НАУКА И БУДИЗЪМ

есе от Алистър Кроули

(Посветено на почитаемата памет на Томас Хенри Хъксли)

1903 г.в.е.

Приложение към

LIBER LXVII МЕЧЪТ НА ПЕСЕНТА

Наричана от Християните

КНИГАТА НА ЗВЯРА

Алистър Кроули, 1903 г.в.е.

I.

Целта на това есе е да очертае строго сравнение между съвременните научни концепции за Феномените и тяхното обяснение, където такова съществува, и древните идеи на будистите; да покаже, че Будизмът, и на теория и практика, е научна религия; логическа надстройка на базата на експериментално проверима истина; и че методът му е идентичен с този на науката. Трябва решително да изключим случайните характеристики и на двете, особено на будизма; и за съжаление и в двата случая трябва да се справяме с непочтени и безсрамни опити за натрапване на всяка от тях едно или друго мнение, което никоя от двете не е готова да подкрепи. Професор Хъксли се занимава с едно такова в своя „Псевдонаучен Реализъм”; Професор Рис Дейвидс срина другото в онзи хаплив коментар на „Езотеричен будизъм“, че „не е бил езотеричен и със сигурност не  е Будизъм.“ Но някои от Теософската тиня все още се придържат към Будистката колесница; и все още има хора, които вярват, че здравомислещата наука има най-малкото приятелски поздрав за Атеизма и Материализма в техните по-груби и по-войнствени форми.

Нека тогава да се разбере от самото начало, че ако в Науката включвам метафизиката, и в Будизма практиките на медитация, аз не се служа нито на празнодумците или „примирителите“, от една страна, нито на Анимистичните измамници, от друга. Настрана от Теософския боклук, откриваме сър Едуин Арнолд да пише:

Които казват, че Нирвана трябва да прекрати,

Кажете на такива, че лъжат.1

Лъжа е силна дума и трябва да се чете „преведат вярно“.2 Предполагам, че няма да може да се пее, нито римува: но сър Едуин е последният човек, който може да бъде възпрян от нещо толкова малко като това. Д-р Павел Карус също в „Евангелието на Буда“ с удоволствие представя Нирвана като паралел на Небето на Християнина. Достатъчно е, ако повторя единодушното мнение на компетентните учени, че в нито една канонична книга няма и фрагмент от доказателство, достатъчен за даване на подобни тълкувания в устата на будистката традиция и практика; и че всеки човек, който упорито настройва будизма към собствената си Еврейска арфа по този начин, рискува репутацията си, било като научност или като добросъвестност. Учените са достатъчно често срещани на Запад, ако будистите не са; и аз мога спокойно ще оставя в техни ръце задачата да порицаят промъкващите се в Материалната област крадци.

II.

Съществените характеристики на будизма са обобщени от самия Буда. За мен, разбира се, това, което Буда е казал или не е казал, е несъществено; нещо е вярно или не е вярно, който и да е казал. Вярваме на господин Савидж Лендор, когато твърди, че Лхаса е важен град в Тибет. Когато става въпрос само за вероятности, ние, разбира се, се влияем от моралните качества и умствените постижения на оратора; но тук аз да имам работо с нищо, което е несигурно. 3

Има един отличен тест за стойността на всеки пасаж в будистка книга. Според мен сме оправдани в отхвърлянето на истории, които са явно ориенталска измислица, също както съвременната критика, колкото и тайно да е теистична, отхвърля историята на Хасисадра4 или на Ной. В името на справедливостта към будизма, нека не натоварваме неговите Писания със сизифската задача да спазват сериозно буквалното тълкуване на очевидно фантастичните пасажи.5 Нека нашите будистки ревнители бъдат предупредени от съдбата на старомодната английска ортодоксалност! Но когато будизмът благоволи да бъде вулгарно научен; да наблюдава, класифицира, да мисли; предполагам, че можем да вземем въпроса насериозно и да се съгласим на разумно изследване на неговите твърдения. Примери за такава сбитост и яснота могат да бъдат намерени в Четирите благородни истини; Трите характеристики; Десетте окови; и има ясно определена теория в идеята за Карма. Такива идеи са основни, и са като нишка, върху която са нанизани мънистата на Развлеченията на Арабските Нощи.6

Затова предлагам да се занимаваме с тези и някои други по-незначителни точки на будистката метафизика и да проследим научните им аналогии или, както се надявам да покажа, по-често тъждествености.

Първо, нека разгледаме онова голямо Резюме на будистката вяра – Четирите Благородни Истини.

III

ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ.

(1) СТРАДАНИЕ. – Съществуването е Страдание. Това означава, че „никоя известна форма на Съществуване не отделена от Страданието.“ Тази истина се твърди от Хъксли, почти с толкова много думи, в „Еволюция и етика“. „За някои от тези антични философи беше не по-малко ясно, отколкото за бащите на съвременната философия, че страданието е отличителния знак на цялия род на разумните неща; че това не е случаен съпровод, а съществена съставка на Космическия процес.” И в същото есе, макар че той е склонен да отрича повече от зачатъци на съзнание на по-ниските форми на живот, той е напълно ясен, че болката варира пряко пропорционално (казано най-общо) на степента на съзнание. Срв . също „Animal Automatism“, стр. 236-237.

(2) ПРИЧИНАТА НА СТРАДАНИЕТО. – Причината за скръбта е желанието. Тук желанието включва такова явление като склонността на две молекули водород и хлор да се комбинират при определени условия. Ако смъртта е болезнена за мен, вероятно така е и за молекулата; ако представим една действие като приятно, то обратното вероятно е болезнено. Макар че не съм наясно с индивидуалната болка от безбройните смъртни случаи, участващи в този мой писателен акт, тя може да е налице. И това, което наричам „умора“, може да е ехото в централното ми съзнание на крясъка на периферна мъка. Тук изоставяме областта на фактите; но поне доколкото нашето знание се разширява, всички или почти всички действия на Природата са суета и досада за духа. Помислете за храната, желанието за която периодично възниква при всички съзнателни същества.7 Съществуването на тези желания, или по-скоро необходимости, които осъзнавам, че са мои, е неприятно. Именно това вродено в мен желание за непрекъснато съзнание, е отговорно за всичко това, и това ни води към Третата Благородна Истина.

(3) ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТРАДНИЕТО. – Прекратяването на желанието е прекратяване на страданието. Това е просто логично заключение от втората Истина и не се нуждае от коментар.

4) БЛАГОРОДНИЯТ ОСМОРЕН ПЪТ. – Има начин да осъзнаем Третата Истина, който ще бъде разгледан по-късно. Но ние трябва, преди да успеем да осъзнаем възможността му от една страна, или неговата необходимост от друга, да формираме ясна представа за това какви са будистките принципи по отношение на Космоса; и по-специално, по отношение на човека.8

IV.

ТРИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ.

Трите Характеристики (които можем да заявим за всички известни съществуващи неща) са:

(a) Промяна. Аникка.

(б) Страдание. Дукха.

(в) Отсъствие на Его. Анатта.

Това е будисткото твърдение. А какво казва Науката?

(а) Хъксли, „Еволюция и етика“:

Както никой човек, който пресича бърз поток, не може да потопи крака си два пъти в една и съща вода, така и никой човек не може с точност да твърди за нещо в разумния свят, че то е. Докато изрича думите, не, докато ги мисли, твърдението престава да бъде приложимо; настоящето се е превърнало в минало; “е” трябва да стане “беше.” И колкото повече научаваме за природата на нещата, толкова по-очевидно е, че това, което наричаме покой, е само недоловена активност; този привиден мир е мълчалива, но упорита битка. Във всяка част, във всеки момент, състоянието на Космоса е израз на временно настройване на съперничещи си сили, сцена на разпри, в която всички бойци падат поред. Това, което е вярно за всяка част, е вярно за цялото. Естественото  знание е все по-склонно към извода, че „целият хор на небесата и цялото обзавеждане на земята“ са преходни форми на пакети от космическа субстанция, вървящи по пътя на еволюцията, от мъглява потенциалност, през безкраен растеж на слънца и планети и сателити, през всички разновидности на материята; през безкрайни различия в живота и мисълта, вероятно, през начини на съществуване, за които ние нито имаме, нито сме компетентни да формираме каквото и да била представа, обратно към неопределимата латентност, от която са възникнали. По този начин най-очевидният атрибут на Космоса е неговата преходност. Той предполага аспектът не толкова на постоянния обект, колкото на променящия се процес, при който нищо не е трайно, освен потокът от енергия и рационалния ред, който го прониква.”

Това е възхитително обобщение на будистката доктрина.

(б) Вижте по-горе по отношение на Първата Благородна Истина.

(в) Това е величествената позиция, което Буда заел срещу индуистките философи. В нашата собствена страна това е доводът на Юм, следвайки Бъркли до място, където Бъркли със сигурност никога не е имал намерение да отиде – любопитно паралелно изпълнение на Христовото проклятие срещу Петър (Йоан xxi.). Епископът разрушава идеята за субстрат на материята и Юм го следва, като прилага идентичен процес на разсъждение към явленията на ума.9

Нека разгледаме индуистката теория. Те класифицират явленията (дали добре или зле, няма значение), но ги представят като изобразени (но без да го засягат) в определено непроменящо се, всезнаещо, блажено съществуване, наречено Атман. Придържайки се към Теизма, съществуването на злото ги принуждава към становището на Фихте, че „Егото постулира Не-Егото” и ние научаваме, че всъщност нищо не съществува, освен Брахман. След това те разграничават межде Дживатма, обусловената душа; и Параматма, душата свободна; първата е основата на нашето нормално съзнание; последната на съзнанието Нирвикалпа-Самадхи; като по този начин е единственото условие, при което моралът, религията и таксите за свещениците могат да продължават. Защото Деистът трябва само да развие основната си идея, за да бъде принуден да се върти в омагьосан кръг от абсурди. 10

Будистът прави почистващо измитане на всички подобни глупости. Той анализира феномена на ума, възприемайки парадокса на Бъркли, че „материята е нематериална“ по един здравомислещ и подреден начин. „Философът на здравия разум“, когото аз оставям да дъвчи горчивите листа на есето на проф. Хъксли „За възприятието и единството на структурата на органите на възприятие“, отбелязва, като повдига ръката си – „вдигам ръката си.“ Будистът проучва внимателно това твърдение и започва:

“Има повдигане на ръка.”

Чрез тази терминология той избягва тевтонските дискусии относно Егото и Не-егото.11  Но как той знае, че това твърдение е вярно? Посредством усещането. Фактът е следователно:

“Има усещане за повдигане на ръката.”

Но как той знае това? Посредством възприятието. Затова той казва:

“Има възприятие за усещане, & т.н..”

И откъде това възприятие? От вродената склонност.

(Обърнете внимание внимателно на детермининистката гледна точка, включена в произнасянето на тази Четвърта скандха; и че тя е по-низша от Винанам.)

„Има склонност за възприемане на усещането и т.н.“

И откъде знае, че има склонност? Посредством съзнанието. Крайният анализ гласи:

„Съзнава се тенденция за възприемане на усещането за повдигане на ръката.“

Той не се връща по-назад, защото повече не може. При отсъствие на доказателства той няма да предположи, че субстратът на Атман обединява съзнание към съзнание посредством своята вечност, докато фиксира голяма пропаст между тях посредством своята неизменност. Той заявява познаваемото, посочва го точно и го оставя там. Но има практическо приложение на този анализ, който ще разгледам по-късно. (Вижте VIII. Махасатипатхана.)

Казват ни, че паметта е доказателство за някакво истинско „аз“. Но колко коварна е тази почва! Дали минало събитие в живота ми не се е случило, защото съм го забравил? О, аналогията с водите на реката, дадена по-горе, е най-валидна! Аз, който пиша това, не съм, който го чета и го коригирам. Искам ли да играя с оловни войници? Аз ли съм изкуфялият стар инвалид, който трябва да бъде возен и хранен с уиски, хляб и мляко? И разликата ми от тях, толкова забележимо по-малка ли е отколкото от тялото, лежащо мъртво, за което онези, които го виждат, ще кажат: „Това беше Алистър Кроули“?

Каква безсмислица е да предположим, че едно вечна субстанция, съзнателна или не, всезнаеща или не, зависи в своето осведомяване от толкова абсурдна поредица от тела, които са групите под това „Кроули“!

И все пак будистът посреща всички доводи на духовния порядък с просто твърдение, което, ако не е сигурно, то поне не е невероятно. Той ще ви каже, че има „духовен“ свят, или за да избегнем всякакви (най-неоправдани) недоразумения, нека кажем свят на по-фина материя от видимата и осезаемата, който има свои собствени закони (аналогични, ако не и идентични с тези закони на материята, с които сме запознати) и чиито обитатели се променят и умират и се прераждат твъде подобно на обикновените смъртни същества. Но тъй като са от по-фина материя, цикълът е не така бърз.12

Като номиналист се надявам да не бъда разбран погрешно, когато сравнявам това с относителната изменчивост на индивида и вида.13 Имаме достатъчно примери свободни от такава възможност за неправилно тълкуване в собствените ни тела. Сравнете дълголетието на костта с това на кръвното телце. Но именно тази „Субстратна“ вселена, която не трябва да се бърка със субстрата, аргументите за чието съществуване Бъркли толкова напълно съкруши,14 е която може да съхрани паметта за период, много по-голям от този на един от нейните конкретни аватари. Оттук и „Джатаките“15. Но тази дотрина не е особено важна; нейна главна стойност е да покаже какви сериозни трудности се изправят пред нас и да осигури причина да се борим за някакво по-добро състояние. Защото, ако нищо не оцелява след смъртта, какво има значение за нас? Защо трябва да сме толкова алтруистични, за да избегнем прераждането в същества във всяко отношение различни от нас самите? Както малкото момче каза: „Какво направи потомството за мен?“ Но нещо остава; нещо променящо се, макар и по-бавно. Какви доказателства имаме, в края на краищата, че животното не помни своето въплъщение като човек? Или, както казва Леви: „В слънцата те помнят, а на планетите забравят.“ Смятам го за малко вероятно (може би), но при пълното отсъствие на всички доказателства за или против – поне по отношение на последната хипотеза! – отсрочвам временно преценката си, оставям въпроса на мира и пристъпвам към по-практични въпроси от предлаганите от тези интересни, но не прекалено полезни метафизични спекулации.

V.

КАРМА.

Законът за причинно-следствената връзка формално е тъждествен с нея. Карма означава „това, което е направено“ и мисля, че трябва да се разглежда със строга етимологична точност. Ако сложа камък на покрива на къща, сигурно е, че ще падне рано или късно; т.е. веднага щом условията позволят. Също така, в своята крайност, учението за Карма е тъждествено с детерминизма. По тази тема много мъдрост, заедно с безкрайно количество безсмислици, е изписана. Ето защо я отхвърлям с тези няколко думи, уверен, че установената тъждественост никога не може да бъде разклатена.

VI.

ДЕСЕТИТЕ ОКОВИ ИЛИ САМОЯНИ.

1. Sakkāya-diṭṭhi -Вяра в „душа“.

2. Vikikikkhā – Съмнение.

3. Sīlabbata-parāmāsa – Разчитане на ефикасността на обреди и церемонии.

4. Kama – Телесни желания.

5. Patigha – Ненавист.

6. Ruparaga – Желание за телесно безсмъртие.

7. Aruparaga – Желание за духовно безсмъртие.

8. Mano – Гордост.

9. Udhakka – Самодоволство.

10. Avigga – Невежество.

(1) Тъй като е „petitio principii.“ (‘’petitio principii’’ – Аргемунт, основаващ се на извод от положение, което също се нуждае от доказателство).

(2) Това за учения очевидно е анатема. Но мисля, че това означава само, че ако не сме установени в ума си, няма да можем да работим. И това е безспорно. Да предположим, че химикът трябва да работи за определяне на точката на кипене на ново органично вещество. Спира ли по средата, обхванат от страх, че термометърът му е неточен? Не! той го е тествал предварително, освен ако не е глупак. Трябва да фиксираме принципите си преди да можем да вършим изследователска работа.

(3) Ученият едва ли му е нужно убеждаване по този въпрос!

(4) Мислите ли да комбинирате Нютон и Калигула? Страстите, допуснати да господстват, пречат на концентрацията на ума.

(5) Мрънкането на вашите недолюбвания помага ли ви за по-точното наблюдение? Признавам, че спорът може да ви раздвижи, за да извършите чедеса от работа, но докато всъщност работите, вие не страдате от това, нещо да възпрепятства концентрацията на ума.

(6 и 7) Тези окови и следващите са зависими от това, че сте възприели страданието на всички форми на съзнателно съществуване.

(8) Не се нуждае от коментар. Гордостта, подобно на смирението, е форма на заблуда.

(9) Като нея, но в морален план.

(10) Големият враг. Сомо теистите намират скандалната дързост да възхваляват достойнствата на този отличителен белег на робия.

И така, виждаме, че с тази класификация учения ще се съгласи. Не е необходимо да обсъждаме въпроса дали ще намери или не още други, които да се добавят. Будизмът може да не е пълен, но до известна степен, той е точен.

VII.

ОТНОСНИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ НА НЯКОИ СЪСТОНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО.

Дали приемаме мисълта на Хърбърт Спенсър, че главното свидетелство на съзнанието е за съществуването на външни обстоятелстви, или не;16 дали летим или не до крайното идеалистично становище; няма съмнение, че за нашето нормално съзнание нещата, каквито се представят – изван очевидната илюзия, ако дори се осмелим да изключим това – са неопровержими за непосредственото възприемане. Каквото и да ни обяснява нашият разумът, ние действаме точно така, сякаш Бъркли никога не е живял, а Херкулесът Кант е бил удушен, докато все още е бил в люлката си от змиите-близнаци на собствената си своенравност и терминология.

Какъв критерий трябва да приложим към относителните реалности на нормалното съзнание и на съзнанието по време на сън? Защо уверено да твърдя, че състоянието на сън е преходно и нереално? В това състояние съм също толкова уверен, че нормалното ми съзнание е недействително. Но тъй като сънищата заемат сравнително малка част от времето ми, и тъй като законът за причинно-следствената връзка изглежда преустановен, и тъй като тяхната жизненост е по-малка от тази на нормалното съзнание, и най-вече, това, че в по-голямата част от случаите мога да покажа причина за съня, датираща от моите будни часове, имам четири сериозни причини (първата обясняваща до известна степен моите причини за приемане на останалите) за заключение, че сънят е привиден.

Но какво да кажем за състоянието на на сън “без сънища”? За сънуващия нормалните му способности и спомени възникват от време на време, и се считат за фрагментарни и абсурдни, точно както споменът за един сън е за будния човек. Не можем ли да си представим тогава един живот „без сънища“, на който нашите сънища са неясния и нарушен преход към нормалното съзнание?

Физиологичните доказателства са буквално напразни. Дори да беше доказано, че рецепторно-двигателният апарат на „несънуващия“ спящ е бил сравнително летаргичен, дали това би дало какъвто и да било валиден довод срещу теорията, която предложих? Предложих, защото признавам, че сегашната ни позиция е напълно агностична по отношение на нея, тъй като нямаме доказателство, които да хвърля светлина по въпроса; и изучаването на темата изглежда е просто загуба на време.

Но предложението е ценно, тъй като ни позволява вероятно рационално обяснение, съвместимо с будния човек, което сънуващият с възмущение би отхвърлил.

Да предположим обаче един сън, толкова ярък, че целият буден човек бива смирен пред паметта за него, че съзнанието му за него изглежда хиляди пъти по-реално от това на нещата около него; да предположим, че целият му живот е формиран, че да отговаря на така разкритите пред него нови факти; че той весело ще се отрече от години нормален живот, за да получи минути от този сънуван живот; че неговият времеви усет е изкоренен както никога досега, и че тези влияния са постоянни. Тогава, ще кажете, делириум тременс (и опиянението от хашиш, по-специално по отношение на възприятието на времето) ни позволяват паралел. Но явленията на делириум тременс не се срещат при здравите. Що се отнася до предположението за автохипноза, паметта на „съня“ е достатъчен отговор. Въпреки това, простият факт на по-висшата привидна реалност – убеждение непоклатимо, inépuisable – „неопровержимо“ (на Английски няма дума) – е достатъчен тест. И ако се съгласяваме да спорим, то това е за удоволствие и отделно от жизненоважния факт; схватка, а не редовно сражение между предварително разположени войски.

„Сънят“, който описах, е състоянието, наречено Дхияна от индусите и будистите. Методът за постигането му е разумен, здравословен и научен. Не бих се мъчил да опиша този метод, ако неграмотни и твърде често мистични защитници на практиката не затъмняваха простото величие на нашето здание с остръвърхи заврънтулки от мазилка – като някой провесил от Тадж Махал цветни лампичи и кретон.

Просто е. Умът е принуден да фиксира вниманието си върху една-единствена мисъл; докато контролиращата сила се упражнява и се поддържа дълбока бдителност, за да не би мисълта за момент да се разсее.17 Сладващата част според мен е съществената. Работата е сравнима с тази на електротехник, който трябва да седи с часове с пръст върху фино настроена резисторна кутия и с поглед в светлото петно на галванометър, натоварен със задължението да държи петното неподвижно, така че, най-малкото, никога да не надхвърля определен брой градуси, и да записва по-важните подробности от експеримента си. Нашето дело е идентично по дизайн, макар и да работи с по-фини – но по-малко сложни – средства. Пръстът върху резисторната кутия заместваме с Волята; и контролът му се разпростира върху Ума; окото заместваме с Интроспективната способност с нейното внимателно наблюдение на най-минималното смущение, докато светлото петно е самото Съзнание, централната точка на скалата на галванометъра – предварително определената цел, а другите числа по скалата – други цели, свързани с главната по ред и степен, понякога очевидно, понякога неясно, може би дори непроследимо, така че нямаме реално право да предполагаме връзката им.18

Как всеки разумен човек би могъл да опише този процес като илюзорен и нездрав е отвъд моето разбиране; че всеки учен би трябвало да прави така, предполага невежество за фактите от неговата страна.

Мога да добавя, че най-строгата необходимост от съвършено здраве на тялото и ума, преди тази практика да се започне; аскетизмът е толкова строго неодобряван, колкото и угаждането. Как електротехникът би свършил работата си след банкет в Гилдхол? Усилието да гледа би било прекалено голямо и той би заспал. Така и с медитиращия. Ако, от друга страна, той е бил без храна в продължение на двадесет и четири часа, той може – наистина това е правено често – да извършва чудеса на работа за необходимия период; но ще последва реакция с пропорционална тежест. Никой няма да се претендира, че най-добрата работа се върши гладувайки. 19

И така, на такъв наблюдател рано или късно се представят определени явления, които имат заевените по-горе качествата на нашия въображаем „сън“, предшествани от състояние на преход, подобно на пълна загуба на съзнание. Това феномени на умора ли са? Дали тази практика по някаква все още неизвестна причина стимулира някакъв специален нервен център? Може би; темата изисква проучване; Не съм физиолог. Каквото и да каже физиологията, най-малкото ясно е, че ако това състояние е придружено с интензивно и безстрастно блаженство отвъд каквото и да било, което нормалният човек може да си представи и без да бъди придружено от най-малкото накърняване на психическото и физическото здраве, то е изключително желателно. А на учения то предоставя великолепно поле за изследване.

За метафизичните и религиозни теории, изградени върху изложените тук факти, нямам какво да кажа тук. Фактите не са на разположение на всички; поради естеството на предмета всеки човек трябва да бъде свой собствен свидетел. Веднъж бях раздразнен от някакъв плиткоумник с факта, че моята позиция не може да бъде демонстрирана в лабораторията и затова (забележете!) трябва да съм мистик, окултист, теософ, продавач на мистериии и какво ще не. Не съм нито един от тях. Горната критика се отнася за всеки психолог, който някога е писал, и за човека, който критикува, поради факт на самата критика. Мога само да кажа: „Имаш своя собствена лаборатория и апарат, твоят ум; и ако стаята е мръсна и апаратурата е зле сглобена, със сигурност не съм аз виновен за това. “

При положение, че фактите са от индивидуално значение, малка ще е ползата ако подробно опиша резултатите от моя собствен опит. И причината за тази сдържаност – тъй като аз се признавам за виновен в сдържаност – е, че да се обяснява, би повредило самия апарат, за чиято употреба се застъпвам. Защото ако кажа, че такава и такава практика води до това да виждаш синьо прасе, внушението е достатъчно, за да накара един клас хора да видят синьо прасе там, където няма такова, а друг да отрече или заподозре синьото прасе, когато то наистина се е появило, макар че последната алтернатива е малко вероятна. Феноменът на съзнанието и блаженството са от толкова зашеметяващ и добре дефиниран характер, че не мога да си представя някаква предварително създадена идея, достатъчно мощна, за да я намали значително. Но в името на първия клас хора аз сдържам езика си.20

Вярвам, че сега е съвършено ясно, ако моите твърдения са приети – и мога само най-сериозно да ви уверя, че ще се намери честен трудоемък експеримент, който да ги провери във всяка конкретна част – че каквито и аргументи да бъдат изведени, разрушаващи реалността на Дхияна, приложи ги с много повече сили към нормалното състояние и става очевидно, че да се отречаш последното насериозно е „ipso facto“ да станеш несериозен. Дали нормалното свидетелство може да бъде атакувано отгоре, като се настоява за по-висшата реалност на Дхиана – и „à fortiori” на Самадхи, което не съм изпитал, и следователно не засягам, като се задоволявам да приема твърде вероятните твърдения на тези които изповядват, че знаят и които досега не са ме измамили („т.е.” по отношение на Дхияна), е въпрос, който не е уместен за обсъждане в настоящита дискусия.21 Въпреки това, ще предложа някои идеи в следващия раздел, в който предлагам да обсъдим най-известната от будистките медитации (Маха-сати-паттхана, нейния метод, предмет и резултати).

VIII.

МАХАСАТИПАТТХАНА

Тази медитация се различава фундаментално от обичайните индуистки методи с това, че умът не е сдържан към съзерцанието на един-единствен обект и няма намеса в естествените функции на тялото, каквито има, например, в Пранаяма. По същество това е практика на наблюдение, която по-късно придобива аналитичен аспект по отношение на въпроса: „Какво всъщност се наблюдава?“

Его-идеята е решително изключена от самото начало и засега г-н Хърбърт Спенсър няма да има нищо против (“Принципи на Психологията”, ii, 404). Дишането, движенията при ходене и др. само се наблюдават и записват; например, човек може да седне спокойно и да каже: „Има затаяване на дъха.“ „Има издишване“ и в. Или докато крачи, “Има повдигане на десния крак” и т.н., точно както се и случва. Мисълта, разбира се, не е достатъчно бърза, за да отбележи всички движения или техните фини причини. Например, не можем да опишем сложните мускулни контракции и т.н .; но това не е необходимо. Концентрирайте се върху някоя поредица от прости движения.

Когато това по навик стане интуитивно, така че мисълта е “наистина” “Има вдигане”, за разлика от “аз вдигам” (последното в действителност е сложна и зряла идея, както философите често са показвали, откакто самият Декарт падна в капана), може да започнеш да анализираш, както е обяснено по-горе, и вторият етап е „Има усещане (Ведана) за вдигане и т.н.“ Усещанията допълнително се класифицират като приятни или неприятни.

Когато това е истинското интуитивно мигновено свидетелство на съзнанието (така че „Има повдигане и т.н..“ бива отхвърлено като осезаема лъжа22, пристъпваме към Санна, възприятие.

“Има възприятие за (приятно или неприятно) усещане за вдигане и т.н.”

Когато това стане интуитивно – защо! ето странен резултат! чувствата на болка и удоволствие са изчезнали. Те са включени в по-малката сканда на Ведана и Санна е свободна от тях. И за онзи, който може да живее в това трето състояние и да живее така завинаги, няма повече болка; само силен интерес, подобен на този, който даде възможност на хората на науката да наблюдават и отбелязват напредъка на своята собствена смърт-агония. За съжаление животът в такова състояние е при условие на солидно психическо здраве, и може да завърши с болест или смърт във всеки един момент. Ако не беше така, Първата благородна истина би била лъжа.

Двата следващи етапа Санкхара и Виннянам упражняват анализа в неговата крайност като: „Съзнава се тенденция за възприемане на (приятно или неприятно) усещане на повдигане на десен крак“ е последната форма. И предполагам, че никой психолог от каквато и да било позиция няма да спори с това.23 Всъщност разсъжденията ни водят до този анализ; будистът отива по-далеч само доколкото може да се каже, че събаря скелето на разсъдъчните процеси и усвоява действителната истина по въпроса.

Това е разликата между ученика, който болезнено конструира фразата „Balbus murum aedificavit24, и римлянинът, който съобщава този исторически факт, без да мисли за граматиката си.

Нареках тази медитация най-известната от будистките медитации, защото от самия Буда е заявено, че ако човек я практикува честно и интелигентно, резултатът е сигурен. И той не казва това за никоя друга.

Аз лично не намерих време да се посветя сериозно на Маха-сати-патхана и тук направените изявления са извлечени от разума, а не от опита. Но мога да кажа, че нереалността на по-грубото (рупа) по отношение на по-финото Ведана и все още по-финото Санна бързо става очевидна и мога само да заключа, че с времето и усилията процесът ще продължи.

Какво ще се случи, когато човек достигне последния етап на Виннянам и не намери Атман зад него? Със сигурност етапът на Виннянам скоро ще почне да изглежда толкова нереален, колкото предишните. Да се спекулира е напразно; но ако мога да избягам от вменяването във вина на обясненяването на неясното от още по-неясно, мога да намекна, че такъв човек трябва да е много близо до състоянието, наречено Нирвана, каквото и да може да се разбира под този термин. И в умъ си съм убеден, че Ананда (блаженството) на Дхиана със сигурност ще възникне много преди човек да премине дори до Санкхара.

А що се относя до реалността: „ще е смела шега, майстори мои, да се хвърлите обратно върху материалистите, оназа ужасна подигравка на Волтер за продавачите на мистерии по негово време:“ Ils nient ce qui est, et expliquent ce qui nest pas.”25

БЕЛЕЖКА КЪМ РАЗДЕЛ VIII.

“ТРАНСФОРМИРАН РЕАЛИЗЪМ.”

Няма да губя собственото си време и това на моите читатели с продължително обсъждане на „Трансформиран реализъм“ на г-н Хърбърт Спенсър. Няма да изтъквам по-подробно как той предлага чрез верига разсъждения да прекатури изводите, които той признава, че са за тези на разума.

Но твърдението му, че идеализмът е само вербално разбираем, за моята цел е най-възхитителното, което можеше да каже.

Той греши, като казва, че идеалистите са объркани от собствената си терминология; факт е, че идеалистичните изводи са представени пряко на съзнанието, когато това съзнание е съзнание на Дхияна. (Вж . Раздел XI.)

Нищо не е по-ясно за моя ум от това, че голямато затруднение обикновено изживяно от нормалния ум при усвояването на метафизиката, се дължи на действителната липса на опит в ума на читателя за обсъжданите явления. Ще стигна дотам, че ще кажа, че може би самият господин Спенсър е толкова огорчен, защото самият той има действителен опит в „трансформирания реализъм“ като пряко представено явление; защото ако той предполага, че нормалният здрав ум може да възприема онова, което той възприема, аргументите на Бъркли би трябвало да му се струват просто произволна глупост.

Аз поставям индуистката философия в един клас с идеализма; а будистката с тази на господин Хърбърт Спенсър; голямата разлика между двете е, че будистите ясно разпознават тези (или подобни) заключения като феномени, а г-н Спенсър, достатъчно непоследователно, само като истини, проверени от по-висше и по-правилно разсъждаване от това на неговите противници.

Ние признаваме, заедно с Бъркли, че разсъдъкът ни учи, че свидетелството на съзнанието е невярно; абсурдно е заедно със Спенсър да опровергавме разсъдъка; вместо това ние приемаме мерки, за да доведеме съзнанието до усещането за неговата непочтеност. Сега нашата (емпирична) диагноза е, че разсейването на ума е главно отговорно за неговата неистинност. Търсим (също с емпирични средства, уви!) да го контролираме, да го концентрираме, да наблюдаваме по-точно – достатъчно ли е разпознат този източник на възможна грешка? – какви са неговите свидетелства всъщност.

Опитът ме научи, дотолкова, доколкото имах възможност да напредна, че Разсъдъкът и Съзнанието са се срещнали заедно; Разбирането и Анализът са се целували един друг. Помирението (запомнете, като факт, а не на думи) е най-малкото, толкова близо до съвършено, че мога уверено да предскажа, че по-нататъшното следване на (емпирично посочения) път със сигурност ще доведе до все по-нататъшно и по-висше единство.

Осъществяването на надеждите, представени от хипотезата, е тогава с явна доказателствена стойност в подкрепа на тази хипотеза, емпирична, каквато е била и каквато е. Но с разрастването и събирането, класифицирането, критиката на нашите факти, ние сме на път да изградим по-сигурна структура на по-широка основа.

IX.

АГНОСТИЦИЗЪМ.

Трябва ясно да се разбере и добре да се помни, че във всичките тези медитации и идеи няма каквато и да е ортодоксална онтология. Що се отнася до пътя на спасението, ние не трябва да разчитаме на Буда; порочната лъжа на изкуплението от друг няма място тук. Самият Буда не избягва от закона на причинно-следствената връзка; ако това е метафизика, дотук будизмът е метафизичен, но не по-нататък. Въпреки че отрича очевидни лъжи, той не създава догми; всички негови твърдения се поддават на доказателство – и дете може да се съгласи с всичко по-важно.

И това е Агностицизъм. Имаме научна религия. Докъде би стигнал Нютон, ако се беше придържал към Тихо Брахе като Единствено ръководство? Колко надалече Буда, ако беше почитал Ведите със сляпа вяра? Колко надалече ще можем отизем тръгвайки от една частична истина, освен ако ума не бъде пазен напълно отворен по отношение на нея, осъзнавайки, че някакъв нов феномен евентуално може да събори най-фундаменталните ни хипотези! Дайте ми разумно доказателство за някакво (разумно) съществуване, което не подлежи на страдание, и аз ще хвърля Първата Благородна Истина на кучетата без да изпитам болка. И знаейки това, колко прекрасно е да четеш великите думи, произнесени преди повече от две хиляди години: „Следователно, Ананда, бъдете светилници за самите себе си. Бъдете убежище за самите себе си. Не прибягвайте да никакво външно убежище. Придържайте се здраво към истината като към светилник. Придържайте се здраво към истината като към убежище. Не търсете убежище за никого освен себе си.” (Маха-пара-нирвана сутра, ii. 33.) И само на такива търсачи Буда обещава„ най-горната Висина ”- само ако те са „желаещи да учат ”. Това е крайъгълният камък на будизма; могат ли учените да отрекат своето съгласие с тези думи, когато погледнат назад към историята на мисълта на Запад; мъченията на Бруно, срамът на Галилей, мракобесието на Училищата, „мистерията“ на притиснатите свещеници, оръжията телесни и духовни на кладата и изтезанието, лабиринтите от лъжливи и гнусни интриги, с които Науката, детето, беше деформирана, изкривявана, зашеметена, в интерес на противоположното твърдение?

Ако ме попитате защо трябва да сте будисти, а не безразлични, както сега, аз ви казвам, че съм дошъл, колкото и да съм недостоен, да взема меча, който обладаваше Хъксли; Казвам ви, че Потисникът на Науката в нейното моминство вече работи, за да похити нейната девственост; че моментното колебание, безделието, безопасността могат да ни принудят да се върнем назад от така трудно спечелените позиции. Няма ли никога повече да вървим напред? Дали нашите деца ще продължат да изучават като факти глупавите и непристойни басни от Стария Завет, басни, които самият архиепископ на Кентърбъри би отхвърлил с възмущение? Още отрано ли ще се изкривяват умовете, научният метод и въображението ще  бъдат проверявани, логическата способност осуетявана – хиляди труженици всяка година губени за Науката?

И начинът да се направи това не е само чрез негативния здрав разум на безразличие; организирай, организирай, организирай! За знаме ние ви предлагаме неръждаемия лотосов флаг на Буда, в защита на който не е имало нито капка кръв, нито някога ще се пролее, флаг, под който ще обедините сили с петстотин милиона ваши събратя. И няма да бъдете редници в армията; за вас чака най-високото място, мястото на водачите; що се отнася до триумфите на интелекта, ние гледаме към Западната Наука. Вашите постижения са разбили бойния ред от догми и деспотизъм; вашите бойни колони се движат с победоносна сила през пробойните на фалшивата метафизика и необоснованата логика; вие сте водили тази битка, а лаврите са на челата ви. Битката се води от нас от преди повече от две хиляди години; авторитетът на Ведите, ограниченията на кастите, бяха разбити от неуязвимия меч на истината в ръката на Буда; ние сме ваши братя. Но в надпреварата на интелекта малко изостанахме зад вас; няма ли да се заинтересувате от нас, които сме били ваши другари? Към Науката будизмът вика: Води ни, реформирай ни, дай ни ясни идеи за Природата и нейните закони; дай ни тази основа на неоспорима логика и широко знание, от което се нуждаем, и тръгни на паход с нас във Вселената!

Будистката вяра не е сляпа; нейните истини са очевидни за всички, които не са заслепени от очилата на библиолатрията и не са оглушени от крясъците на свещеници, презвитери, служители: каквото и име да изберат за себе си, ние можем поне да ги обособим в един голям клас – Задушители на Мисълта; и тези истини са тези, които ние отдавна сме възприели и които вие едва наскоро и трудно сте спечелили.

Именно към хората с вашия щемпел, хората с независима мисъл, с пламенен екстаз на любов към знанието, на практическото обучение, Будасанана Самагама 26 се обръща; време е будизмът да реформира себе си отвътре; макар истините му да се държат неопетнени (и дори това не е навсякъде случаят), методите и организацията му за съжаление се нуждаят от ремонт; трябва да се правят изследвания, хората трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да се борим с грешките. И ако на Запад голямото будистко общество бъде изградено от хората с интелект, от хората, в чиито ръце лежи бъдещето, тогава ще настъпи пробуждане, истинско изкупление на уморените и паднали в забрава Империи на Изтока.

Х.

БЛАГОРОДНИЯТ ОСМОРЕН ПЪТ.

Да се ​​върнем от малкото си отклонение към първоначалния план на нашето есе. Време е да коментираме „Благородния Осморен Път“, посочен и разгледан, в раздел III.

В тази Четвърта Благородна Истина ние се приближаваме до истинската посока на будизма; напредък е само друга дума за промяна; възможно ли е да се движиш в посока, чиято цел е неизменното? Отговорът е Да и Амен! и е подробно описан в Благородния Осморен Път, на който предлагам да дам кратко резюме. Първо, обаче, за целта. Тя може лесно да бъде изведена:

Всички съществуващи неща (по природа, неминуемо) подлежат на промяна.

В Нирвана няма промяна.

∴ Нито едно съществуващо нещо е или може са бъде в НИРВАНА .

И така, тук има голяма трудност; тъй като този силогизъм е съвършено смислен и въпреки това говорим за постигане на Нирвана, вкусване на Нирвана и т.н..

[Трябва да разграничим индуистката нирвана, което означава Прекратяване на Съществуването в определени Лока 27; никога абсолютно Прекратяване, както в будистката традиция, етимологията и логическата стойност изискват от думата, приложена към будистката цел. Вижте Childres, Pali Dictionary, sub voce Nibbana.]

Обяснението наистина е следното: с термина Нирвана можем само да ви загатнем реалността; тъй както дори Зората на Дхияна е неописуема от езика, a fortiori, така е и Нирвана. За да дам пример, признавам свободно, че нещо от този род е необходимо, за да защитя толкова очевидно мистично изявление, мога да приведа следния от моя собствен опит.

В определена медитация един ден записах:

„Бях (а) в съзнание за външните неща, които се виждаха отзад, след като носът ми изчезна. (б) Съзнавах, че не осъзнавах тези неща. (a) и (b) бяха едновременни. “

Впоследствие открих това особено състояние на съзнанието, класифицирано в Абхидхама. Че това противоречи на логиката съм напълно наясно; да му придам какъвто и да било смисъл е откровено отвъд моите възможности; но съм така сигурен, че такова състояние някога е съществувало в мен, както съм в каквото и да било друго.

Подобно е и с Нирвана и нейното определение. Архатът знае какво е тя и я описва чрез нейните акциденции, като блаженство. Трябва много неохотно да се вдигна на протест срещу идеята на професор Рис Дейвидс (ако съм го разбрал правилно), че Нирвана е менталното състояние, произтичащо от непрекъснатото практикуване на всички добродетели и методи на мислене, характерни за будизма. Не; Нирвана е състояние, принадлежащо на различен план, на по-висше измерение от всичко, което можем да си представим в момента. То може би има своите аналогии и съответствия в нормалните планове и същото ще открием за стъпките, както и за Целта. Дори простата първа стъпка, която е предприел всеки истински будист, Саммадитхи 28, е много различно нещо от гледна точка на Архата. Буда изрично е заявил, че никой друг освен Архат не може наистина да проумее Дхамма.

И така за всичките Осем Етапа; що се отнася до тяхното очевидно значение в нравствения план, не мога да направя по-добро от това да цитирам моята приятел Бхикху Ананда Метея в неговите „Четири Благородни Истини“.

„Този, който е постигнал, чрез чистото разбиране, осъзнаването на Четирите Благородни Истини, който е осъзнал факта, който зависи от това разбиране, а именно, че всички съставки на битието са по природа надарени с Трите Характеристики на Страдание, Преходност и Отсъствие на какъвто и да било безсмъртен принцип или Атма – за такъв се казва, че е Саммадитти, който се придържа към правилни възгледи, а терминът е започнал да означава някой от будистката вяра. Може да не сме предприели другите по-висши стъпки по Благородния Осморен Път; но трябва да сме осъзнали тези Четири Истини и следващите от тях Три Характеристики. Този, който е постигнал Саммадитти, поне е влязъл в Святия Път и ако се опита, ще му дойде силата да преодолее останалите окови, които ограничават неговия напредък. Но преди всичко той трябва да изостави всички онези лъжливи надежди и вярвания; и този, който е направил това, се нарича Будист. И това придържане към Правилния възглед, на Пали – Саммадитти, е първата стъпка по Благородния Осморен Път.

Вторият етап е Правилен Стремеж – Самасанкапо. Осъзнал злочистината и преходността и бездуховността на целия живот, в ума изгрява този Правилен стремеж. Щом всички неща страдат, ние поне няма да увеличаваме бремето им им, затова се стремим да станем милостиви и любвеобилни, да не питаем зла воля към никого, да се оттеглим от онези сетивни удоволствия, които са плодотворната причина за злочестината. Волята, кокто всички знаем, е винаги по-бърза от ума и така, въпреки че се стремим да се отречем от сетивните удоволствия, да обичаме и жалим всичко живо, все пак вероятно често се проваляме в осъществяването на своя стремеж. Но ако желанието да станем милостиви и чисти бъде дори поне честно и усърдно, ние сме постигнали Втората Стъпка по Пътя – Самасанкапо, Правилен Стремеж.

Този, чиито мотиви са чисти, няма нужда да скрива Истината – онзи, който наистина обича и който няма злоба към никого, винаги ще говори говори само честни и нежни слова. Чрез речта на човека научаваме неговата природа и този, чийто Правилни Стремежи дават плод, достига до Третата стъпка, правилната реч, Самавака. Говорейки само Истината във всички неща, никога не говорейки грубо или недоброжелателно, с речта си осъществявайки любовта и жалостта, които са в сърцето му – този човек е достигнал до Етап Трети.

И поради голямата сила на мислите и думите на човека да променят неговото същество, защото, като мислим за милостивото, нашите постъпки стават пълни с милост, следователно Етап Четвърти се нарича Правилно Поведение. За този, който е постигнал този Четвърти Етап, силният му стремеж, правилното му разбиране, внимателно пазената му реч – може би поради дълги години на самоконтрол – най-накрая донасят външен плод, докато всичките му действия са любящи и чисти и извършени без надежда за печалба, той е постигнал Четвъртата Стъпка, наречена Саммакаманто.

И когато, все по-свят, този навик за Правилно Действие става твърд и неотменим, когато целият му живот се живее за Вярата, която е в него, когато всяко действие от ежедневието му, да, и от съня му, е със свято предназначение, когато нито една мисъл или дело, което е жестоко или безмилостно, не може да опетни съществото му – когато, дори и в изпълнение на дълг, не ще причини болка чрез дело, дума или мисъл – тогава той е спечелил Петия Висш Път, Живеене на Правилния Живот – Самма адживо. Въздържайки се от всичко, което може да причини болка, той е станал невинен и може да живее само от такива професии, които не могат да носят скръб в тяхното упражняване.29

За този, който е живял така, казват Светите Книги, идва сила, непозната за обикновените хора. Дългите тренировки и сдържаност са му дали покоряване на неговия ум, сега той може да събере всичките си сили с огромна мощ, върху всеки един предмет, и тази способност да използва енергиите на своето същество, за да прояви, постоянно и огромно усилие на волята, отбелязва постигането на Шестия етап, Саммаваямо, който обикновено се превежда „Правилно Усилие“, но може би Правилна Волева Сила ще бъде по-близо до смисъла или Правилна Енергия, тъй като усилие е било положено още за да се постигне Саммадити.30 И с тази сила, получена от неговото упражняване, той е способен да съсредоточи всичките си мисли и да ги държи винаги върху един обект – буден или спящ, той си спомня кой е и каква е неговата висока цел в живота – и това постоянно припомняне и поддържане в умът на светите неща, е Седмият Етап, Саммасати. И със силата на този трансцендентална способност, издигайки се през Осемте Високи Транса до самия праг на Нирвана, той най-сетне, в Транса, наречен Ниродха-Самапати, достига дори в този живот до Безсмъртния Бряг на Нирвана, със силата на Саммасамадхи, Правилната Концентрация. Такъв е завършил Пътя – той е унищожил причината за цялата си верига от животи, и е станал Арахан, Светец, самият Буда.”

Но никой не знае по-добре от самия благороден Бхикху, тъй като той наистина дава яснота по отношение на стъпките Самаваямо и по-нагоре, че тези интерпретации са само техни отражения на по-висш план – плана на науката. Те са (не се съмнявам) за онези, които са mостигнали за себе си мнемонични ключове за цели класове явления от древността, наречени магически, явления, които, откакто човешкият ум има сегашната си конституция, са били преведени на език, класифициран, търсен, винаги над езика, но не отвъд здравомислещата и научна класификация, ригиден и задоволителен метод, както най-твърдо вярвам. Трябва да се установи такъв метод; да се записват на езика, не на храма, а на лабораторията, неговите резултати, за това апелирам; стремя се да вербувам истински, а не псевдонаучни хора в Изследванията; така че нашите деца да са толкова далеч по-напред от нас в изучаването на свръхестествените явления на ума, колкото ние сме по-напред от нашите бащи в науките на физическия свят.31

Обърнете внимание на практическия смисъл на моето намерение. Не ме е грижа за академичните значения на стъпките по Пътя; това, което имаха древните Архати ми е безразлично. „Нека мъртвото минало погребва мъртъвците си!” Това, за което настоявам, е напредък в Познанието на Големия Проблем, придобит вече не с откровения основани на слухове, с възвишен фанатизъм, с истерия и опиянение; а с методика и изследвания.

Затворете храма; отворете лабораторията!

XI.

ЗАЛЕЗЪТ НА ГЕРМАНЦИТЕ.32

Клише е сред учените, че метафизиката е предимно фантасмагория; че тя до голяма степен е доводи въртящи се в кръг, не може лесно да се оспори; че напредъкът, от  Аристотел  нататък е главно словесен, никой не се съмнява; че през последните петдесет години не е постигнат напредък паралелен с този на науката, е сигурно.

Причината е очевидна.

Философията има две законни оръжия – самонаблюдение и разсъдък; а само-наблюдението не е експеримент.

Умът е машина, която разсъждава: ето нейните резултати. Много добре; може ли да направи нещо друго? Това е въпросът не само на Будиста; но на Индуиста, на Мохамеданина, на Мистика. Всички изпробват различните си методи; всички постигат нещо като резултати; никой от тях не е имал истинското обучение, което би им позволило да запишат тези резултати в разбираема, подредена форма.

Други умишлено застават срещу подобен опит. Аз не съм от тях; човечеството е пораснало; ако знанието може да бъде опасно по неподозирани начини, какво да кажем за бактериологията? Аз получих един резултат; резултат, нанасяш удар в самото условие за съзнание; който мога да формулирам по следния начин:

„Ако едно-единствено състояние на съзнанието се запази непроменено за период над няколко секунди, неговата двойственост се унищожава; нейната природа е насилствено победена; това явление е придружено от неописуемо усещане за блаженство. “

Много добре! но искам тази формула да бъде проверена сто пъти, хиляда пъти от независими изследователи. Искам я по-добре заявена; нейните условия променени, дефинирани точно. Искам тя да напусне своята скромен статут на мое наблюдение, и да влезе в класа на обичайните явления.

Но аз се връщам към Индуистката философия и това е напомняне напълно необходимо в този момент. Защото това изживяване на унищожаването на двойствеността, това първо явление в поредицата, с цялата му илюзорна красота, е било иззето и обобщено от философи, и на тази основа на частичен и следователно измамен факт дължим системите на Веданта и на Идеализма, с техните гротескни предположения и объркани “примирения”, всички завършени.

Един факт, О Шри Шанкарачаря, не прави теория; нека помним твоята съдба и избягваме обобщения при недостатъчно доказателства. С тези предупредителни слова оставям метафизикът да се въргаля в неговата тиня, и да се оглежда за по-добри времена за големите проблеми на философията. Не забравяйте, че когато решението е постигнато, това не е решение на един учен човек за неговите сътрудници, а решение осъзнато и асимилирано от всеки човек в собственото му съзнание.

И какво може решението да бъде, никой от нас не може да предвиди. Да се постави проблемът върху рогата на дилемата няма да е от полза, когато A = A може да не е вече вярно; и това не посредством някакво хегелиянско жонглиране с думите; но от директно осъзнато възприятие, така ясно като слънцето по пладне.

Следователно; без повече думи повече, а – към делото!

XII.

ТРИТЕ УБЕЖИЩА

Будам Саранангачами.

Дхаммам Саранангачами .

Сангхам Саранангачами.

Приемам убежището си в Буда.

Приемам убежището си в Дхамма.

Приемам убежището си в Сангха.

Тази формула на вярност на будизма ежедневно се повтаря от безброй милиони  от човечество; какво означава тя? Тя не е напразно признание на упование в другите; не е страхливо избягване от бреме – бреме, което не може да бъде избегнато. Това е обикновено прсмятане на нашите съюзници в битката; космическите факти, на които можем да разчитаме, точно както учен „разчита“ на запазването на енергията при извършването на експеримент.

Ако този принцип беше с несигурно приложение, най-простият количествен експеримент би пропаднал безнадеждно.

Така че за будиста:

Приемам убежището си в Буда. Това, че някога имаше човек, който намери Пътя, е моето насърчение.

Приемам убежището си в Дхамма. Законът, залегнал в основата на явленията и неговата неизменна сигурност; Законът, даден от Буда, за да ни покаже Пътя, неизбежната склонност към Постоянство в Движение или Покой – и Постоянство, дори и в Движението, отрича промяна в съзнанието – тези наблюдавани поредици от факти са нашите основания.

Приемам убежището си в Сангха.

Това не са изолирани усилия от моя страна; въпреки че в един смисъл изолацията е вечно съвършена и никога не може да бъде преодоляна, 33 в друг смисъл другари са възможни и желани. Една трета от човечеството са будисти; добавете хората на науката и ние формираме абсолютно мнозинство; сред будистите много голяма част умишлено са се оттеглили от всякакъв социален живот, за да вървят по тези пътища на Изследването.

Много труден ли е Пътят? Уморен ли е мозъкът? Резултатите бавно ли идват? Други работят, провалят се, борят се, увенчани тук-там с редки гирлянди на успех. Успех за себе си, успех за другите; не е ли „съчувствието“ , което ни свързва по-близо от всички земни връзки? Ай, в радост и в скръб, в слабост и сила, аз намерам убежище в Сангха.

XIII.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Позволете ми да направя бързо резуме на това, през което преминахме.

(а) Разсъблякохме Науката и Будизма от случайните им дрехи и изобличихме онези, които ги повиват така.

(б) Показахме идентичността на науката и будизма по отношение на:

(1) Техният факт.

(2) Тяхната теория.

(3) Техният метод.

(4) Техните врагове.

(c) Макар че по този начин признахме, че будизмът е просто клон на Науката, ние показахме, че това е най-важен клон, тъй като обещанието му е да събори стената, пред която спира цялата Наука.

Когато професор Рей Ланкестър трябва да напише: „Целият ред на природата, включително живата и неживата материя – човек, животно и газ, е мрежа от механизми, основните характеристики и многото подробности, на която са станали повече или по-малко очевидни за удивяващата се разумност на човечеството посредством усилията и изобретателността на научните изследователи. Но никой здравомислещ човек не е претендирал, откакто науката се е превърнала в определено учение, че ние знаем или някога можем да се надяваме да знаем, или да мислим за възможността да знаем, откъде е дошъл този механизъм, защо той е там, накъде върви, и какво може или не може да бъде отвъд и освен него, което нашите сетива не могат да оценят. Тези неща не се „обясняват“ от науката и никога да могат да бъдат обяснявани“, той дава любопитен пример за онази странна научна гордост, която познава границите на своите сили и отказва да подхранва надеждата, че може да ги надмине. За съжаление той е като този, който преди сто години трябваше да обяви всяко познание на химията на неподвижните звезди за невъзможно. Да се ​​измислят нови методи и да се направи революция във функциите на сетивата чрез трениране или по друг начин е рутинната работа на утрешния ден.34 Но, уви! той отива още по-далеч.

„По подобен начин ние се стремим посредством изучаването на болестта на мозъка да проследим произхода на явленията, за които се предполага от някои физици, стъпили в полето на биологията, че ги оправдават в обявяването на откриването на Телепатия и вярата в призраци.“

Да се ​​говори за болест на мозъка като характеристика на човек, който просто се различава от вас (и това, защото той има повече знания от вас самите), само по себе си е симптом, познат на психиатрите. (Мога да кажа, че не подкрепям атакувания тук професор Лодж. Дори не се интересувам от неговите резултати, тъй като като тези от тях, с които съм запознат се занимават с обективни и тривиални явления.)

Разбира се, ако това, което Дарвин нарече вариация, се нарича болест от професор Рей Ланкестър, то ние (ако приемем неговите възгледи, и ще ни е трудно, ако не го направим!) трябва да разглеждаме всякакъв напредък във каквато и да било посока като патологичен. И така (както при Ломброзо) „болестта“ ще се превърне в обикновена дума, подобно на нейния предшественик „безверие“ и ще престане да носи какъвто и да било позор.

Ако науката никога няма да надхвърли сегашните си граници; ако бариерите, за които метафизичните спекулации показват, че съществуват и никога няма да бъдат преодолени, тогава наистина ние се хвърлени обратно на вярата и цялата останала гадна бъркотия от средновековни суеверия, и също така нямаме жизнен принцип и творческа сила, тъй като науката не може да ни помогне. Истина, ако не използваме всички методи, с които разполагаме! Но ние отиваме отвъд. Признаваме, че всички известни психични методи са изключително отговорни за илюзия и неточност от всякакъв вид. Такива бяха ранните определяния на специфичната топлина. Дори биолозите грешаха. Но за истинския учен всеки неуспех е стъпка към успеха; всяка грешка е ключът към нова истина.

И историята на нашата Наука е историята на цялата Наука. Ако решите да подражавате на християнството и подложите пионерите на рационалното изследване на природата на съзнанието на изтезания ( т.е. да ги вкарате в лудници), не се съмнявам, че ще намерим нашия Бруно. Но допълнителна мъка ще добави това, че преследването ще идва от дома на нашите приятели.

Нека, обаче,  вече се отклоним от аспекта на критиката, който случайно противоречие ме накара да забележа, и така да предвидя очевидната линия на атака, която ще използва по-несериозният тип критик, и да се върнем към нашето подобаващо дело – обобщението на нашата собствена позиция по отношение на Будизма.

Будизмът е логичното развитие на наблюдаваните факти; който е бил дотук с мен е Саммадитти и е направил първата стъпка по Благородния Осморен Път.

Нека се стреми към познание и Втората Стъпка ще е под краката му.

Останалото е Изследването.

Аум! Приемам убежището си свято в Светлината и Мира на Буда.

Аум! Приемам убежището си, бавно упражнявайки неговия Благ Закон.

Аум! Приемам убежището си смирено в Неговото Състрадателно Братство.

БЕЛЕЖКИ:

1. от «Светлината на Азия, или Великото отричане» (англ. The Light of Asia, or the Great Renunciation) — най-значимото произведение на английския поет Едуин Арнолд; публиковано в Лондон, в 1879 год. Представлява поема, разказваща за живота, личността и философията на индийския принц Сидхартха Гаутама, станал впоследствие Просветленият Буда Шакямуни, духовен учител, основател на буддизма. Бел. прев.

2. Вижте Childers, Pali Dictionary, sv Nibbana, стр. 265.

3. Вижте класическия пример на Хъксли за коня, зебрата и кентавъра.

4. Зиусудра (Хасисадра, Атрахасис, Утнапищим) — според епоса за Гилгамеш вавилонският Ной.

5. По същия начин, когато будистките притчи са от мистичен характер, където сложна символика на числата (например) има за цел да засенчи истината, ние трябва да ги отхвърлим. Моят опит с мистицизъм е донякъде голям; последната му дума е, че притчата „х“ може да бъде приравнена на „a, b, c, d… z“ от двадесет и шест различни лица или от един човек в двадесет и шест различни настроения. Дори и да имаме силно традиционно обяснение, би трябвало да поддържам позицията си. Оръжията на Висшата Критика, допълнени от здравия разум, са напълно валидни и неизбежно разрушителни срещу всяка подобна структура. Но със сигурност съм в опасност да стана нелеп пишейки по този начин на научния свят. Това, което наистина искам да покажа, е, че не е необходимо да чакаш всички будистки фантастични ястия да бъдат сервирани на научната трапеза с риск за научното храносмилане. И с един бекхенд искам да впечатля колкото е възможно по-дълбоко приятелите си будисти, че твърде голямото усърдие по отношение на второстепенното в нашата религия със сигурност ще доведе до съкрушаване на нейните съществени елементи в хода на справедливо презрителна или казуистична критика. – A.К.

6. Вижте проф. Рис Дейвидс върху “Джатака”. (Buddhist Birth-stories (Jataka Tales) 1878, Davids, Thomas William Rhys, 1843-1922)

7. Промяната е големият враг, непосредствената причина за болка. Неспособен да го задържа, забавям процеса и го правя временно безболезнен, като ям. Това е отстъпка на слабост, без съмнение, в определен смисъл. Ям ли наистина, за да спра промяната или, за да поддържам его-съзнанието си? Промяна, която желая, тъй като сегашното ми състояние е страдание. Наистина желая невъзможното; да запазя напълно сегашното си его с всички условия обърнати наопъки. – А.К.

8. За едно компетентно и изложение изложение на „Четирите Благородни Истини“ насочвам читателя към брошурата, носеща това заглавие от моя стар приятел Бхикху Ананда Майтрия, публикувана от Будасасана Самагама, Пагода роуд 1, Рангун. – A.К.

9. Будистката позиция по този въпрос „може“ да се тълкува като агностична, като аргументите са насочени срещу и са унищожаващи за неоправданите  предположения на индусите; но не повече. Вижте Sabbāsava Sutta, 10.

В него, помисляйки неразумно, възниква една или друга от шестте (абсурдни) представи.

„Като нещо истинско и вярно той получава понятието„ имам аз“.

„Като нещо истинско и вярно той получава понятието „Аз нямам аз“.

„Като нещо истинско и вярно, той придобива представата: „Посредством себе си аз осъзнавам своя аз “.

„Като нещо истинско и вярно той придобива представата: „Посредством себе си аз осъзнавам своя не-Аз “.

„Или отново, той получава представата. „Тази моя душа може да бъде възприета, тя е преживяла резултата от добри или зли действия, извършени тук и там; сега тази моя душа е постоянна, трайна, вечна, има присъщото качество на това, че никога не се променя и ще продължи вечно и вечно! “

„Това, братя, се нарича ходене в заблуда, джунглата на заблудата, пустинята на заблудата, кукления театър на заблудата, гърченето на заблудата, оковите на заблудата.“

Трябва да се отбележе, че има сам пет (не шест) понятия, освен ако не вземем последното като двойно. Или можем да считаме шестото за противоположно на петото и правилно. Целият пасаж е във висша степен технически, може би ненадежден; във всеки случай това не е мястото да го обсъждаме. Слънцето на агностицизма, пробиващо през облака на Анатта, е феноменът, на който исках да обърна внимание. – A.К.

10. Както така категорично показа епископ Бътлър.

11. Мога по този повод да отбележа, че една няколко часова практика (вж. Раздел VIII.) води до това „повдигам ръката си“ да бъде отричано интуитивно. – A.К.

12. Срв. Хъксли, цитиран по-горе, „възможно чрез начини на съществуване, за които ние нито имаме представа, нито сме компетентни да формираме каквато и да било. … “

13. Срв . „Еволюция и етика“, бележка 1.

14. Без задълбочен анализ на идеите, участващи в Ding an sich на Кант, и на определението на Х. Спенсър за всички неща като Модуси на Непознаваемото,  мога да отбележа между другото, че тези хипотези са толкова стерилни, колкото и „виталният принцип“ в биология или „флогистонът“ в химията. Те водят буквално наникъде. Че феноменалният свят е илюзия, е донякъде добре; човек препасва чреслата си, за да търси реалността; но да се докаже, че реалността е непознаваема означава да затвориш всички пътища за обичащия истината човек и  да отвориш всички за чувствения. И ако приемем, която и да било от горните философии, това няма значение. Това, което смятаме, че има значение, е достатъчно опровержение, защото трябва да се подчиним на присъдата, дадена на собствените ни показания, независимо дали ни харесва или не.

Наясно съм, че това е някак страхлив начин за справяне с въпроса; Предпочитам да настоявам, че ако веднъж признаем, че непознаваемото (с разсъдък) за съзнанието може да бъде познаваемо (с концентрация) за свръхсъзнанието, трудността изчезва.

Мисля, че Хъксли стига твърде далеч, когато говори за човек, „само-хипнотизиран в каталептичен транс“, без медицински доказателства за голям брой случаи. Едуард Карпентър, който има истински йоги и дълго и учено говори с тях, разказва различна история.

Дори да имахме голямо количество доказателства от англо-индийски медици, доказателството все още ще липсва. Може да не са истинските хора. Местният индиец би изпитал огромна наслада от довеждането на селския идиот, за да бъде проверен за отличителните черти на свят човек от „Доктор Сахиб“.

Англо-индиецът е глупак; минималното медицинско образование в повечето случаи е недостатъчно, за да се намали симптомите до нула, въпреки че може би винаги ги намалява. Индусът е Сфинксът на цивилизацията; почти всичко, което е написано на него, е безполезно; тези, които го познават най-добре, знаят този факт най-добре. – A.К.

15. Джа́таки (от джа́така, на санскрит: जातक, jātaka IAST) е сборник от „повествования за предишните прераждания на (Буда)“, в които се показват различни моменти от пътя му на бодхисатва преди да се превърне в Буда. Джатаките са един от най-важните паметници на повествователната литература на будизма.

16. Маха-сати-патхана (Виж VIII.) признава това може би. И все пак самата нейна цел е да коригира съзнанието по линиите, посочени от разума.

17. Huxley, Essays, V., 136.

18. Това последно изречение ще бъде най-добре разбрано от онези, които са практикували до определен момент. Отначало е лесно да проследиш свързана веригата от мисли, от мисълта, която ни пробужда за факта, че се лутаме към първоначалната мисъл. По-късно, и по-специално като напредваме, това става първо трудно, после невъзможно. На пръв поглед този факт предполага, че увреждаме мозъка си с практиката, но обяснението е следното: Да предположим, че ние определяме централното съзнание като Слънцето, с намерение да видим, че нищо не пада на него. Първо близките планети са внимателно подредени, за да не се стигне до сблъсък; след това Юпитер и Сатурн, докато цялата му система е в безопасност. Ако тогава някое тяло падне върху Слънцето, той знае, че не е от никоя от тези планети, с които е запознат, и бидейки господар на собствената си система, не може да проследи хода или да отгатне причината за аварията, която го е смутила. И той ще приеме това невежество като доказателство за това колко добре върви неговата система, тъй като вече не получава удари от нея. – A.К.

19. Особено трябва да се страхуваме от халюцинацията. Прималяване от глад е напълно достатъчно обяснение за много „Мистични възторзи.” Не ми пука да се позовавам на истерия и епилепсия без положителни доказателства. – A.К.

20. Относно препоръчителността на това действие съм отворен за убеждаване. Мога да твърдя, че научният ум няма лесно да попадне в тази грешка; а за останалите те ще бъдат безполезни като изследователска фаланга и могат също така да видят сини прасета и да са щастливи. В миналото, без съмнение, изследванията са били задушени от множеството хора-псевдо-сини-прасета, от „TS“ до „G.D.“. Трябва да различаваме по методи, а не по резултати. – A.К.

21. Най-големи съмнения ме нападат при по-нататъшно разглеждане на тази точка. Сега съм (1906 г.) убеден, че преживяванията, на които се позовавам, съставляват Самадхи. Проклетната педантичност на Панзитите (учените индуси бел. прев.) доведе до въвеждането на хиляди безполезни тънкости във философската терминология, отчайващи, както за преводачатака и за изследователя, докато той не осъзнае, че това е педантичност и че е толкова безполезна, колкото останалата ориенталска литература по всички въпроси свълзани с точност. – A.К.

22. „Защо трябва да очаквате, че Ведана ще направи Рупа да изглежда илюзорна?“, Попита мой приятел, при четене на ръкописа на това есе. Причината за пропуска ми да обясня е, че ми се стори очевидно. Фактът беше асимилиран. Да медитираме върху каквото и да било нещо, означава да възприемем неговата нереална същност. По-специално това е така в концентрирането върху части от тялото, като носа. На това явление индусите основават известния си афоризъм: „Това, което може да се мисли, не е истина.“ – A.К.

23. Разглеждам г-н Спенсър и „Трансформиран реализъм“ в бележка в края на този раздел. – A.К.

24. Balbus eum murum aedificavit. „Балб построи тази стена“ – Луций Корнелий Балб Стари (на латински: Lucius Cornelius Balbus; Maior) e политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е.

25. Ils nient ce qui est, et expliquent ce qui nest pas – От френски: Те отричат това, което е, и възвишават това, което не е.

26. Или Международното будистко дружество, основано в Рангун през 1903 г.

27. Ло́ка (loka IAST) — философско  понятие за пространство в индийската култура. Използва се както в религиозната философия на индуизма, так и в индийската митология. Трактовките на понятието «лока» са широки и включват в себя също «измерение», «обител» или «план на съществуване». Понятието «лока» се е развивало постепенно. В началния стадий на формиране на ведическата традиция Вселената е на три нива (трилока).

28. Правилен мироглед.

29. От моя гледна точка това, разбира се, е невъзможно. Вижте Sec. III. . Ако се има предвид самоволно нанасяне на болка, състоянието ни става морално или още по-лошо! – мистично. Бих предпочел да отменя това изречение. Вж. Приложение I., по- горе. – A.К.

30. Разбира се, това е специфичен вид усилия, а не просто борба.

31. Няколко седмици след написването на тези думи попаднах на следния пасаж в „Научен материализъм“ на Тиндал, който не бях чел преди това: „Две трети от лъчите, излъчвани от слънцето, не успяват да събудят чувството за зрение. Лъчите съществуват, но зрителният орган, необходим за превеждането им в светлина, не съществува. И така, от този район на тъмнина и мистерия, който сега ни заобикаля, лъчите могат да се проникват, което изисква само развитието на правилните интелектуални органи, за да ги превърве в знание, толкова превъзхождащо нашето, колкото нашето надминава това на пързящите влечуги, които някога владеели тази планета. ”- A.К.

32. Забележка, показваща необходимостта и обхвата на въпросното Дело.

33. т.е. на планавете на нормалното .

34. Вижте бележка 31.

Превод: Fr. Xnoubis.