на толокова по-фантастичните индуистски визионери. Кабалистите описват «Първопричината» 13 по следния начин: «От 0 към 1, както кръгът се разтваря в линия». Християнската догма, в същност е същата, тъй като и двете мислят за предшестващ и вечно съществуващ Бог, въпреки че кабалистите увъртат като описват това латентно Божество като «Не». По-късни коментатори,  особено знаменитият 14 Макгрегор Мазерс, тълкуват това «Не» като «негативно-съществуващо». При най-дълбокото ми уважение към интелектуалните и духовни заслуги, на него, комуто аз съм горд да ми бъде разрешено да наричам мой майстор 15, все пак съм задължен да изразя моето виждане, че когато кабалистите казват «Не», те имат предвид «Не» и нищо повече. Всъщност, аз наистина претендирам да съм открил отново отдавна изгубения централен Аркан на тези божествени философи.

Аз нямам сериозни възражения към крайния бог или богове, различни от хората и нещата. Всъщност, аз лично вярвам в тях всички и ги признавам да притежават немислима, но не и безкрайна сила.

Будистите признават съществуването на Маха-брахма, но неговата сила и знание са ограничени и неговият ден с продължителност на епоха трабва да си има край.  Намирам навсякъде доказателства,  дори в най-изкривената и осакатена версия на еврейските Писания, че властта на Йехова  била ограничена по всякакви начини.  По време на Падението, например, Тетраграматон Елохим трябвало спешно да призове своите ангели да пазят Дървото на Живота, за да не излезе лъжец. Защото ако станело така, че Адам да вкуси и от второто Дърво, преди неговото престъпление да бъде разкрито, или ако на Змията било известно за неговите свойства, то Адам, несъмнено, щял да живее и да не умре. По такъв начин, чиста случайност спасила останките на и без това вече опетнената репутация на еврейския племенен фетиш.

Когато попитали Буда за това, как са възникнали нещата, той се оттеглил в мълчание, което неговите ученици удобно разтълкували като означаващо,  че отговорът на този въпрос няма да им послужи за назидание.

Аз приемам, че Буда (без съмнение, невеж по алгебра) е бил достатъчно обучен по философия и достатъчно опитен в житейските дела, че да осъзнава, че всяка система, която би могъл да оповести, ще бъде веднага атакувана и унищожена от проницателността на неговите многобройни и разнообразни опоненти.

Учението, което самият той дал може накратко да се резюмира до следното: «Кога, къде, защо, ние не знаем; но знаем, че сме тук, че не ни харесва да сме тук, че има път навън от цялата тази досадна история  – нека побързаме и тръгнем по него!»

Но аз не съм от тези, които се дават; продължавам с моите въпроси, и накрая на ужасния въпрос е отговорено, и миналото престава да натрапва своите проблеми на ума ми.

Заповядайте! Три пъти по-евтино! Променя всичики лоши доказателства!

АЗ УТВЪРЖДАВАМ АБСОЛЮТНОСТТА НА КАБАЛИСТИЧНАТА НУЛА.

Когато казваме, че Космоса е произлязъл от 0, каква именно 0 имаме предвид? Под 0 в обичаен смисъл на думата ние разбираме «отсъствие на разпространяване-включване в която и да било от категориите».

Като казвам «Никоя котка няма две опашки», аз нямам предвид, както старата заблуда гласи, «Отсътствие на котки притежава две опашки», но че «в категорията на дву-опашатите няма включване-разпростиране на котка».

Нищо е това, за което никакво положително твърдение не е валидно. Не можем с чиста съвест да заявим: «Нищото е зелено», или «тежко», или «сладко».

Нека наречем: време, пространство, съществаване, тежест и глад, категории 16.

Ако човек е тежък и гладен, той ще бъде включен в тях, разбира се и в много други. Но нека приемем, че тези пет са всичките. Да наречем човека X; тогава неговата формула е Xв+п+с+т+г. Ако той хапне, нsма повече да е включен в глада; ако бъде откъснат от време и гравитация, формулата му ще бъде Xп+с.  Ако той престане да заема място в пространството и да съществува, неговата формула ще бъде X0. Този израз е равен на 1; каквото и да представлява X, повдигнат на нулева степен (това означава математически да не бъде включен/разпрострян в никое измерение или категория) резултатът е Единица, и неизвестният фактор X се елиминира.

Такава е идеята на Адвайтистите за бъдещето на човека: неговата личност, лишена от всички качества, изчезва и е изгубена, а на нейно място възниква безличната Единица, Плерома, Парабрахма или Аллах на обожаващите Единството последователи на Мохамед. (За мюсулманския факир Аллах по никакъв начин не е Бог личност.)

По този начин Единицата остава неизменна, независимо дали е включена или не, в която и да било от категориите. Но ние вече се договорихме, че ще търсим  Началото-нямащо-Причина, в Нулата.

И така, ако имаше 0 «преди началото на годините» 17, то ТАЗИ 0 НЕ Е БИЛА ВКЛЮЧЕНА В НИКОЯ ОТ КАТЕГОРИИТЕ, ЗАЩОТО ОЩЕ НЕ ИМАЛО КАТЕГОРИИ, В КОИТО ДА СЕ ВКЛЮЧИ! Ако  нашата 0 беше обикновената математическа 0, нямаше да има абсолютна 0, защото математическата 0, както беше показано по-горе, зависи от наличието на категории. Ако те са съществували, то целият въпрос просто се обръща наопъки; необходимо ни е да стигнем до състояние, в което тази 0 е абсолютна. Не само трябва да се избавим от всички  обекти, но и от всечки предикати. В математиката под 0 в действителност се разбира 0n, където n е последниият член на натурална скала от измерения, категории или предикати. Следователно, нашето Космическо Яйце, от което е възникнала настоящата вселена, е било Нищо-Небитие, не включено в никакви категории, или графично представено като 00. Този израз в така представената си форма е безсмислен. Нека открием неговата стойност с проста математическа операция:

И така, умножаването на безкрайно голямо по безкрайно малко дава НЯКАКВО НЕИЗВЕСТНО КРАЙНО ЧИСЛО, ВКЛЮЧЕНО В НЕИЗВЕСТНЕН БРОЙ КАТЕГОРИИ. Става така, че когато подобна Велика Инверсия се случи, от самата същност на  цялото «нищо» до крайност, включена в безброй категории, то неизчеслимо отромна система се поражда като резултат. Просто по случайност, случайност в истинския смисъл на думата, светът ни е пълен с богове, хора, звезди, планети, демони, цветове, сили и всички други ингредиенти на Космоса: и с време, пространство и причинност — условията, ограничиващи и включващи всички тях 18.

Запомнете, че не вярно да се каже че нашето 00 е съществувало, нито че не съществувало. До самата идея за съществуване тогава е било толкова далече, калкото до идеята за препечено сирене. Но 00 е краен израз, или поне има крайна фаза, и нашата вселена е също крайна вселена; крайни са самите нейни категории; и изразът «безкрайно пространство» е противоречие в термините. Идеята за абсолютен и безкраен Бог изпада до забравата на всички подобни празни и гибелни извращения на истината. Безкрайността остава, но само като математическо понятие, в природата така невъзможно, както квадратния корен от -1. Разбира се, против всички тези математически или полуматематически разсъждения може да се възрази, че цялата наша система от числа и манипулации с тях е просто набор от условности. Като твърдя, че корен квадратен от три е ирационално число, аз прекрасно зная, че това е вярно само по отношение на реда числа 1, 2, 3 и т.н. и че този ред, от своя страна е ирационален по отношение на някой друг ред, основан на √3 и състоящ се от такива елементи, като √3, p, 3√50 и т.н.. На теория това е вярно, но на практика е абсурдно. Ако имам предвид „числото на a, b или с“, няма значение дали ще напиша 3 или 3√50; идеята от това не се изменя; а ние с вас разглеждаме идеите, основополагащи за съзнанието, такива идеи, към които сме принудени да съотнясяме и близко и далечно.

Затова също моето уравнение 19, колкото и фантастично да изглежда, има съвършен и абсолютен паралел в логиката. А именно: нека приложим двойно отрицание към израза «Някои книги са на масата». Посредством отрицание на двата члена получаваме: «Отсътствието на книги не е на масата», което по същество е точно моето уравнение наопъки 20; и е нещо мислимо. Да обърнем процеса. Кокво имам предвид като казвам: «Някои прасета, но не черното прасе, не са в кочината?» Че черното прасе е в кочината. Аз само съм представил логическото преобразуване като промяна, а не просто като друг начин за изразяване на същата мисъл. Впрочем, «промяна»  не е точно тоя смисъл също, защото промяна в нашите умове включва идеята за време. Но всичко това остава немислимо – за логическото съждение, но не и за мисълта. Обърнете внимание, че ако кажа « Отсътствието на книги не е на масата» мога да го преобразувам само в «Някои книги са на масата », но не във «Всички книги са на масата». Това е  частен, а не общ израз. Грешка на Адвайта е да го представя за общ – толкова много ученици са изгорели за къде по-малко.

Има и друг начин за доказване — доказателство посредством исключване. Аз показах, а метафизиците на практика признаха, погрешността, както на Двайта, така и на Адвайта. Следователно, третата, единствено останала теория, трябва да е вярна, колкото априорно неправдоподобна, колкото и трудна е за усвояване. 21

«Приятелю, млади приятелю“ мисля че дочувам някой християнски клирик да казва, изпълнен с дълбока мъдрост и не без нотка състрадание, снизхождащ, за да постави на място голобрадото и безмозъчно нахалство: „къде е Причината за тази наистина забележителна промяна?“ Именно тук теорията въздига до небесата най-крепкия си бастион! Защото няма и не може да има никаква причина. Ако 00 бе включено в причинността, никаква промяна не би имала място 22.

И в резултат — ето ни нас, крайни същества в крайна вселена, в която време, пространство и причинност са крайни (колкото и немислимо това да изглежда), с нашата индивидуалност и всички «илюзии» на адвайтистите, толкова реални, колкото на практика те са за нашето нормално съзнание.

Както посочва Шопенхауер следвайки Буда, страданието е необходимо условие за съществоването. Войната на противоборстващите сили, в която те самите стриват себе си на прах до крайния резултат не може да не причинява безкрайна агония. Може би, някой ден ще се научим да преобразуваме категориите на емоциите така уверено и леко, както сега преобразуваме категориите на силата; така че след няколко години Чикаго да почне да внася страдание в суров вид и да го превръща в консервирана сьомга, на засега е възможен само обратния процес.

Тогава, къде е изходът? Можем ли да очакваме, че цялата вселена сама ще разреши себе си обратно до фазата 00? Със сигурност, не. На първо място няма причина поради която цялото да трябва да прави това: x/y може да се преобразува точно както х. Но, още по-лошо, категорията причинност вече се е формирала, и нейната инерция е достатъчна, за да противопостави най-сериозно препятствие на такъв гигантски процес.

Следователно, пред нас стои наистина колосална задача. Може, разбира се, да се усмихнеш, да приемеш всичко за даденост и да оставиш нещата на самотек до тогава, докато всичко не се слее в окончателно единство, което може дъ бъде или да не бъде търпимо. Но докато чакаме?

Тук вече възниква въпросът за свободната воля. Причинност е вероятно не напълно включена в собствената си категория 24; обстоятелство, което дава място за дробно количество свободна воля. Ако това не е така, не е толкова важно, защото ако се намирам в добро състояние, това само доказва, че съдбата ме е довела до тук. Ние сме като Хърберт Спенсъровите наблюдатели, самозаблуждаващи се със идеята за свободна воля, но ако пък това е така – то нищо няма никакво значение. Но ако допуснем, че Херберт Спенсър е сбъркал (колкото и невероятно да изглежда), тогава нашият довод е валиден и ние трябва да търсим верния път и да го следваме. Въпросът, следователно, не трябва да ни тревожи изобщо.

Сега става ясно за какво са нужни морала и религията, и останалите от торбата с хитрини. Всички те са методи, добри или лоши, за избавянето ни от вселената.

Тясно свързан с този въпрос е въпросът за волята на Бог. Люде твърдят, че Безкраен Разум трябва да е работил върху този космос. Аз отговарям: не! Никакъв разум, достоен да бъде наречен с това име, не съществува. Всички закони на природата могат да се обобщят в един – закона за Инерциията. Всичко се движи по направлението определено от пътя на най-малкото съпротивление; видове живи същества възникват, развиват се и умират в пълно съответствие със своята колективна инерция; от този закон няма изключения, освен съмнителното – Свободна Воля; самият Закон на Съдбата е тъждествен с него. 25

Що се отнася до безкрайния разум, всички уважаващи себе си философи са единодушни, че все-могъщество и все-любов са несъвместими. Самото съществуване на вселената е неопровержимо доказателство на това.

На Деиста му е нужен Оптимист; до техните камини всичко си върви добре, но те претърпяват скръбно корабокрушение щом се появат в студения свят.

Ето защо тези, който се стремят да укрепят религията, така нервно се опитват да докажат, че вселената няма реално съществуване, или че то е преходно и относително неважно, и резултатът е, разбира се, обичайната саморазрушителна адвайтистка бъркотия.

Именно затова  заповедите на религията и морала са жизнено необходими: те помагат в сдържането на по-свирепите сили както на природата, така и на човека. Защото ако нама закон и порядък, ние нямаме необхоимия покой и ресурси за изследване и научаване как да поставим под контрол всичките разклоняващи се явления на нашия затвор, т.е. за делото, което предприемаме, за да можем накрая да разрушим стените и намерим тази свобода, която безцеремонната Инверсия (превращането на Нулата в проявен свят) отказа.

Мистичните поучения на псевдо-Зороастър, Буда, Шанкарчаря, псевдо-Христос и останалите, са само за напреднали ученици, за директна атака на проблема. Нашите слуги, войници, юристи, всякакви форми на правителство, правят тази наша благородна задача възможна и да презираш тези скромни, но верни помощници на големите умове на света е най-серизната възможна грешка.

Какъв е, тогава, най-добрият, най-лесен и дирекен метод за постигане на нашия резултат? И как да предадем, на езика на смъртните, към мисълта на другите естеството на резултат толкова отвъд езика, объркващ дори въображение с орлови крила? Може да ни помогне ако се постараем да очертаем разликата между индуистските и будистките методи и цели на Великото Дело.

Индуистският метод е наистина мистичен в най-истински смисъл; защото, както вече показах, Атман не е безкраен и вечен: някой ден трябва да изчезне заедно с другите сили. Но мислено създавайки безкрайна Безлична Личност и обожествявайки я, всички религии, освен будистката и мисля, Кабалистичната, се стремят да унищожат своята собствена личност. Будистът се цели направо в угасването; индуистът отрича и премахва собствена си крайност създавайки абсолют.

Тъй като това не може да се направи в действителност, процесът остава илюзорен; но все пак той е полезен на ранните етапи – във всеки случай поне до четвъртата фаза на Дхиана, към който го отнася Буда, въпреки че йогите твърдят, че на този етап постигат нирвикалпа-самадхи и че мокша е тъждествена с нирвана 26. Да се отрича първото твърдение не виждам причина; що се отнася до второто, понастоящем отказвам до го приема.

Задачата на будиста-отшелник е следната. Той трябва да въвлече всяка частица на своето същество в една идея: правилни виждания, стремежи, реч, дейност, живот, усилия, медитация и екстаз 27 са степените към неговото освобождение, което се свежда до борба против законите на причинността. Той не може да направи така, че минали действия да нямат последствия, но може да предотврати настоящи причини да имат бъдещи резултати. Екзотеричните християни и индуисти по-скоро се уповават на друга личност да направи това за тях, и са още повече заслепени от жаждата за живот и индивидуално съществуване, най-страшното от всички препятствия, всъщост отрицание на самата цел на религията. Шопенхауер доказва, че волята-за-живот осигурява живота; и ако  Христос (или, Кришна, в зависимост от случая) не унищожи този народ с божествена сила (задача, от която всемогъществото може да се отдръпне объркано!), то аз сериозно се опасявам, че тяхна печална участ може да стане вечния живот, и като последствие вечното страдание, радост и промени от всякакъв вид. Такива хора са всъщност своите най-големи врагове. Впрочем, много от тях погрешно вярващи че са не-себечни, изпълват сърцата си с преданост на своя любим Спасител, и този процес е в своята крайност толкова подобен на ранните етапи на самото  Велико Дело, че често възниква достатъчно глупаво объркване; И все пак тази практика е била средството привело някои предани на истинския  Път на Мъдрите, колкото  и необещаваща да звучи за интелигентните уши.

Езотеричният Християнин или Индуист взема средния път. Проецирайки Абсолюта от своя ум, той се стреми да съедини своето съзнание със съзнанието на неговия Абсолют и разбира се неговата личност бива разрушена в хода на процеса. Все пак, можем да се опасяваме, че тъкъв адепт стъпва на пътя с намерението да уголеми своята личност до краен предел. Но неговият метод е толкова близо до истинския, че тази склонност бързо е коригирана сякаш автоматично.

(Математическият аналог на този процес е опита да се сдобиеш с осъзнаване на собственото нищо посредством пазене на четвъртото  измерение постоянно присъстващо в ума.)

Илюзорната природа на идеята за безкраен Атман е добре показана от самото доказателство, което най-изявения Ведантист, покойният Свами Вивекананда (няма връзка с едноименната фирма на съседната улица 28) дава за съществуването на безкрайното. «Представете си кръг! – казва той – В същия миг ще осъзнаете безкраен кръг около вашия начален малък» 29. Грешката е очевидна: големият кръг изобщо не може да бъде безкраен, а е самият той ограничен от малкия. Но да отстраниш малкия кръг е методът на езотеричния християнин, или на мистика. Но процесът никога не е съвършен, защото колкото и да се смалява малкия кръг, неговото съотношение към големия кръг е винаги крайно. Но дари да си представим за миг, че Абсолютното е постижимо, дали нищото на крайното свързано с него е тъждествено с това постигано пряко от Будисткия Архат? Това съобразявайки с изложената моя по-горе нагласа, аз се чувствам принуден да отрека. Съзнанието на Абсолюта-вала 30 по-скоро се разпростира безкрайно, отколкото до се свива безкрайно, както той с готовност ще потвърди. Наистина Хегел казва : «чистото битие е чисто нищо»; и е вярно, че безкрайната топлина и студ, радост и страдание, светлина и тъмнина, както и всички други двойки противоположности, се анулират една друга 31; и все пак такъв Абсолют мен ме плаши! Може би неговата радост и страдание са представени като фази, подобно на това, както 00 и крайно са две фази на един и същ израз, и имам дори шанс да бъда от правилната страна!

Будистът такива шансове не оставя; той е безкрайно невключен във всички свои категории, въпреки че категориите сами по себе си съществуват; фактически, той е 0A+B+C+D+…+N, и никакви мислими промени не го заплашват, освен ако не си представим Нирвана непонятно разделена от Нирвана (като предположим, че тези две Нирвани притежават еднакви категории) което би довело да първоначалното 00. Но следваща промяна ще е необходима преди да се стигне до сериозна беля. Накратко, мисля, че можем да не се тревожим, по отношение на такива непредвидени случаи.

Ето защо, по съображения, които са зрели, аз уверено и осъзнато намирам прибежище в Трите Скъпоценности 32.

Намо таса бхагавато арахато сама самбудхаса! 33

Нека повече не разсъждаваме за класическите проблеми на  философията и религията. В светлината на това изложение антитезите на ноумен и феномен, единство и множество, и подобни, се примиряват и остава съмо един въпрос: как да намерим най-удовлетворителния път за постигане на Нирвана — потушаване на всичко, което съществува, знае или чувства; потушаване окончателно и съвършено, пълно и абсолютно. Защото с тези думи можем само обозначим Нирвана: състояние превъзхождащо всяка мисъл не може да бъде описано на езика на мислите. Но от гледна точка на мисълта потушаването е пълно: нямаме данни, за да обсъждаме немислимото и трябва да се откажем да го правим. Това е отговорът за тези, които обвиняват Буда, че захвърлял своите Архати (и себе си) от Сама-самадхи към унищожение.

Преди всичко, моля, обърнете внимание, че моето решение на Големия Проблем допуска съвместното съществуване на безброй способи: те дори не трябва да са съвместими. Карма, прераждане, Провидение, молитва, жертвоприношение, кръщение… място има за всички! Що се отнася до старата и, надявам се, вече окончателно дискредитирана хипотеза за някакво безкрайно същество, то тя изглеждайки да поддържа всички тези  методи, всъщност косвено ги отрича. Също отбележете, че Кабалистичната представа за върховен Бог (и безчислени йерархии) е твърде съвместима с нашата теория, ако ние допуснем, че този върховен Бог не е безкраен.

И така, по отношение на нашите оръжия. По-напредналите от Йогите на Изток, подобно на нашите Некомформисти, практически отхвърлили ритуала като безполезен. Но бих искал да знам с какво са го заменили тези разколници! За мен това е грешка, освен в случаите на много напреднали Йогини. Защото съществува истински магически ритуал, жизнено важен и пряк, чието предназначение, поне в наши дни, е безнадеждно погрешно разбрано.

Никой вече не предполага, че има някакво друго средство за схващане на непосредствената причина на нашето битие, освен медитацията – ако някой твърди, че той предпочита да се уповава на Спасител в Слава, аз само ще отговоря, че той е въпросният никой, за който стана дума.

И така, медитацията е средството; но тя вай-върховното, крайно средство. Колонката за обяви в «Таймс» — е несъмнено крайното средство за среща с джентълмена, който миналия понеделник бил на соаре в «Карлтън-клъб», с фрак, кафява шапка и зелена врътовръзка и цяла вечер преживял слама, но от това средство едва ли ще се възползва, при други подобни, слоницата желаеща нейния слон в джунглите на Цейлон.

Медитацията не е по възможностите на всеки; не всички притежават способността; малцина имат възможността (поне на Запад).

Във всеки случай, това, което на Изток наричат «еднонасоченост 34», е същностна предпоставка дори на ранните етапи на истинската медитация. И желязна сила на волята е още по-ранно определение.

Под медитация нямам предвид просто «мислене за» нещо, колкото и да е задълбочено, а абсолютното задържане на ума в съзерцание на един единствен обект, било плътен, фин или напълно духовен.

И така, истинската магическа церемония е изцяло насочена да постигне тази цел и представлява великолепнна гимнастика, за тези, които все още не са завършени ментални атлети. С действие, слово, и мисъл, едновременно като количество и качество, единствената цел на церемонията постоянно бива указвана. Всяко прикадяване, очистване, прогонване, призоваване, евокация, е преди всичко напомняне за главната цел, докато върховният момент дойде, и всяка фибра на тялото, и всяка силова линия на ума бъде напрегната в един непреодолим изблик на Волята в желаната посока. Такъв е истинският смисъл на всички причудливи, на пръв поглед указания на Соломон, Абрамелин и други прославени мъдреци. Когато човек е евокирал и подчинил такива сили като Тафтартарат, Белиал, Амаймон и великите сили на елементите, тогава може безопасно да му бъде разрешено да започне да се опитва да спре мисленето.  Защото, разбира се, вселената, включително и мислещия, съществува само по силата на мисълта на мислещия 35.

И още по един начин магията е главна учебна площадка за бъдещия архат. Истинските символи реално пробуждат макрокосмическите сили, на които са образи и е възможно по този начин в голяма степен да бъде разширен магичеческия «потенциал», ако заема термин от науката за електричеството.

Разбира се, има вредни или безполезни практики, водещи не толкова към придобиване на контрол над съдържанието на ума, колкото към неговото разсейване или възбуда; те трябва да бъдат отхвърлени. Но има истински магически ритуал, който е централният Аркан както на Източния, така и на Западния трансцендентализъм. Не е нужно да казам, че дори да го знам, не бих го разкрил.

Ето защо утвърждавам валидността на Кабалистическата традиция в нейната практическа част, както и в тези възвишени сфери на мисълта, през които до скоро и с такива трудности пътувахме.

Осем са разклоненията на Йога: нравственност и добродетел, контрол над тялото, мисълта, и силата водещи до съсредоточеност, медитация и екстаз.

Само когато последните от тях бъдат постигнати и рафинирани посредством отстраняване на грубите и дори на фините обекти от тяхната сфера, могат да бъдат схванати и унищожени  причините за продължаващото съществуване, фини и груби, вродените причини, чиито семена едва ли са засяти, така че Архатът да бъде сигурен, че ще бъде анулиран в пълното угасване на Нирвана, и още докато е в този свят на болка, където той трябва да остане, докато древните причини, тези които вече са прорасли, не се изчерпят напълно (защото дори самият Буда не може да завърти назад Колелото на Закона), неговото сигурно предчувствие за приближаването на Нирвана е толкова интензивно, че да го къпе постоянно в бездънния океан на предвкусване на непосредствено блаженство.

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

Бележки

  1. «Халдейски оракули», §§94, 167.
  2. Керд, Джон (1820—1898) — шотландски теолог, автор на труда «Въведение в философиятя на религията» (1880) и на проповеди, посветени, в това число, на проблема за отношенията Бога и сътворения свят. Привърженик на теорията за иманентността на божеството по отношение на света; изследовал философията на Спиноза и споделял много негови убеждения.
  3. «Нищо» (нем.).
  4. «Всичко» (нем.).
  5. “The Dhammapada” (trans. Max Müller). // The Sacred Books of the East. Vol. X. Oxford, The Clarendon Press, [1881]. Подразбира се будистката концепция за нирвана като «угасване», прекратяване на всички състояния.
  6. Уевел, Уилиам (1794—1866) — английски учен, теолог, философ и историк на науката. Споменавайки за «метриката “In Memoriam”», Кроули иронизира известния цикъл стихотворения на Алфред Тенисън «In Memoriam», 1833—1850).
  7. Вж. Трудовете на Лул, Декарт, Спиноза, Шелинг. — Бел. А. Кроули.
  8. Сатаната като реално съществуваща и самостоятелна сила злото; долния триъгълник на Хексаграмата. — Бел. А. Кроули.
  9. Енциклопедия «Британика». // Изкуство. // Метафизика. — Бел. А. Кроули.

Менсел, Хенри Лонгвил (1820—1871), б[акалавър] по б[огословие] — английски философ и теолог, автор на статиятя «Метафизика» в енциклопедия «Британика» за 1860 год; от 1868 года — декан на съборния храм на Свети Павел.

  1. «Начала на метафизиката», Макмилан. — Бел. А. Кроули.

Дойсен, Паул Якоб (1845—1919) — немски изтоковед, санскритолог и философ, последовател на Шопенхауер, приятел на Ницше и свами Вивекананда. Автор на редица трудове по философия на индуизма. Неговата работа «Начала на метафизиката» (1877) била публикована в английски превод в 1894 год. от издателство «Макмилан».

  1. Или, както казало едно момче от неделното училище, «да вярваш значи, да знаеш, че това не е истина, но все пак да вярваш». Но на мен ми беше по-приятно да цитировам Дойсен, защото това едва ли не единствената фраза от всички негови съчинения, с която мога да се съглася. — Бел. А. Кроули.
  2. С голи рационализации тук няма да отодеш далеч. Но ако внимателно и упорито се изучават тънките нюанси и различия, лежащи в основата на всички тези примери, в нас така или иначе може да се пробуди интуитивно, или непосредствено, възприятие на търсената същност. — Бел. А. Кроули.

13 Старателно избягвайки самия този термин. — Бел. А. Кроули.

  1. Този израз беше употребен в първото издании; оставям го тук като зла шега. — Бел. А. Кроули.
  2. Вж. предишната бележка. — Бел. А. Кроули.
  3. Въпросът за това доколко е уместно категориите да бъдат представяни във вид на измерения, няма да се обсъжда тук. Това е очевидно за всеки, който е изучавал интегрално смятане или поне разбира геометричното значение на израза x4. — Бел. А. Кроули.
  4. Цитат от драматичната поема А.Ч. Суинбърн «Аталанта в Калидон» .
  5. Сравнете тази теория с учениета на Херберт Спенсър («Основни начала», част I) и обърнете внимание на явното разминаване между тях. По-подробно за това различине вж. в моя очерк «Наука и будизъм». — Бел. А. Кроули.

Херберт Спенсър (1820—1903) — английски учени философ-позитивист. В неговия труд «Основни начала» (1862) се излага тезата за  съществуването на непознаваеми първопричини на всичко съществуващо.

  1. «0 × ∞ = неизвестно крайно число».
  2. «Неизвестно крайно число = 0 × ∞».
  3. Тук може да се отбележи, че разликата между тази теория и обичайната за Иманентността на Вселената е незначителна, дори само на думи. Но преимуществото на нашата теория е в това, че като не хипостазираме нищо избягваме необходимостта от каквито и било тълкувания. Въпросът «Как е възникнало нищото?» не се нуждае от отговор. — Бел. А. Кроули.
  4. Вж. «Въпросите на цар Милинда», том II, стр. 103. — Бел. А. Кроули.

Има се предвид диалога «Милиндапанхя» («Вопросите на Милинда»), в който индо-гръцкия цар Милинда (Менандър), завоювал значителна част от Северна Индия в средата на II века н.е., задава въпроси на будисткия мъдрец Нагасена, а той в своите отговори излага основните положения на будисткото учение. Кроули има предвид въпрос №65 в английския превод на Т.У. Рис-Дейвидс (XXXV—XXXVI том от серията «Свещени книги на Изтока», 1890, 1894). Отговаряйки на въпроса «за това на света, което не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок», Нагасена казва: «…пространството <…> не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок, и нирвана <…> не е породена нито от дело, нито от причина, нито от срок — а след това обосновава отсъствието на причина за възникване на нирвана именно  с невключеността на последната в каквито и да било категории.

  1. См. също «Еволюция и нравственност» Хъксли. — Бел. А. Кроули.

«Еволюция и нравственност» — лекция, прочетена от английския биолог и философ-дарвинист Томас Хенри Хъксли (1825—1895) в Оксфордския университет и излязла в събраните му есета 1893—1894 год. Между другото, Хъксли твърди: «Страданието е участ на всички родове чувстващи същества — то съставлява съществена част от космическия процес».

  1. Сама по себе причинността е вторична идея и по силата на ограничеността на нейната рола във волевия акт, непостижима (Х. Спенсър, указ. съч.). Дори само това съображение добавя немалко тежест на позициите, на които стоят агностиците и, още повече, будистите. — Бел. А. Кроули.
  2. В главата «Познаваемо» на своите «Основни начала» Х. Спенсър изброява факти, лежащи в основата на това обобщение, и не достига до него само за една крачка. Може да се добави, че този закон почти, а без уговорги е аксиоматичен, тъй като да се формулира неговата противоположност би било невообразимо трудно, ако не, въобще невозможно. — Бел. А. Кроули.
  3. По-подробно за дхаяна вж.: Алистър Кроули. Книга Четири. Мистицизъм и магия.
  4. Съставляващи на «благородния осморен път» на будизма.
  5. Т.е., със Свами Виве Ананда— мадам Хорос, чиято история може да се намери в сборника решения по углавни дела. — Бел. А. Кроули.

Мадам Хорос — мошеничка, представяща се за посветена ЗЗ степен; по-подробно вж.: Елик Хоув. Магьосници на Златната Зора.

  1. Преразказ на разсъждения от 3-та глава на труда на Свами Вивекананда «Раджа-йога» (1896).
  2. Вала — този, който е свързан с нещо по силата на своето действия. Така, джангли-вала е човек, който живее в джунглите или е свързан с тях по силата на своето занятие (например, дивак или лесничей). — Бел. А. Кроули.
  3. Индуистът осъзнава това не по-зле от другите и нарича Атман Сат-Чит-Ананда, вкарвайки в това понятие, по-скоро, идеята за превъзходство над всички противоположности, отколкото хегелиянския принцип за примирение на противоположностите (което не трябва да се бърка с тяхното отъждествяване). Ние отхвърлихме безкрайността като фикция на морбидна математика; но това отхвърляне би било приложимо към нея и в случай, че ние разсъждаваме за нея като за Бог.—Бел. А. Кроули.

Сат («битие»), чит («мислене») и ананда («блаженство») — в индуизма: характеристики на трите аспекта на Атман, в съвокупност описващи неговата природа. Също с термина «Сат-чит-ананда» се обозначава трансцентното битие отнъд двойствеността ката проява на изначалното, естествено, духовно ниво, качествено тъждествено с божествененото.

  1. Трите Скъпоценности (Триратна) — стълбовете на будисткото учение: Буда, дхарма (законът, който Буда открил на хората) и сангха (общината на будистките монаси).
  2. «Слава на Теб, Благословени, Съвършени, Просветлени!» —Бел. А. Кроули.
  3. Еднонасоченост на ума – Екаграта – Терминът означава състояние на фиксация на единствена точка или обект; От санскрит “ека” – един, “агра” – най-главен, а “екаграта” – еднонасоченост; ключова предпоставка за постигане на Самадхи.
  4. За западната версия на този принцип, общоприет отдавна на Изток, вж. Бъркли и неговите тълкуватели. Колкото и да естранно, Хъксли също твърди този факт, при това с почти същите думи.

Идвало ми е наум, че системата на веданта може по мистичен начин да превърнем в будистката при помощта на следния силогизъм:

Бог = Битие (Патанджали)

Битие = Нищо (Хегел)

Бог = Нищо (будизъм).

Същото можем да кажем и на езика на религията: никой няма да отрече, че монотеизма, облагороден с помощта на символа ∞, става еквивалентен на пантеизма. А пантеизмът по своята същност е тъждествен с атеизма, с което без усилие ще се съгласят, на първо място, противниците на единея и на другия.

Ако тази мисъл вече е била изказана от някой преди мен, поднасям своите извинения: всички тези тъждества са твърде очевидни. — Бел. А. Кроули.