НАУКА И БУДИЗЪМ

есе от Алистър Кроули

(Посветено на почитаемата памет на Томас Хенри Хъксли)

1903 г.в.е.

Приложение към

LIBER LXVII МЕЧЪТ НА ПЕСЕНТА

Наричана от Християните

КНИГАТА НА ЗВЯРА

Алистър Кроули, 1903 г.в.е.

I.

Целта на това есе е да очертае строго сравнение между съвременните научни концепции за Феномените и тяхното обяснение, където такова съществува, и древните идеи на будистите; да покаже, че Будизмът, и на теория и практика, е научна религия; логическа надстройка на базата на експериментално проверима истина; и че методът му е идентичен с този на науката. Трябва решително да изключим случайните характеристики и на двете, особено на будизма; и за съжаление и в двата случая трябва да се справяме с непочтени и безсрамни опити за натрапване на всяка от тях едно или друго мнение, което никоя от двете не е готова да подкрепи. Професор Хъксли се занимава с едно такова в своя „Псевдонаучен Реализъм”; Професор Рис Дейвидс срина другото в онзи хаплив коментар на „Езотеричен будизъм“, че „не е бил езотеричен и със сигурност не  е Будизъм.“ Но някои от Теософската тиня все още се придържат към Будистката колесница; и все още има хора, които вярват, че здравомислещата наука има най-малкото приятелски поздрав за Атеизма и Материализма в техните по-груби и по-войнствени форми.

Нека тогава да се разбере от самото начало, че ако в Науката включвам метафизиката, и в Будизма практиките на медитация, аз не се служа нито на празнодумците или „примирителите“, от една страна, нито на Анимистичните измамници, от друга. Настрана от Теософския боклук, откриваме сър Едуин Арнолд да пише:

Които казват, че Нирвана трябва да прекрати,

Кажете на такива, че лъжат.1

Лъжа е силна дума и трябва да се чете „преведат вярно“.2 Предполагам, че няма да може да се пее, нито римува: но сър Едуин е последният човек, който може да бъде възпрян от нещо толкова малко като това. Д-р Павел Карус също в „Евангелието на Буда“ с удоволствие представя Нирвана като паралел на Небето на Християнина. Достатъчно е, ако повторя единодушното мнение на компетентните учени, че в нито една канонична книга няма и фрагмент от доказателство, достатъчен за даване на подобни тълкувания в устата на будистката традиция и практика; и че всеки човек, който упорито настройва будизма към собствената си Еврейска арфа по този начин, рискува репутацията си, било като научност или като добросъвестност. Учените са достатъчно често срещани на Запад, ако будистите не са; и аз мога спокойно ще оставя в техни ръце задачата да порицаят промъкващите се в Материалната област крадци.

II.

Съществените характеристики на будизма са обобщени от самия Буда. За мен, разбира се, това, което Буда е казал или не е казал, е несъществено; нещо е вярно или не е вярно, който и да е казал. Вярваме на господин Савидж Лендор, когато твърди, че Лхаса е важен град в Тибет. Когато става въпрос само за вероятности, ние, разбира се, се влияем от моралните качества и умствените постижения на оратора; но тук аз да имам работо с нищо, което е несигурно. 3

Има един отличен тест за стойността на всеки пасаж в будистка книга. Според мен сме оправдани в отхвърлянето на истории, които са явно ориенталска измислица, също както съвременната критика, колкото и тайно да е теистична, отхвърля историята на Хасисадра4 или на Ной. В името на справедливостта към будизма, нека не натоварваме неговите Писания със сизифската задача да спазват сериозно буквалното тълкуване на очевидно фантастичните пасажи.5 Нека нашите будистки ревнители бъдат предупредени от съдбата на старомодната английска ортодоксалност! Но когато будизмът благоволи да бъде вулгарно научен; да наблюдава, класифицира, да мисли; предполагам, че можем да вземем въпроса насериозно и да се съгласим на разумно изследване на неговите твърдения. Примери за такава сбитост и яснота могат да бъдат намерени в Четирите благородни истини; Трите характеристики; Десетте окови; и има ясно определена теория в идеята за Карма. Такива идеи са основни, и са като нишка, върху която са нанизани мънистата на Развлеченията на Арабските Нощи.6

Затова предлагам да се занимаваме с тези и някои други по-незначителни точки на будистката метафизика и да проследим научните им аналогии или, както се надявам да покажа, по-често тъждествености.

Първо, нека разгледаме онова голямо Резюме на будистката вяра – Четирите Благородни Истини.

III

ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ.

(1) СТРАДАНИЕ. – Съществуването е Страдание. Това означава, че „никоя известна форма на Съществуване не отделена от Страданието.“ Тази истина се твърди от Хъксли, почти с толкова много думи, в „Еволюция и етика“. „За някои от тези антични философи беше не по-малко ясно, отколкото за бащите на съвременната философия, че страданието е отличителния знак на цялия род на разумните неща; че това не е случаен съпровод, а съществена съставка на Космическия процес.” И в същото есе, макар че той е склонен да отрича повече от зачатъци на съзнание на по-ниските форми на живот, той е напълно ясен, че болката варира пряко пропорционално (казано най-общо) на степента на съзнание. Срв . също „Animal Automatism“, стр. 236-237.

(2) ПРИЧИНАТА НА СТРАДАНИЕТО. – Причината за скръбта е желанието. Тук желанието включва такова явление като склонността на две молекули водород и хлор да се комбинират при определени условия. Ако смъртта е болезнена за мен, вероятно така е и за молекулата; ако представим една действие като приятно, то обратното вероятно е болезнено. Макар че не съм наясно с индивидуалната болка от безбройните смъртни случаи, участващи в този мой писателен акт, тя може да е налице. И това, което наричам „умора“, може да е ехото в централното ми съзнание на крясъка на периферна мъка. Тук изоставяме областта на фактите; но поне доколкото нашето знание се разширява, всички или почти всички действия на Природата са суета и досада за духа. Помислете за храната, желанието за която периодично възниква при всички съзнателни същества.7 Съществуването на тези желания, или по-скоро необходимости, които осъзнавам, че са мои, е неприятно. Именно това вродено в мен желание за непрекъснато съзнание, е отговорно за всичко това, и това ни води към Третата Благородна Истина.

(3) ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТРАДНИЕТО. – Прекратяването на желанието е прекратяване на страданието. Това е просто логично заключение от втората Истина и не се нуждае от коментар.

4) БЛАГОРОДНИЯТ ОСМОРЕН ПЪТ. – Има начин да осъзнаем Третата Истина, който ще бъде разгледан по-късно. Но ние трябва, преди да успеем да осъзнаем възможността му от една страна, или неговата необходимост от друга, да формираме ясна представа за това какви са будистките принципи по отношение на Космоса; и по-специално, по отношение на човека.8

IV.

ТРИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ.

Трите Характеристики (които можем да заявим за всички известни съществуващи неща) са:

(a) Промяна. Аникка.

(б) Страдание. Дукха.

(в) Отсъствие на Его. Анатта.

Това е будисткото твърдение. А какво казва Науката?

(а) Хъксли, „Еволюция и етика“:

Както никой човек, който пресича бърз поток, не може да потопи крака си два пъти в една и съща вода, така и никой човек не може с точност да твърди за нещо в разумния свят, че то е. Докато изрича думите, не, докато ги мисли, твърдението престава да бъде приложимо; настоящето се е превърнало в минало; “е” трябва да стане “беше.” И колкото повече научаваме за природата на нещата, толкова по-очевидно е, че това, което наричаме покой, е само недоловена активност; този привиден мир е мълчалива, но упорита битка. Във всяка част, във всеки момент, състоянието на Космоса е израз на временно настройване на съперничещи си сили, сцена на разпри, в която всички бойци падат поред. Това, което е вярно за всяка част, е вярно за цялото. Естественото  знание е все по-склонно към извода, че „целият хор на небесата и цялото обзавеждане на земята“ са преходни форми на пакети от космическа субстанция, вървящи по пътя на еволюцията, от мъглява потенциалност, през безкраен растеж на слънца и планети и сателити, през всички разновидности на материята; през безкрайни различия в живота и мисълта, вероятно, през начини на съществуване, за които ние нито имаме, нито сме компетентни да формираме каквото и да била представа, обратно към неопределимата латентност, от която са възникнали. По този начин най-очевидният атрибут на Космоса е неговата преходност. Той предполага аспектът не толкова на постоянния обект, колкото на променящия се процес, при който нищо не е трайно, освен потокът от енергия и рационалния ред, който го прониква.”

Това е възхитително обобщение на будистката доктрина.

(б) Вижте по-горе по отношение на Първата Благородна Истина.

(в) Това е величествената позиция, което Буда заел срещу индуистките философи. В нашата собствена страна това е доводът на Юм, следвайки Бъркли до място, където Бъркли със сигурност никога не е имал намерение да отиде – любопитно паралелно изпълнение на Христовото проклятие срещу Петър (Йоан xxi.). Епископът разрушава идеята за субстрат на материята и Юм го следва, като прилага идентичен процес на разсъждение към явленията на ума.9

Нека разгледаме индуистката теория. Те класифицират явленията (дали добре или зле, няма значение), но ги представят като изобразени (но без да го засягат) в определено непроменящо се, всезнаещо, блажено съществуване, наречено Атман. Придържайки се към Теизма, съществуването на злото ги принуждава към становището на Фихте, че „Егото постулира Не-Егото” и ние научаваме, че всъщност нищо не съществува, освен Брахман. След това те разграничават межде Дживатма, обусловената душа; и Параматма, душата свободна; първата е основата на нашето нормално съзнание; последната на съзнанието Нирвикалпа-Самадхи; като по този начин е единственото условие, при което моралът, религията и таксите за свещениците могат да продължават. Защото Деистът трябва само да развие основната си идея, за да бъде принуден да се върти в омагьосан кръг от абсурди. 10

Будистът прави почистващо измитане на всички подобни глупости. Той анализира феномена на ума, възприемайки парадокса на Бъркли, че „материята е нематериална“ по един здравомислещ и подреден начин. „Философът на здравия разум“, когото аз оставям да дъвчи горчивите листа на есето на проф. Хъксли „За възприятието и единството на структурата на органите на възприятие“, отбелязва, като повдига ръката си – „вдигам ръката си.“ Будистът проучва внимателно това твърдение и започва:

“Има повдигане на ръка.”

Чрез тази терминология той избягва тевтонските дискусии относно Егото и Не-егото.11  Но как той знае, че това твърдение е вярно? Посредством усещането. Фактът е следователно:

“Има усещане за повдигане на ръката.”

Но как той знае това? Посредством възприятието. Затова той казва:

“Има възприятие за усещане, & т.н..”

И откъде това възприятие? От вродената склонност.

(Обърнете внимание внимателно на детермининистката гледна точка, включена в произнасянето на тази Четвърта скандха; и че тя е по-низша от Винанам.)

„Има склонност за възприемане на усещането и т.н.“

И откъде знае, че има склонност? Посредством съзнанието. Крайният анализ гласи:

„Съзнава се тенденция за възприемане на усещането за повдигане на ръката.“

Той не се връща по-назад, защото повече не може. При отсъствие на доказателства той няма да предположи, че субстратът на Атман обединява съзнание към съзнание посредством своята вечност, докато фиксира голяма пропаст между тях посредством своята неизменност. Той заявява познаваемото, посочва го точно и го оставя там. Но има практическо приложение на този анализ, който ще разгледам по-късно. (Вижте VIII. Махасатипатхана.)

Казват ни, че паметта е доказателство за някакво истинско „аз“. Но колко коварна е тази почва! Дали минало събитие в живота ми не се е случило, защото съм го забравил? О, аналогията с водите на реката, дадена по-горе, е най-валидна! Аз, който пиша това, не съм, който го чета и го коригирам. Искам ли да играя с оловни войници? Аз ли съм изкуфялият стар инвалид, който трябва да бъде возен и хранен с уиски, хляб и мляко? И разликата ми от тях, толкова забележимо по-малка ли е отколкото от тялото, лежащо мъртво, за което онези, които го виждат, ще кажат: „Това беше Алистър Кроули“?

Каква безсмислица е да предположим, че едно вечна субстанция, съзнателна или не, всезнаеща или не, зависи в своето осведомяване от толкова абсурдна поредица от тела, които са групите под това „Кроули“!

И все пак будистът посреща всички доводи на духовния порядък с просто твърдение, което, ако не е сигурно, то поне не е невероятно. Той ще ви каже, че има „духовен“ свят, или за да избегнем всякакви (най-неоправдани) недоразумения, нека кажем свят на по-фина материя от видимата и осезаемата, който има свои собствени закони (аналогични, ако не и идентични с тези закони на материята, с които сме запознати) и чиито обитатели се променят и умират и се прераждат твъде подобно на обикновените смъртни същества. Но тъй като са от по-фина материя, цикълът е не така бърз.12

Като номиналист се надявам да не бъда разбран погрешно, когато сравнявам това с относителната изменчивост на индивида и вида.13 Имаме достатъчно примери свободни от такава възможност за неправилно тълкуване в собствените ни тела. Сравнете дълголетието на костта с това на кръвното телце. Но именно тази „Субстратна“ вселена, която не трябва да се бърка със субстрата, аргументите за чието съществуване Бъркли толкова напълно съкруши,14 е която може да съхрани паметта за период, много по-голям от този на един от нейните конкретни аватари. Оттук и „Джатаките“15. Но тази дотрина не е особено важна; нейна главна стойност е да покаже какви сериозни трудности се изправят пред нас и да осигури причина да се борим за някакво по-добро състояние. Защото, ако нищо не оцелява след смъртта, какво има значение за нас? Защо трябва да сме толкова алтруистични, за да избегнем прераждането в същества във всяко отношение различни от нас самите? Както малкото момче каза: „Какво направи потомството за мен?“ Но нещо остава; нещо променящо се, макар и по-бавно. Какви доказателства имаме, в края на краищата, че животното не помни своето въплъщение като човек? Или, както казва Леви: „В слънцата те помнят, а на планетите забравят.“ Смятам го за малко вероятно (може би), но при пълното отсъствие на всички доказателства за или против – поне по отношение на последната хипотеза! – отсрочвам временно преценката си, оставям въпроса на мира и пристъпвам към по-практични въпроси от предлаганите от тези интересни, но не прекалено полезни метафизични спекулации.

V.

КАРМА.

Законът за причинно-следствената връзка формално е тъждествен с нея. Карма означава „това, което е направено“ и мисля, че трябва да се разглежда със строга етимологична точност. Ако сложа камък на покрива на къща, сигурно е, че ще падне рано или късно; т.е. веднага щом условията позволят. Също така, в своята крайност, учението за Карма е тъждествено с детерминизма. По тази тема много мъдрост, заедно с безкрайно количество безсмислици, е изписана. Ето защо я отхвърлям с тези няколко думи, уверен, че установената тъждественост никога не може да бъде разклатена.

VI.

ДЕСЕТИТЕ ОКОВИ ИЛИ САМОЯНИ.

1. Sakkāya-diṭṭhi -Вяра в „душа“.

2. Vikikikkhā – Съмнение.

3. Sīlabbata-parāmāsa – Разчитане на ефикасността на обреди и церемонии.

4. Kama – Телесни желания.

5. Patigha – Ненавист.

6. Ruparaga – Желание за телесно безсмъртие.

7. Aruparaga – Желание за духовно безсмъртие.

8. Mano – Гордост.

9. Udhakka – Самодоволство.

10. Avigga – Невежество.

(1) Тъй като е „petitio principii.“ (‘’petitio principii’’ – Аргемунт, основаващ се на извод от положение, което също се нуждае от доказателство).

(2) Това за учения очевидно е анатема. Но мисля, че това означава само, че ако не сме установени в ума си, няма да можем да работим. И това е безспорно. Да предположим, че химикът трябва да работи за определяне на точката на кипене на ново органично вещество. Спира ли по средата, обхванат от страх, че термометърът му е неточен? Не! той го е тествал предварително, освен ако не е глупак. Трябва да фиксираме принципите си преди да можем да вършим изследователска работа.

(3) Ученият едва ли му е нужно убеждаване по този въпрос!

(4) Мислите ли да комбинирате Нютон и Калигула? Страстите, допуснати да господстват, пречат на концентрацията на ума.

(5) Мрънкането на вашите недолюбвания помага ли ви за по-точното наблюдение? Признавам, че спорът може да ви раздвижи, за да извършите чедеса от работа, но докато всъщност работите, вие не страдате от това, нещо да възпрепятства концентрацията на ума.

(6 и 7) Тези окови и следващите са зависими от това, че сте възприели страданието на всички форми на съзнателно съществуване.

(8) Не се нуждае от коментар. Гордостта, подобно на смирението, е форма на заблуда.

(9) Като нея, но в морален план.

(10) Големият враг. Сомо теистите намират скандалната дързост да възхваляват достойнствата на този отличителен белег на робия.

И така, виждаме, че с тази класификация учения ще се съгласи. Не е необходимо да обсъждаме въпроса дали ще намери или не още други, които да се добавят. Будизмът може да не е пълен, но до известна степен, той е точен.

VII.

ОТНОСНИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ НА НЯКОИ СЪСТОНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО.

Дали приемаме мисълта на Хърбърт Спенсър, че главното свидетелство на съзнанието е за съществуването на външни обстоятелстви, или не;16 дали летим или не до крайното идеалистично становище; няма съмнение, че за нашето нормално съзнание нещата, каквито се представят – изван очевидната илюзия, ако дори се осмелим да изключим това – са неопровержими за непосредственото възприемане. Каквото и да ни обяснява нашият разумът, ние действаме точно така, сякаш Бъркли никога не е живял, а Херкулесът Кант е бил удушен, докато все още е бил в люлката си от змиите-близнаци на собствената си своенравност и терминология.

Какъв критерий трябва да приложим към относителните реалности на нормалното съзнание и на съзнанието по време на сън? Защо уверено да твърдя, че състоянието на сън е преходно и нереално? В това състояние съм също толкова уверен, че нормалното ми съзнание е недействително. Но тъй като сънищата заемат сравнително малка част от времето ми, и тъй като законът за причинно-следствената връзка изглежда преустановен, и тъй като тяхната жизненост е по-малка от тази на нормалното съзнание, и най-вече, това, че в по-голямата част от случаите мога да покажа причина за съня, датираща от моите будни часове, имам четири сериозни причини (първата обясняваща до известна степен моите причини за приемане на останалите) за заключение, че сънят е привиден.

Но какво да кажем за състоянието на на сън “без сънища”? За сънуващия нормалните му способности и спомени възникват от време на време, и се считат за фрагментарни и абсурдни, точно както споменът за един сън е за будния човек. Не можем ли да си представим тогава един живот „без сънища“, на който нашите сънища са неясния и нарушен преход към нормалното съзнание?

Физиологичните доказателства са буквално напразни. Дори да беше доказано, че рецепторно-двигателният апарат на „несънуващия“ спящ е бил сравнително летаргичен, дали това би дало какъвто и да било валиден довод срещу теорията, която предложих? Предложих, защото признавам, че сегашната ни позиция е напълно агностична по отношение на нея, тъй като нямаме доказателство, които да хвърля светлина по въпроса; и изучаването на темата изглежда е просто загуба на време.

Но предложението е ценно, тъй като ни позволява вероятно рационално обяснение, съвместимо с будния човек, което сънуващият с възмущение би отхвърлил.

Да предположим обаче един сън, толкова ярък, че целият буден човек бива смирен пред паметта за него, че съзнанието му за него изглежда хиляди пъти по-реално от това на нещата около него; да предположим, че целият му живот е формиран, че да отговаря на така разкритите пред него нови факти; че той весело ще се отрече от години нормален живот, за да получи минути от този сънуван живот; че неговият времеви усет е изкоренен както никога досега, и че тези влияния са постоянни. Тогава, ще кажете, делириум тременс (и опиянението от хашиш, по-специално по отношение на възприятието на времето) ни позволяват паралел. Но явленията на делириум тременс не се срещат при здравите. Що се отнася до предположението за автохипноза, паметта на „съня“ е достатъчен отговор. Въпреки това, простият факт на по-висшата привидна реалност – убеждение непоклатимо, inépuisable – „неопровержимо“ (на Английски няма дума) – е достатъчен тест. И ако се съгласяваме да спорим, то това е за удоволствие и отделно от жизненоважния факт; схватка, а не редовно сражение между предварително разположени войски.

„Сънят“, който описах, е състоянието, наречено Дхияна от индусите и будистите. Методът за постигането му е разумен, здравословен и научен. Не бих се мъчил да опиша този метод, ако неграмотни и твърде често мистични защитници на практиката не затъмняваха простото величие на нашето здание с остръвърхи заврънтулки от мазилка – като някой провесил от Тадж Махал цветни лампичи и кретон.

Просто е. Умът е принуден да фиксира вниманието си върху една-единствена мисъл; докато контролиращата сила се упражнява и се поддържа дълбока бдителност, за да не би мисълта за момент да се разсее.17 Сладващата част според мен е съществената. Работата е сравнима с тази на електротехник, който трябва да седи с часове с пръст върху фино настроена резисторна кутия и с поглед в светлото петно на галванометър, натоварен със задължението да държи петното неподвижно, така че, най-малкото, никога да не надхвърля определен брой градуси, и да записва по-важните подробности от експеримента си. Нашето дело е идентично по дизайн, макар и да работи с по-фини – но по-малко сложни – средства. Пръстът върху резисторната кутия заместваме с Волята; и контролът му се разпростира върху Ума; окото заместваме с Интроспективната способност с нейното внимателно наблюдение на най-минималното смущение, докато светлото петно е самото Съзнание, централната точка на скалата на галванометъра – предварително определената цел, а другите числа по скалата – други цели, свързани с главната по ред и степен, понякога очевидно, понякога неясно, може би дори непроследимо, така че нямаме реално право да предполагаме връзката им.18

Как всеки разумен човек би могъл да опише този процес като илюзорен и нездрав е отвъд моето разбиране; че всеки учен би трябвало да прави така, предполага невежество за фактите от неговата страна.

Мога да добавя, че най-строгата необходимост от съвършено здраве на тялото и ума, преди тази практика да се започне; аскетизмът е толкова строго неодобряван, колкото и угаждането. Как електротехникът би свършил работата си след банкет в Гилдхол? Усилието да гледа би било прекалено голямо и той би заспал. Така и с медитиращия. Ако, от друга страна, той е бил без храна в продължение на двадесет и четири часа, той може – наистина това е правено често – да извършва чудеса на работа за необходимия период; но ще последва реакция с пропорционална тежест. Никой няма да се претендира, че най-добрата работа се върши гладувайки. 19

И така, на такъв наблюдател рано или късно се представят определени явления, които имат заевените по-горе качествата на нашия въображаем „сън“, предшествани от състояние на преход, подобно на пълна загуба на съзнание. Това феномени на умора ли са? Дали тази практика по някаква все още неизвестна причина стимулира някакъв специален нервен център? Може би; темата изисква проучване; Не съм физиолог. Каквото и да каже физиологията, най-малкото ясно е, че ако това състояние е придружено с интензивно и безстрастно блаженство отвъд каквото и да било, което нормалният човек може да си представи и без да бъди придружено от най-малкото накърняване на психическото и физическото здраве, то е изключително желателно. А на учения то предоставя великолепно поле за изследване.

За метафизичните и религиозни теории, изградени върху изложените тук факти, нямам какво да кажа тук. Фактите не са на разположение на всички; поради естеството на предмета всеки човек трябва да бъде свой собствен свидетел. Веднъж бях раздразнен от някакъв плиткоумник с факта, че моята позиция не може да бъде демонстрирана в лабораторията и затова (забележете!) трябва да съм мистик, окултист, теософ, продавач на мистериии и какво ще не. Не съм нито един от тях. Горната критика се отнася за всеки психолог, който някога е писал, и за човека, който критикува, поради факт на самата критика. Мога само да кажа: „Имаш своя собствена лаборатория и апарат, твоят ум; и ако стаята е мръсна и апаратурата е зле сглобена, със сигурност не съм аз виновен за това. “

При положение, че фактите са от индивидуално значение, малка ще е ползата ако подробно опиша резултатите от моя собствен опит. И причината за тази сдържаност – тъй като аз се признавам за виновен в сдържаност – е, че да се обяснява, би повредило самия апарат, за чиято употреба се застъпвам. Защото ако кажа, че такава и такава практика води до това да виждаш синьо прасе, внушението е достатъчно, за да накара един клас хора да видят синьо прасе там, където няма такова, а друг да отрече или заподозре синьото прасе, когато то наистина се е появило, макар че последната алтернатива е малко вероятна. Феноменът на съзнанието и блаженството са от толкова зашеметяващ и добре дефиниран характер, че не мога да си представя някаква предварително създадена идея, достатъчно мощна, за да я намали значително. Но в името на първия клас хора аз сдържам езика си.20

Вярвам, че сега е съвършено ясно, ако моите твърдения са приети – и мога само най-сериозно да ви уверя, че ще се намери честен трудоемък експеримент, който да ги провери във всяка конкретна част – че каквито и аргументи да бъдат изведени, разрушаващи реалността на Дхияна, приложи ги с много повече сили към нормалното състояние и става очевидно, че да се отречаш последното насериозно е „ipso facto“ да станеш несериозен. Дали нормалното свидетелство може да бъде атакувано отгоре, като се настоява за по-висшата реалност на Дхиана – и „à fortiori” на Самадхи, което не съм изпитал, и следователно не засягам, като се задоволявам да приема твърде вероятните твърдения на тези които изповядват, че знаят и които досега не са ме измамили („т.е.” по отношение на Дхияна), е въпрос, който не е уместен за обсъждане в настоящита дискусия.21 Въпреки това, ще предложа някои идеи в следващия раздел, в който предлагам да обсъдим най-известната от будистките медитации (Маха-сати-паттхана, нейния метод, предмет и резултати).

VIII.

МАХАСАТИПАТТХАНА

Тази медитация се различава фундаментално от обичайните индуистки методи с това, че умът не е сдържан към съзерцанието на един-единствен обект и няма намеса в естествените функции на тялото, каквито има, например, в Пранаяма. По същество това е практика на наблюдение, която по-късно придобива аналитичен аспект по отношение на въпроса: „Какво всъщност се наблюдава?“

Его-идеята е решително изключена от самото начало и засега г-н Хърбърт Спенсър няма да има нищо против (“Принципи на Психологията”, ii, 404). Дишането, движенията при ходене и др. само се наблюдават и записват; например, човек може да седне спокойно и да каже: „Има затаяване на дъха.“ „Има издишване“ и в. Или докато крачи, “Има повдигане на десния крак” и т.н., точно както се и случва. Мисълта, разбира се, не е достатъчно бърза, за да отбележи всички движения или техните фини причини. Например, не можем да опишем сложните мускулни контракции и т.н .; но това не е необходимо. Концентрирайте се върху някоя поредица от прости движения.

Когато това по навик стане интуитивно, така че мисълта е “наистина” “Има вдигане”, за разлика от “аз вдигам” (последното в действителност е сложна и зряла идея, както философите често са показвали, откакто самият Декарт падна в капана), може да започнеш да анализираш, както е обяснено по-горе, и вторият етап е „Има усещане (Ведана) за вдигане и т.н.“ Усещанията допълнително се класифицират като приятни или неприятни.

Когато това е истинското интуитивно мигновено свидетелство на съзнанието (така че „Има повдигане и т.н..“ бива отхвърлено като осезаема лъжа22, пристъпваме към Санна, възприятие.

“Има възприятие за (приятно или неприятно) усещане за вдигане и т.н.”

Когато това стане интуитивно – защо! ето странен резултат! чувствата на болка и удоволствие са изчезнали. Те са включени в по-малката сканда на Ведана и Санна е свободна от тях. И за онзи, който може да живее в това трето състояние и да живее така завинаги, няма повече болка; само силен интерес, подобен на този, който даде възможност на хората на науката да наблюдават и отбелязват напредъка на своята собствена смърт-агония. За съжаление животът в такова състояние е при условие на солидно психическо здраве, и може да завърши с болест или смърт във всеки един момент. Ако не беше така, Първата благородна истина би била лъжа.

Двата следващи етапа Санкхара и Виннянам упражняват анализа в неговата крайност като: „Съзнава се тенденция за възприемане на (приятно или неприятно) усещане на повдигане на десен крак“ е последната форма. И предполагам, че никой психолог от каквато и да било позиция няма да спори с това.23 Всъщност разсъжденията ни водят до този анализ; будистът отива по-далеч само доколкото може да се каже, че събаря скелето на разсъдъчните процеси и усвоява действителната истина по въпроса.

Това е разликата между ученика, който болезнено конструира фразата „Balbus murum aedificavit24, и римлянинът, който съобщава този исторически факт, без да мисли за граматиката си.

Нареках тази медитация най-известната от будистките медитации, защото от самия Буда е заявено, че ако човек я практикува честно и интелигентно, резултатът е сигурен. И той не казва това за никоя друга.

Аз лично не намерих време да се посветя сериозно на Маха-сати-патхана и тук направените изявления са извлечени от разума, а не от опита. Но мога да кажа, че нереалността на по-грубото (рупа) по отношение на по-финото Ведана и все още по-финото Санна бързо става очевидна и мога само да заключа, че с времето и усилията процесът ще продължи.

Какво ще се случи, когато човек достигне последния етап на Виннянам и не намери Атман зад него? Със сигурност етапът на Виннянам скоро ще почне да изглежда толкова нереален, колкото предишните. Да се спекулира е напразно; но ако мога да избягам от вменяването във вина на обясненяването на неясното от още по-неясно, мога да намекна, че такъв човек трябва да е много близо до състоянието, наречено Нирвана, каквото и да може да се разбира под този термин. И в умъ си съм убеден, че Ананда (блаженството) на Дхиана със сигурност ще възникне много преди човек да премине дори до Санкхара.

А що се относя до реалността: „ще е смела шега, майстори мои, да се хвърлите обратно върху материалистите, оназа ужасна подигравка на Волтер за продавачите на мистерии по негово време:“ Ils nient ce qui est, et expliquent ce qui nest pas.”25

БЕЛЕЖКА КЪМ РАЗДЕЛ VIII.

“ТРАНСФОРМИРАН РЕАЛИЗЪМ.”

Няма да губя собственото си време и това на моите читатели с продължително обсъждане на „Трансформиран реализъм“ на г-н Хърбърт Спенсър. Няма да изтъквам по-подробно как той предлага чрез верига разсъждения да прекатури изводите, които той признава, че са за тези на разума.

Но твърдението му, че идеализмът е само вербално разбираем, за моята цел е най-възхитителното, което можеше да каже.

Той греши, като казва, че идеалистите са объркани от собствената си терминология; факт е, че идеалистичните изводи са представени пряко на съзнанието, когато това съзнание е съзнание на Дхияна. (Вж . Раздел XI.)

Нищо не е по-ясно за моя ум от това, че голямато затруднение обикновено изживяно от нормалния ум при усвояването на метафизиката, се дължи на действителната липса на опит в ума на читателя за обсъжданите явления. Ще стигна дотам, че ще кажа, че може би самият господин Спенсър е толкова огорчен, защото самият той има действителен опит в „трансформирания реализъм“ като пряко представено явление; защото ако той предполага, че нормалният здрав ум може да възприема онова, което той възприема, аргументите на Бъркли би трябвало да му се струват просто произволна глупост.

Аз поставям индуистката философия в един клас с идеализма; а будистката с тази на господин Хърбърт Спенсър; голямата разлика между двете е, че будистите ясно разпознават тези (или подобни) заключения като феномени, а г-н Спенсър, достатъчно непоследователно, само като истини, проверени от по-висше и по-правилно разсъждаване от това на неговите противници.

Ние признаваме, заедно с Бъркли, че разсъдъкът ни учи, че свидетелството на съзнанието е невярно; абсурдно е заедно със Спенсър да опровергавме разсъдъка; вместо това ние приемаме мерки, за да доведеме съзнанието до усещането за неговата непочтеност. Сега нашата (емпирична) диагноза е, че разсейването на ума е главно отговорно за неговата неистинност. Търсим (също с емпирични средства, уви!) да го контролираме, да го концентрираме, да наблюдаваме по-точно – достатъчно ли е разпознат този източник на възможна грешка? – какви са неговите свидетелства всъщност.

Опитът ме научи, дотолкова, доколкото имах възможност да напредна, че Разсъдъкът и Съзнанието са се срещнали заедно; Разбирането и Анализът са се целували един друг. Помирението (запомнете, като факт, а не на думи) е най-малкото, толкова близо до съвършено, че мога уверено да предскажа, че по-нататъшното следване на (емпирично посочения) път със сигурност ще доведе до все по-нататъшно и по-висше единство.

Осъществяването на надеждите, представени от хипотезата, е тогава с явна доказателствена стойност в подкрепа на тази хипотеза, емпирична, каквато е била и каквато е. Но с разрастването и събирането, класифицирането, критиката на нашите факти, ние сме на път да изградим по-сигурна структура на по-широка основа.

IX.

АГНОСТИЦИЗЪМ.

Трябва ясно да се разбере и добре да се помни, че във всичките тези медитации и идеи няма каквато и да е ортодоксална онтология. Що се отнася до пътя на спасението, ние не трябва да разчитаме на Буда; порочната лъжа на изкуплението от друг няма място тук. Самият Буда не избягва от закона на причинно-следствената връзка; ако това е метафизика, дотук будизмът е метафизичен, но не по-нататък. Въпреки че отрича очевидни лъжи, той не създава догми; всички негови твърдения се поддават на доказателство – и дете може да се съгласи с всичко по-важно.

И това е Агностицизъм. Имаме научна религия. Докъде би стигнал Нютон, ако се беше придържал към Тихо Брахе като Единствено ръководство? Колко надалече Буда, ако беше почитал Ведите със сляпа вяра? Колко надалече ще можем отизем тръгвайки от една частична истина, освен ако ума не бъде пазен напълно отворен по отношение на нея, осъзнавайки, че някакъв нов феномен евентуално може да събори най-фундаменталните ни хипотези! Дайте ми разумно доказателство за някакво (разумно) съществуване, което не подлежи на страдание, и аз ще хвърля Първата Благородна Истина на кучетата без да изпитам болка. И знаейки това, колко прекрасно е да четеш великите думи, произнесени преди повече от две хиляди години: „Следователно, Ананда, бъдете светилници за самите себе си. Бъдете убежище за самите себе си. Не прибягвайте да никакво външно убежище. Придържайте се здраво към истината като към светилник. Придържайте се здраво към истината като към убежище. Не търсете убежище за никого освен себе си.” (Маха-пара-нирвана сутра, ii. 33.) И само на такива търсачи Буда обещава„ най-горната Висина ”- само ако те са „желаещи да учат ”. Това е крайъгълният камък на будизма; могат ли учените да отрекат своето съгласие с тези думи, когато погледнат назад към историята на мисълта на Запад; мъченията на Бруно, срамът на Галилей, мракобесието на Училищата, „мистерията“ на притиснатите свещеници, оръжията телесни и духовни на кладата и изтезанието, лабиринтите от лъжливи и гнусни интриги, с които Науката, детето, беше деформирана, изкривявана, зашеметена, в интерес на противоположното твърдение?

Ако ме попитате защо трябва да сте будисти, а не безразлични, както сега, аз ви казвам, че съм дошъл, колкото и да съм недостоен, да взема меча, който обладаваше Хъксли; Казвам ви, че Потисникът на Науката в нейното моминство вече работи, за да похити нейната девственост; че моментното колебание, безделието, безопасността могат да ни принудят да се върнем назад от така трудно спечелените позиции. Няма ли никога повече да вървим напред? Дали нашите деца ще продължат да изучават като факти глупавите и непристойни басни от Стария Завет, басни, които самият архиепископ на Кентърбъри би отхвърлил с възмущение? Още отрано ли ще се изкривяват умовете, научният метод и въображението ще  бъдат проверявани, логическата способност осуетявана – хиляди труженици всяка година губени за Науката?

И начинът да се направи това не е само чрез негативния здрав разум на безразличие; организирай, организирай, организирай! За знаме ние ви предлагаме неръждаемия лотосов флаг на Буда, в защита на който не е имало нито капка кръв, нито някога ще се пролее, флаг, под който ще обедините сили с петстотин милиона ваши събратя. И няма да бъдете редници в армията; за вас чака най-високото място, мястото на водачите; що се отнася до триумфите на интелекта, ние гледаме към Западната Наука. Вашите постижения са разбили бойния ред от догми и деспотизъм; вашите бойни колони се движат с победоносна сила през пробойните на фалшивата метафизика и необоснованата логика; вие сте водили тази битка, а лаврите са на челата ви. Битката се води от нас от преди повече от две хиляди години; авторитетът на Ведите, ограниченията на кастите, бяха разбити от неуязвимия меч на истината в ръката на Буда; ние сме ваши братя. Но в надпреварата на интелекта малко изостанахме зад вас; няма ли да се заинтересувате от нас, които сме били ваши другари? Към Науката будизмът вика: Води ни, реформирай ни, дай ни ясни идеи за Природата и нейните закони; дай ни тази основа на неоспорима логика и широко знание, от което се нуждаем, и тръгни на паход с нас във Вселената!

Будистката вяра не е сляпа; нейните истини са очевидни за всички, които не са заслепени от очилата на библиолатрията и не са оглушени от крясъците на свещеници, презвитери, служители: каквото и име да изберат за себе си, ние можем поне да ги обособим в един голям клас – Задушители на Мисълта; и тези истини са тези, които ние отдавна сме възприели и които вие едва наскоро и трудно сте спечелили.

Именно към хората с вашия щемпел, хората с независима мисъл, с пламенен екстаз на любов към знанието, на практическото обучение, Будасанана Самагама 26 се обръща; време е будизмът да реформира себе си отвътре; макар истините му да се държат неопетнени (и дори това не е навсякъде случаят), методите и организацията му за съжаление се нуждаят от ремонт; трябва да се правят изследвания, хората трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да се борим с грешките. И ако на Запад голямото будистко общество бъде изградено от хората с интелект, от хората, в чиито ръце лежи бъдещето, тогава ще настъпи пробуждане, истинско изкупление на уморените и паднали в забрава Империи на Изтока.

Х.

БЛАГОРОДНИЯТ ОСМОРЕН ПЪТ.

Да се ​​върнем от малкото си отклонение към първоначалния план на нашето есе. Време е да коментираме „Благородния Осморен Път“, посочен и разгледан, в раздел III.

В тази Четвърта Благородна Истина ние се приближаваме до истинската посока на будизма; напредък е само друга дума за промяна; възможно ли е да се движиш в посока, чиято цел е неизменното? Отговорът е Да и Амен! и е подробно описан в Благородния Осморен Път, на който предлагам да дам кратко резюме. Първо, обаче, за целта. Тя може лесно да бъде изведена:

Всички съществуващи неща (по природа, неминуемо) подлежат на промяна.

В Нирвана няма промяна.

∴ Нито едно съществуващо нещо е или може са бъде в НИРВАНА .

И така, тук има голяма трудност; тъй като този силогизъм е съвършено смислен и въпреки това говорим за постигане на Нирвана, вкусване на Нирвана и т.н..

[Трябва да разграничим индуистката нирвана, което означава Прекратяване на Съществуването в определени Лока 27; никога абсолютно Прекратяване, както в будистката традиция, етимологията и логическата стойност изискват от думата, приложена към будистката цел. Вижте Childres, Pali Dictionary, sub voce Nibbana.]

Обяснението наистина е следното: с термина Нирвана можем само да ви загатнем реалността; тъй както дори Зората на Дхияна е неописуема от езика, a fortiori, така е и Нирвана. За да дам пример, признавам свободно, че нещо от този род е необходимо, за да защитя толкова очевидно мистично изявление, мога да приведа следния от моя собствен опит.

В определена медитация един ден записах:

„Бях (а) в съзнание за външните неща, които се виждаха отзад, след като носът ми изчезна. (б) Съзнавах, че не осъзнавах тези неща. (a) и (b) бяха едновременни. “

Впоследствие открих това особено състояние на съзнанието, класифицирано в Абхидхама. Че това противоречи на логиката съм напълно наясно; да му придам какъвто и да било смисъл е откровено отвъд моите възможности; но съм така сигурен, че такова състояние някога е съществувало в мен, както съм в каквото и да било друго.

Подобно е и с Нирвана и нейното определение. Архатът знае какво е тя и я описва чрез нейните акциденции, като блаженство. Трябва много неохотно да се вдигна на протест срещу идеята на професор Рис Дейвидс (ако съм го разбрал правилно), че Нирвана е менталното състояние, произтичащо от непрекъснатото практикуване на всички добродетели и методи на мислене, характерни за будизма. Не; Нирвана е състояние, принадлежащо на различен план, на по-висше измерение от всичко, което можем да си представим в момента. То може би има своите аналогии и съответствия в нормалните планове и същото ще открием за стъпките, както и за Целта. Дори простата първа стъпка, която е предприел всеки истински будист, Саммадитхи 28, е много различно нещо от гледна точка на Архата. Буда изрично е заявил, че никой друг освен Архат не може наистина да проумее Дхамма.

И така за всичките Осем Етапа; що се отнася до тяхното очевидно значение в нравствения план, не мога да направя по-добро от това да цитирам моята приятел Бхикху Ананда Метея в неговите „Четири Благородни Истини“.

„Този, който е постигнал, чрез чистото разбиране, осъзнаването на Четирите Благородни Истини, който е осъзнал факта, който зависи от това разбиране, а именно, че всички съставки на битието са по природа надарени с Трите Характеристики на Страдание, Преходност и Отсъствие на какъвто и да било безсмъртен принцип или Атма – за такъв се казва, че е Саммадитти, който се придържа към правилни възгледи, а терминът е започнал да означава някой от будистката вяра. Може да не сме предприели другите по-висши стъпки по Благородния Осморен Път; но трябва да сме осъзнали тези Четири Истини и следващите от тях Три Характеристики. Този, който е постигнал Саммадитти, поне е влязъл в Святия Път и ако се опита, ще му дойде силата да преодолее останалите окови, които ограничават неговия напредък. Но преди всичко той трябва да изостави всички онези лъжливи надежди и вярвания; и този, който е направил това, се нарича Будист. И това придържане към Правилния възглед, на Пали – Саммадитти, е първата стъпка по Благородния Осморен Път.

Вторият етап е Правилен Стремеж – Самасанкапо. Осъзнал злочистината и преходността и бездуховността на целия живот, в ума изгрява този Правилен стремеж. Щом всички неща страдат, ние поне няма да увеличаваме бремето им им, затова се стремим да станем милостиви и любвеобилни, да не питаем зла воля към никого, да се оттеглим от онези сетивни удоволствия, които са плодотворната причина за злочестината. Волята, кокто всички знаем, е винаги по-бърза от ума и така, въпреки че се стремим да се отречем от сетивните удоволствия, да обичаме и жалим всичко живо, все пак вероятно често се проваляме в осъществяването на своя стремеж. Но ако желанието да станем милостиви и чисти бъде дори поне честно и усърдно, ние сме постигнали Втората Стъпка по Пътя – Самасанкапо, Правилен Стремеж.

Този, чиито мотиви са чисти, няма нужда да скрива Истината – онзи, който наистина обича и който няма злоба към никого, винаги ще говори говори само честни и нежни слова. Чрез речта на човека научаваме неговата природа и този, чийто Правилни Стремежи дават плод, достига до Третата стъпка, правилната реч, Самавака. Говорейки само Истината във всички неща, никога не говорейки грубо или недоброжелателно, с речта си осъществявайки любовта и жалостта, които са в сърцето му – този човек е достигнал до Етап Трети.

И поради голямата сила на мислите и думите на човека да променят неговото същество, защото, като мислим за милостивото, нашите постъпки стават пълни с милост, следователно Етап Четвърти се нарича Правилно Поведение. За този, който е постигнал този Четвърти Етап, силният му стремеж, правилното му разбиране, внимателно пазената му реч – може би поради дълги години на самоконтрол – най-накрая донасят външен плод, докато всичките му действия са любящи и чисти и извършени без надежда за печалба, той е постигнал Четвъртата Стъпка, наречена Саммакаманто.

И когато, все по-свят, този навик за Правилно Действие става твърд и неотменим, когато целият му живот се живее за Вярата, която е в него, когато всяко действие от ежедневието му, да, и от съня му, е със свято предназначение, когато нито една мисъл или дело, което е жестоко или безмилостно, не може да опетни съществото му – когато, дори и в изпълнение на дълг, не ще причини болка чрез дело, дума или мисъл – тогава той е спечелил Петия Висш Път, Живеене на Правилния Живот – Самма адживо. Въздържайки се от всичко, което може да причини болка, той е станал невинен и може да живее само от такива професии, които не могат да носят скръб в тяхното упражняване.29

За този, който е живял така, казват Светите Книги, идва сила, непозната за обикновените хора. Дългите тренировки и сдържаност са му дали покоряване на неговия ум, сега той може да събере всичките си сили с огромна мощ, върху всеки един предмет, и тази способност да използва енергиите на своето същество, за да прояви, постоянно и огромно усилие на волята, отбелязва постигането на Шестия етап, Саммаваямо, който обикновено се превежда „Правилно Усилие“, но може би Правилна Волева Сила ще бъде по-близо до смисъла или Правилна Енергия, тъй като усилие е било положено още за да се постигне Саммадити.30 И с тази сила, получена от неговото упражняване, той е способен да съсредоточи всичките си мисли и да ги държи винаги върху един обект – буден или спящ, той си спомня кой е и каква е неговата висока цел в живота – и това постоянно припомняне и поддържане в умът на светите неща, е Седмият Етап, Саммасати. И със силата на този трансцендентална способност, издигайки се през Осемте Високи Транса до самия праг на Нирвана, той най-сетне, в Транса, наречен Ниродха-Самапати, достига дори в този живот до Безсмъртния Бряг на Нирвана, със силата на Саммасамадхи, Правилната Концентрация. Такъв е завършил Пътя – той е унищожил причината за цялата си верига от животи, и е станал Арахан, Светец, самият Буда.”

Но никой не знае по-добре от самия благороден Бхикху, тъй като той наистина дава яснота по отношение на стъпките Самаваямо и по-нагоре, че тези интерпретации са само техни отражения на по-висш план – плана на науката. Те са (не се съмнявам) за онези, които са mостигнали за себе си мнемонични ключове за цели класове явления от древността, наречени магически, явления, които, откакто човешкият ум има сегашната си конституция, са били преведени на език, класифициран, търсен, винаги над езика, но не отвъд здравомислещата и научна класификация, ригиден и задоволителен метод, както най-твърдо вярвам. Трябва да се установи такъв метод; да се записват на езика, не на храма, а на лабораторията, неговите резултати, за това апелирам; стремя се да вербувам истински, а не псевдонаучни хора в Изследванията; така че нашите деца да са толкова далеч по-напред от нас в изучаването на свръхестествените явления на ума, колкото ние сме по-напред от нашите бащи в науките на физическия свят.31

Обърнете внимание на практическия смисъл на моето намерение. Не ме е грижа за академичните значения на стъпките по Пътя; това, което имаха древните Архати ми е безразлично. „Нека мъртвото минало погребва мъртъвците си!” Това, за което настоявам, е напредък в Познанието на Големия Проблем, придобит вече не с откровения основани на слухове, с възвишен фанатизъм, с истерия и опиянение; а с методика и изследвания.

Затворете храма; отворете лабораторията!

XI.

ЗАЛЕЗЪТ НА ГЕРМАНЦИТЕ.32

Клише е сред учените, че метафизиката е предимно фантасмагория; че тя до голяма степен е доводи въртящи се в кръг, не може лесно да се оспори; че напредъкът, от  Аристотел  нататък е главно словесен, никой не се съмнява; че през последните петдесет години не е постигнат напредък паралелен с този на науката, е сигурно.

Причината е очевидна.

Философията има две законни оръжия – самонаблюдение и разсъдък; а само-наблюдението не е експеримент.

Умът е машина, която разсъждава: ето нейните резултати. Много добре; може ли да направи нещо друго? Това е въпросът не само на Будиста; но на Индуиста, на Мохамеданина, на Мистика. Всички изпробват различните си методи; всички постигат нещо като резултати; никой от тях не е имал истинското обучение, което би им позволило да запишат тези резултати в разбираема, подредена форма.

Други умишлено застават срещу подобен опит. Аз не съм от тях; човечеството е пораснало; ако знанието може да бъде опасно по неподозирани начини, какво да кажем за бактериологията? Аз получих един резултат; резултат, нанасяш удар в самото условие за съзнание; който мога да формулирам по следния начин:

„Ако едно-единствено състояние на съзнанието се запази непроменено за период над няколко секунди, неговата двойственост се унищожава; нейната природа е насилствено победена; това явление е придружено от неописуемо усещане за блаженство. “

Много добре! но искам тази формула да бъде проверена сто пъти, хиляда пъти от независими изследователи. Искам я по-добре заявена; нейните условия променени, дефинирани точно. Искам тя да напусне своята скромен статут на мое наблюдение, и да влезе в класа на обичайните явления.

Но аз се връщам към Индуистката философия и това е напомняне напълно необходимо в този момент. Защото това изживяване на унищожаването на двойствеността, това първо явление в поредицата, с цялата му илюзорна красота, е било иззето и обобщено от философи, и на тази основа на частичен и следователно измамен факт дължим системите на Веданта и на Идеализма, с техните гротескни предположения и объркани “примирения”, всички завършени.

Един факт, О Шри Шанкарачаря, не прави теория; нека помним твоята съдба и избягваме обобщения при недостатъчно доказателства. С тези предупредителни слова оставям метафизикът да се въргаля в неговата тиня, и да се оглежда за по-добри времена за големите проблеми на философията. Не забравяйте, че когато решението е постигнато, това не е решение на един учен човек за неговите сътрудници, а решение осъзнато и асимилирано от всеки човек в собственото му съзнание.

И какво може решението да бъде, никой от нас не може да предвиди. Да се постави проблемът върху рогата на дилемата няма да е от полза, когато A = A може да не е вече вярно; и това не посредством някакво хегелиянско жонглиране с думите; но от директно осъзнато възприятие, така ясно като слънцето по пладне.

Следователно; без повече думи повече, а – към делото!

XII.

ТРИТЕ УБЕЖИЩА

Будам Саранангачами.

Дхаммам Саранангачами .

Сангхам Саранангачами.

Приемам убежището си в Буда.

Приемам убежището си в Дхамма.

Приемам убежището си в Сангха.

Тази формула на вярност на будизма ежедневно се повтаря от безброй милиони  от човечество; какво означава тя? Тя не е напразно признание на упование в другите; не е страхливо избягване от бреме – бреме, което не може да бъде избегнато. Това е обикновено прсмятане на нашите съюзници в битката; космическите факти, на които можем да разчитаме, точно както учен „разчита“ на запазването на енергията при извършването на експеримент.

Ако този принцип беше с несигурно приложение, най-простият количествен експеримент би пропаднал безнадеждно.

Така че за будиста:

Приемам убежището си в Буда. Това, че някога имаше човек, който намери Пътя, е моето насърчение.

Приемам убежището си в Дхамма. Законът, залегнал в основата на явленията и неговата неизменна сигурност; Законът, даден от Буда, за да ни покаже Пътя, неизбежната склонност към Постоянство в Движение или Покой – и Постоянство, дори и в Движението, отрича промяна в съзнанието – тези наблюдавани поредици от факти са нашите основания.

Приемам убежището си в Сангха.

Това не са изолирани усилия от моя страна; въпреки че в един смисъл изолацията е вечно съвършена и никога не може да бъде преодоляна, 33 в друг смисъл другари са възможни и желани. Една трета от човечеството са будисти; добавете хората на науката и ние формираме абсолютно мнозинство; сред будистите много голяма част умишлено са се оттеглили от всякакъв социален живот, за да вървят по тези пътища на Изследването.

Много труден ли е Пътят? Уморен ли е мозъкът? Резултатите бавно ли идват? Други работят, провалят се, борят се, увенчани тук-там с редки гирлянди на успех. Успех за себе си, успех за другите; не е ли „съчувствието“ , което ни свързва по-близо от всички земни връзки? Ай, в радост и в скръб, в слабост и сила, аз намерам убежище в Сангха.

XIII.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Позволете ми да направя бързо резуме на това, през което преминахме.

(а) Разсъблякохме Науката и Будизма от случайните им дрехи и изобличихме онези, които ги повиват така.

(б) Показахме идентичността на науката и будизма по отношение на:

(1) Техният факт.

(2) Тяхната теория.

(3) Техният метод.

(4) Техните врагове.

(c) Макар че по този начин признахме, че будизмът е просто клон на Науката, ние показахме, че това е най-важен клон, тъй като обещанието му е да събори стената, пред която спира цялата Наука.

Когато професор Рей Ланкестър трябва да напише: „Целият ред на природата, включително живата и неживата материя – човек, животно и газ, е мрежа от механизми, основните характеристики и многото подробности, на която са станали повече или по-малко очевидни за удивяващата се разумност на човечеството посредством усилията и изобретателността на научните изследователи. Но никой здравомислещ човек не е претендирал, откакто науката се е превърнала в определено учение, че ние знаем или някога можем да се надяваме да знаем, или да мислим за възможността да знаем, откъде е дошъл този механизъм, защо той е там, накъде върви, и какво може или не може да бъде отвъд и освен него, което нашите сетива не могат да оценят. Тези неща не се „обясняват“ от науката и никога да могат да бъдат обяснявани“, той дава любопитен пример за онази странна научна гордост, която познава границите на своите сили и отказва да подхранва надеждата, че може да ги надмине. За съжаление той е като този, който преди сто години трябваше да обяви всяко познание на химията на неподвижните звезди за невъзможно. Да се ​​измислят нови методи и да се направи революция във функциите на сетивата чрез трениране или по друг начин е рутинната работа на утрешния ден.34 Но, уви! той отива още по-далеч.

„По подобен начин ние се стремим посредством изучаването на болестта на мозъка да проследим произхода на явленията, за които се предполага от някои физици, стъпили в полето на биологията, че ги оправдават в обявяването на откриването на Телепатия и вярата в призраци.“

Да се ​​говори за болест на мозъка като характеристика на човек, който просто се различава от вас (и това, защото той има повече знания от вас самите), само по себе си е симптом, познат на психиатрите. (Мога да кажа, че не подкрепям атакувания тук професор Лодж. Дори не се интересувам от неговите резултати, тъй като като тези от тях, с които съм запознат се занимават с обективни и тривиални явления.)

Разбира се, ако това, което Дарвин нарече вариация, се нарича болест от професор Рей Ланкестър, то ние (ако приемем неговите възгледи, и ще ни е трудно, ако не го направим!) трябва да разглеждаме всякакъв напредък във каквато и да било посока като патологичен. И така (както при Ломброзо) „болестта“ ще се превърне в обикновена дума, подобно на нейния предшественик „безверие“ и ще престане да носи какъвто и да било позор.

Ако науката никога няма да надхвърли сегашните си граници; ако бариерите, за които метафизичните спекулации показват, че съществуват и никога няма да бъдат преодолени, тогава наистина ние се хвърлени обратно на вярата и цялата останала гадна бъркотия от средновековни суеверия, и също така нямаме жизнен принцип и творческа сила, тъй като науката не може да ни помогне. Истина, ако не използваме всички методи, с които разполагаме! Но ние отиваме отвъд. Признаваме, че всички известни психични методи са изключително отговорни за илюзия и неточност от всякакъв вид. Такива бяха ранните определяния на специфичната топлина. Дори биолозите грешаха. Но за истинския учен всеки неуспех е стъпка към успеха; всяка грешка е ключът към нова истина.

И историята на нашата Наука е историята на цялата Наука. Ако решите да подражавате на християнството и подложите пионерите на рационалното изследване на природата на съзнанието на изтезания ( т.е. да ги вкарате в лудници), не се съмнявам, че ще намерим нашия Бруно. Но допълнителна мъка ще добави това, че преследването ще идва от дома на нашите приятели.

Нека, обаче,  вече се отклоним от аспекта на критиката, който случайно противоречие ме накара да забележа, и така да предвидя очевидната линия на атака, която ще използва по-несериозният тип критик, и да се върнем към нашето подобаващо дело – обобщението на нашата собствена позиция по отношение на Будизма.

Будизмът е логичното развитие на наблюдаваните факти; който е бил дотук с мен е Саммадитти и е направил първата стъпка по Благородния Осморен Път.

Нека се стреми към познание и Втората Стъпка ще е под краката му.

Останалото е Изследването.

Аум! Приемам убежището си свято в Светлината и Мира на Буда.

Аум! Приемам убежището си, бавно упражнявайки неговия Благ Закон.

Аум! Приемам убежището си смирено в Неговото Състрадателно Братство.

БЕЛЕЖКИ:

1. от «Светлината на Азия, или Великото отричане» (англ. The Light of Asia, or the Great Renunciation) — най-значимото произведение на английския поет Едуин Арнолд; публиковано в Лондон, в 1879 год. Представлява поема, разказваща за живота, личността и философията на индийския принц Сидхартха Гаутама, станал впоследствие Просветленият Буда Шакямуни, духовен учител, основател на буддизма. Бел. прев.

2. Вижте Childers, Pali Dictionary, sv Nibbana, стр. 265.

3. Вижте класическия пример на Хъксли за коня, зебрата и кентавъра.

4. Зиусудра (Хасисадра, Атрахасис, Утнапищим) — според епоса за Гилгамеш вавилонският Ной.

5. По същия начин, когато будистките притчи са от мистичен характер, където сложна символика на числата (например) има за цел да засенчи истината, ние трябва да ги отхвърлим. Моят опит с мистицизъм е донякъде голям; последната му дума е, че притчата „х“ може да бъде приравнена на „a, b, c, d… z“ от двадесет и шест различни лица или от един човек в двадесет и шест различни настроения. Дори и да имаме силно традиционно обяснение, би трябвало да поддържам позицията си. Оръжията на Висшата Критика, допълнени от здравия разум, са напълно валидни и неизбежно разрушителни срещу всяка подобна структура. Но със сигурност съм в опасност да стана нелеп пишейки по този начин на научния свят. Това, което наистина искам да покажа, е, че не е необходимо да чакаш всички будистки фантастични ястия да бъдат сервирани на научната трапеза с риск за научното храносмилане. И с един бекхенд искам да впечатля колкото е възможно по-дълбоко приятелите си будисти, че твърде голямото усърдие по отношение на второстепенното в нашата религия със сигурност ще доведе до съкрушаване на нейните съществени елементи в хода на справедливо презрителна или казуистична критика. – A.К.

6. Вижте проф. Рис Дейвидс върху “Джатака”. (Buddhist Birth-stories (Jataka Tales) 1878, Davids, Thomas William Rhys, 1843-1922)

7. Промяната е големият враг, непосредствената причина за болка. Неспособен да го задържа, забавям процеса и го правя временно безболезнен, като ям. Това е отстъпка на слабост, без съмнение, в определен смисъл. Ям ли наистина, за да спра промяната или, за да поддържам его-съзнанието си? Промяна, която желая, тъй като сегашното ми състояние е страдание. Наистина желая невъзможното; да запазя напълно сегашното си его с всички условия обърнати наопъки. – А.К.

8. За едно компетентно и изложение изложение на „Четирите Благородни Истини“ насочвам читателя към брошурата, носеща това заглавие от моя стар приятел Бхикху Ананда Майтрия, публикувана от Будасасана Самагама, Пагода роуд 1, Рангун. – A.К.

9. Будистката позиция по този въпрос „може“ да се тълкува като агностична, като аргументите са насочени срещу и са унищожаващи за неоправданите  предположения на индусите; но не повече. Вижте Sabbāsava Sutta, 10.

В него, помисляйки неразумно, възниква една или друга от шестте (абсурдни) представи.

„Като нещо истинско и вярно той получава понятието„ имам аз“.

„Като нещо истинско и вярно той получава понятието „Аз нямам аз“.

„Като нещо истинско и вярно, той придобива представата: „Посредством себе си аз осъзнавам своя аз “.

„Като нещо истинско и вярно той придобива представата: „Посредством себе си аз осъзнавам своя не-Аз “.

„Или отново, той получава представата. „Тази моя душа може да бъде възприета, тя е преживяла резултата от добри или зли действия, извършени тук и там; сега тази моя душа е постоянна, трайна, вечна, има присъщото качество на това, че никога не се променя и ще продължи вечно и вечно! “

„Това, братя, се нарича ходене в заблуда, джунглата на заблудата, пустинята на заблудата, кукления театър на заблудата, гърченето на заблудата, оковите на заблудата.“

Трябва да се отбележе, че има сам пет (не шест) понятия, освен ако не вземем последното като двойно. Или можем да считаме шестото за противоположно на петото и правилно. Целият пасаж е във висша степен технически, може би ненадежден; във всеки случай това не е мястото да го обсъждаме. Слънцето на агностицизма, пробиващо през облака на Анатта, е феноменът, на който исках да обърна внимание. – A.К.

10. Както така категорично показа епископ Бътлър.

11. Мога по този повод да отбележа, че една няколко часова практика (вж. Раздел VIII.) води до това „повдигам ръката си“ да бъде отричано интуитивно. – A.К.

12. Срв. Хъксли, цитиран по-горе, „възможно чрез начини на съществуване, за които ние нито имаме представа, нито сме компетентни да формираме каквато и да било. … “

13. Срв . „Еволюция и етика“, бележка 1.

14. Без задълбочен анализ на идеите, участващи в Ding an sich на Кант, и на определението на Х. Спенсър за всички неща като Модуси на Непознаваемото,  мога да отбележа между другото, че тези хипотези са толкова стерилни, колкото и „виталният принцип“ в биология или „флогистонът“ в химията. Те водят буквално наникъде. Че феноменалният свят е илюзия, е донякъде добре; човек препасва чреслата си, за да търси реалността; но да се докаже, че реалността е непознаваема означава да затвориш всички пътища за обичащия истината човек и  да отвориш всички за чувствения. И ако приемем, която и да било от горните философии, това няма значение. Това, което смятаме, че има значение, е достатъчно опровержение, защото трябва да се подчиним на присъдата, дадена на собствените ни показания, независимо дали ни харесва или не.

Наясно съм, че това е някак страхлив начин за справяне с въпроса; Предпочитам да настоявам, че ако веднъж признаем, че непознаваемото (с разсъдък) за съзнанието може да бъде познаваемо (с концентрация) за свръхсъзнанието, трудността изчезва.

Мисля, че Хъксли стига твърде далеч, когато говори за човек, „само-хипнотизиран в каталептичен транс“, без медицински доказателства за голям брой случаи. Едуард Карпентър, който има истински йоги и дълго и учено говори с тях, разказва различна история.

Дори да имахме голямо количество доказателства от англо-индийски медици, доказателството все още ще липсва. Може да не са истинските хора. Местният индиец би изпитал огромна наслада от довеждането на селския идиот, за да бъде проверен за отличителните черти на свят човек от „Доктор Сахиб“.

Англо-индиецът е глупак; минималното медицинско образование в повечето случаи е недостатъчно, за да се намали симптомите до нула, въпреки че може би винаги ги намалява. Индусът е Сфинксът на цивилизацията; почти всичко, което е написано на него, е безполезно; тези, които го познават най-добре, знаят този факт най-добре. – A.К.

15. Джа́таки (от джа́така, на санскрит: जातक, jātaka IAST) е сборник от „повествования за предишните прераждания на (Буда)“, в които се показват различни моменти от пътя му на бодхисатва преди да се превърне в Буда. Джатаките са един от най-важните паметници на повествователната литература на будизма.

16. Маха-сати-патхана (Виж VIII.) признава това може би. И все пак самата нейна цел е да коригира съзнанието по линиите, посочени от разума.

17. Huxley, Essays, V., 136.

18. Това последно изречение ще бъде най-добре разбрано от онези, които са практикували до определен момент. Отначало е лесно да проследиш свързана веригата от мисли, от мисълта, която ни пробужда за факта, че се лутаме към първоначалната мисъл. По-късно, и по-специално като напредваме, това става първо трудно, после невъзможно. На пръв поглед този факт предполага, че увреждаме мозъка си с практиката, но обяснението е следното: Да предположим, че ние определяме централното съзнание като Слънцето, с намерение да видим, че нищо не пада на него. Първо близките планети са внимателно подредени, за да не се стигне до сблъсък; след това Юпитер и Сатурн, докато цялата му система е в безопасност. Ако тогава някое тяло падне върху Слънцето, той знае, че не е от никоя от тези планети, с които е запознат, и бидейки господар на собствената си система, не може да проследи хода или да отгатне причината за аварията, която го е смутила. И той ще приеме това невежество като доказателство за това колко добре върви неговата система, тъй като вече не получава удари от нея. – A.К.

19. Особено трябва да се страхуваме от халюцинацията. Прималяване от глад е напълно достатъчно обяснение за много „Мистични възторзи.” Не ми пука да се позовавам на истерия и епилепсия без положителни доказателства. – A.К.

20. Относно препоръчителността на това действие съм отворен за убеждаване. Мога да твърдя, че научният ум няма лесно да попадне в тази грешка; а за останалите те ще бъдат безполезни като изследователска фаланга и могат също така да видят сини прасета и да са щастливи. В миналото, без съмнение, изследванията са били задушени от множеството хора-псевдо-сини-прасета, от „TS“ до „G.D.“. Трябва да различаваме по методи, а не по резултати. – A.К.

21. Най-големи съмнения ме нападат при по-нататъшно разглеждане на тази точка. Сега съм (1906 г.) убеден, че преживяванията, на които се позовавам, съставляват Самадхи. Проклетната педантичност на Панзитите (учените индуси бел. прев.) доведе до въвеждането на хиляди безполезни тънкости във философската терминология, отчайващи, както за преводачатака и за изследователя, докато той не осъзнае, че това е педантичност и че е толкова безполезна, колкото останалата ориенталска литература по всички въпроси свълзани с точност. – A.К.

22. „Защо трябва да очаквате, че Ведана ще направи Рупа да изглежда илюзорна?“, Попита мой приятел, при четене на ръкописа на това есе. Причината за пропуска ми да обясня е, че ми се стори очевидно. Фактът беше асимилиран. Да медитираме върху каквото и да било нещо, означава да възприемем неговата нереална същност. По-специално това е така в концентрирането върху части от тялото, като носа. На това явление индусите основават известния си афоризъм: „Това, което може да се мисли, не е истина.“ – A.К.

23. Разглеждам г-н Спенсър и „Трансформиран реализъм“ в бележка в края на този раздел. – A.К.

24. Balbus eum murum aedificavit. „Балб построи тази стена“ – Луций Корнелий Балб Стари (на латински: Lucius Cornelius Balbus; Maior) e политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е.

25. Ils nient ce qui est, et expliquent ce qui nest pas – От френски: Те отричат това, което е, и възвишават това, което не е.

26. Или Международното будистко дружество, основано в Рангун през 1903 г.

27. Ло́ка (loka IAST) — философско  понятие за пространство в индийската култура. Използва се както в религиозната философия на индуизма, так и в индийската митология. Трактовките на понятието «лока» са широки и включват в себя също «измерение», «обител» или «план на съществуване». Понятието «лока» се е развивало постепенно. В началния стадий на формиране на ведическата традиция Вселената е на три нива (трилока).

28. Правилен мироглед.

29. От моя гледна точка това, разбира се, е невъзможно. Вижте Sec. III. . Ако се има предвид самоволно нанасяне на болка, състоянието ни става морално или още по-лошо! – мистично. Бих предпочел да отменя това изречение. Вж. Приложение I., по- горе. – A.К.

30. Разбира се, това е специфичен вид усилия, а не просто борба.

31. Няколко седмици след написването на тези думи попаднах на следния пасаж в „Научен материализъм“ на Тиндал, който не бях чел преди това: „Две трети от лъчите, излъчвани от слънцето, не успяват да събудят чувството за зрение. Лъчите съществуват, но зрителният орган, необходим за превеждането им в светлина, не съществува. И така, от този район на тъмнина и мистерия, който сега ни заобикаля, лъчите могат да се проникват, което изисква само развитието на правилните интелектуални органи, за да ги превърве в знание, толкова превъзхождащо нашето, колкото нашето надминава това на пързящите влечуги, които някога владеели тази планета. ”- A.К.

32. Забележка, показваща необходимостта и обхвата на въпросното Дело.

33. т.е. на планавете на нормалното .

34. Вижте бележка 31.

Превод: Fr. Xnoubis.

Liber CL vel לענ, A Sandal, De Lege Libellum

Liber CL

נעל

A Sandal

De Lege Libellum

L— L— L— L— L

A∴A∴ Пубикация Клас E

Предговор

ЗАКОНЪТ

Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон.

С Праведност в сърцето елате тук и чуйте: защото това съм Аз, TO MEGA THERION, що даде тоз Закон на всеки, който има себе си за свят. Аз съм това, не друг, който желае вашата пълна Свобода и въздигане във вас на пълното Познание и Сила.

Вижте! Царството Божие във вас е, както Слънцето стои вечно в небесата, едно и също в полунощ и денем. Той не изгрява: той не залязва, само сянката земна е тази, що го скрива или облаците по нейното лице.

Нека тогава ви провъзглася тази Тайна на Закона, както ми бе разкрита на места различни – в планините и в пустините, но също и във велики градове, която аз ви казвам за ваше успокоение и крепка смелост. И нека тъй да бъде за всички вас!

Знайте първо, че от Закона произтичат четири Лъча или Еманации: така че ако Законът бъде центърът на вашето същество, те непременно ще ви изпълнят с тяхната тайна благодат. И тези четири са Светлина, Живот, Любов и Свобода.

Със Светлина ще гледате на себе си и ще съзрете Всичките Неща, които Наистина са Едно Нещо единствено, чието име е било наречено Нищо поради причина, която разкрита ще ви бъде по-натам. Но същността на Светлината е Живот, понеже без Съществуване и Енергия, тя е нищо. Чрез Живот, тогава, вие сте направени, вечни и нетленни, пламтящи като слънца, самосъздадени и самоподдържащи се, всеки сам – център на Вселената. 

И така чрез Светлина вие виждате, с Любов вие чувствате. Има екстаз от чисто Познание и друг – от чиста Любов. И тази Любов е силата, обединяваща неща различни, за съзерцаването в Светлина на тяхното Единство. Знайте, че Вселената не е в покой, но в усилено движение, чиято сума е Покой. И това разбиране, че Стабилността е Промяна и Промяната – Стабилност, че Битието е Случване, а Случването – Битие, е Ключът към Златния Дворец на тоз Закон.

Накрая, чрез Свобода иде силата да определяте посоката си според вашата Воля. Понеже протежението на Вселената е безгранично и вие сте свободни да се наслаждавате както пожелаете, виждайки, че разнообразието на  съществуване също е безкрайно. Защото това е и Радостта на Закона, че няма две звезди еднакви, и вие тъй трябва също да разберете, че това Многообразие самото е Единство и че без него Единството не е възможно. И това са тежки думи, противни на Разсъдъка: ще разберете, когато, издигайки се над Разсъдъка, който манипулация е само на Ума, вие достигате до чисто Познание чрез пряко възприемане на Истината.

Знайте също, че тези четири Еманации на Закона озаряват всички пътища: вие не ще ги използвате само за тези Магистрали на Вселената, за които аз съм писал, но и във всяка Отбивка на вашето ежедневие.

Любов е законът, любов по воля.

I

ЗА СВОБОДАТА

За Свободата първо аз ще ви разкажа, защото ако нямаш свобода да действаш, да действаш ти не можеш. Все пак всички четири дара на Закона трябва да бъдат прилагани в някаква степен, виждайки, че тези четири са едно. Но за Кандидата, що при Майстора отива, свобода е първата потребност.

От всичките окови, на невежеството оковите най-тежки са. Как може човек да има свобода да действа, ако не знае своето предназначение? Затова първо трябва да откриете вие коя звезда сред всичките сте, вашето взаимодействие с другите звезди около вас, и вашето взаимодействие и отъждествяване с Цялото.

В Светите книги наши представени са разни начини да се направи това откритие и всеки трябва сам да го направи, придобивайки пълна убеденост чрез непосредствен опит, не само размишлявайки и изчислявайки какво е вероятно. И до всекиго ще дойде знанието за ограничената му воля, чрез която един поет е, друг – пророк, един работи със стомана, друг – с нефрит. Но така също всеки ще получи познанието за своята безкрайна Воля, своята съдба да изпълнява Великото Дело, осъществяването на своето Истинско Аз. За тази Воля нека ви разкажа ясно и на всички, тъй като тя отнася се за всички.

Разберете, че у вас тлее недоволство някакво. Анализирайте добре природата му: накрая има винаги един-единствен извод. Бедата идва от вярването в две неща – Аза и Не-Аза и конфликта между тях. Това също е ограничение на Волята. Този, който болен е, е в конфликт със своето тяло: който беден е, в кавга е с обществото: и така нататък. В крайна сметка, следва, че проблемът е как да разрушим това усещане за двойственост и да постигнем възприятие за единение.

Сега нека си представим, че сте дошли при Майстора и че той ви е оповестил Пътя към това постигане. Какво ви пречи? Уви! Твърде много от Свободата все още е далеч.

Разберете ясно това: че ако сте уверени във вашата Волята и сте сигурни във вашите средства, то всички мисли или действия, противоречащи на тези средства, противоречат също и на Волята.

И в такъв случай, ако Майсторът ви предложи Обет за Свето Послушание, съгласието не е предателство на Волята, а нейното осъществяване.

Защото, вижте, какво ви пречи? То е или отвън, или отвътре, или и двете. Може и да е лесно за решителния търсещ да стъпче общественото мнение или да изтръгне от сърцето си нещата, които той обича, в известен смисъл; но винаги у него ще останат множество нехармонични страсти, както и оковите на навика и тях той също да овладее трябва.

В нашата най-свята книга е написано: “Нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята волята. Прави това и никой друг не ще каже „не“.” Напиши го също в сърцето и в ума си, защото това е ключът към всичко.

Тук нека Природата да бъде твоя проповедник, защото във всяка проява на сила и движение, тя заявява гласно тази истина. Дори и в нещо толкова дребно като забиването на пирон в дъска, чуй същата проповед. Твоят пирон трябва да е твърд, гладък и остър, иначе не ще се движи лесно в желаната посока. Представи си тогава пирон от суха дървесина с двадесет върха – това вече пирон съвсем не е. И все пак почти цялото човечество е като него. Те желаят дузина различни кариери и силата, която би била достатъчна да се издигнат в една от тях, пропиляна е за другите; те са едно нищо.

Тук нека направя открито признание и да ви кажа тъй: въпреки че още като момче обрекох себе си на Великото дело, и въпреки че ми се притекоха на помощ най-могъщите сили в цялата Вселена, за да ме придържат към него, въпреки че самият навик ме удържа в правилната посока, аз все още осъществил не съм своята Воля: всекидневно отклонявам се от поставената задача. Колебая се. Размотавам се. Бавя се.

Нека това да носи голямо успокоение на всички ви, че ако аз съм тъй несъвършен – и от срам не изтъквам своето несъвършенство –  ако аз, избраният, греша все още, то колко е лесно за вас да ме надминете! Или дори само да се изравните, колко голямо ще е вашето постижение!

Затова бъдете радостни, понеже както моят провал, така и моят успех са основания да имате кураж.

Търсете себе си находчиво, умолявам ви, като анализирате своите най-тайни мисли. И първо ще отхвърлите всички онези груби очевидни пречки на вашата Воля: бездействие, глупави приятелства, безсмислени занимания или удоволствия, няма да изброявам заговорниците срещу благосъстояние на вашата собствена Страна.

След това установете минимума време от деня, което е наистина необходимо за нормалния живот. Останалото посветете на Истинските Средства за вашето Осъществяване. Дори и тези необходими часове вие ще посветите на Великото дело, винаги думайки си осъзнато, по време на тези Задания, че ги извършвате единствено, за да съхраните своите тяло и ум в добро здраве за правилното посвещение на тази Цел върховна и единствена.

Ще разберете не след дълго, че такъв живот е истинската Свобода. Ще почувствате разсейванията от вашата Воля като това, което са. Те вече няма да ви се струват приятни или привлекателни, а подобни на окови, срамни. И когато сте достигнали до тази точка, знайте, че сте минали през Средния портал на този Път. Защото ще сте обединили  вашата Воля.

По-същия начин, примерно, когато човек в театъра седи, отегчен от пиесата, ще приветства всяко разсейване и ще се забавлява със всеки инцидент: но ако вниманието му е погълнато, всяка такава случка би го подразнила. Неговото отношение към тези неща тогава е показател за отношението му към самата пиеса.

Отначало навикът за внимание труден е за придобиване. Бъдете постоянни и ще получавате спазми на отвращение периодично. Самият Разсъдък ще ви атакува с думите: как може такива тежки окови да са Пътят към Свободата?

Бъдете постоянни. Още никога не сте познали Свобода. Когато  изкушенията са превъзмогнати, а гласът на Разсъдъка – замлъкнал, тогава душата ви ще полети напред, невъзпрепятствана по своя избран курс и вие за пръв път ще изпитате върховната наслада да сте Господар на Себе си, и следователно и на Вселената.

Когато това е постигнато напълно, когато седите стабилно на седлото, тогава може да се насладите на всички онези разсейвания, които първоначално ви харесваха, а после ви ядосваха. Сега те няма да правят нито едното, нитро другото: защото те са ваши слуги и играчки.

Докато не сте достигнали тази точка, не сте напълно свободни. Трябва да унищожите желанието и да унищожите страха. Целта на всичко това е силата да живеете според собствената си природа, без угроза, че някоя част може да се развие във вреда на цялото, или тревога, че беда подобна може да възникне.

Пияницата пие и се напива, страхливецът не пие и трепери, а мъдрецът, смел и свободен, пие и прославя Всевишния Бог.

Такъв тогава е Законът на Свободата: притежаваш цялата свобода по собствено право, но трябва да подкрепиш Правото със Сила: трябва да спечелиш свобода за себе си в не една война. Горко на децата, които дремят в Свободата, която техните предци са извоювали за тях!

“Няма закон отвъд Прави по твоята воля”; но само най-великите от нашия род имат силата и куража да му се подчинят.

О, човеко! погледни се! С какви мъки си сътворен! Колко епохи е отнело съзиданието ти! Историята на планетата е вплетена в самата субстанция на твоя мозък! Нима всичко е било нахалост? Нямаш ли ти цел? Нима си създаден само за да ядеш, да се множиш и да умреш? Не мисли така! В теб са съчетани толкова много елементи, ти си плода на толкова еони труд, ти си създаден такъв, какъвто си, а не по друг начин, за едно колосално Предназначение.

Реши се тогава да го търсиш и да го извършиш. Нищо не може да те задоволи, освен изпълнението на твоята трансцедентална Воля, която в теб е скрита. Затова ставай, на оръжие! Извоювай своята Свобода за себе си! Удряй здраво!

II

ЗА ЛЮБОВТА

Писано е, че “Любов е законът, любов по воля”. Тайнство скрито е тук, понеже на Гръцки Език ΑΓΑΠΗ, Любов, е със същата числена стойност като ΘΕΛΗΜΑ, Воля. От това става ясно, че Вселенската Воля с Любовта сродена е.

Любов е разпалването на Две в екстаз, които желаят Едно да бъдат. Затова тя е Универсална формула на Висша Магия. Защото вижте как всички неща, от своята разделеност измъчвани, неизбежно, по принуда копнеят Единството като лекарство тяхно.

Така и Природата съблюдава онези, що търсят Мъдрост от гръдта й: при единението на елементи с противоположни полярности, великолепие възниква от жар, светлина и от електричество. Така и в човечеството ние съзираме духовния плод на поезията и вси гении, покълващ от семето на жест, почти животински, според тези, които се считат във Философията вещи. Особено ярко е редно да отбележим, че най-бурните и божествени страсти са между хора с напълно нехармонични природи.

Но бих искал да узнаете сега, че в съзнанието няма такива ограничения по отношение на вид и на порода, които да пречат човек да се влюби в нежив предмет или идея. Понеже на този, който поне малко е напреднал по Пътя на Медитацията, му изглежда, че всички предмети освен Единия Предмет, са отблъскващи, дори и да са изглеждали другояче преди, съотнесени спрямо на Волята случайните капризи. Следователно всички предмети трябва да се обхванат с ума и да пекат се в на Любовта седморната пещ, докато с взрив от екстаз съединят се и изчезнат, понеже, бидейки несъвършени, те се разрушават напълно при съзиданието на Съвършеното Единение, тъй както същностите на Любящия и Възлюбения се сливат в духовното злато на Любовта, което не познава личности, но разбира всичко.

Така, както всяка звезда нищо повече не е, и събирането на две е само един мимолетен екстаз, така трябва и кандидатът за нашата свещена Наука и Изкуство, да расте постоянно чрез този метод на усвояване на идеи, така че накрая да бъде способен да обхване Вселената с единствена мисъл, да може да скочи върху Нея с цялата натрупана ярост на своето Аз, и унищожавайки двете, да бъде онова Единение, чието име е Нищо. Стремете се затова постоянно да се свързвате с екстаз с всяко едно нещо, що съществува, с неутолими страст и желание към Единение. За тази цел използвайте главно всичките неща, които са естествено отблъскващи. Тъй като това, което е приятно, се асимилира лесно и без екстаз: в преобразяването на омразното и отвратителното във Възлюбения, Азът е разтърсен из основите си в Любов.

Така и при любовта между хората също виждаме, че посредствените мъже се съчетават с безлични жени; но Историята ни учи, че върховните господари на света търсят най-долните и ужасни създания за свои наложници, пристъпвайки дори и ограниченията на пола и биологичния вид в името на своята потребност да преминат отвъд нормалността. Достатъчно не е при подобни натури да се възбуди похот или страст: самото въображение трябва да се възпламени по всички възможни начини.

Тогава с какво да занимаваме се ние, освободили се от всеки закон нисък, за да задоволим своята Воля за Единение? С любовница не по-малка от Вселената, бордей, не по-малко претъпкан от Космосa Безкраeн, нощ на похищение, която не по-кратка е от Вечността.

Разберете, че както Любовта има силата Екстаз да предизвика, така и на Любов отсъствието е най-голяма жажда. Този, който в Любовта среща спънки наистина страда, но онзи, който в сърцето си няма разпалена тази страст към някакъв обект е изтощен от страданието на копнежа. Това състояние “Сухота” нарича се мистично. За него, вярвам, няма друг лек, освен търпеливото постоянство в Управление на Живота.

Но тази Сухота има своето достойнство, тъй като чрез нея душата се пречиства от онези неща, които сянка върху Волята хвърлят: когато сушата е напълно съвършена, тогава е сигурно, че няма начин, по който Душата  да бъде задоволена, освен от Постигането на Великото Дело. И това при силните души е стимул за Волята. Пещта на Жаждата, е тази, която изгаря всичката шлака, натрупана в нас.

Но на всяко дело на Волята съответства определена Сухота: и както Любовта нараства във вас, така и мъчението от Неговата липса. Нека това утеха да бъде за вас в изпитанието! Още повече, колкото по-жестока е напастта на безсилието, толкова по-бързо и внезапно се очаква тя да утихне.

Ето го методът на Любовта в Медитация. Нека Кандидатът първо да се упражнява и сам себе си да възпита в Изкуството да приковава вниманието по своя воля върху всякакво нещо, каквото и да е то, без да позволява и най-малкото възможно разсейване.

Нека също така да практикува изкуството на Анализа на Идеи, да не допуска до ума естествената му реакция към тях, приятна или неприятна, и така да разположи себе си в Простота и Безразличие. Постигнат ли се тези неща в тяхната зрялост, знайте, че всичките идеи ще са станали еднакви за вашето разбиране, тъй като всяка е проста и всяка  – неутрална: всяка една оставаща в ума по вашата Воля, без трепет и без усилия да се полагат, без да е склонна да се променя в някаква друга. Но всяка идея ще носи едно специално качество, присъщо на всички: това, че нито една от тях не е Азът, дотолкова, доколкото Азът я възприема като Нещо Противоположно.

Когато това е цялостно и дълбочинно в тласъка на своето осъществяване, тогава е моментът кандидатът да насочи своята Воля за Любов към него, така че цялото му съзнание да намери фокус върху онази Една Идея. И в началото тя може да е неподвижна и мъртва, или пък едва задържана. Това може тогава да премине в сухота, или в отвращение. Накрая, чрез чисто постоянство в Акта на Волята за Любов, самата ще се въздигне, като птица, като пламък, като песен, и цялата Душа ще окрили пътека огнена от музика към Върховните Небеса на Владението.

В този метод има много пътища и начини, някои прости и преки, други тайнствени и скрити, точно както е при човешката любов, където няма човек, който дори да е започнал нещо повече от първото скициране на Карта; тъй като любовта е безкрайно разнообразна, точно както и Звездите са. По тази причина аз оставям самата Любов господар да бъде в сърцето на всеки един от вас: защото ще ви научи правилно, ако му служите с усърдие и преданост, до пълна отдаденост дори.

Не се засягайте или изненадвайте от странните номера, които ще ви изиграе, тъй като Той е своенравно момче и палав, вещ в Уловките на Афродита, Нашата Господарка и Неговата сладка Майка; и всички Негови шеги и жестокости подправки са в сладкиш, с чиято изкусност никое друго изкуство не може да се мери.

Радвайте се тогава на цялата Негова игра, без своя плам да отслабвате по никакъв начин, грейнали от на Неговите бичове ужилването, и правейки от самия Смях тайнство, съпътстващо Любовта, така както във виното от Реймс има искри и парване, сякаш служители са те на Върховния Жрец на Опиянението.

Тук също подобава да ви напиша за важността на Чистотата в Любовта. Този въпрос не се отнася по никакъв начин до обекта или до метода на практиката: единственото съществено условие е никакво чуждо присъствие да не се натрапва. И това е най-вече от особена значимост за кандидата в този изначален и рутинен аспект на неговото дело, където той установява себе си в метода чрез своите естествени влечения.

Защото знайте, че всички неща са маски или символи на Едната Истина и природата служи винаги да покаже по-висшето съвършенство под булото на по-нисшето съвършенство. Така цялото Изкуство и Умение на човешката любов ще ви служи като йероглиф: тъй като е написано, че Онова, що е отгоре е като онова, що е отдолу: и Онова, що е отдолу е като това, що е отгоре.

Затова също трябва добре да обърнете внимание, да не би по някакъв начин да се проваляте в това дело на чистотата. Защото въпреки че всяко действие трябва да бъде завършено на своя  план и да няма въздействие от който и да е друг план, което да внася смущения или примеси, защото всичко това е нечистота, все пак всяко действие само по себе си е редно да бъде толкова завършено и съвършено, че да бъде огледало на съвършенството на всеки друг план и по този начин да стане съпричастно към чистата Светлина на най-висшето. Също, тъй като всички действия трябва да бъдат действия на Волята в Свобода във всеки план, всички планове в действителност са едно: и така най-низшият израз на която и да е функция на тази Воля е в същото време и израз на най-висшата Воля, или единствената истинска Воля, което се разбира  при приемането на Закона.

Също така добре е да бъде от вас разбрано, че не е необходимо или дори редно да прекъсвате естествените дейности от какъвто и да е вид, както някои измамни люде, евнуси на духа, най-подло учат, съсипвайки мнозина. Понеже във всяко нещо заложено е неговото собствено съвършенство, и загърбването на пълния кръгозор на действие и функция, на която и да е част, носи изкривяване и израждане на цялото. Затова действайте по всички направления, но преобразувайки резултатът от всички тези направления в Единствения Път на Волята. И това възможно е, защото всички пътища са в Действителност Един Път, както самата Вселена Една е и Единствено Една, и нейният образ като Множественост е главната илюзия, която Любовта да разпръсне се стреми.

При постигането на Любовта има два принципа, този на овладяване и този на отдаване. Но природата им трудна е за обяснение, защото те едва са доловими и най-добре се научават от самата Любов в хода на Операциите. Но трябва да се каже, че като цяло изборът на една или друга формула е автоматичен, представляващ работата на онази най-съкровена Воля, която жива е във вас. Не се стремете да определите съзнателно това решение, защото в това истинският инстинкт няма да обърка.

Но сега привършвам, без повече думи: защото в Светите Книги наши са написани много подробности за същинските практики на Любовта. И най-добрите и истински от тях са онези, написани най-неуловимо със символи и образи, особено в Трагедия и Комедия, тъй като цялата природа на тези неща е такава, самият Живот е плодът от цветето на Любовта.

Затова сега трябва да ви напиша за Живота, понеже виждам, че с всяко действие на Волята в Любовта вие го създавате, квинтесенция по-тайнствена и радостна, отколкото си мислите, тъй като това, което хората живот наричат е само сянка на онзи истински Живот, който ви се полага по рождение и който е дарът на Закона на Телема.

III

ЗА ЖИВОТА

Систола и диастола: това са фазите на всички съставляващи неща. От тях се състои и животът на човек. Неговата крива възниква от латентността на оплодената яйцеклетка, бихте казали, до зенит, откъдето залязва към небитието на смъртта? Правилно обмислено, това не е истина изцяло. Животът на човек е само един откъс от серпентина, която стига до безкрая, и нейните нули бележат само промените от плюс към минус и от минус към плюс, на нейното уравнение коефициенти. Именно по тази причина, сред много други, мъдреците от древни времена избрали са Змията като Йероглифа на Живота.

Животът тогава е неразрушим, както и всичко друго. Всяко разрушение и съграждане промени са в природата на Любовта, както съм ви написал в предходната глава. Все пак,  както кръвта в една пулсация на китката не е същата като кръвта в следващата, така и индивидуалността е частично разрушена с преминаването на всеки живот – не, дори с всяка мисъл.

Какво е тогава това което прави човека човек, ако умира и се преражда променен с всеки дъх? Това: съзнанието за непрекъснатост, дадено от паметта, представата за своето Аз като нещо, чието съществуване, вместо да бъде от тези промени застрашено, всъщност утвърждава се чрез тях. Нека тогава кандидатът за свята Мъдрост, да не счита вече своето Аз като един откъс от Змията, а като цялото. Нека съзнанието си разшири, за да види и раждането, и смъртта като събития, обикновени като систолата и диастолата за сърцето и необходими като тях за неговата функция.

За да се фиксира умът в това разбиране за Живота, предпочитани са два способа, които предхождат по-великите осъзнавания, за които на свой ред ще стане дума, преживявания, които надминават дори онези достижения на Свободата и Любовта, за които дотук съм написал, както и това на Живота, за което сега пиша в тази моя малка книжка, която правя за вас, за да можете да пристъпите към Великото Осъществяване.

Първият способ е придобиването на така наречената Магическа Памет, и средствата, описани са точно и ясно в определени от нашите Свети Книги. Но за почти всички хора това се оказва практика от изключителна трудност. Нека тогава кандидатът да следва импулса на своята Воля дали да го избере или не.

Вторият способ е лесен, приятен, не е скучен и в крайна сметка е толкова сигурен, колкото другия. Но докато при предишния възможната грешка се състои в Обезкуражаването, така при настоящия трябва да се внимава за Измамни Пътища. Всъщност мога да кажа като цяло за всички Дела, че има две опасности – препятствието на Провала и клопката на Успеха.

Този втори способ представлява разделянето на създанията, които съставляват вашия живот. Първо, защото е най-лесно, трябва да отделиш онази форма, която се нарича Тяло от Светлина (позната и с много други имена) и да се приготвиш да пътуваш в тази Форма, като изследваш систематично онези светове, които се отнасят към другите материални неща, както твоето собствено Тяло от Светлина се отнася към твоята собствена материална форма.

Ще се случи по време на тези пътувания да достигнеш много Порти, през които не можеш да преминеш. Това е защото твоето Тяло от Светлина все още не е достатъчно силно, нито достатъчно фино или достатъчно чисто: и тогава трябва да се научиш да разделяш елементите на това тяло чрез процес, подобен на първия, като съзнанието ти остава във висшето и напуска низшето. В тази практика ще продължаваш, огъвайки своята Воля като Лък голям, за да изстреляш Стрелата на съзнанието си през небеса, все по-възвишени и святи. Но продължаването по този Път само по себе си е от жизнена важност: тъй като така ще стане, че самият навик ще те убеди, че тялото, което е родено и умира в толкова малък отрязък, колкото един цикъл на Нептун по Зодиака, не е съществено за твоето Аз, че Животът, в който ти участник станал си, макар и да е подчинен на Закона за действие и противодействие, прилив и отлив, систола и диастола, все пак си остава безразличен към злочестините на онзи живот, който смятал си преди за своята единствена връзка със Съществуването.

И тук ти трябва да склониш своето Аз да положи най-огромните усилия: понеже така нацъфтели са поляните на този Еден, и така сладки са плодовете на неговите градини, че ще заобичаш сред тях да се маеш и да се наслаждаваш там в леност и безгрижие. Затова ти пиша енергично, че ти не трябва тъй да правиш, за да не попречиш на твоя истински напредък, защото всички тези удоволствия зависими са от дуалността, така че тяхното истинско име е Скръб от Илюзията, като тази в обикновения живот на човек, който ти да надскочиш си се захванал.

Нека бъде според Волята ти, но разбери това, че (както е написано) щастливи са само онези, които са желали недостижимото. Затова е най-добре, в крайна сметка, ако е твоята Воля да намираш всякога върховното си удоволствие в Любовта, ще рече, в Завоеванието, и в Смъртта, ще рече, в Отдаването, както вече съм ти писал. Така ти ще се наслаждаваш на споменатите удоволствия, но като играчки само, поддържайки своето мъжество твърдо и готово да проникне в екстази, по-дълбоки и по-святи, без възспиране на Волята.

Освен това бих искал да узнаеш, че в тази практика, следвана с плам неутолим, е тази благодат особена, че ти ще стигнеш, сякаш на късмет, до състояния, надминаващи самата практика, които по природа са като онези Дела на Чиста Светлина, за които ще ти напиша в следващата част. Тъй като има определени Порти, през които не ще може да премине никое създание, което все още съзнава разделението на Аз и Не-Аз като противоположности; и при щурмуването на тези Порти от огнения набег на небесна похот, твоят пламък ще гори буйно срещу твоето цялостно Аз, макар и то вече да е божествено отвъд настоящата ти представа, и ще го погълне в мистична смърт, за да се разтвори всичко при Преминаването на Портата в безформената Светлина на Единението.

Така, завръщайки се от тези състояния на съществуване, а в завръщането също го има Тайнството на Радостта, ти ще бъдеш отбит от Млякото на Мрака на Луната и ще станеш участник в Причастието на Виното, което е кръвта на Слънцето. Въпреки че отначало може да има шок и противоречие, тъй като старата мисъл упорства по силата на навика си, ти самият трябва да създадеш чрез повторение на действието истинския правилен навик на това съзнание на Живота, който пребивава в Светлина. И това е лесно, ако бъдеш силен: понеже истинският Живот е толкова по-ярък и квинтесенциален от фалшивия, че (по преценка моя груба) един час от първия оставя следа в паметта, равна на една година от втория. Едно единствено преживяване, чиято продължителност може да е само няколко секунди земно време, е достатъчно да разруши вярата в реалността на кухия наш земен живот: но това постепенно отшумява, ако съзнанието, поради потрес или страх, не се придържа към него и Волята не се стреми постоянно към повторението на това блаженство, по-красиво и ужасно от смъртта, което е извоювало със силата на Любовта.

Освен това съществуват много други способи за постигане на разбирането на истинския Живот и тези следващи два са много ценни за разчупването на леда на твоята смъртна грешка във виждането на собственото същество. Първият от тях е постоянното размишляване над Идентичността на Любов и Смърт, както и разбирането на телесното разлагане като Акт на Любов, извършен върху Тялото на Вселената, както подробно е писано в Светите Книги. И заедно с това върви, както сестра с брата и близнак, практикуването на смъртната любов като причастие, символизиращо онази велика Смърт: както е писано “Погуби себе си”: и също – “Умирай ежедневно”.

И вторият от тези малки способи е практиката на умствено разбиране и анализ на идеи, най-вече както преди съм ви учил, но с извънредно наблягане върху нещата, които са естествено отблъскващи, по-конкретно сама смъртта, както и съпътстващите я явления. Така Буда е заръчал на учениците си да медитират над Десетте Нечистоти, което е върху десет случая на смъртно разложение, така че Кандидатът, отъждествявайки се със своя труп във всички тези въобразени форми, може да се отърси от естествения ужас, ненавист, страх или отвращение, които може да е имал към тях. Знай това, че всяка идея става нереална, фантастична и илюзия най-явна, ако бъде подложена на упорито изследване чрез концентрация. И това е особено лесно постижимо що се отнася до всички плътски впечатления, тъй като всички материални неща и най-вече онези, които първи осъзнаваме, именно нашите собствени тела, са най-груби и най-неестествени от всичките измами. Тъй като я има във всички нас, латентна, онази Светлина, на която никоя заблуда не ще устои, и Тя вече учи нашия инстинкт да отхвърля най-първом всички онези воали, които са най-плътно обвити около Нея. Затова също така в медитацията (при много хора) е най-полезно да съсредоточат Волята за Любов върху свещените центрове на нервна сила; защото те, като всички неща, са подходящи образи или истински отражения на своите подобия в по-фините сфери: така че техните груби природи, бидейки разпръснати от разтварящата киселина на Медитацията, техните по-фини души, да се явят (тъй да се каже) голи, и да покажат своята сила и слава в съзнанието на кандидата.

Да, наистина, позволете вашата Воля за Любов да гори пламенно за създаването във вас самите на истинския Живот, който разлюлява вълните си из безбрежното море на Времето! Не живейте мижавите си животи в страх от часовете! Луната, Слънцето, Звездите, по които измервате Времето сами са просто слуги на онзи Живот, който пулсира във вас, радостният барабанен ритъм, докато марширувате победоносно по Булеварда на Епохите. Тогава, когато всяко ваше раждане и смърт са разпознати в това възприятие като просто етапи по вашия вечно жив Път, какво значение имат глупавите случки от вашите посредствени животи? Не са ли те песъчинки, разнасяни от пустинен вятър, или камъчета, които отнасяте с нозете си крилати, или пък тревисти долчинки, в които тъпчете мекия, пластичен торф и мъх с лирични танци? За живеещия в Живота нищо няма значение: негови са вечното движение, енергия, наслада от непрестанната Промяна: неуморим, ти преминаваш от еон  в еон, от звезда в звезда, Вселената е твоята площадка за игра, нейното безкрайно разнообразие от развлечения, все стари и все нови. Всички онези идеи, които носеха тъга и страх са познати в тяхната истинност и така са се превърнали в семе на радост: тъй като ти си убеден, без сянка на съмнение, че никога не ще умреш, че дори да се променяш, промяната е част от твоята собствена природа – Великият враг е станал Великият Съюзник.

И сега, вкоренено в това съвършенство, твоето Аз става самото Дърво на Живота, имаш ос за своя лост: готов си да разбереш, че тази пулсация на Единството е всъщност Дуалност, и затова си остава в най-висшия и най-свещен смисъл все пак Скръб и Илюзия; което разбрал, продължавай да се стремиш, дори към Четвъртия от Даровете на Закона, към Края на Пътя, дори към Светлината.

IV

ЗА СВЕТЛИНАТА

Аз ви моля, отнесете се с търпение към онова, което ще напиша право по отношение на Светлината, защото тук възниква трудност, все по-голяма при употребата на думи. Освен това, самият аз постоянно отнесен съм и съкрушен от възвишеността на тази тема, така че равната реч може да се завихри в лиричен изказ, когато би трябвало упорито и спокойно с дидактиката да напредвам. Най-голямата ми надежда е, че може да разберете по силата на солидарността на интуицията, тъй както двама влюбени могат да говорят на език, както неразбираем за останалите, така и привидно глупав, своеволен и скучен, или пък при опияняването с Етер, когато участващите общуват с безкрайно остроумие или мъдрост – в зависимост от настроението – чрез дума или жест, приведени към разбиране с фината проницателност на наркотика. Така че нека аз, който съм възпламенен с любов на тази Светлина и опиянен от Етерното вино на тази Светлина, общувам не толкова с вашия разсъдък или интелект, колкото с онзи принцип, скрит във вас, който е готов да бъде съпричастен с мен. По същия начин мъжът и жената могат да се влюбят лудо, без да си кажат нито една дума, заради индукцията (така да се каже) на душите им. И вашето разбиране ще зависи от това до колко сте съзрели за възприемане на моята Истина. Освен това, ако така е че Светлината във вас готова е да бликне, тогава Светлината ще ви разтълкува тези слова тъмни на нейния собствен език, така както неодушевена струна, правилно настроена, би вибрирала с присъщия си тон, който е на друга струна свирен. Чети тогава не само с очи и мозък, но и с ритъма на този Живот, който си постигнал чрез своята Воля за Любов, ускорен до танцов такт чрез тези думи, които са движенията на жезъла на моята Воля за Любов, и така по този начин да възпламениш Живота си до Светлина.

[В това настроение аз се прекъснах при писането на тази моя малка книжка и  два дни и две нощи безсънно размишлявах, борейки се яростно с моя дух, да не би от прибързаност или пък немарливост, предателство да извърша срещу вас.]

При проявлението на Волята и Любовта предполагат се движение и промяна, но в Живота се постига Единение, което движи се и се променя само като пулс или като фаза, и дори е като музика. Все пак при постижението на този Живот, вие вече ще сте изпитали, че чиста Светлина е неговата Квинтесенция, екстаз без форма, без ограничение или предел. В тази Светлина не съществува нищо, тъй като тя е еднородна: и затова са я нарекли хората Тишина и Мрак, и Нищо. Но в това, както и при всеки друг опит да я назовеш, се корени всяка лъжа и недоразбиране, тъй като всички думи предполагат известна двойственост. Затова, въпреки че я наричам Светлина, тя Светлина не е, нито отсъствие на Светлина. Мнозина опитвали са се да я опишат чрез противоречия, тъй като чрез трансцедентно отрицание на всяко слово, тя би могла да бъде постигната от някои натури. Чрез изображения и символи, също така, хората са се опитвали да я изкажат: но винаги напразно. И все пак онези, които са били готови да хванат природата на тази Светлина, разбирали са чрез симпатия – така ще бъде и с теб, който четеш тази малка книжка, с обич. Обаче знай, че най-добрата от всичките инструкции по тоз въпрос, и Словото, най-подходящо за Еона на Хор, е написано в Книгата на Закона. Също още Книгата Арарита точно подобава за Делото на Светлината, както Триграматон за Делото на Волята, Сърце обвито със Змия за Пътя на Любовта и Либер Liberi за това на Живота. Всички тези книги също засягат тези Четири Дара, тъй като накрая ти ще видиш, че всеки един от тях е неделим от всеки друг.

Да ти напиша искам относно числото 93, числото на ΘΕΛΗΜΑ. Тъй като не само числото на неговата интерпретация е ΑΓΑΠΗ, но също и на онова Слово, непознато за теб, освен ако не си Неофит в нашия Свещен Орден на A∴ A∴ , което слово представлява в себе си възникването на Речта от Тишината и завръщането към нея в Края. Това число 93 е три пъти 31, което на иврит е LA, ще рече НЕ, и така отрича то разширяването в трите измерения в Пространството. Също така бих искал да медитираш най-съсредоточено над името NU, тоест 56, което ни е казано да разделим, прибавим, умножавам и разберем. Чрез деление получава се 0.12, сякаш е написано Нуит! Хадит! Ра-Хоор-Кхуит! пред Двойката. Чрез прибавяне възниква Единадесет, числото на Истинската Магия; и чрез умножение – Триста, Числото на Светия Дух или Огъня, буквата Shin, в която всички неща са погълнати изцяло. С тези съображения, както и с пълното разбиране на тайнствата на Числата 666 и 418, ще бъдеш могъщо въоражен в това Пътуване на полета далечен. Но също така трябва да вземеш предвид всичките числа в техните мащаби. Тъй като няма по-добро средство за решение от това на чистата математика, понеже в нея вече грубите идеи са рафинирани и всичко е подредено и готово за Алхимията на Великото дело.

Вече съм ви написал как във Волята за Любов, Светлината възниква като тайната част на Живота. И в първите, малките Любови, постигнатият Живот все още е личен: по-късно той става надличен и вселенски. Тогава Волята е дошла, ако може така да се каже, до своя магнитен полюс, където линиите на силата сочат едновременно навсякъде и никъде; и Любовта вече не е дело, а състояние. Тези качества са станали част от Вселенския Живот, продължаващ безкрайно с насладата от Волята и от Любовта, присъщи нему. Затова тези неща, в своето съвършенство, са изгубили своите имена и същности. Но все пак те са били Субстанцията на Живота, неговия Баща и Майка: и без тяхното действие и влияние сам Животът постепенно ще спре своето туптене. Но тъй като безкрайната енергия на цялата Вселена е там, би ли било възможно нещо друго, освен да се завърне към собственото си Първо Намерение, саморазтваряйки се малко по малко в онази Светлина, която е неговата Природа, най-тайна и най-неуловима?

Понеже тази Вселена Наистина е Нула, бидейки уравнение, чиято сума е Нула. За което доказателството е, че ако е не бе така, ще бъде неизравнено и нещо ще е дошло от Нищо, което е абсурдно. Тази Светлина или Нищо следователно е Резултантна или Тоталът в чисто Съвършенство; и всички други състояния, позитивни или негативни, са несъвършени, тъй като пропускат своите противоположности.

Все пак, имай предвид, че това равенство или идентичност на уравнението между всичките неща и Нищо е най-вече абсолютно, така че ще останеш не повече в едното, отколкото си бил в другото. И ще разбереш тази най-голяма Мистерия съвсем лесно в светлината на онези други преживявания, на които ще си се наслаждавал, където движението и покоят, промяната и стабилността, както много други фини противоположности, са се компенсирали до еднаквост със силата на твоята свещена медитация.

Най-големият дар на Закона тогава произтича от най-съвършената практика на Трите Малки Дара. И така старателно трябва да се отрудиш в това Дело, че да си способен да преминеш от една страна на уравнението до другата по воля: не, да схванеш цялото наведнъж и во веки. Тогава твоята ограничена от времето и пространството душа ще пътува според своята природа в орбитата си и ще разкрива Закона на онези, които ходят оковани, защото това е твоята специфична функция.

Ето го и Тайнството за Произхода на Злото. Първо, под Зло ние имаме предвид онова, което е в противовес на нашите собствени желания: затова то е относително понятие, не абсолютно. Защото всичко, което най-голямо зло е за един, е най-голямото добро за някой друг, точно както здравината на дървото, което секача изтощава е сигурността на онзи, който рискува в морето с кораб, построен от това дърво. И това правдивост лесна е за възприемане, тъй като е повърхностна и разбираема за ум обикновен.

Всяко зло тогава е относително или привидно, или илюзорно; но, връщайки се към философията, ще преповторя, че неговият корен е винаги в двойнствеността. Затова спасението от това привидно зло е да търсиш Единството, което ще направиш, както вече ти показах. Но сега ще спомена за онова, което е написано в тази връзка в Книгата на Закона.

Волята бидейки първата стъпка, Злото се явява, по това определение, “всичко, което възпрепятства изпълнението на Волята”. Затова е написано “Словото на Греха е Ограничение”. Така също трябва да се отбележи, че в Книгата на Тридесетте Ефира {Книга 418} Злото се явява като Хоронзон, чието число е 333, което на гръцки означава Безсилие и Безделие: и природата на Хоронзон е Разпиляване и Несвързаност.

Тогава в Пътя на Любовта Злото пък се явява като “всичко, което предотвратява Съединението на две неща”. Така Книгата на Закона гласи, под образа на Гласа на Нуит: “гребете вашата дажба и жажда за любов, както желаете, когато, където и с когото желаете! Но винаги за мен..”  Понеже всеки акт на Любов трябва да бъде “под Воля”, което ще рече, в съответствие с Истинската Воля, която не може да се задоволи с частични или преходни неща, но трябва решимо да крачи към Целта. Затова, също така, в Книгата на Тридесетте Ефира, Черните братя са онези, които сами замлъкват,  отказвайки сами да разрушат себе си с Любов.

Трето, в пътя на Живота Злото се явява в по-фина форма като “всичко, което не е надлично и вселенско”. Тук Книгата на Закона ни съобщава чрез Гласа на Хадит: “В сферата Аз съм навсякъде центърът.”. И също: “Аз съм Живот и дарителят Живот… ‚Ела при мен‘ е глупав израз: защото Аз съм този, който отива.“ Защото Аз съм съвършен като Не съм”. Тъй като този Живот е навсякъде и по всяко време едновременно, така че в Него тези ограничения не съществуват вече. И ти сам ще го видиш, че във всеки акт на Любов времето и пространството изчезват със създаването на Живота сам по себе си, както и самата личност. За трети път, тогава, в дори по-неуловим смисъл “Словото на Греха е Ограничение.”

Последно, в Пътя на Светлината същият този стих е ключ за представата за Злото. Но тук Ограничението се състои в провала при решаването на Великото Уравнение и след това в предпочитанието към едно проявление или фаза на Вселената спрямо друга. Срещу това ни предупрежава Книгата на Закона чрез Словото на Нуит, казвайки “Никоя … и две. Защото заради любовта съм разделена, заради възможността за единение” – и затова – ” Ако това не бъде както трябва; ако объркате пространствените знаци, казвайки: Те са едно; или като казвате, Те са много; …. тогава очаквайте страшните присъди …”.

Затова сега с благоволението на Тот аз стигам до края на тази моя книга: а вие се въоръжете подобаващо с Четирите Оръжия: Жезъла за Свобода, Чашата за Любов, Меча за Живот и Диска за Светлина: с тях творете всички чудеса на Изкуството на Висша Магия по Закона на Новия Еон, чието Слово е Телема.

Liber CCC Khabs am Pekht

AA

Публикация в клас E

Послание на Терион 9° = 2 , Маг от A A, към Неговия Син, което е Инструкция по въпрос с всеобхватно значение, за да се знаят средствата, които трябва да се използват за разширяване на Господството на Закона на Телема в целия свят.

Сине,

Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон.

Първо, нека твоето внимание да бъде насочено към тази планета, как  Еонът на Хорус  се прояви посредством Световната Война. Това е първият голям и пряк резултат от Равноденствието на Боговете и е подготовката на сърцата на хората за приемане на Закона.

Нека Ви напомня, че това е магическа формула с космически обхват, и че тя е дадена с точни подробности в легендата за Златното руно.

Язон, който в тази история представлява Звяра, първо подготвя кораб, воден от Мъдростта или Атина, и това е неговият стремеж към Великото Дело. Придружен от много герои, той идва на мястото на Руното, но те не могат да направят нищо, докато Медея, Алената Жена, не му връчи горещо питие „упоено със сънливост, Сънливо с мак и бял кукуряк“ за дракона. Тогава Язон е в състояние да подчини биковете, свещени за Озирис, и символични за неговия Еон и за Магическата Формула на Саможертвата. С тях той оре полето на света и сее в него „ужасните зъби на злочестината, родът на Кадъм, древното нещастие на Тива“, което се отнася до определена магическа формула, обявена от Звяра, която ти е известна, но неподходяща за профаните и поради това не е засвидетелствана по-нататък. От това семе израснаха въоръжени мъже; но вместо да нападнат Него, „взаимното безумие поразява Воините безумни, и яростен гняв нахлува в сърцата им неистови и сражавайки се с оръжия, Те падаха един върху друг мълчаливо и се убиваха и убиваха.“ И така, Драконът бидейки заспал, можем да пристъпим тихо покрай него и „чупейки клоните на чародейния Дъб, със здрава хватка да смъкнем Златното Руно“.

Нека само помним да не повтаряме грешката на Язон, и да предизвикаме Арес, който е Хор в своето войнско настроение, който го пази, за да не би Той да ни порази с лудост. Не! но за слава на Ра-Хор-Кхуит и за установяването на Неговото съвършено царство нека всичко бъде направено!

И така, О мой сине, ти знаеш, че е Нашата воля да установим това Дело, изпълнявайки изцяло това, за което Ни е заповядано в Книгата на Закона : „Помогни ми, о войн господар на Тива, в моето разбулване пред Децата човешки!”- и това е Твоята Воля, прояваваща, както ти си направил в сферата на Малкут, материалния свят, да направиш същото това нещо по още по-непосредствен и практичен начин, отколкото естествено би привличало човек, чието проявление е в Небето на Юпитер. Ето защо Ние сега отговаряме на Твоята синова молба, която търси добър съвет от Нас относно средствата,  които трябва да бъдат използвани за разпространяване на Закона на Телема в целия свят.

Затова насочи сега най-съсредоточено твоето внимание към самата Книга на Закона. В нея ние намираме абсолютно правило за живота и ясно наставление за всяка спешна ситуация, която може да се случи. Какви са тогава нейните собствени указания за плодоносността на Това Неизразимо Семе? Обърни внимание, умолявам те, на увереността, с която можем да продължим. „Те ще съберат децата ми в тяхната прегъдка: те ще пренесат славата на звездите в човешките сърца.” Те „ще”; няма съмнение. Затова не се съмнявай, но удряй с всички сили. Забележи също така, моля те, тези думи: „Законът е за всички.“ Ето защо не избирай подходящи хора в своята светска мъдрост; проповядвай открито Закона на всички хора. В Нашия опит Ние открихме, че най-невероятни средства са давали най-добри резултати; и наистина почти е определение за истинска Магическа Формула, че средствата трябва да бъдат неподходящи, рационално казано, за предложената цел. Обърни внимание, умолявам те, че Ние сме длъжни да учим. „Той трябва да преподава; но той може да направи тежки изпитания.” Това обаче се отнася, както е видно от контекста, към техниката на новата Магия, “мантрите и заклинанията; обея и уанга; работата на жезъла и работата на меча.”

Обърни внимание, умолявам те, на наставлението в CCXX I: 41–44, 51, 61, 63 1 κ.τ.λ. върху което Ние се разпростряхме в нашия трактат „Законът на свободата“ и в лични писма до теб и към други. Откритото проповядване на този Закон и практикуването на тези предписания ще предизвикат дискусия и неприязън и по този начин ще те поставят на трибуна, от която можеш да говориш на хората.

Обърни внимание, умолявам те, на това напътствие: „Запомнете всички вие, че съществуването е чиста радост; че всичките скърби са само като сенки; те отминават & свършват, но там е това, което остава.” Защото това учение ще ободри мнозина. Също има и тези слова: „Те ще ликуват, нашите избрани: който скърби не е от нас. Красота и сила, бликащ смях и сладостна отмалялост, сила и огън са от нас.” Наистина по всякакви начини ти можеш да разясняваш радостта от нашия закон; не, защото ще преливаш с радостта от него, и няма да имаш нужда от думи. Освен това, би било неуместно и досадно да призовавам отново твоето внимание към всички онези пасажи, които знаеш толкова добре. Обърни внимание, умолявам те, че по въпроса за прякото наставления има достатъчно. Помисли за пасажа „Изберете си остров! Укрепете го! Осейте го с бойни машини! Аз ще ви дам бойна машина! С нея вие ще поразявате народите; и никой не ще може до стои пред вас. Дебни! Изтегли се! Върху тях! това е Законът на Завоевателната Битка: такова ще е моето обожание край тайния ми дом.” Последната фраза предполага, че островът може да е Великобритания с нейните Мини и Танкове; и е забележително, че определен брат, задължен на A∴A∴, е в най-тайния от Английските Военни Съвети в този час. Но е възможно цялото това наставление да се отнася до по-късен период, когато нашият Закон, направляван от някой такъв Орден като О.Т.О., който се занимава с временни дела, има тежест в световните съвети, и е оспорван от неверните, и от последователите на падналите богове и полубогове.

Обърни внимание, умолявам те, на практическия метод за преодоляване на опозицията, даден в CCXX III: 23–262. Но това не е непосредствената Ни цел в това послание. Обърни внимание, умолявам те, на наставлението в 38-и и 39-и стих на Трета Глава на Книгата на Закона. То трябва да се цитира изцяло.

„Така че светлината ти е в мен; & нейният червен пламък е като меч в ръката ми, за да налагам твоя ред.”

Тоест, самият Бог е пламнал със Светлината на Звяра и сам ще налага своя ред, чрез огъня (може би означаващ гения) на Звяра.

„Има тайна врата, която ще направя, за да установя твоя път във всичките посоки, (това са обожанията, както ти си написал), както е казано:

Светлината е моя; лъчите й изгарят

Ме: Направил съм тайна врата

Към Дома на Ра и Тум,

На Кхефра и на Ахатхоор.

Аз съм твоят Тиванец, О Менту,

Пророкът Анкх-еф-на-кхонсу!

С Бес-на-Маут гърдите си удрям ;

С мъдрата Та-Hex заклинанието си тъка.

Покажи твоя звезден блясък, О Нуит!

Покани ме да остана в твоя Дом,

О крилата змия от светлина, Хадит!

Бъди с мен, Ра-Хоор-Кхуит!“

В коментара в Equinox I (7) този пасаж на практика се игнориран. Възможно е тази „тайна врата“ да се отнася до четиримата мъже и четирите жени, за които се става дума по-късно в „Парижкото Дело“, или това може да означава детето, предсказано другаде, или някаква тайно подготвяне на сърцата на хората. Трудно е да се вземе решение по такъв въпрос, но може да сме сигурни, че Събитието ще покаже, че точната формулировка е била толкова оформена, че да ни докаже абсолютното предузнание от страна на Онзи Най-Свят Ангел, който изрече Книгата.

Обърни внимание, умолявам те, в стих 39, как продължава темата:

„Всичко това“ – т.е. самата Книга на Закона .

“… и една книга, за да кажеш как стигна до тук”, т.е. някакъв разказ като този в Храма на Соломон Царя .

„… и копие на това мастило и хартия завинаги“, т.е. чрез някакъв механичен процес, по възможност с мостра от хартия, подобна на използваната.

„- защото там е тайната дума & не само на Английски“

Сравни с CCXX III: 47, 73 3. Тайната все още е тайна за Нас.

„… и твоят коментар по тази Книга на Закона, да бъде напечатан красиво в червено и черно мастило на хубава хартия, ръчна направа“, т.е. обяснява текста “за да няма глупост”, както казва по-горе CCXX I:36.

„… и на всеки мъж и жена, които срещнеш, било за да ядеш или да пиеш у тях, Законът трябва да дадеш. Тогава те ще имат шанса да останат в това блаженство или не; все едно. Направи това бързо! ”

От това е видно, че един том трябва да бъде подготвен както е дадено да се разбере – Част IV на Книга 4 е била предназначена да изпълни тази цел – и че тази книга трябва да се разпространява нашироко, всъщност на всеки, с когото човек влиза в социални отношения.

Не трябва да добавяме към този дар, като проповядваме и други подобни. Те могат да го вземат или оставят.

Обърни внимание, умолявам те, на стих 41 от тази глава:

„Учреди кантора при твоя Кааба: всичко трябва да е свършено добре и по делови начин.”

Това наистина е много ясна инструкция. Трябва да има модерна централизирана бизнес организация в Кааба, която, според Нас, не означава Болескин, а всяка удобна централа.

Обърни внимание, умолявам те, в стих 42 от тази глава на разпореждането: „Успех е твоето доказателство: не спори; не обръщай във вяра; не говори прекалено много!” Това не е някаква бариера за разясняване на закона. Можем да помогнем на хората да счупят собствените си окови; но на тези, които предпочитат робството, трябва да им се позволи да го правят. „Робите ще служат.“ Превъзходството на Закона трябва да бъде показано от неговите резултати на тези, които го приемат. Когато хората ни видят като отшелниците на Хадит, описани в CCXX II: 24 4, те ще решат да подражават на нашата радост.

Обърни внимание, умолявам те, на цялостния извод от главата, че рано или късно трябва да сломим силата на робите на рабските богове с действителни битки. В крайна сметка Свободата трябва да разчита на меча. В това послание е невъзможно да се разглеждат огромните проблеми, свързани с този въпрос; и те трябва да бъдат решени в съответствие със Закона от тези, които имат власт в Ордена, когато му дойде времето. Ти ще забележиш, че Ние сме ти писали повече като на член на O.T.O., отколкото в качеството ти на член на A∴A∴, тъй като първата организация е координираща и практична и се отнася до материални неща. Но запомни това ясно, че Законът идва от A∴A∴, а не от O.T.O. Този Орден е само първото от големите религиозни тела, приело официално Закона, и целият му Ритуал е преработен и възстановен в съответствие с това решение. И така, като оставяме Книгата на Закона, обърни внимание, умолявам те, на следните допълнителни предложения за разширяване на Господството на Закона на Телема в целия свят.

Всички, които са приели Закона, трябва да обявяват това в ежедневните си контакти. „Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон“ трябва да бъде неизменната форма на поздрав. Тези думи, особено в случай на непознати, трябва да се произнасят с ясен, твърд и артикулатен глас, с очи откровено приковани очи към приносителя. Ако другият бъде от нас, нека отговори: „Любов е законът, любов по воля.“ Последното изречение ще се използва и като поздрав за сбогом. В писмена форма, където поздравът е обичаен, трябва да бъде както по-горе, започвайки с  „Прави по твоята воля и нека това да бъде целият Закон.“ и завършвайки с „Любов е законът, любов по воля“.

Социалните събирания трябва да се провеждат толкова често, колкото е удобно, и там Законът трябва да се чете и обяснява.

Специалните трактати, написани от Нас или упълномощени от Нас, трябва да се разпространяват на всички лица, с които тези, които са приели Закона, контактуват.

До създаването на други Университети и Училища на Телема, стипендии и специализации трябва да бъдат осигурени в съществуващите Училища и Университети, така че да се осигури общото изучаване на Нашите писания и на тези, оторизирани от Нас, които се отнасят до Новия Еон.

Всички деца и млади хора, въпреки че те може да не са способни да разберат по-възвишените небеса на нашия хороскоп, могат винаги да бъдат учени да управляват живота си в съответствие със Закона. Не трябва да се пестят усилия да бъдат доведени до това освобождение. Бедствията, причинени на децата от действието на закона на робските богове, беше, може да се каже, първодвигателят на Нашия начален стремеж да повалим Стария Закон.

Всякак трябва всички да се стремят непрекъснато да увеличават силата и свободата на Централата на О.Т.О.; защото по този начин ще се постигне ефективност при оповестяването на Закона. Конкретни инструкции за разпространяването на О.Т.О. са дадени в друго послание.

Постоянната практика на тези препоръки ще развие умение у него или нея, които практикуват, така че новите идеи и планове да се развиват непрекъснато.

Освен това е редно всеки да се обвърже с Магическа Клетва, за да може по този начин да направи Свободата съвършена, дори и чрез обвързване, както е надлежно е описано в Либер III 5. Амин.

Сега, сине, обърни внимание, умолявам те, в какъв дом Ние пишем тези думи. Защото това е малка виличка в червено и зелено, от западната страна на голямо езеро, и тя е скрита в гората. Човекът по този начин е в несъгласие с Дървото и Водата; и бидейки магьосник, замисил Самият той да вземе един от тези врагове, Дървото, което е едновременно ефект и причина за този излишък от Вода, и да го да принуди да се бори за Него срещу другия. Какво тогава прави Той? Защо Той взема Желязото на Марс, брадва и трион и клин и нож, и разделя с него Дървото срещу себе си, насичайки го на много малки парчета, така че да няма вече сила против волята Му. Добре; след това взема Той Огъня на нашия Отец Слънцето и го поставя директно в боен ред срещу тази Вода посредством Неговата армия от Дърво, която е завладял и пробил, като я е изградил във фаланга като Конус, който е най-благородното от всички тела, бидейки Образът на самия Свети Фалос, и съчетава в себе си Правата Линия и Кръга. Така, сине, действа Той; и Огънят разпалва Дървата, а топлината му отвежда Водата надалеч. Но Водата е хитър противник и Тя укрепва Дървото срещу Огъня, като го импрегнира с голяма част от собствената си субстанция, като шпиони в цитаделата на съюзник, на когото не се вярва изцяло. И така, тогава какво трябва да направи Магьосникът? Той първо трябва да прогони напълно Водата от Дървото чрез призоваване на Огъня на Слънцето, нашия Баща. Тоест, без вдъхновението на Всевишния и Най-Свят, дори Ние самите не бихме могли да направим нищо. Тогава, сине, започва Магьосникът да пали огъня си с малкото сухо дърво, и то подпалва Дървото със среден размер, и когато и то блести ярко, най-сетне големите дървени трупи, макар да са напълно зелени, все пак са подпалени.

А сега, сине, вслушай се в този Наш укор и надай ухото на твоето разбиране към притчата за тази Магия.

За цялото Начало на Нашето Дело имаме Огъня на нашия Отец Слънцето, хвала да бъде вечно на Неговото Свято Име. Вдъхновението е наше, и наш е Законът на Телема, който ще възпламени света. И ние имаме много малки сухи пръчици, които бързо се разпалват и бързо изгарят, оставяйки по-голямите Дървеса незапалени. А големите трупи, масите на човечеството, са винаги с нас. Но нашата остра нужда е от онези средни снопове пръчки, които от една страна лесно се запалват от малкиге Дърва, а от друга издържат, докато големите трупи не пламнат.

(Виж, колко тъжно нещо е, продума маймуната на Тот, за някой да бъде толкова свят, че да не може да отсече дърво и да сготви храната си, без да приготви от дълго и досадно Нравоучение!)

Нека това послание да бъде копирано и разпространено сред всички, които са приели Закона на Телема.

Приемете сега Нашето бащинско благословение: Благословението на Все-пораждащия бъде с вас.

Любов е законът, любов по воля.

ΘΗΡΙΟΝ 9°=2 A∴A∴

Дадено от Нашата ръка и запечатано в деня на Год. XII, Слънцето нашия Отец, в 12° 42′ 2″ от знака Лъв, а Луната в 25° 39′ 11″ от знака Везни, от Дома на Жонгльора, тоест от езерото Паскуани в щата Ню Хемпшир.

БЕЛЕЖКИ:

1. CCXX I:41–44 ‘’Словото на Греха е Ограничение. О мъж! не отказвай на жена си, ако тя желае! О любовнико, ако е по твоята воля, иди си! Няма връзка, която може да съедини разделеното, освен любовта: всичко друго е проклятие. Проклето! Проклето през еоните да бъде! Ад.Нека бъде това състояние на множественост ограничено и противно. Така и с всичко твое; нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля. Прави така и няма друг да каже не. Защото чистата воля, несмекчена от цел и освободена от сласт за резултат е във всяко отношение съвършена.’’

CCXX I:51 ‘’Има четири врати към един палат; подът на този палат е от сребро и злато; лапис лазули & яспис има там; и всички редки ухания; жасмин & роза, и емблемите на смъртта. Нека той влезе поред или наведнъж през четирите врати; нека стъпи на пода на палата. Няма ли да потъне? Амн. Хо! воине, ами ако слугата ти потъне? Но има начини и начини. Затова, бъдете красиви: обличайте се всички с изискани дрехи; яжте скъпи храни и пийте сладки вина и вина пенливи! Също, взимайте вашата насита и желание от любов, както желаете, когато, където и с когото желаете. Но винаги за мен. ‘’

CCXX I: 61 ‘’А да ме обичаш е по-хубаво от всички неща:  ако под нощните звезди в пустинята, ти веднага запалиш тамяна ми пред мен, като ме призоваваш с чисто сърце и Змийския пламък в него, още малко и ще дойдеш в лоното ми да  полегнеш. За една целувка ти тогава ще желаеш всичко да дадеш; но който даде една прашинка ще изгуби всичко в този час. Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми. Ревностно ти повелям да дойдеш пред мен в едничка роба и покрит с разкошен немес. Обичам те! Копнея за теб! Бледа или пурпурна, забулена или сладострастна, Аз, която съм цялата наслада и пурпур, и опиянение в най-съкровен смисъл, те желая. Окрили и разбуди блясъка, навит вътре в теб: ела при мен!’’

CCXX I:63 ‘’Пейте ми възторжената песен на любовта! Горете ми благоухания! Носете скъпоценности за мен! Пийте за мен, защото ви обичам! Обичам ви!’’

2. CCXX III:23–26 ‘’За аромат смеси брашно & мед & гъста утайка от червено вино: маслото на Абрамелин и зехтин, а после омекоти & заглади с обилна прясна кръв. Най-добрата кръв е от луната, месечно: после прясната кръв на дете или капеща от войнството небесно: след това – от врагове, след това от жреца или от поклонниците: и накрая от някой звяр, без значение какъв. Изпечи това: от него направи питки & яж за мен. Това има също и друга употреба; нека бъде сложено пред мен и напоявано обилно с благоуханията на твоята молитва: то ще се изпълни с бръмбъри, така да се каже, и пълзящи неща, свещени за мен. Убий ги, като назоваваш враговете си; & те ще паднат пред теб.’’

3. CCXX III:47 ‘’Тази книга да бъде преведена на всички езици: но винаги с оригинала с почерка на Звяра; заради случайната форма на буквите и положението им една спрямо друга: в тях има тайнства, които никой Звяр няма да разгадае. Нека не се опитва: но един идва след него, от къде не казвам, който ще открие Ключа на всичко това. Тогава тази теглена черта е ключ: тогава този кръг разделен на четири, в своята несъстоятелност, е ключ също. И Абрахадабра. Това ще бъде негово дете & то странно. Нека той не преследва това; защото само по този начин може да отпадне от него.“

CCXX III:73. ‘’Постави листата отдясно наляво и от горния към долния край: тогава виж!“

4. CCXX II:24. ‘’Виж! това са важни тайнства; защото също от моите приятели има отшелници. Не си мисли, че ще ги срещнеш в гората или на планината; а в легла от пурпур, милвани от великолепни жени-зверове с едри бедра и огън и светлина в очите, и тежки пламтящи коси около тях; там ще ги намериш. Ще ги виждаш на власт, в победоносни армии, във всичката радост; и в тях ще има радост, милион пъти по-голяма от тази. Внимавайте някой да не насили друг, Крал срещу Крал! Обичайте се един друг с горящи сърца; низшите хора стъпвайте в свирепата сласт на гордостта ви, в деня на вашия гняв.“

5. «Книга III, или Книга на Ярема». Публикувана за първи път в «Еквинокс», I, 4 (1910). — бел. прев.

ЕСЕ ПО ОНТОЛОГИЯ

С НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ЦЕРЕМОНИАЛНАТА МАГИЯ

(1902 e.v.)

(включено в LIBER LXVIIМечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра)

AA

Публикация в клас C

(“Берашит” беше написано в Делхи, Март 20 и 21, 1902. Неговото оригинално заглавие беше “Crowleymas Day.” Беше отпечатано частно в Париж през 1903. Ведно с “Наука и Будизъм” са добавени (към Книга 67), за да завършат логичната последованелност от 1898 до сега. Всичко беше, обаче, прегледано отново. Където имаше празнина в доказателствата, те бяха добавени, докато всичко заприлича на съвършен хризолит. Повечето бе направено, докато течаха морните летни часове (простете за израза!) на 1902 в Лагер Нещастие и Лагер Отчаяние край ледника Чого, в тези редки промеждутъци между грижите около въшки, консерви, малария, просмукваща вода, обща болезненост, злочестина и постоянни снежни бури, които дават място на мигновен проблясък на някой по-висш разум от този, който е непрестанно съсредоточен върху живота в лагера.  Следващата и финална версия отне достатъчно дълго време от зимата на 1902-1903. Ръкописът беше приет  в S. P. R. T. през май на същата година, е след окончателен преглед, счетен за нужен с оглед на моя ирландски произход, отиде за отпечатване.) Бележка към Книга 67 „Мечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра

בראשית

О човеко с дръзновена природа, ти, изкусно създание!

Няма да схванеш това по същия начин както разбираш нещата обикновени.

Оракули на Зароастър1

Като представям на света тази теория за Вселената, имам само една надежда тя да произведе някакво дълбоко впечатление, а именно, че моята теория има достойнството да обяснява разликите между трите големи форми на религия, существуващи по света: Будизъм, Индуизъм и Християнство, и да ги адаптира към онтологичната наука с математически, а не мистични заключения. Мохамеданството сега няма да засягам, защото в каквато и да било светлина да го разглеждаме (а неговите езотерични школи често са напълно ортодоксални), във всеки случай то трябва да попадне в едно от трите направления – на Нихилизма, Адвайтизма или Двайтизма.

Като вземем обичайната хипотеза за Вселената, тази за нейната безкрайност, или поне за безкрайността на Бога, или за безкрайността на някаква реално съществуваща субстанция или идея, пред нас първо се изправя въпросът за възможността за съвместно съществуване на Бог и човек.

Християните причисляват в категорията на съществуващото – между други неща, от чието разглеждане можем да се откажем заради целите на тази полемика – Бог като безкрайна същност, човек, Сатана и неговите ангели; при това човекът (със сигурност) и Сатаната (предполагаемо) са крайни същества. Те не са различни аспекти на една същност, а отделни и дори антагонистични съществувания. Всички са еднакво реални; не можем да признаем мистици като Керд 2 за ортодоксални тълкуватели на религията на Христос.

Индуистите причисляват към тази категория Брахма, безкраен във всички измерения и направления и неотличим от Плерома на Гностиците и Майа, илюзията. В определен смисъл това е антитезата ноумен и феномен, в която ноуменът се лишава от всички предикати и почти се разтваря в Nichts 3, под названието на, «Alles» 4. (Ср. Макс Мюлер за метафизичната Нирвана, Уводен очерк към неговия превод на «Дхамапада» 5). Будистите не изразяват мнение.

Нека се опитаме да оценим онтологическата сила на съществуванията, мислени от тези две религии съответно, като помним, че християнският Бог е безкраен, но все пак разглеждайки възможността да предположим, че той е краен Бог. Във всяка уравновесена система от сили ние можем да ги сумираме и да ги представим като триъгълник или серия от триъгълници, които в крайна сметка да сведем до един. Във всяка движеща се система, ако сумарната движеща сила бъде приложена в противоположна посока, равновесието ще бъде получено. И всяка сила в такава равновесна система ще бъде равна на сумарната на всички останали. Нека x, предназначението на вселената, бъде равнодействащата сила на Б, С и Ч (Бог, Сатана и Човек). Тогава Ч на свой ред е равнодействаща сила на, Б, С и – х. Така че можем да считаме всяка от тези сили за върховна и няма основание да обожаваме една, а не друга. Всички те са крайни. Християните ясно виждат този аргумент; именно затова незначителният идол от Книгата Битие постепенно се развива до неосезаемия, но вътрешно противоречив призрак днес. Но ако Б е безраен, то останалите сили не могат да имат никакво влияние върху него. Както казва Уевел, по странно съвпадение предвиждащ метриката на «In Memoriam», «Нито една сила на земята, колкото и да е голяма, не може да разтегли нишка, дори и най-фина, по хоризонтална линия, която да е абсолютно права»6.

Определението на Бог като безкраен имплицитно отрича човека; докато, ако той е краен, то това е край на християнските причини за поклонение, въпреки че, смея да кажа, сам мога да открия няколко достатъчно добри. (Впрочем, не очаквам да бъда помолен.)

Полученото равновесие между Бог и човек, разрушително за култа, е разбира се абсурдно. Ние трябва да го отхвърлим, освен ако не искаме да изпаднем в Позитивизъм, Материализъм или нещо подобно. Но тогава, ако наричаме Бог безкраен, като какви да считаме човека и Сатаната? (като последният, най-малкото, със сигурност не е интегрална част от него)? Измамата не е в моето доказателство (което е впрочем ортодоксалното) че краен Бог е абсурден, а в предположението, че човек притежава някаква реална онтологическа сила 7.

Както намеквах по-горе, ако една от силите в нашата механична система е безкрайна, то останалите, колкото и да са големи, са относително и абсолютно нищо.

При каквито и да било категории безкрайността изключва крайното, освен ако това крайно не е тъждествена част от това безкрайно.

В категорията на съществуващите неща, при безкрайно пространство, тъй като все още работим при тази хипотеза, материята или го изпълва, или не го изпълва.  В първия случай материята е безкрайно голяма, във втория – безкрайно малка. И при този втори случай се оказва, че размерът на материалната вселена няма никакво значение: дали нейният диаметър е 1010000 светлинни години или половин миля, няма значение; тя е безкрайно малка, Нищо. Противоречащата на математиката илюзия, че тя съществува, е това, което индусите наричат Майа.

Ако, от друга страна, материалната вселена е безкрайна, то за Брахма и Бог не остава място, и възможността за религия е по същия начин изключена.

Нека сега погледнем под друг ъгъл. Индусите, независимо от всички свои усилия, не могат разумно да обяснят Майа, причината за всички страдания. Тяхната позиция е в корена си слаба, но поне може да се каже в тяхна защита, че те са се опитвали да съгласуват своята религия със здравия смисъл. Християните, от друга страна, въпреки че са виждали докъде може да доведе манихейската ерес 8 и са я унищожили, не са признали официално съвсем същото заключение за човека и не са отрекли съществуването на човешката душа като различна от божествената душа.

Разбира се, Трисмегист, Ямвлих, Порфирий, Бьоме и мистиците като цяло по същество са го направили, въпреки понякога с твърде непонятни уговорки , подобни на тези, които правят в някои случаи и самите ведантисти.

С изчезването на човека от категориите на реално съществуващото завинаги изчезва и Бог като Личност и се превръща в Атман, Плерома, Айн Соф и каквото си поискаш име, безкраен във всички направления и всички категории. Да отричаме една, означава да разрушим цялото доказателство и да се заплетем обратно в изходната Двайтистка позиция.

Изцяло съчуствам на моя нещастен приятел, преподобния Менсел Б. Д..9, в неговите сърцераздирателни жалби срещу логическите изводи на Школата Адвайта. Но при неговата изходна хипотеза за безкраен Бог, безкрайно пространство, време и т.н., друго заключение е невъзможно. Деканът Менсел се е оказал в невъзможното положение на някой, който нито се отказва от предпоставките, нито оспорва валидността на логическите процеси, но се свива от ужас пред неизбежното заключение – той предполага, че някъде нещо трябва да не е наред, и заключава, че единствената употреба на разума е да открие своята малоценност в сравнение с вярата. Както справедливо отбелязва Дойсен 10, вярата в християнски смисъл означава просто да бъдеш убеден при недостатъчни основания 11. Това със сигурност е  последното прибежище на некомпетентността.

Но въпреки че винаги, от гледна точка на изходната хипотеза за безкрайността на пространството и т.н., недвойствената позиция на Ведантистите и на великите немски философи е неоспорима, на практика Двайтистите имат огромно преимущество пред тях. Фихте и другите изчерпват себе си, опитвайки се да преобърнат простата и очевидна позиция, че: «Ако съществува само Его-то, то откъде ще се намери място дори за най-необходимите и постоянни житейски дела, да не говорим за морал и религия (без които можем да си бъдем много добре)? Защо трябва безкрайно Его да изпълва несъществуващо тяло с въображаема храна, мислено сготвена на въображаем огън от несъществуващ готвач? Защо трябва безкрайна сила да използва такива крайни средства, и да се проваля доста често, дори тогава?»

Към какво се свежда позицията на Ведантистите? Външно, «Аз» съм илюзия. В действителност истинският «Аз» съм Безкрайното, и ако можеше илюзорния «аз» да осъзнае Кой «Аз» съм всъщност, то колко много щастлив би бил! Но междувременно имаме Карма, прераждане и всички могъщи закони на природата, действащи никъде в нищо!

В системата на Адвайта няма място нито за обожание, нито за морал. Всички пищни славословия на «Бхагавад-гита» и трудовете по етика на западните адвайтистки философи са малко или повече съзнателно объркване на мисълта. Никаква изтънченост не може да преобърне доказателството на практика: ухилените дула на двайтистските оръдия надежно защитават крепостта на Етиката и предупреждават  метафизиците да не тъпчат все още твърде зелената трева на религията.

Самият факт, че на апологетите на Адвайта се налага да отделят толкова много време, размишления, ерудиция и изобретателност по този въпрос, е най-доброто доказателство за нелепостта на позицията на Адвайта.

Следователно някъде има грешка. Аз смело поемам ръкавицата и приемам предизвикателството срещу цялата предишна мъдрост, обръщам  се към най-примитивните понятия на диваци-канибали, предизвиквам всички най-жизнено важни предпоставки и аксиоми, които са били обменни монети с философията за векове, и представям моята теория.

Ясно предвиждам единственото затруднение, и ще го обсъдя предварително. Ако моите изводи по този въпрос не бъдат възприети, може да ни се наложи да се върнем обратно към предишния раздразнителен агностицизъм, и да търсим нашия Месия другаде. Но ако имаме еднакво виждане по този въпрос, мисля, че нещата ще тръгнат по-гладко след това.

Да разгледаме 12 Тъмнината! Можем ли ние философски или действително да считаме като различни тъмнината, възникнала при интерференция на светлина, и тази, съществуваща в обикновеното отсъствие на светлина?

Тъждествена ли e Единицата на 0,9 в период?

Различни неща ли имаме предвид под 2 пъти синус 60° и √3?

Въглен и диамант са очевидно различни в категориите на цвят, кристализация, твърдост и т.н.; но нима са толкова различни по отношение на съществуването?

Третият пример според мен е най-добър. 2 х синус 60° и √3 са нереални и следователно немислими, поне понастоящем за човешкия разум. Пресметнати, те нямат смисъл; не-пресметнати, и двете имат смисъл, и то различен в един или друг случай.

И така, имаме два израза, и двата ирационални, и двата немислими, но и двата представящи разумни и нетъждествени идеи на нашите умове (и това е главното!), макар и тъждествени в действителност и можещи да бъдат преобразувани посредством разсъдъчен процес, който имитира или подменя  това разбиране, което (може да се предположи)  никога не можем да постигнем.

Нека приложим тази идея към Началото на всички неща, за което християните откровено лъжат, индусите говорят уклончиво, а будистите дискретно мълчат, без дори да противоречат на недодяланите и нелепи приказки на толкова по-фантастичните индуистски визионери. Кабалистите описват «Първопричината» 13 по следния начин: «От 0 към 1, както кръгът се разтваря в линия». Християнската догма на практика е същата, тъй като и двете мислят за предшестващ и вечно съществуващ Бог, въпреки че кабалистите увъртат,описвайки това латентно Божество като «Не». По-късни коментатори,  особено знаменитият 14 Макгрегор Мазерс, тълкуват това «Не» като «негативно-съществуващо». При най-дълбокото ми уважение към интелектуалните и духовни заслуги, нему, комуто аз съм горд да ми бъде разрешено да наричам мой майстор 15, все пак съм задължен да изразя своето виждане, че когато кабалистите казват «Не», те имат предвид «Не» и нищо повече. Всъщност, аз наистина претендирам да съм открил отново отдавна изгубения централен Аркан на тези божествени философи.

Аз нямам сериозни възражения към крайния бог или богове, различни от хората и нещата. Всъщност, аз лично вярвам във всечки тях и признавам, че притежават немислима, но не и безкрайна сила.

Будистите признават съществуването на Маха-брахма, но неговата сила и знание са ограничени и неговият ден с продължителност на епоха трябва да си има край.  Намирам навсякъде доказателства,  дори в най-изкривената и осакатена версия на еврейските Писания, че властта на Йехова  била ограничена по всякакви начини.  По време на Падението, например, Тетраграматон Елохим трябвало спешно да призове своите ангели да пазят Дървото на Живота, за да не излезе лъжец. Защото, ако станело така, че Адам да вкуси и от второто Дърво, преди неговото престъпление да бъде разкрито, или ако на Змията било известно за неговите свойства, то Адам, несъмнено, щял да живее и да не умре. По такъв начин, чиста случайност спасила останките на и без това вече опетнената репутация на еврейския племенен фетиш.

Когато попитали Буда за това как са възникнали нещата, той се оттеглил в мълчание, което неговите ученици удобно разтълкували като означаващо,  че отговорът на този въпрос няма да им послужи за назидание.

Аз приемам, че Буда (без съмнение, невеж по алгебра) е бил достатъчно обучен по философия и достатъчно опитен в житейските дела, та да осъзнава, че всяка система, която би могъл да оповести, ще бъде веднага атакувана и унищожена от проницателността на неговите многобройни и разнообразни опоненти.

Учението, което самият той дал, може накратко да се резюмира до следното: «Кога, къде, защо, ние не знаем; но знаем, че сме тук, че не ни харесва да сме тук, че има път навън от цялата тази досадна история  – нека побързаме и тръгнем по него!»

Но аз не съм от тези, които се дават; продължавам с моите въпроси, и накрая на ужасния въпрос е отговорено, и миналото престава да натрапва своите проблеми на ума ми.

Заповядайте! Три пъти по-евтино! Променя всички лоши доказателства!

АЗ УТВЪРЖДАВАМ АБСОЛЮТНОСТТА НА КАБАЛИСТИЧНАТА НУЛА.

Когато казваме, че Космосът е произлязъл от 0, каква именно 0 имаме предвид? Под 0 в обичаен смисъл на думата ние разбираме «отсъствие на разпространяване-включване в която и да било от категориите».

Като казвам «Никоя котка няма две опашки», аз нямам предвид, както старата заблуда гласи, «Отсътствие на котки притежава две опашки», но че «в категорията на дву-опашатите няма включване-разпростиране на котка».

Нищо е това, за което никакво положително твърдение не е валидно. Не можем с чиста съвест да заявим: «Нищото е зелено», или «тежко», или «сладко».

Нека наречем: време, пространство, съществуване, тежест и глад, категории 16.

Ако човек е тежък и гладен, той ще бъде включен в тях, разбира се и в много други. Но нека приемем, че тези пет са всичките. Да наречем човека X; тогава неговата формула е Xв+п+с+т+г. Ако той хапне, няма повече да е включен в глада; ако бъде откъснат от време и гравитация, формулата му ще бъде Xп+с.  Ако той престане да заема място в пространството и да съществува, неговата формула ще бъде X0. Този израз е равен на 1; каквото и да представлява X, повдигнат на нулева степен (това означава математически да не бъде включен/разпрострян в никое измерение или категория) резултатът е Единица, и неизвестният фактор X се елиминира.

Такава е идеята на Адвайтистите за бъдещето на човека: неговата личност, лишена от всички качества, изчезва и е изгубена, а на нейно място възниква безличната Единица, Плерома, Парабрахма или Аллах на обожаващите Единството последователи на Мохамед. (За мюсюлманския факир Аллах по никакъв начин не е Бог личност.)

По този начин Единицата остава неизменна, независимо дали е включена или не, в която и да било от категориите. Но ние вече се договорихме, че ще търсим  Началото-нямащо-Причина, в Нулата.

И така, ако имаше 0 «преди началото на годините» 17, то ТАЗИ 0 НЕ Е БИЛА ВКЛЮЧЕНА В НИКОЯ ОТ КАТЕГОРИИТЕ, ЗАЩОТО ОЩЕ НЕ ИМАЛО КАТЕГОРИИ, В КОИТО ДА СЕ ВКЛЮЧИ! Ако  нашата 0 беше обикновената математическа 0, нямаше да има абсолютна 0, защото математическата 0, както беше показано по-горе, зависи от наличието на категории. Ако те са съществували, то целият въпрос просто се обръща наопаки; необходимо ни е да стигнем до състояние, в което тази 0 е абсолютна. Не само трябва да се избавим от всички  обекти, но и от всички предикати. В математиката под 0 в действителност се разбира 0n, където n е последниият член на натурална скала от измерения, категории или предикати. Следователно, нашето Космическо Яйце, от което е възникнала настоящата вселена, е било Нищо-Небитие, невключено в никакви категории, или графично представено като 00. Този израз в така представената си форма е безсмислен. Нека открием неговата стойност с проста математическа операция:

И така, умножаването на безкрайно голямо по безкрайно малко дава НЯКАКВО НЕИЗВЕСТНО КРАЙНО ЧИСЛО, ВКЛЮЧЕНО В НЕИЗВЕСТЕН БРОЙ КАТЕГОРИИ. Става така, че когато подобна Велика Инверсия се случи, от самата същност на  цялото «нищо» до крайност, включена в безброй категории, то неизчеслимо отромна система се поражда като резултат. Просто по случайност, случайност в истинския смисъл на думата, светът ни е пълен с богове, хора, звезди, планети, демони, цветове, сили и всички други съставки на Космоса: и с време, пространство и причинност — условията, ограничиващи и включващи всички тях 18.

Запомнете, че не е вярно да се каже, че нашето 00 е съществувало, нито че не е съществувало. Самата идея за съществуване тогава е била толкова далече, колкото  идеята за препечено сирене. Но 00 е краен израз, или поне има крайна фаза, и нашата вселена е също крайна вселена; крайни са самите нейни категории; и изразът «безкрайно пространство» е противоречие в термините. Идеята за абсолютен и безкраен Бог изпада до забравата на всички подобни празни и гибелни извращения на истината. Безкрайността остава, но само като математическо понятие, в природата така невъзможно, както квадратния корен от -1. Разбира се, против всички тези математически или полуматематически разсъждения може да се възрази, че цялата наша система от числа и манипулации с тях е просто набор от условности. Като твърдя, че корен квадратен от три е ирационално число, аз прекрасно зная, че това е вярно само по отношение на реда числа 1, 2, 3 и т.н. и че този ред от своя страна е ирационален по отношение на някой друг ред, основан на √3 и състоящ се от такива елементи, като √3, p, 3√50 и т.н. На теория това е вярно, но на практика е абсурдно. Ако имам предвид „числото на a, b или с“, няма значение дали ще напиша 3 или 3√50; идеята от това не се изменя; а ние с вас разглеждаме идеите, основополагащи за съзнанието, такива идеи, към които сме принудени да съотнасяме и близко и далечно.

Затова също моето уравнение 19, колкото и фантастично да изглежда, има съвършен и абсолютен паралел в логиката. А именно: нека приложим двойно отрицание към израза «Някои книги са на масата». Посредством отрицание на двата члена получаваме: «Отсътствието на книги не е на масата», което по същество е точно моето уравнение наопаки 20; и е нещо мислимо. Да обърнем процеса. Кокво имам предвид като казвам: «Някои прасета, но не черното прасе, не са в кочината?» Че черното прасе е в кочината. Аз само съм представил логическото преобразуване като промяна, а не просто като друг начин за изразяване на същата мисъл. Впрочем «промяна»  не е точно в тоя смисъл също, защото промяна в нашите умове включва идеята за време. Но всичко това остава немислимо – за логическото съждение, но не и за мисълта. Обърнете внимание, че ако кажа « Отсътствието на книги не е на масата» мога да го преобразувам само в «Някои книги са на масата », но не във «Всички книги са на масата». Това е  частен, а не общ израз. Грешка на Адвайта е да го представя за общ – толкова много ученици са изгорели за къде по-малко.

Има и друг начин за доказване — доказателство посредством изключване. Аз показах, а метафизиците на практика признаха, погрешността както на Двайта, така и на Адвайта. Следователно третата, единствено останала теория, трябва да е вярна, колкото априорно неправдоподобна, колкото и трудна да е за усвояване. 21

«Приятелю, млади приятелю“, мисля, че дочувам някой християнски духовник да казва, изпълнен с дълбока мъдрост и не без нотка състрадание, снизхождащ, за да постави на място голобрадото и безмозъчно нахалство: „къде е Причината за тази наистина забележителна промяна?“ Именно тук теорията въздига до небесата най-крепкия си бастион! Защото няма и не може да има никаква причина. Ако 00 бе включено в причинността, никаква промяна не би имала място 22.

И в резултат — ето ни нас, крайни същества в крайна вселена, в която време, пространство и причинност са крайни (колкото и немислимо това да изглежда), с нашата индивидуалност и всички «илюзии» на адвайтистите, толкова реални, колкото на практика те са за нашето нормално съзнание.

Както посочва Шопенхауер, следвайки Буда, страданието е необходимо условие за съществуването. Войната на противоборстващите сили, в която те самите стриват себе си на прах до крайния резултат, не може да не причинява безкрайна агония. Може би някой ден ще се научим да преобразуваме категориите на емоциите така уверено и леко, както сега преобразуваме категориите на силата; така че след няколко години Чикаго да почне да внася страдание в суров вид и да го превръща в консервирана сьомга, на засега е възможен само обратният процес.

Тогава къде е изходът? Можем ли да очакваме, че цялата вселена сама ще разреши себе си обратно до фазата 00? Със сигурност не. На първо място няма причина, поради която цялото да трябва да прави това: x/y може да се преобразува точно както х. Но, още по-лошо, категорията причинност вече се е формирала и нейната инерция е достатъчна, за да противопостави най-сериозно препятствие на такъв гигантски процес.

Следователно пред нас стои наистина колосална задача. Може, разбира се, да се усмихнеш, да приемеш всичко за даденост и да оставиш нещата на самотек дотогава, докато всичко не се слее в окончателно единство, което може да бъде или да не бъде търпимо. Но докато чакаме?

Тук вече възниква въпросът за свободната воля. Причинността е вероятно не напълно включена в собствената си категория24; обстоятелство, което дава място за дробно количество свободна воля. Ако това не е така, не е толкова важно, защото ако се намирам в добро състояние, това само доказва, че съдбата ме е довела дотук. Ние сме като Хърбърт Спенсъровите наблюдатели, самозаблуждаващи се с идеята за свободна воля, но ако пък това е така – то нищо няма никакво значение. Но ако допуснем, че Хърбърт Спенсър е сбъркал (колкото и невероятно да изглежда), тогава нашият довод е валиден и ние трябва да търсим верния път и да го следваме. Въпросът, следователно, не трябва да ни тревожи изобщо.

Сега става ясно за какво са нужни моралът и религията, и останалите от торбата с хитрини. Всички те са методи, добри или лоши, за избавянето ни от вселената.

Тясно свързан с този въпрос е въпросът за волята на Бог. Някои люде твърдят, че Безкраен Разум трябва да е работил върху този космос. Аз отговарям: не! Никакъв разум, достоен да бъде наречен с това име, не съществува. Всички закони на природата могат да се обобщят в един – закона за Инерцията. Всичко се движи по направлението, определено от пътя на най-малкото съпротивление; видове живи същества възникват, развиват се и умират в пълно съответствие със своята колективна инерция; от този закон няма изключения, освен съмнителното – Свободна Воля; самият Закон на Съдбата е тъждествен с него.25

Що се отнася до безкрайния разум, всички уважаващи себе си философи са единодушни, че все-могъщество и все-любов са несъвместими. Самото съществуване на вселената е неопровержимо доказателство на това.

На Деиста му е нужен Оптимист; докато са край камината, всичко си върви добре, но те претърпяват скръбно корабокрушение, щом се появат в студения свят.

Ето защо тези, който се стремят да укрепят религията, така нервно се опитват да докажат, че вселената няма реално съществуване или че то е преходно и относително неважно, и резултатът е, разбира се, обичайната саморазрушителна адвайтистка бъркотия.

Именно затова  заповедите на религията и морала са жизнено необходими: те помагат в удържането на по-свирепите сили както на природата, така и на човека. Защото ако няма закон и порядък, ние нямаме необходимия покой и ресурси за изследване и научаване как да поставим под контрол всичките разклоняващи се явления на нашия затвор, т.е. за делото, което предприемаме, за да можем накрая да разрушим стените и да намерим тази свобода, която безцеремонната Инверсия (превръщането на Нулата в проявен свят) е отказала.

Мистичните поучения на псевдо-Зороастър, Буда, Шанкарчария, псевдо-Христос и останалите са само за напреднали ученици, за директна атака на проблема. Нашите слуги, войници, юристи, всякакви форми на правителство, правят тази наша благородна задача възможна, и да презираш тези скромни, но верни помощници на големите умове на света, е най-сериозната възможна грешка.

Какъв е тогава, най-добрият, най-лесният и директен метод за постигане на нашия резултат? И как да предадем, на езика на смъртните, към мисълта на другите естеството на резултат толкова отвъд езика, объркващ дори въображение с орлови крила? Може да ни помогне да се постараем да очертаем разликата между индуистските и будистките методи и цели на Великото Дело.

Индуистският метод е наистина мистичен в най-истински смисъл; защото, както вече показах, Атман не е безкраен и вечен: някой ден трябва да изчезне заедно с другите сили. Но мислено създавайки безкрайна Безлична Личност и обожествявайки я, всички религии, освен будистката и, мисля, Кабалистичната, се стремят да унищожат своята собствена личност. Будистът се цели направо в угасването; индуистът отрича и премахва собствена си крайност, създавайки абсолют.

Тъй като това не може да се направи в действителност, процесът остава илюзорен; но все пак той е полезен на ранните етапи – във всеки случай поне до четвъртата фаза на Дхиана, към който го отнася Буда, въпреки че йогите твърдят, че на този етап постигат нирвикалпа-самадхи и че мокша е тъждествена с нирвана 26. Да се отрича първото твърдение не виждам причина; що се отнася до второто, понастоящем отказвам до го приема.

Задачата на будиста отшелник е следната. Той трябва да въвлече всяка частица на своето същество в една идея: правилни виждания, стремежи, реч, дейност, живот, усилия, медитация и екстаз27 са степените към неговото освобождение, което се свежда до борба против законите на причинността. Той не може да направи така, че минали действия да нямат последствия, но може да предотврати настоящи причини да имат бъдещи резултати. Езотеричните християни и индуисти по-скоро се уповават на друга личност да направи това за тях, и са още повече заслепени от жаждата за живот и индивидуално съществуване, най-страшното от всички препятствия, всъщост отрицание на самата цел на религията. Шопенхауер доказва, че волята за живот осигурява живота; и ако  Христос (или Кришна, в зависимост от случая) не унищожи този народ с божествена сила (задача, от която всемогъществото може да се отдръпне объркано!), то аз сериозно се опасявам, че тяхна печална участ може да стане вечният живот, и като последствие вечното страдание, радост и промени от всякакъв вид. Такива хора са всъщност своите най-големи врагове. Впрочем много от тях, погрешно вярващи, че са не-себечни, изпълват сърцата си с преданост към своя любим Спасител, и този процес е в своята крайност толкова подобен на ранните етапи на самото  Велико Дело, че често възниква доста нелепо объркване; и все пак тази практика е била средството, довело някои предани до истинския  Път на Мъдрите, колкото  и необещаващо да звучи за интелигентните уши.

Езотеричният Християнин или Индуист избира средния път. Проектирайки Абсолюта от своя ум, той се стреми да съедини своето съзнание със съзнанието на този Абсолют и, разбира се, неговата личност бива разрушена в хода на процеса. Все пак можем да се опасяваме, че тъкъв адепт стъпва на пътя с намерението да уголеми своята личност до краен предел. Но неговият метод е толкова близо до истинския, че тази склонност бързо е коригирана сякаш автоматично.

(Математическият аналог на този процес е опитът да се сдобиеш с осъзнаване на собственото нищо посредством пазене на четвъртото  измерение, постоянно присъстващо в ума.)

Илюзорната природа на идеята за безкраен Атман е добре показана от самото доказателство, което най-изявеният Ведантист, покойният Свами Вивекананда (няма връзка с едноименната фирма на съседната улица28) дава за съществуването на безкрайното. «Представете си кръг! – казва той – В същия миг ще осъзнаете безкраен кръг около вашия начален малък»29. Грешката е очевидна: големият кръг изобщо не може да бъде безкраен, а е самият той ограничен от малкия. Ала да отстраниш малкия кръг е методът на езотеричния християнин, или на мистика. Процесът обаче никога не е съвършен, защото колкото и да се смалява малкият кръг, неговото съотношение към големия кръг е винаги крайно. Но дори да си представим за миг, че Абсолютното е постижимо, дали нищото на крайното, свързано с него, е тъждествено с това, постигано пряко от Будисткия Архат? Това, съобразявайки се с изложената по-горе моя нагласа, аз се чувствам принуден да отрека. Съзнанието на Абсолюта-вала 30 по-скоро се разпростира безкрайно, отколкото да се свива безкрайно, както той с готовност ще потвърди. Наистина, Хегел казва : «чистото битие е чисто нищо»; и е вярно, че безкрайната топлина и студ, радост и страдание, светлина и тъмнина, както и всички други двойки противоположности, се анулират една друга 31; и все пак такъв Абсолют мен ме плаши! Може би неговата радост и страдание са представени като фази, така както 00 и крайно са две фази на един и същ израз, и имам дори шанс да бъда от правилната страна!

Будистът такива шансове не оставя; той е безкрайно невключен във всички свои категории, въпреки че категориите сами по себе си съществуват; фактически, той е 0A+B+C+D+…+N, и никакви мислими промени не го заплашват, освен ако не си представим Нирвана, непонятно разделена от Нирвана (като предположим, че тези две Нирвани притежават еднакви категории) което би довело да първоначалното 00. Но следваща промяна ще е необходима, преди да се стигне до сериозна беля. Накратко, мисля, че можем да не се тревожим по отношение на такива непредвидени случаи.

Ето защо, по съображения, които са зрели, аз уверено и осъзнато намирам прибежище в Трите Скъпоценности32.

Намо таса бхагавато арахато сама самбудхаса! 33

Нека повече не разсъждаваме за класическите проблеми на  философията и религията. В светлината на това изложение антитезите на ноумен и феномен, единство и множество, и подобни, се примиряват и остава само един въпрос: как да намерим най-удовлетворителния път за постигане на Нирвана — потушаване на всичко, което съществува, знае или чувства; потушаване окончателно и съвършено, пълно и абсолютно. Защото с тези думи можем само да обозначим Нирвана: състояние превъзхождащо всяка мисъл не може да бъде описано на езика на мислите. Но от гледна точка на мисълта потушаването е пълно: нямаме данни, за да обсъждаме немислимото и трябва да се откажем да го правим. Това е отговорът за тези, които обвиняват Буда, че захвърлял своите Архати (и себе си) от Сама-самадхи към унищожение.

Преди всичко, моля обърнете внимание, че моето решение на Големия Проблем допуска съвместното съществуване на безброй способи: те дори не трябва да са съвместими. Карма, прераждане, Провидение, молитва, жертвоприношение, кръщение… място има за всички! Що се отнася до старата и, надявам се, вече окончателно дискредитирана хипотеза за някакво безкрайно същество, то тя изглежда, че поддържа всички тези  методи, а всъщност косвено ги отрича. Също отбележете, че Кабалистичната представа за върховен Бог (и безчислени йерархии) е твърде съвместима с нашата теория, ако ние допуснем, че този върховен Бог не е безкраен.

И така, по отношение на нашите оръжия. По-напредналите от Йогите на Изток, подобно на нашите Неконформисти, практически отхвърлили ритуала като безполезен. Но бих искал да знам с какво са го заменили тези разколници! За мен това е грешка, освен в случаите на много напреднали Йогини. Защото съществува истински магически ритуал, жизнено важен и пряк, чието предназначение, поне в наши дни, е безнадеждно погрешно разбрано.

Никой вече не предполага, че има някакво друго средство за схващане на непосредствената причина на нашето битие, освен медитацията – ако някой твърди, че предпочита да се уповава на Прославения Спасител, аз само ще отговоря, че той е въпросният никой, за който стана дума.

И така, медитацията е средството; но тя най-върховното, крайно средство. Колонката за обяви в «Таймс»  е несъмнено крайното средство за среща с джентълмена, който миналия понеделник е бил на соаре в «Карлтън клъб» с фрак, кафява шапка и зелена врътовръзка и цяла вечер преживял слама, но от това средство едва ли ще се възползва в подобна ситуация слоницата, търсеща своя мъжкар в джунглите на Цейлон.

Медитацията не е по възможностите на всеки; не всички притежават способността; малцина имат възможността (поне на Запад).

Във всеки случай, това, което на Изток наричат «еднонасоченост34», е същностна предпоставка дори на ранните етапи на истинската медитация. И желязна сила на волята е още по-ранно определение.

Под медитация нямам предвид просто «мислене за» нещо, колкото и да е задълбочено, а абсолютното задържане на ума в съзерцание на един единствен обект, било плътен, фин или напълно духовен.

И така, истинската магическа церемония е изцяло насочена да постигне тази цел и представлява великолепнна гимнастика за тези, които все още не са завършени ментални атлети. С действие, слово и мисъл, едновременно като количество и качество, единствената цел на церемонията постоянно бива указвана. Всяко прикадяване, очистване, прогонване, инвокация, евокация е преди всичко напомняне за главната цел, докато върховният момент дойде, и всяка фибра на тялото, и всяка силова линия на ума бъде напрегната в един непреодолим изблик на Волята в желаната посока. Такъв е истинският смисъл на всички причудливи на пръв поглед указания на Соломон, Абрамелин и други прославени мъдреци. Когато човек е евокирал и подчинил такива сили като Тафтартарат, Белиал, Амаймон и великите сили на елементите, тогава може безопасно да му бъде разрешено да започне да се опитва да спре мисленето.  Защото, разбира се, вселената, включително и мислещия, съществува само по силата на мисълта на мислещия 35.

И още по един начин магията е главна учебна площадка за бъдещия архат. Истинските символи реално пробуждат макрокосмическите сили, на които са образи и е възможно по този начин в голяма степен да бъде разширен магическият «потенциал», ако заема термин от науката за електричеството.

Разбира се, има вредни или безполезни практики, водещи не толкова към придобиване на контрол над съдържанието на ума, колкото към неговото разсейване или възбуда; те трябва да бъдат отхвърлени. Но има истински магически ритуал, който е централният Аркан както на Източния, така и на Западния трансцендентализъм. Не е нужно да казам, че дори да го знам, не бих го разкрил.

Ето защо утвърждавам валидността на Кабалистическата традиция в нейната практическа част, както и в тези възвишени сфери на мисълта, през които доскоро и с такива трудности пътувахме.

Осем са разклоненията на Йога: нравственност и добродетел, контрол над тялото, мисълта и силата, водещи до съсредоточеност, медитация и екстаз.

Само когато последните от тях бъдат постигнати и рафинирани посредством отстраняване на грубите и дори на фините обекти от тяхната сфера, могат да бъдат схванати и унищожени  причините за продължаващото съществуване, фини и груби, вродените причини, чиито семена едва ли са засяти, така че Архатът да бъде сигурен, че ще бъде анулиран в пълното угасване на Нирвана, и още докато е в този свят на болка, където той трябва да остане, докато древните причини, тези които вече са прорасли, не се изчерпят напълно (защото дори самият Буда не може да завърти назад Колелото на Закона), неговото сигурно предчувствие за приближаването на Нирвана е толкова интензивно, че да го къпе постоянно в бездънния океан на предвкусване на непосредствено блаженство.

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

Бележки

  1. «Халдейски оракули», §§94, 167.
  2. Керд, Джон (1820—1898) — шотландски теолог, автор на труда «Въведение във философия на религията» (1880) и на проповеди, посветени, в това число, на проблема за отношенията между Бога и сътворения свят. Привърженик на теорията за иманентността на божеството по отношение на света; изследвал философията на Спиноза и споделял много негови убеждения.
  3. «Нищо» (нем.).
  4. «Всичко» (нем.).
  5. “The Dhammapada” (trans. Max Müller). // The Sacred Books of the East. Vol. X. Oxford, The Clarendon Press, [1881]. Подразбира се будистката концепция за нирвана като «угасване», прекратяване на всички състояния.
  6. Уевел, Уилиам (1794—1866) — английски учен, теолог, философ и историк на науката. Споменавайки за «метриката “In Memoriam”», Кроули иронизира известния цикъл стихотворения на Алфред Тенисън «In Memoriam», 1833—1850).
  7. Вж. Трудовете на Лул, Декарт, Спиноза, Шелинг. — Бел. А. Кроули.
  8. Сатаната като реално съществуваща и самостоятелна сила на злото; долният триъгълник на Хексаграмата. — Бел. А. Кроули.
  9. Енциклопедия «Британика». // Изкуство. // Метафизика. — Бел. А. Кроули.

Менсел, Хенри Лонгвил (1820—1871), б[акалавър] по б[огословие] — английски философ и теолог, автор на статиятя «Метафизика» в енциклопедия «Британика» за 1860 г.; от 1868 г. — декан на съборния храм на Свети Павел.

  1. «Начала на метафизиката», Макмилан. — Бел. А. Кроули.

Дойсен, Паул Якоб (1845—1919) — немски изтоковед, санскритолог и философ, последовател на Шопенхауер, приятел на Ницше и свами Вивекананда. Автор на редица трудове по философия на индуизма. Неговата работа «Начала на метафизиката» (1877) била публикувана в английски превод в 1894 г. от издателство «Макмилан».

  1. Или, както казало едно момче от неделното училище, «да вярваш, значи да знаеш, че това не е истина, но все пак да вярваш». Но на мен ми беше по-приятно да цитирам Дойсен, защото това е едва ли не единствената фраза от всички негови съчинения, с която мога да се съглася. — Бел. А. Кроули.
  2. С голи рационализации тук няма да отидеш далеч. Но ако внимателно и упорито се изучават тънките нюанси и различия, лежащи в основата на всички тези примери, в нас така или иначе може да се пробуди интуитивно, или непосредствено, възприятие на търсената същност. — Бел. А. Кроули.

13 Старателно избягвайки самия този термин. — Бел. А. Кроули.

  1. Този израз беше употребен в първото издание; оставям го тук като зла шега. — Бел. А. Кроули.
  2. Вж. предишната бележка. — Бел. А. Кроули.
  3. Въпросът за това доколко е уместно категориите да бъдат представяни във вид на измерения няма да се обсъжда тук. Това е очевидно за всеки, който е изучавал интегрално смятане или поне разбира геометричното значение на израза x4. — Бел. А. Кроули.
  4. Цитат от драматичната поема на А.Ч. Суинбърн «Атланта в Калидон» .
  5. Сравнете тази теория с учениета на Хърбърт Спенсър («Основни начала», част I) и обърнете внимание на явното разминаване между тях. По-подробно за това различие вж. в моя очерк «Наука и будизъм». — Бел. А. Кроули.

Хърбърт Спенсър (1820—1903) — английски учен и философ-позитивист. В неговия труд «Основни начала» (1862) се излага тезата за  съществуването на непознаваеми първопричини на всичко съществуващо.

  1. «0 × ∞ = неизвестно крайно число».
  2. «Неизвестно крайно число = 0 × ∞».
  3. Тук може да се отбележи, че разликата между тази теория и обичайната за Иманентността на Вселената е незначителна, дори само на думи. Но преимуществото на нашата теория е в това, че като не хипостазираме нищо, избягваме необходимостта от каквито и било тълкувания. Въпросът «Как е възникнало нищото?» не се нуждае от отговор. — Бел. А. Кроули.
  4. Вж. «Въпросите на цар Милинда», том II, стр. 103. — Бел. А. Кроули.

Има се предвид диалогът «Милиндапанхя» («Вопросите на Милинда»), в който индо-гръцкият цар Милинда (Менандър), завоювал значителна част от Северна Индия в средата на II в. н.е., задава въпроси на будисткия мъдрец Нагасена, а той в своите отговори излага основните положения на будисткото учение. Кроули има предвид въпрос №65 в английския превод на Т.У. Рис-Дейвидс (XXXV—XXXVI том от серията «Свещени книги на Изтока», 1890, 1894). Отговаряйки на въпроса «за това на света, което не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок», Нагасена казва: «…пространството <…> не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок, и нирвана <…> не е породена нито от дело, нито от причина, нито от срок», а след това обосновава отсъствието на причина за възникване на нирвана именно  с невключеността на последната в каквито и да било категории.

  1. См. също «Еволюция и нравственност» на Хъксли. — Бел. А. Кроули.

«Еволюция и нравственност» — лекция, прочетена от английския биолог и философ-дарвинист Томас Хенри Хъксли (1825—1895) в Оксфордския университет и излязла в събраните му есета 1893—1894 г. Между другото, Хъксли твърди: «Страданието е участ на всички родове чувстващи същества — то съставлява съществена част от космическия процес».

  1. Сама по себе причинността е вторична идея и по силата на ограничеността на нейната роля във волевия акт, непостижима (Х. Спенсър, указ. съч.). Дори само това съображение добавя немалко тежест на позициите, на които стоят агностиците и, още повече, будистите. — Бел. А. Кроули.
  2. В главата «Познаваемо» на своите «Основни начала» Х. Спенсър изброява факти, лежащи в основата на това обобщение, и достига само на крачка от него. Може да се добави, че този закон е почти, ако не и напълно, аксиоматичен, тъй като да се формулира неговата противоположност би било невообразимо трудно, ако не въобще невъзможно. — Бел. А. Кроули.
  3. По-подробно за дхаяна вж.: Алистър Кроули. Книга Четири. Мистицизъм и магия.
  4. Съставляващи на «благородния осморен път» на будизма.
  5. Т.е., със Свами Виве Ананда— мадам Хорос, чиято история може да се намери в сборника решения по углавни дела. — Бел. А. Кроули.

Мадам Хорос — мошеничка, представяща се за посветена ЗЗ степен; по-подробно вж.: Елик Хоув. Магьосници на Златната Зора.

  1. Преразказ на разсъждения от 3-та глава на труда на Свами Вивекананда «Раджа-йога» (1896).
  2. Вала — този, който е свързан с нещо по силата на своето действие. Така, джангли-вала е човек, който живее в джунглите или е свързан с тях по силата на своето занятие (например дивак или лесничей). — Бел. А. Кроули.
  3. Индуистът осъзнава това не по-зле от другите и нарича Атман Сат-Чит-Ананда, вкарвайки в това понятие по-скоро идеята за превъзходство над всички противоположности, отколкото хегелианския принцип за примирение на противоположностите (което не трябва да се бърка с тяхното отъждествяване). Ние отхвърлихме безкрайността като фикция на морбидна математика; но това отхвърляне би било приложимо към нея и в случай че разсъждаваме за нея като за Бог.—Бел. А. Кроули.

Сат («битие»), чит («мислене») и ананда («блаженство») — в индуизма: характеристики на трите аспекта на Атман, в съвкупност описващи неговата природа. Също с термина «Сат-чит-ананда» се обозначава трансцендентното битие отвъд двойствеността като проява на изначалното, естествено духовно ниво, качествено тъждествено с божествененото.

  1. Трите Скъпоценности (Триратна) — стълбовете на будисткото учение: Буда, дхарма (законът, който Буда открил на хората) и сангха (общината на будистките монаси).
  2. «Слава на Теб, Благословени, Съвършени, Просветлени!» —Бел. А. Кроули.
  3. Еднонасоченост на ума – Екаграта – Терминът означава състояние на фиксиране на единствена точка или обект; от санскрит “ека” – един, “агра” – най-главен, а “екаграта” – еднонасоченост; ключова предпоставка за постигане на Самадхи.
  4. За западната версия на този принцип, общоприет отдавна на Изток, вж. Бъркли и неговите тълкуватели. Колкото и да е странно, Хъксли също твърди този факт, при това с почти същите думи.

Идвало ми е наум, че системата на веданта може по мистичен начин да превърнем в будистката при помощта на следния силогизъм:

Бог = Битие (Патанджали)

Битие = Нищо (Хегел)

Бог = Нищо (будизъм).

Същото можем да кажем и на езика на религията: никой няма да отрече, че монотеизмът, облагороден с помощта на символа ∞, става еквивалентен на пантеизма. А пантеизмът по своята същност е тъждествен с атеизма, с което без усилие ще се съгласят, на първо място, противниците на единия и на другия.

Ако тази мисъл вече е била изказана от някой преди мен, поднасям своите извинения: всички тези тъждества са твърде очевидни. — Бел. А. Кроули.

Превод: Fr. Xnoubis

LIBER CLVIII ВОЙНЪТ И ГЪРБУШКОТО ! И ?

 

! ?

 

A∴A∴

Публикация в клас C

 

 

 

Очаквай седем беди от сакатия, и четиридесет и две от едноокия; но, когато гърбавият дойде, кажи: “Аллах да ни е на помощ!”

(Арабска пословица)

 

I

ПРОУЧВАНЕ. Нека първо проучим. Какво е Скептицизъм? Думата означава гледане, питане, изследване. Трябва с презрение да се отмине коментарът на християнския лъжец, който тълкува “скептик” като ” присмехулник”; въпреки че в някакъв смисъл това за него е вярно, защото да проучваш християнството е в известен смисъл да му се надсмиваш; но аз считам за нужно да подсиля етимологичните допълнителни значения по няколко причини. Първо, не считам обикновената недоверчивост за необходима по отношение на това понятие, въпреки че доверчивостта е несъвместима с него. Недоверчивостта предполага предразсъдък в полза на отрицателно заключение; а истинският скептик трябва да е съвършено непредубеден.

Второ, аз изключвам “жизнеутвърждаващия скептицизъм.” Въпросът „Каква е ползата от нещо?“ подразбира отговора, “Никаква!”, и отново е предубеден. Леността не е достойнство на питащия. Силно желание, целенасоченост, съсредоточеност, будност – всички тях аз включвам в допълнителните значения на “скептик.” Такова поставяне на въпроси, което нарекох “жизнеутвърждаващ скептицизъм” е само средство да се избегне поставянето на истински въпроси, и по този начин и му негова антитеза, дяволът прикрит като ангел от светлина.

[Или vice versa, приятелю, ако ти си Сатанист; това са само думи – думи – думи. Ти можеш да напишеш “x”вместо “y” в своите уравнения, ако винаги последователно пишеш “y” вместо “x”. Уравненията остават непроменени – и нерешени. Не е ли цялото ни “знание” пример за нашата самозаблуда да записваме едно неизвестно вместо друго, и след това да кукуригаме като петела на Апостол Петър?]

Аз си представям истинския скептик като човек пламенен и буден, дълбоките му очи – блестящи като остри мечове, ръцете му – напрегнати в усилие, докато пита “Какво значение има това?”

Фалшивият скептик си представям като позьор или перчещ се, прозяващ се, с мътни очи, увиснали мускули, задаващ своите въпроси с единственатта цел да изяви своята отпуснатост и глупост.

Този истински скептик е наистина човек на науката; както “Моро” на Уелс ни разказва. Той е разработил средство да отговори на първия си въпрос, и неговият отговор е нов въпрос. Трудно е наистина да измислиш въпрос, чийто отговор да не предполага хиляди последващи въпроси. Дори такова просто питане като “Защо захарта е сладка?” включва безкрайност от химични проучвания, всяко от които води до сляпата стена — какво е материя? и безкрайност от физиологически проучвания, всяко (по същия начин) водещо до сляпата стена — какво е умът?

Дори и така, отношението между две понятия е немислимо, самата причинност е немислима; тя зависи, от една страна, от опитността  – и какво за  бога е опитност? Опитността е невъзможна без памет. Какво е памет? Хоросанът в храма на егото, чиито тухли са впечатленията. А егото? Сумата на нашите опитности, може би. (Аз се съмнявам в това!) Така или иначе, ние имаме стойности на “y” и “z” за “x”, и стойностите на “x” и “z” за “y” – всички наши уравнения са неопределени; цялото наше знание е относително, дори в по-тесен смисъл, отколкото обикновено се предполага от това твърдение. Под камшика на Бога клоун нашите изпълнители – философите и хората на науката – се въртят и въртят в кръг; те владеят забавни трикове: те са добре обучени; но отиват наникъде.

Изглежда, че и аз самият няма да стигна до някъде.

 

II

Да опитаме отново. Нека погледнем най-простото и най-сигурното от всички възможни твърдения. “Мисълта съществува“, или ако искате, “Cogitatur“. [1]

Декарт предположил, че е стигнал до твърда земя с неговото “Cogito, ergo Sum.” [2]

Хъксли посочил сложния характер на това твърдение, и че то било ентемема [3] с пропусната предпоставка на “Omnes sunt, qui cogitant” [4]. Той го редуцирал до “Cogito;” или, за да избегне предполагането на его, до “Cogitatur.”

Изследвайки по-отблизо това твърдение, можем да продължим да се заяждаме с неговата форма. Няма как да го преведем на английски без да употребим глагола „съм“ [5], така че в крайна сметка ще се разбира съществуване. Нито можем да приемем, че презрителното мълчание е достатъчен отговор на последващия въпрос “От кого е мислено това?” За будиста може да е лесно да се представи действие без действащо лице; но аз не съм толкова умен. Това би могъл да бъде всеки здравомислещ човек; но аз бих искал да знам повече за неговата мисъл, преди да дам последното си мнение.

Но извън чисто формалните възражения ние можем да продължим да разпитваме: това “Cogitatur” истинно ли е?

Да; отговарят мъдреците; защото да го отречеш, предполага мисъл; “Negatur” [6] е само подразделение на “Cogitatur“.

Това включва обаче аксиомата, че частта има същата природа както цялото; или (поне) аксиомата, че “A” е “A”.

Аз не искам да отричам, че “A” е “A”, или може понякога да бъде “A”. Но със сигурност “A е A” е съвсем различно твърдение от първоначалното “Cogitatur“.

Доказателството за  “Cogitatur“, накратко, не се опира на собствената си достоверност, а на валидността на нашата логика; и ако под логика ние разбираме (както и трябва да разбираме) Кодекса от Закони на Мисълта, дразнещият скептик ще има да направи още много забележки: защото сега става явно: доказателството, че “мисълта съществува” зависи от истинността на това, което се мисли, и това е само началото.

Ние взехме “Cogitatur“, опитвайки се да избегнем понятието “esse;” [7], но “A е A” включва самото това понятие, и доказателството е фатално опорочено.

Cogitatur” зависи от “Est” [8]; и няма как да избегнем това.

 

III

Няма ли да стане по-добре, ако изследваме това  “Est” – Нещо е – Съществуването е – אהיה אשר ;אהיה? [9]

Какво е Съществуване? Въпросът е толкова основополагащ, че не намира отговор. И най-дълбоката медитация води само до вбесяващо чувство на безсилие. Изглежда, като че няма просто рационално понятие в ума, съответстващо на тази дума.

Разбира се можем да удавим въпроса в определения, които да ни доведат до по-нататъшно усложняване, но

“Съществуването е дар на Божественото Провидение”,

“Съществуването е противоположното но Не-Съществуването”

не ни помагат много!

Прямото “Съществуването е съществуване” на евреите носи повече полза. То е най-скептичното от твърденията, независимо от своята форма. Съществуването е просто съществуване и няма какво повече да се каже за него; не се тревожете! Ах, но има какво повече да се каже! Въпреки че сме търсили в себе си мисъл, която да съответства на тази дума, и сме се провалили, все пак имаме съвършено убедителния аргумент на Бъркли (доколкото съм запознат с него), че съществуване трябва да значи “мислимо съществуване” или “духовно съществуване“.

Тук ние намираме нашето “Est” да предполага “Cogitatur“; и доводите на Бъркли са “неоспорими, но не успяват да създадат убеденост” (Юм) защото “Cogitatur“, както видяхме, предполага “Est“.

Никое от тези понятия не е просто; всяко включва другото. Доказателство ли е тяхното разделяне в нашия мозък за пълната неспособност на този орган, или има някаква грешка в логиката ни? Защото всичко зависи от нашата логика; не от простата тъждественост на “A е A” само, но от цялостната му структура, от въпроса за простите твърдения, изключително труден от момента на своята поява до омразния гений, който е открил “екзистенциалното привнасяне”, имайки предвид материята, та до последващато усложнение и противоричие, силогизма.

 

IV

Мисълта е” се явява тогава (в най-лошия случай, отрицание) като заключение на по-напред упоменатите условия:

Има отрицание на мисълта.

(Всяко) Отрицание на мисълта е мисъл.

Дори формално погледнато, туй си е тромаво туловище. По същество то изглежда включва много повече от първоначалното ни твърдение. Ние обиколихме небето и земята, за да сътворим един силогизъм; и когато го направихме, той се оказа плод на мистерия, дессетократно повече от нас самите.

Ние не можем тук да обсъждаме въпроса за валидността (повърхностния въпрос за логическата валидност) на силогизма; въпреки че някой може да намекне, че учението за разпределените средни термини изглежда предполага знание за Безкрайните Величини, което със сигурност е отвъд моите скромни постижения, и едва ли е необоримо от простия  размисъл, че цялата математика е условна, а не същностна; относителна, а не абсолютна.

Изглежда тогава, че вървим все по-дълбоко и по-дълбоко от Едното към Многото. Нашето начално предположение не зависи повече от самото себе си, а от цялостното усложнено същество на човека – бедния, спорещ, с размътена глава човек! Човекът с всичките си ограничения и невежество; човекът – човек!

 

V

Разбира се ние сме по-щастливи, когато разглеждаме Многото, поотделно или заедно. Те се прибилжават и раздалечават, с всеки нов връх на знанието се открива нов, огромен и неизследван простор; всяка мощ, придобита от нашите телескопи, разкрива нови галактики; всяко подобрение в микроскопите показва живот все по-малък и неразбираем. Мистерия на могъщите пространства между молекулите; мистерия на етерните възглавници, които предотвратяват сблъсъка на  звездите! Мистерия на пълнотата на нещата; мистерия на празнотата на нещата! Но докато вървим напред, нараства едно усещане, инстинкт, предчуствие – как ли да го нарека? – че Битието е Едно, и Мисълта е Една, и Законът е Един – докато ние се питаме: „Какво е това Едно?“.

Тогава отново се завъртаме в кръга от думи – думи – думи. И нямаме нито един въпрос, на който да е отговорено напълно.

От какво е направена луната?

Науката отговаря: “Зелено сирене.”

За нашата луна вече имаме две понятия:

“Зелено” и “Сирене.”

“Зеленото” зависи от слънчевата светлина, окото и хиляди други неща.

“Сиренето” зависи от бактерии и ферментация и от природата на кравата.

Все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището на нещата!” [10]

Ще разрежем ли гордиевия възел? Ще кажем ли “Има Бог”?

Какво, по дяволите, е Бог?

Ако (заедно с Мойсей) Го изобразим като възрастен човек, показващ ни задните си части, кой ще ни осъди? Големият Въпрос – всеки въпрос е големият въпрос — наистина се отнася с нас безцеремонно, разочарованият Скептик е склонен да мисли!

Добре, нека Го определим като любящ Баща, или ревнив жрец, като проблясък светлина върху светия Кивот? Какво от това? Всички тези образи са от дърво и камък, от камъка и дървото на глупавия ни мозък! Бащинството на Бога е от човешки тип; понятието за човешки баща, съединено с понятието за необятност. Две за Едно отново!

Нито една комбинация от мисли не може да бъде по-голяма от самия мислещ мозък; всичко, което можем да мислим за Бога или да кажем за Него, доколкото нашите думи действително пресъздават мисли, е по-малко от целия мозък, който мисли и подрежда речта.

Много добре; дали да не пристъпим към отричане на всички Негови мислими качества, както правят езичниците? Всичко, което ще получим, е едно просто отрицание на мисълта.

Или Той е непознаваем, или Той е нещо по-малко от нас. Тогава, също, това, което е непознаваемо, е непознато; и “Бог” или “Има Бог” като отговор на нашия въпрос става безмислен като всеки друг.

Кои сме ние, тогава?

Ние сме Агностиците на Спенсър, жалки глупави, проклети Агностици на Спенсър!

И не се вижда краят на всичко това.

 

VI

Със сигурност вече е време да проверим достоверността на някои от нашите данни. Дотук нашият скептицизъм не само разби на парчета кулата на мисълта ни, но изтръгна и основополагащия камък и го смля на по-фин и по-отровен прах от този, на който Мойсей смля златния телец. Тези златни Елохим! Нашите телешки глави, които не ни изведоха от Египет, но ни въведоха в тъмнина, по-дълбока и по-осезаема от всяка тъмнина, в двойната Империя на Асар. [11]

Юм постави своя малък ? към Бога на Бъркли – !; Буда своя ? към ведическия Атман-! – и нито Юм, нито Буда останаха без награда. Ние самите може да поставим ? на нашия собствен ? тъй като не сме намерили ! до който да го поставим; и няма ли да бъде весело, ако нашият втори ? изведнъж не изправи гръб, не изпъчи гърди и не замарширува като ! ?

Нека тогава да приемем, че нашият скептицизъм е разрушил познанието ни до корен – има ли граница за неговото действие? [12] Не се ли свежда до нула самият той? като разруши логиката с логика — ако Сатана прогонва Сатана, как ще устои царството му? [13]

Нека застанем на Планината, ние, Спасителите на Света, и отговорим: “Махни се от мен, Сатана!”, но да се въздържаме от цитиране на текстове и указване на причини.

Охо!, казва някой, Алистър Кроули ли е тук? — Самсон ослепен и окован, мелещ зърно за филистимците!

Нищо подобно, скъпо момче!

Ние ще поставим всички въпроси, които можем да поставим – но може би ще се натъкнем на кула, издигната върху скала, напразно брулена от ветровете.

Не това, което християните наричат вяра, бъди сигурен! Но което (вероятно) фалшификаторите на Посланията – тези изтъкнати мистици! — имат предвид под вяра. Което аз наричам Самадхи — и както “вярата без дела е мъртва,” [14] така, скъпи приятели, Самадхи е изцяло измама, докато практикуващият не покаже  блясъка на своето злато на света. Ако твоят мистик се превърне в Данте, добре; ако в Тенисън, срамота за неговите трансове!

Но как тази кула на Самадхи удържа набезите на времето за Въпроси?

Не е ли понятието за Самадхи също така зависимо от всички други понятия — човек, време, битие, мисъл, логика? Ако искам да определя Самадхи по пътя на аналогията, няма ли често да се оказвам в ситуация, в която да говоря, сякаш знаем всичко за Еволюцията, Математиката, Историята? Сложните и ненаучни изследвания са като сламки пред детонацията на нашия приятел, гърбушкото!

Добре, една от подпорите на тази кула е обикновеният здрав разум.

Онзи ден бях с Дороти, и както глупаво си въобразявах, ми беше толкова уютно: нейните сандвичи са всеизвестни. Беше със сигурност проява на лош вкус от страна на отец Бернар Воан д-р Тори, Ананда Матея, -н. Г. У. Фуут и капитан Фулър, и призрака на Имануел Кант, г-н Бърнард Шоу и младия Нойбург, да нахълтат. [15] Но те нахълтаха; и говореха! Не бях чувал нищо подобно на това. Всеки един имаше своята гледна точка; но всички бяха съгласни, че Дороти е не-съществуваща, или ако е съществуваща, че е някъкъв най-ужасен вид, че нейните кифлички са престояли, а чаят ѝ  – прекипял; erg“, прекарах много лошо. Говори! Добри Боже! Но Дороти мълчеше и не обръщаше внимание; и аз накрая забравих за тях.

Обмисляйки всичко по-трезво, сега виждам, че е много вероятно те да са били напълно прави: така или иначе не мога да го докажа. Но като обикновен, практичен човек, аз възнамерявам да се кача на парахода – заради греховете си сега съм в Гибралтар – и да се върна при Дороти при първа възможност. Може да е просташка дори само мисълта за сандвичи от хлебче със стафиди и германска наденица, но това е вкусът, който ми харесва. И колкото повече дъвча, толкова по-доволен се чувствам, докато не стигна дотам, че да предложа хапка и на моите критици.

Това звучи като “Вътрешната Увереност” на обикновения, или градински християнин; но има разлика.

Християнинът настоява общоизвестни лъжи да бъдат приети като същностна част на неговата (по-често нейната) система; аз, обратно, искам факти за наблюдение. Наистина, Скептицизмът е къщичка от карти като всяка друга; но само във философски смисъл.

На пракгика, Науката е истинна; а Вярата – глупава.

На практика, 3 x 1 = 3 е истина; а 3 x 1 = 1 е лъжа; въпреки че от скептична гледна точка и двете твърдения са лъжливи и непостижими за ума.

На практика, методът на Франклин за добиване на огън от небето е по-дъбър от този на Прометей или Илия.  Аз сега пиша на светлината, която откритието на Франклин даде възможност да използваме.  

На практика, “Аз съсредоточих своя ум върху бял лъчист триъгълник, в чийто център имаше сияйно око, за 22 минути и 10 секунди, като моето  внимание 45 пъти се отклони и блуждаеше” е научно и валидно твърдение. “Аз се молих пламенно на Господ в протежение на много дни ” може да значи много неща или нищо. Всеки, който поиска, може да повтори моя експеримент и да сравни своя резултат с моя. Във втория случай винаги ще се чудиш какво означава “пламенно”, кой е бил “Господ” и колко дни са “много.”

Също така, моята претенция е по-скромна от християнската. Той (обикновено тя) знае за моето бъдеще повече отколкото  би било приятно; аз не претендирам за нищо абсолютно от моето Самадхи, просто осъзнавам безсмислеността  на самостоятелните наблюдения, дори по такъв прост въпрос като определяне точката на кипене! – а що се отнася до неговото (обикновено нейното) бъдеще, аз се задоволявам с обикновения здрав разум по отношение на вероятния край на глупака.

Така че, в края на краищата аз пазя своя скептицизъм непокътнат – и пазя непокътнато своето Самадхи. Едното уравновесява другото; не ме е грижа за долнопробните препирни на тези двама пройдохи в моя ум!

 

VII

Ако, обаче, вие бихте искали да знаете в действителност, какво може да се каже по въпроса от страна на войника, ще се опитам да ви услужа.

За да може въпроса да бъде разумно зададен трябва питащият да бъде на същия план както питането.

Не е възможен отговор ако питаш: Кръглите квадрати, триъгълни ли са?  Или добродетелно ли е маслото? Или колко унции има в шилинга? защото  “въпросите” не са всъщност изобщо въпроси.

Така че, ако ме питаш реално ли е Самадхи, аз отговарям: първо, умолявам те, установи връзка между понятията. Какво имаш предвид под Самадхи?

Има физиологично (или паталогично; това е без значение сега!) състояние, което наричам Самадхи; и това състояние е реално – по отношение на човека – както съня, опиянението или смъртта.

Философски, можем да се съмняваме в съществуването на всички тях; но ние нямаме основания да ги разграничаваме – Академичният Скептицизъм е фирма за търговия на едро, надявам се! – и на практика, аз ви предизвиквам да изтъкнете валидни различия.

Всички те са състояния на съзнанието на човека; и ако се опитваш да разрушиш едно от тях, ще рухнат всички заедно.

 

VIII

Трябва, с риск да изглежда, че се отклонявам,  да настоявам да се прави разлика между философската и практическата гледна точка, или (на езика на Кабала) между Кетер и Малкут.

В частен разговор намирам за трудно – почти невъзможно – да накарам хората да разбират това, което на мен ми изглежда изключително ясно.

Ботушът е илюзия.

Шапката е илюзия.

Следователно, ботушът е шапка.

Така твърдят моите приятели, забравяйки да разпределят средния термин.

Но това твърдя аз:

Следователно (въпреки че не е силогизъм), всички ботуши и всички шапки са илюзии.

Аз добавям:

За човека в Кетер илюзията няма значение.

Следователно: за човека в Кетер нито ботушите, нито шапките имат значение.

Фактически, човекът в Кетер не е в никаква свързаност с тези ботуши и шапки.

Ти, казват те, претендираш да си човек в Кетер (аз не претендирам). Защо тогава не носиш ботуши на главата си и шапки на краката си?

Мога само да отговоря, че аз, човекът в Кетер (туй е само като аргумент), не съм в никаква свързаност нито с крака и глави, нито с ботуши и шапки. Но трябва ли (от моя възвишен връх) да се спусна надолу и да ме е грижа за господина с шапка и ботуши в Малкут, който в края на краищата не съществува за мен, и за драстичните промени в неговия тоалет? Няма каквато и да било разлика; бих могъл лесно да поставя ботушите на раменете му, с главата му на единия крак, а шапката на другия.

Накратко, защо да не бъдеш порядъчен ирландски джентълмен, дори ако имаш безумни идеи за вселената?

Много добре, невъзмутимо казват моите приятели, защо не се спрем на това? Защо да прославяш испански циганки, щом си се оженил за дъщерята на свещеника?

И защо да провъзгласяваш, че можеш да получиш за осемнадесет пенса толкова добро забавление, колкото струващото на хората цяла кариера?

Ах! нека те запозная с човека в Тифарет; т.е., човека., който се опитва да вдигне своето съзнание от Малкут в Кетер.

С този човек на Тифарет всичко е дяволски сложно! Теоретично той знае всичко за гледната точка на Кетер (или си мисли, че знае) и на практика всичко за гледната точка на Малкут. Следователно той започва да противоречи на Малкут; той отказва да разрешава на Малкут да обсебва неговата мисъл. Той продължава да вика, че няма разлика между козел и Бог, с надежда да хипнотизира себе си (както и беше) във възприятието на тяхното тъждество, което е неговата (частична и невярна) идея за това как изглеждат нещата от Кетер.

Този човек извършва голяма магия; много силно лекарство. Той наистина намира злато на бунището и скелети в красиви момичета.

На Абиегнус, Свещената Планина на Розенкройцерите, Кандидатът намира само ковчег в централното светилище; но този ковчег съдържа Кристиян Розенкройц който е мъртъв и жив завинаги и има ключовете на Ада и Смъртта.

Ай! Твоят човек на Тифарет, Дете на Милосърдие и Правосъдие, вижда по-дълбоко от повърхността!

Но той изглежда като нещо нелепо, както за човека на Малкут, така и за човека на Кетер.

Все пак, той е най-интересният наличен човек; и ние всички трябва да преминем през този стадий преди в главите ни да изкристализира видението на Кетер над облаците, които обкръжават планината Абиегнус.  

IX

Тичайки и връщайки се обратно като Херувимите, [16] сега ние можем да подновим опита да обучим нашия гърбав приятел, превръщайки го в представителен воин. Отклонението няма да бъде отклонение изобщо; защото то ще хвърли определено количество светлина по въпроса за ограниченията на скептицизма.

Ние поставихме под въпрос гледната точка на Малкут; изглежда абсурдна, беше уточнено. Но позицията на Тифарет е непоколебима; на Тифарет не е нужно да се обяснява, че Малкут е нещо абсурдно. Когато насочим артилерията си срещу Тифарет, той също рухва; но Кетер се мръщи пред нас.

Атакуваме Кетер, и той пада; но Малкут в Йецира е все още тук… докато не стигнем Кетер в Ацилут и Безкрайната Светлина, и Пространството, и Нищото.

Така че, нагоре по Пътя ние отстъпваме, сражавайки се само в ариегардни боеве; всеки миг войник бива убит от гърбушко; но докато отстъпваме, до нас винаги има войник.

До края. Края? Буда считал запаса от гърбушковци за безкраен; но защо и войницити да не са безкраен брой?

Както е да е, важно е следното; необходимо е някакво време на гърбушкото да убие неговия човек, и колкото повече се отдалечаваме от нашата база, толкова по-продължително е то. Можеш да сринеш на прах, сякаш между пръстите си, света от мечтания на някое момче, но преди да доведеш физическата вселена до рухване  край ушите на възрастния се изисква той да обучи своите гърбушковци толкова дяволски добре, че те да заприличат страшно много на войници. И въпрос, който е способен да разклати съзнанието на Самадхи може, мисля си, да даде голямо преимущество на някой от гренадирите на Фридрих.

Безполезно е да атакуваш мистика като го питаш дали е сигурен, че Самадхи е добро за лошото му здраве; това е все едно да помолиш ловеца да бъде много внимателен, ако обича, да не нарани лисицата.

Последният Въпрос, този, който наистина разбива Самадхи на парчета, е толкова изумителна Идея, че дори в своята ? форма е много повече ! от всички предишни каквито и да било  !-та.

И името на този Въпрос е Нибана.

Да вземем например въпроса за душата.

Кагато г-н Юда MакЗелков [17] пита Човека от улицата защо вярва в душата, Човекът пелтечи, че всички така казват; естествено за MакЗелков не е трудно да му докаже с биологични методи, че той няма душа; и със слънчева усмивка всеки си продължава по пътя.

Но MакЗелков няма как да бъде разбран от философа, чиято вяра в душата се основава на самонаблюдение; трябва ни по-здрав метал; може би Юм на свой ред ще ни свърши работа.

Но Юм, на свой ред, става напълно безполезен, изправен срещу индуиския мистик, който е в постоянна интензивна наслада от своя новооткрит Атман. Необходимо е оръдието на Буда, за да бъде съборена неговата крепост.

Идеите на MакЗелков са банални и скучни; тези на Юм – живи и мъжествени; има радост в тях, по-голяма от радостта на Човека от улицата. Също и мисълта на Буда, Аната [18], е по-бляскава отколкото философското Его, наподобяващо холандска кукла, или рационалната артилерия на Юм. 

Това оръжие, което разруши нашите по-малки, илюзорни вселени, постоянно откривайки някоя по-реална, не трябва ли и него да овладяваме с божествен екстаз? Не трябва ли също да възприемаме взаимната зависимост на Въпросите и Отговорите, необходимата връзка на едните с другите, така че (точно както 0 x ∞ е неопределено) да разрушим абсолютизма както на ? така и на ! с тяхната последователност и баланс, докато в нашите редове ? ! ? ! ? ! ? … ! ? ! ? … не престане да ни е грижа за това какво може да докаже последният член, тъй като всеки отделен член е пренебрежимо малък в сравнение с необятността на редовете ? И не са ли редовете геометрична прогресия, чийто знаменател е положителен и неизмеримо голям?

Тогава, в светлината на целия процес, разбираме, че в люлеенето на махалото няма абсолютна стойност, независимо че стълбецът му се удължава, чeстотата му става по-бавна, и махът му все по-широк с всяко люлеене.  

Това, което трябва да ни интересува, е само съображението за Точката, от която то виси, неподвижна на върха на нещата! Ние не сме в благоприятна позиция да я наблюдаваме, отчаяно следващи люлеенето на махалото, безсмислено люляни до прилошаване напред-назад в бездната!

Трябва да се изкачим по стълбеца, за да стигнем до точката – но – почакайте за момент! Колко неясна и неуловима стана нашата усмивка! Можем ли да прикачим някакъв действителен смисъл на тази фраза? Съмнявам се, като виждам какво сме приели за крайните точки на амплитудата. Наистина, накрая може люлеенето да описва 360 °, така че !-точката и ?-точката да съвпадат; но това не e същото като да няма изобщо люлеене, освен ако не направим кинематиката тъждествена със статиката.

Какво трябва да се направи? Как трябва такива тайнства да бъдат изречени?

Значи ли това, че истинският Път на Мъдреца лежи в плоскост, напълно различна от целия негов напредък по пътя на Познанието и на Транса? Вече ни беше необходимо да използваме Четвъртото измерение,  за да илюстрираме (ако не и да обясним) природата на Самадхи.

Ах, казват адептите, Самадхи не е краят, а началото. Трябва да считаш Самадхи за нормално състояние на ума, което ти дава възможност да започнеш своите проучвания, точно както будността е състоянието, от което ти се издигаш до Самадхи, а сънят състоянието, от което се издигаш до будност. И само от Самасамадхи – непрекъснат транс от правилния вид – ти можеш да се надигнеш като на пръсти и да погледнеш през облаците към планините. [19]

Няма спор, че действително е ужасно мило от страна на адептите така да се погрижат за нас и да ни го представят толкова хубаво и ясно. Всичко, което трябва да се направи, както виждате, е да се постигне Самасамадхи, и след това да се вдигнеш на пръсти. Само това!

Но има ги и другите адепти. Чуй го! Малък братко, казва той, нека помислим за това, че както махалото се люлее все по-бавно и по-бавно всеки път, то трябва накрая да спре, щом като стълбецът достигне безкрайна дължина. Добре! тогава то не е махало изобщо, а Махалингам – Махалингамът на Шива (“Намо Шивая намаха Аум!”) [20] и нищо друго; всичко, което трябва да продължаваш да правиш, е да се люлееш здраво — зная, че то е като да се люлееш на кука! — и ще достигнеш дотам до Края. Но защо да се напъвам да се люлея? Първо, защото си обвързан да се люлееш, независимо дали ти харесва или не; второ, защото по този начин твоето внимание е отвлечено от лумбалните мускули, за които е захваната куката; трето, защото това е една чудно забавна игра; четвърто, защото искаш да достигнеш, и дори само да изглежда, че напредваш, е по-добре от това да стоиш неподвижен. Бягащата пътечка е несъмнено добро упражнение.

Наистина, въпросът, “Защо да ставам Архат?” трябва да предшества, “Как да стана Архат?” но непредубеденият човек лесно ще анулира първия въпрос със “Защо не?”. Ала от въпроса „как“ не е лесно да се отървеш. Впрочем, от гледна точка на самия Архат, вероятно “Защо станах Архат?” и “Как станах Архат?” имат еднакво решение!

Във всеки случай, губим си времето – ние сме така нелепи с нашите Архати, както Ирод тетрарха с неговите пауни [21]! Ние задаваме на Живота въпроса „Защо?“ и първият отговор е: за да постигнем Знание и Събеседване със Светия Ангел Пазител.  

За да придадем смисъл на твърдението, ние трябва да постигнем това  Знание и Събеседване: и когато сме го направили, можем да пристъпим към следващия Въпрос. Не е добре да питаме още сега.

Има парвенюта без пукната пара, които стоят пред вратата на кръчмата и злословят за гостите.” [22]

Придаваме малко значение на  Преподобния Прошляк, гръмовно заяваващ в убогия параклис, че богатият не получава радост от богатството си.

Добре тогава. Нека се сдобием с томчето, озаглавено “Книгата на Свещената магия на Абрамелин Мага”; или с магическите писания на светия озарен Божи човек, капитан Фулър, и да изпълним изцяло техните указания.  

И само когато сме успели, когато сме поставили колосално ! срещу нашето жизнено важно ?, е необходимо да изследваме дали след всичко това нашият воин няма да развие изкривяване на гръбнака.

Нека направим първата крачка; нека запеем:

Аз не искам да видя

далечния път; една крачка ми е дотатъчна.” [23]

Но (несъмнено ще кажете вие) аз скършвам самия ваш ? с друг ?: Защо да питам живота изобщо? Защо не си остана “порядъчен ирландски джентълмен”, доволен със своя недъг и презрителен към листа и писалката? Не е ли остенът на Буда “Всичко е страдание” не по-добър от кучешки вой? Защо да ме е грижа за старост, болести и смърт? Аз съм мъж, при това келт. Плюя на вашия индийски принц, скопен от разврат на първо място, и от аскетизъм на второ. Слаб, мръсен, тъп пес, е сър, вашият Гаутама!

Да, мисля, че нямам отговор на това. Внезапното осъзнаване на някаква жизнено важна катастрофа може би е била подтикът за моята съзнателна посветеност на постигането на Адептство – но със сигурност способността за това ми е е била вродена. Простото отчаяние или желание не могат да направят много; както и да е, първоначалният импулс на страх беше мимолетен и преходен; магнетизмът на самия път беше истинската примамка. Толкова е глупаво да ме питаш “Защо си станал адепт?”, колкото да питаш Бог “Защо опрощаваш?” C’est son métier. [24]

Не съм толкова глупав да мисля, че светът някога ще се вслуша в моето учение. Очаквам след десет века “номиналните Кроулианци” да бъдат такава досадна и многобройна група, каквато “номиналните християни” са днес; защото (понастоящем) не съм успял да намеря механизъм да ги изключа. По-скоро, може би, трябва да потърся за тях някаква ниша в светилището, точно както индуизмът предлага за тези, които притежават способности за Упанишадите и тези, чиято интелигентност едва достига до Тантрите. Накратко, трябва да се изостави измамното симулиране на религии, за да може религията да бъде достатъчно универсална за тези малцина, които са способни да се сгушат до нейната гръд и да накърмят своето естество с нейното звездно мляко. Но да видим!

Моето послание е тогава двуяко;  на мазния буржоа аз проповядвам недоволство; шокирам го, разколебавам го, отнемам почвата изпод краката му, обръщам го с главата надолу, давам му хашиш и го подлудявам, щипя задника му с нажежените до червено клещи на моята Садистична фантазия, докато не се почуства неудобно.

Но на човека, на когото вече му е трудно както на Св. Лаврентий върху желязната решетка на кладата, когато чувства духът да се движи в него, точно както жената се чувства от първото помръдване на бебето в утробата си, когато започва да ѝ се гади, на него аз нося великолепното видение, аромата и славата, Знанието и Събеседването със Светия Ангел Пазител. И на всеки, който е постигнал тази висина, аз поставям следващ Въпрос, известявам следваща Слава.

Мой лош късмет е, а не моя грешка, че съм задължен да донеса това просто Послание.

Мъжът има две лица; едно, за да гледа света,

Едно, за да показва на жената, че я обича.” [25]

Трябва да простим на Браунинг неговата неприлична шега; защото той е съвършено прав! Но ваша е грешката, ако сте светът, а не любимият човек; и виждате в мен само това, което Мойсей е видял в Бога.

Отвратително е да си прекарал живота си, пръскайки мръсотия в лицето на британската публика с надеждата, че докато я измиват, ще съумеят да отмият парливата мазнотия на своето търгашество, солените бразди от лицемерните си сълзи, гнилата пот на своя морал, капещите лиги на своя сантиментализъм и на религията си. А те не ги отмиват! …

Но нека вземем по-малко неприятна метафора, камшика! Като в ученическо стихотворение, каквито неведнъж са писани, с бедните им рими като на Едуин Арнолд, безразборна метрика на нивото на метриката на Френсис Томсън, неотстъпващи по смисленост и откровена непристойност на Браунинг!

няма друг начин; трябва да се направи —

така че …” [26]

Не! туй е лоша, лоша рима.

И само след наказанието на камшика ще дойде ред на утешителния жезъл, ако мога да заема донякъде дръзкото сравнение от Абдула Хаджи от Шираз [27] и двадесет и третия псалм. [28]

Е, бих предпочел много повече да прекарам живота си с жезъла; уморително и досадно е да бичуваш постоянно дебелата кожа на британците, които в края на краищата аз обичам. “Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема.” [29] Наистина ще се радвам, ако неколцина от вас го преглътнат и дойдат да седнат на бащините колене!

Първата крачка е най-трудна; започнете, и аз скоро ще направя така, че гърбушкото лъв и воинът еднорог да се сражават за вашата корона. И те двамата ще легнат накрая, еднакво доволни и еднакво уморени; докато единствената и безупречна твоя корона (братко!) ще блести в мразовитата Пустота на бездната с дванадесетте звезди, като изпълва нейната тишина и самота  с музика и движение, по-тихи и невидими от тях;  ти ще седиш на трона на Невидимото, с очи насочени в това, което наричаме Нищо, защото е отвъд Всичко, което може да бъде постигнато с мисъл или транс, стиснал в дясната си ръка лазурния жезъл от Светлина, а в лявата – аления бич на Смъртта; с тяло, обточено от змия, по-ярка от слънцето, чието име е Вечност; с уста, извита в полумесец от усмивката на Нюит, нашата Господарка на Звездната Обител; наелектризираната плът на тялото – уталожена с абсолютна мощ до затворено в себе си движение в овладяната неистовост на Нейната любов – не, отвъд всички тези образи си ти  (малък братко!), който премина от Аз и Ти и Той към Това, което няма нито Име, нито Образ…

Малък братко, дай ми ръката си; защото първата крачка е трудна.

 

 

 

 

 

 

Бележки

[1] «Мисли се», пасивен залог трето лице единствено число на латинсия глагол cogito — «мисля».

[2] «Мисля, следователно съществувам» (лат.).

[3] Ентимема — силогизъм, в който е пропусната една от предпоставките, подразбираща се поради своята очевидност.

[4] «Всеки, който мисли, съществува» (лат.).

[5] «Бъдеш, съществуваш» (англ.). На английски език «cogitatur» се превежда като «it is thought», където «is» е форма на глагола «to be».

[6] «Отрича се» (лат.).

[7] « Бъдеш, съществуваш » (лат.).

[8] «Е, съществува» (лат.).

[9] «Аз съм този, който съм»; виж Изход 3:14. По-долу в текста Кроули предлага  още един превод на тази фраза: «Битието е битие».

[10] Цитат от Liber DCCCXII vel Ararita, VI.0.

[11] Асар — остарял вариант на транслитерация на древно-египетското име на Озирис. Съответно, «двойното царство на Асар» е Египет, подразделящ се на Горно и Долно царство, а покриващата го «тъма» е алюзия за едно от библейските «египетски наказания».

[12] Ср. Мф. 12:26: «И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? ».

[13] Думите на Исус от Мф. 16:23 към апостол Петър звучат така: «… махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! Защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко».

[14] Иак. 2:20.

[15] Бърнард Воън (1847—1922) — английски католически свещеник, в 1906 г. получил широка известност благодарение на своите проповеди за «греховете на обществото». Доктор Тори — Рубен Арчър Тори (1856—1928), американски проповедник-евангелист и писател. Ананда Метея (санскр. «блаженство на добротата») — името, което приел в монашество Алън Бенет (1872—1923), един от първите наставници на Кроули по магия, в 1902 год. в Бирма дал обетите на бхику (монах от будистката школа тхеравада). Джордж Уилиям Фут (1850—1915) — английски атеист, секулярист, основател на списание «Свободомислещ». Драматургът Бърнард Шоу (1856—1950) явно е попаднал в тази въображаема компания като изразител на хуманистична философия, а «младият Нойбург» (Виктор Нойбург [1883—1940]), приятел и възпитаник на Кроули, — като събирателен образ на наивния и несведущ ученик.

[16] Подразбират се «светите животни» (херувими) от видениято на пророк Йезекил, Иез. 1:14: « И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица». В английската Библия на крал Яков началото на този стих изглежда така: «And the living creatures ran and returned…» (букв. «И животните бягаха  и се връщаха…»).

[17] Това име, в буквален превод означаващо «Юда Зелката», съдържа намек за Джоузеф Маккейб (1867—1955), английски писател-атеист. Играта на думи се получава от името McCabe, умишлено превърнато от Кроули в McCabage (cabage – зелка).

[18] Аната — будистка концепция за отсътствие на атман (самосъщност на  индивида).

[19] “Процесът на Любов по Воля е очевидно прогресивен. Бащата, който е убил себе си в утробата на Майката намира себе си отново с нея, и, преобразен, в Сина. Синът действа като нов Баща; и по този начин Себето постоянно се уголемява и става способно да уравновесява все по-голямо Не-Себе, докато финалният акт на Любов по Воля не схване Вселената в Самасамадхи” – из „Малки Есета към Истината“, Алистър Кроули.

[20] Вариация на мантрата «Ом намах Шивая» — така наречената мантра от пет срички или мантра на безстрашието. Нейният буквален превод е «Поклонение на Благия».

[21] Алюзия за пиесата на Оскар Уайлд «Саломе».

[22] «Liber LXV», IV.12.

[23] Цитат от църковния химн «Небесна светлина, води ни…», написан  от кардинал Джон Хенри Нюмен (1801—1890).

[24] «Такава му е работата» (фр.).

[25] Неточен цитат от поемата на Робърт Браунинг «Още една дума» (1833).

[26] «Can’t be helped; must be done / So…».  В оригинала, явно, се е подразбирала римата «onan» – онанирай .

[27] Измислен персонаж, на когото Кроули приписал авторствота на своята книга «Баг-и-муатар, или Благоуханната градина на Абдула, сатирика от Шираз».

[28] Пс. 22:4: « Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват ».

[29] Евр. 12:6.

Превод: Fr. Xnoubis

Liber Artemis Iota vel de Coitu Scholia Triviæ sub figura DCLXVI

Пан и Нимфа-ловджийка, Музей Торвалдсен, Копенхаген.

 

Dianae sumus in fide

Puellae et pueri integri

Dianam pueri integri

Pulllaeque canamus(1)

Catullus

 

Словото на Греха е Ограничение. О мъж! не отказвай на жена си, ако тя желае! О любовнико, ако е по твоята воля, иди си! Няма връзка, която може да съедини разделеното, освен любовта: всичко друго е проклятие. Проклето! Проклето през еоните да бъде! (AL, I:41)

Съгласие или отказ трябва да се определят от самият импулс, без отношение към никакви други мотиви каквито често повлияват действието. 

Така и с всичко твое; нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля. (AL, I:42)

Всяка мисъл, дума, или действие, без изключение са подчинени на този закон.“Прави по твоята воля”не позволява да правиш нищо друго; и за да не остане това неразбрано, доктрината казва изрично: Нямаш друго право, освен да изпълняваш твоята воля.”

Всяка частица енергия трябва да се вгради в тази насочена в една посока машина на волята; пряко или косвено тя трябва да служи на тази една цел. Една малка дупка в корпуса може да потопи целия кораб. Затова, всяко действие заедно с мислите и словата, които определят неговото изпълнение, е свещено тайнство.

От всички действия вътрешно най-важното е любовният акт. Първо, защото екстазът, който го придружава неговото надлежно изпълниние е физически образ, или намек, за състоянието на Самадхи, тъй като съзнанието на Его-то е временно в бездействие; второ, защото нормалният му ефект върху физическия план е, или може да бъде, неизмеримо голям.  (Ударението върху думата “надлежно” е абсолютно.)  Тъкмо защото е толково мощно оръжие, неговата употреба е оградена с множество предпазни мерки, и злоупотребата с него осъдена в запрещения тежко заредени със заплахи. . . . “Също, взимайте вашата насита и желание от любов, както желаете, когато, където и с когото желаете. Но винаги за мен..”(AL, I: 51)

Ако това не бъде както трябва; ако объркате знаците за разстояние, като казвате: Те са едно; или като казвате, Те са много; ако ритуалът не бъде винаги за мен: тогава очаквайте страшните присъди на Ра-Хоор-Кхуит. (AL, I: 52)

Това ще възроди света, малкия свят, моя сестра, мое сърце & мой език, на когото изпращам тази целувка.. . . А екстазът да бъде твой и радостта на земята: винаги Към мен! Към мен! (AL, I: 53)

. . Ще трупате блага и изобилие от жени и подправки; ще носите скъпи бижута; ще надминете земните народи по великолепие & гордост, но винаги с любовта към мен и така ще стигнете радостта ми. (AL, I: 61)

Има воал: този воал е черен. Това е воалът на скромната жена; това е воалът на скръбта & покровът на смъртта: нищо от това не е от мен. Свалете този лъжлив призрак на вековете: не завоалирайте пороците си с добродетелни слова: тези пороци са мое служение; справете се добре & ще ви възнаградя тук и от тук нататък. (AL, II: 52)

Има помощ & надежда в други заклинания. Мъдростта казва: бъди силен! Така можеш да понесеш повече радост. Не бъди животно; рафинирай възторга си! Ако пиеш, пий по осемте и деветдесетте правила на изкуството: ако любиш, надминавай по финес; и ако правиш  нещо радостно, нека в него да има изтънченост.

Но надвишавай! надвишавай!

Стреми се винаги към повече! и ако наистина си мой – и в това не се съмняваш, и ако винаги си радостен! – смърт е короната на всичко. (AL, II: 70-72)

Това е детайлно потвърждение на AL I:41. Този акт е определен електричен или магнетичен феномен. Други съображения не са приложими. (Ето защо, понякога, изглежда неразумен на страничния наблюдател.) Единственото изключение – и то очевидно – е когато удовлетворяването на импулса явно ще осуети Истинската Воля повече, отколкото да помогне за нейното изпълнение; всеки такъв случай ще се преценява според собствените си качества.

Но винаги за мен!”Думата “винаги” не допуска изключение; “за мен” може да бъде перифразирано като  “осъществяване на една възможност необходима за постигане на Великото Дело“. Всяко действие е свещено тайнство, но този акт най-вече. Текстът продължава с откровена заплаха: “ако ритуалът не бъде винаги за мен: тогава очаквайте страшните присъди на Ра-Хоор-Кхуит.“ За профана това тайнство на тайнствата е най-фаталната от грешките и престъпленията; защото е висша измяна против самото Велико Дело.

Следващият стих повтаря: “ако ритуалът не бъде винаги за мен”; и той е почертан и подсилен със заплаха. Престъпникът не може повече свободно да се радва на милувките на Богинята на Любовта; той е прогонен в наказанието на безмилостния и ужасен бог на Глава III.(2)

“. . . Затова, бъдете красиви: обличайте се всички с изискани дрехи;  яжте скъпи храни и пийте сладки вина и вина пенливи! Също, взимайте вашата насита и желание от любов, както желаете. . .” Това се отнася за техниката на изкуството; тя ще бъде изяснено по-нататъв в това есе.

“. . . с когото желаете.” Това повтаря казаното вече по-горе в бележките към AL, I:41.

Стих 53 утвърждава значението на тази догма. Пренебрегването на тези предписания е причина за безкрайните и непоносими агонии, отвратителните и необлекчими беди от миналото.

Кабалистът може да отбележи, че  това“За мен!” в края ня всеки стих не само повтаря заклинанието, но е Магически Печат върху догмата.  (Стих 54 е намек за търсене на тайната.  На гръцки буквите TO MH(3) дават сумата от 418; това е идентично с Abrahadabra, шифърът на Великото Дело. Медитацията ще отведе ученика към още по-дълбоки и плодотворни съображения.

Призовавайте ме под моите звезди! Любов е законът, любов по воля. Нека глупците не бъркат любовта; защото има любов и любов. Има го гълъбът и има я змията. Избирайте добре! Той, моят пророк, e избрал знаейки закона на крепостта и великото тайнство на Божия Дом. (AL, I:57) . Красота и сила, бликащ смях и сладостна отмалялост, сила и огън са от нас. (AL, II:20) Аз съм Змията, която дава Познание & Наслада и бляскава слава, и раздвижва сърцата човешки с опиянение. 3а да ме обожавате вземете вино и необикновени дроги, за които ще кажа на моя пророк & бъдете опиянени от тях! Те няма да ви навредят въобще. Лъжа е, тази глупост против себе си. Показването на невинност е лъжа. Бъди силен, о човеко! желай страстно, наслаждавай се на всички неща чувствени и екстатични: не бой се, че някой Бог ще те отхвърли за това.  (AL, II:22) Виж! това са важни тайнства; защото също от моите приятели има отшелници. Не си мисли, че ще ги срещнеш в гората или на планината; а в легла от пурпур, милвани от великолепни жени-зверове с едри бедра и огън и светлина в очите, и тежки пламтящи коси около тях; там ще ги намериш. (AL, II:24) Но вие, о народе, мой, станете & се събудете.

Нека ритуалите се изпълняват, както подобава, с радост & красота.

Има ритуали на елементите и празници на времената.

Празник на първата нощ на Пророка и неговата Невеста!

Празник на трите дни на написването на Книгата на Закона.

Празник на Тахути и детето на Пророка – тайна, О Пророко!

Празник на Върховния Ритуал и празник на Равноденствието на Боговете.

Празник на огъня и празник на водата; празник на живота и по-голям празник на смъртта!

Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз!

Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада!

Да! празнувайте! радвайте се! няма ужас отсега нататък. Има разтварянето и вечен екстаз в целувките на Ну. (AL, II:34-44) Тези стихове се отнасят още веднъж за неща съпътстващи акта; те посочват неща от помощ свързани с техниката; и те показват духа, с който да се подхожда към него. Безпристрастната научна нагласа на изследване и подготовка е необходима в началото; целта е да се предвидят препятствията, да се улесни и да се насочва потока: но самият импулс е Въодушевлението.

Има воал: този воал е черен. Това е воалът на скромната жена; това е воалът на скръбта & покровът на смъртта: нищо от това не е от мен. Свалете този лъжлив призрак на вековете: не завоалирайте пороците си с добродетелни слова: тези пороци са мое служение; справете се добре & ще ви възнаградя тук и от тук нататък. (AL, II:52)

Нека Мария неопетнената бъде разкъсана на колела: заради нея нека всички целомъдрени жени бъдат напълно презрени сред вас!

Също заради красотата и любовта!(AL, III:55-56)

Ученикът трябва да усвои доктрината на “Черните Братя.”(4) Отказът да се осъществи, която и да е от възможностите е пряко отрицание на Великото Дело.

Има помощ & надежда в други заклинания. Мъдростта казва: бъди силен! Така можеш да понесеш повече радост. Не бъди животно; рафинирай възторга си! Ако пиеш, пий по осемте и деветдесетте правила на изкуството: ако любиш, надминавай по финес; и ако правиш  нещо радостно, нека в него да има изтънченост.

Но надвишавай! надвишавай!

Стреми се винаги към повече! и ако наистина си мой – и в това не се съмняваш, и ако винаги си радостен! – смърт е короната на всичко.. (AL II:70-72)

Тези няколо прости фрази сасъвършено ръководство –като скица – за Изкуството на Любовта.

Гений без техника е често непохватен и неразбираем, но техника без гений е сух скелет. Геният или присъства, или го няма – нито хитрост, нито труд могат да помогнат, ако отсъства. Все пак можем да твърдим, че той винаги присъства, тъй като “Всеки мъж и всяка жена е звезда.” Във всеки случай само техниката е отзивчива към обучение и практика; писано е, че “изисква толкова учене, колкото теологията, и толкова практика, колкото билярд.”  Всичко, което някой може да направи е (a) да отприщи и (b) да насочи латентния гений.  В страни враждебни на цивилизацията (horribilesque ultimosque Brittanos) и техните колонии, минали и настоящи, техниката (на Изкуството на Любовта) е почти несъществуваща; индивидите, които я притежават в някаква степен на съвършенство дължат своето предимство, в почти всеки случай, на обучение и тренировка под ръководството на родени в по-щастливи и по-малко варварски части на света. Всяка раса или култура има своите собствени достойнства.

  1. Изучаване: Ученикът трябва да изучи, да има в мисълта си и да вземе присърце, такива класически произвединия като:

Ананага-Ранга,

Багх-и-Маутар на Абдула ал Хадж,

Кама Шастра,

Кама Сутра,

Ароматната градина на шейх Невзами,

както и някой научни и псевдо-научни трактати (главно върху изкривяванията на природата, или злоупотребите поради невежество) на множество автори, главно френски, немски, австрийски и италиански. Екстатично Въодушевление (The Equinox, Vol. 1, No. 9) е с превъзходно качество.  (Liber Stellæ Rubeæ sub figura LXVI, Liber CCCLXXA’ash vel Capricorni Pneumatici, Liber YOD Sub Figura DCCCXXXI, Liber CLXXV Astarte vel Berylli, Liber Cheth vel Vallum Abiegni sub Figura CLVI и други, също в The Equinox, са официални публикации на A∴A∴.) Има също различни класически произведения по темата, които помагат да се усвои романтичната и въодушевяваща атмосфера подходяща за практикуване на Изкуството – например:

Катул,

Ювенал (особено Шеста Сатира),

Марциал,

Петроний Арбитер,

Апулей,

Бокачо,

Мазучи,

Франсоа Рабле,

дьо Балзак(Les Cent Contes Drolatiques),

дьо Сад (Жюстин, Жулиет, и ост.),

Андре Робер дьо Нерси,

Алфред дьо Мюсеи Жорж Санд (Гамиани или две страстни нощи),

Захер-Мазох (Венера в кожи),

заедно с англичани и американци , прекалено много за да се изброят но най-вече поетите на Светите Ордени: Суифт, Стерн, Херик, Дън и Херберт.

Има също цялостна мистична литература, която се занимава или загатва тази тема, но този тип трудове за начинаещия ученик са толкова опасни, колкото са повърхностно привлектелни. Те окуражават чувството за вина, учат на отровното изкуство на само-оневиняване и възпяват точно това лицемерие, което Свободата особено осъжда.“Свалете този лъжлив призрак на вековете.” (AL, II:52).

  1. Практика: Нито един учител, колкото и да е надарен, не би могъл да обхване и една стотна част от фундамента на това Изкуство. Най-доброто обучение е това на тренирани и осветени експерти, след това, на мъже и жени с природен гений.
  2. Творческо изследване: То трябва да се основава на най-широкото възможно познание и на най-задълбоченото му разбиране и на резултатите от обхвата и интензивността на собствената практика.

Но надвишавай! надвишавай! (AL, II:72)

Но винаги за мен. (AL, I:51)

 

Бележка към текста

Това беше преписано от „Магия без Сълзи“, където оформя  по-голямата част от Глава 15. Може би точно в този том бе отпечатано за пръв път, въпреки че преди това (“наскоро”, според писмо на Кроули написано през 1944 г.) е било издадено като “енциклика” до Агапе Ложа #2 O.T.O.

Няколко незначителни типографски грешки бяха мълчаливо поправени и референциите към главите и стиховете на всички цитати от Liber AL, дадени непоследователно в оригинала, бяха добавени.

В „Каталога и Ключ към Специалните Писания на Алистър Кроули“ от Джералд Йорк (обобщени като номер на Книга (Liber), клас и заглавие  в приложение към Equinox III, 9), това писание е описано като Liber DCLXVI, Клас B.

Artemis на Гръцки(Αρτεμις)= 656, плюс 10 заι – ιώτα (йота)= 666. Оставям на ученика работата по Кабалистичното значение на допълнителната йота  (традиционните Кабалистични приказки за “скритата йод”) в този случай.

 

Бележки

1: Първи стих от поема 34 на Катул:

На Диана във вяра отдадени

Девойки чисти и младежи,

Девойки чисти и младежи,

За Диана да запеем!

(Превод: Яна Букова, Катул, Стихотворения, изд. Стигмати, 2009)

2: Глава III на Книгата на Закона.

3: H тук е гръцката η- Eтa, едно удължено ‘e’.

4: Виж „Видението и Гласът“, по-специално 12-ти, 11-ти, 7-мии 3-ти Ефир; също    Глава 12 oт „Магия без Сълзи“, Глава 21 oт „Магия на Теория и Практика“ и „Звезда в Кръгозора“.