ЕСЕ ПО ОНТОЛОГИЯ

С НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ЦЕРЕМОНИАЛНАТА МАГИЯ

(1902 e.v.)

(включено в LIBER LXVIIМечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра)

AA

Публикация в клас C

(“Берашит” беше написано в Делхи, Март 20 и 21, 1902. Неговото оригинално заглавие беше “Crowleymas Day.” Беше отпечатано частно в Париж през 1903. Ведно с “Наука и Будизъм” са добавени (към Книга 67), за да завършат логичната последованелност от 1898 до сега. Всичко беше, обаче, прегледано отново. Където имаше празнина в доказателствата, те бяха добавени, докато всичко заприлича на съвършен хризолит. Повечето бе направено, докато течаха морните летни часове (простете за израза!) на 1902 в Лагер Нещастие и Лагер Отчаяние край ледника Чого, в тези редки промеждутъци между грижите около въшки, консерви, малария, просмукваща вода, обща болезненост, злочестина и постоянни снежни бури, които дават място на мигновен проблясък на някой по-висш разум от този, който е непрестанно съсредоточен върху живота в лагера.  Следващата и финална версия отне достатъчно дълго време от зимата на 1902-1903. Ръкописът беше приет  в S. P. R. T. през май на същата година, е след окончателен преглед, счетен за нужен с оглед на моя ирландски произход, отиде за отпечатване.) Бележка към Книга 67 „Мечът на Песента, наричана от християните Книгата на Звяра

בראשית

О човеко с дръзновена природа, ти, изкусно създание!

Няма да схванеш това по същия начин както разбираш нещата обикновени.

Оракули на Зароастър1

Като представям на света тази теория за Вселената, имам само една надежда тя да произведе някакво дълбоко впечатление, а именно, че моята теория има достойнството да обяснява разликите между трите големи форми на религия, существуващи по света: Будизъм, Индуизъм и Християнство, и да ги адаптира към онтологичната наука с математически, а не мистични заключения. Мохамеданството сега няма да засягам, защото в каквато и да било светлина да го разглеждаме (а неговите езотерични школи често са напълно ортодоксални), във всеки случай то трябва да попадне в едно от трите направления – на Нихилизма, Адвайтизма или Двайтизма.

Като вземем обичайната хипотеза за Вселената, тази за нейната безкрайност, или поне за безкрайността на Бога, или за безкрайността на някаква реално съществуваща субстанция или идея, пред нас първо се изправя въпросът за възможността за съвместно съществуване на Бог и човек.

Християните причисляват в категорията на съществуващото – между други неща, от чието разглеждане можем да се откажем заради целите на тази полемика – Бог като безкрайна същност, човек, Сатана и неговите ангели; при това човекът (със сигурност) и Сатаната (предполагаемо) са крайни същества. Те не са различни аспекти на една същност, а отделни и дори антагонистични съществувания. Всички са еднакво реални; не можем да признаем мистици като Керд 2 за ортодоксални тълкуватели на религията на Христос.

Индуистите причисляват към тази категория Брахма, безкраен във всички измерения и направления и неотличим от Плерома на Гностиците и Майа, илюзията. В определен смисъл това е антитезата ноумен и феномен, в която ноуменът се лишава от всички предикати и почти се разтваря в Nichts 3, под названието на, «Alles» 4. (Ср. Макс Мюлер за метафизичната Нирвана, Уводен очерк към неговия превод на «Дхамапада» 5). Будистите не изразяват мнение.

Нека се опитаме да оценим онтологическата сила на съществуванията, мислени от тези две религии съответно, като помним, че християнският Бог е безкраен, но все пак разглеждайки възможността да предположим, че той е краен Бог. Във всяка уравновесена система от сили ние можем да ги сумираме и да ги представим като триъгълник или серия от триъгълници, които в крайна сметка да сведем до един. Във всяка движеща се система, ако сумарната движеща сила бъде приложена в противоположна посока, равновесието ще бъде получено. И всяка сила в такава равновесна система ще бъде равна на сумарната на всички останали. Нека x, предназначението на вселената, бъде равнодействащата сила на Б, С и Ч (Бог, Сатана и Човек). Тогава Ч на свой ред е равнодействаща сила на, Б, С и – х. Така че можем да считаме всяка от тези сили за върховна и няма основание да обожаваме една, а не друга. Всички те са крайни. Християните ясно виждат този аргумент; именно затова незначителният идол от Книгата Битие постепенно се развива до неосезаемия, но вътрешно противоречив призрак днес. Но ако Б е безраен, то останалите сили не могат да имат никакво влияние върху него. Както казва Уевел, по странно съвпадение предвиждащ метриката на «In Memoriam», «Нито една сила на земята, колкото и да е голяма, не може да разтегли нишка, дори и най-фина, по хоризонтална линия, която да е абсолютно права»6.

Определението на Бог като безкраен имплицитно отрича човека; докато, ако той е краен, то това е край на християнските причини за поклонение, въпреки че, смея да кажа, сам мога да открия няколко достатъчно добри. (Впрочем, не очаквам да бъда помолен.)

Полученото равновесие между Бог и човек, разрушително за култа, е разбира се абсурдно. Ние трябва да го отхвърлим, освен ако не искаме да изпаднем в Позитивизъм, Материализъм или нещо подобно. Но тогава, ако наричаме Бог безкраен, като какви да считаме човека и Сатаната? (като последният, най-малкото, със сигурност не е интегрална част от него)? Измамата не е в моето доказателство (което е впрочем ортодоксалното) че краен Бог е абсурден, а в предположението, че човек притежава някаква реална онтологическа сила 7.

Както намеквах по-горе, ако една от силите в нашата механична система е безкрайна, то останалите, колкото и да са големи, са относително и абсолютно нищо.

При каквито и да било категории безкрайността изключва крайното, освен ако това крайно не е тъждествена част от това безкрайно.

В категорията на съществуващите неща, при безкрайно пространство, тъй като все още работим при тази хипотеза, материята или го изпълва, или не го изпълва.  В първия случай материята е безкрайно голяма, във втория – безкрайно малка. И при този втори случай се оказва, че размерът на материалната вселена няма никакво значение: дали нейният диаметър е 1010000 светлинни години или половин миля, няма значение; тя е безкрайно малка, Нищо. Противоречащата на математиката илюзия, че тя съществува, е това, което индусите наричат Майа.

Ако, от друга страна, материалната вселена е безкрайна, то за Брахма и Бог не остава място, и възможността за религия е по същия начин изключена.

Нека сега погледнем под друг ъгъл. Индусите, независимо от всички свои усилия, не могат разумно да обяснят Майа, причината за всички страдания. Тяхната позиция е в корена си слаба, но поне може да се каже в тяхна защита, че те са се опитвали да съгласуват своята религия със здравия смисъл. Християните, от друга страна, въпреки че са виждали докъде може да доведе манихейската ерес 8 и са я унищожили, не са признали официално съвсем същото заключение за човека и не са отрекли съществуването на човешката душа като различна от божествената душа.

Разбира се, Трисмегист, Ямвлих, Порфирий, Бьоме и мистиците като цяло по същество са го направили, въпреки понякога с твърде непонятни уговорки , подобни на тези, които правят в някои случаи и самите ведантисти.

С изчезването на човека от категориите на реално съществуващото завинаги изчезва и Бог като Личност и се превръща в Атман, Плерома, Айн Соф и каквото си поискаш име, безкраен във всички направления и всички категории. Да отричаме една, означава да разрушим цялото доказателство и да се заплетем обратно в изходната Двайтистка позиция.

Изцяло съчуствам на моя нещастен приятел, преподобния Менсел Б. Д..9, в неговите сърцераздирателни жалби срещу логическите изводи на Школата Адвайта. Но при неговата изходна хипотеза за безкраен Бог, безкрайно пространство, време и т.н., друго заключение е невъзможно. Деканът Менсел се е оказал в невъзможното положение на някой, който нито се отказва от предпоставките, нито оспорва валидността на логическите процеси, но се свива от ужас пред неизбежното заключение – той предполага, че някъде нещо трябва да не е наред, и заключава, че единствената употреба на разума е да открие своята малоценност в сравнение с вярата. Както справедливо отбелязва Дойсен 10, вярата в християнски смисъл означава просто да бъдеш убеден при недостатъчни основания 11. Това със сигурност е  последното прибежище на некомпетентността.

Но въпреки че винаги, от гледна точка на изходната хипотеза за безкрайността на пространството и т.н., недвойствената позиция на Ведантистите и на великите немски философи е неоспорима, на практика Двайтистите имат огромно преимущество пред тях. Фихте и другите изчерпват себе си, опитвайки се да преобърнат простата и очевидна позиция, че: «Ако съществува само Его-то, то откъде ще се намери място дори за най-необходимите и постоянни житейски дела, да не говорим за морал и религия (без които можем да си бъдем много добре)? Защо трябва безкрайно Его да изпълва несъществуващо тяло с въображаема храна, мислено сготвена на въображаем огън от несъществуващ готвач? Защо трябва безкрайна сила да използва такива крайни средства, и да се проваля доста често, дори тогава?»

Към какво се свежда позицията на Ведантистите? Външно, «Аз» съм илюзия. В действителност истинският «Аз» съм Безкрайното, и ако можеше илюзорния «аз» да осъзнае Кой «Аз» съм всъщност, то колко много щастлив би бил! Но междувременно имаме Карма, прераждане и всички могъщи закони на природата, действащи никъде в нищо!

В системата на Адвайта няма място нито за обожание, нито за морал. Всички пищни славословия на «Бхагавад-гита» и трудовете по етика на западните адвайтистки философи са малко или повече съзнателно объркване на мисълта. Никаква изтънченост не може да преобърне доказателството на практика: ухилените дула на двайтистските оръдия надежно защитават крепостта на Етиката и предупреждават  метафизиците да не тъпчат все още твърде зелената трева на религията.

Самият факт, че на апологетите на Адвайта се налага да отделят толкова много време, размишления, ерудиция и изобретателност по този въпрос, е най-доброто доказателство за нелепостта на позицията на Адвайта.

Следователно някъде има грешка. Аз смело поемам ръкавицата и приемам предизвикателството срещу цялата предишна мъдрост, обръщам  се към най-примитивните понятия на диваци-канибали, предизвиквам всички най-жизнено важни предпоставки и аксиоми, които са били обменни монети с философията за векове, и представям моята теория.

Ясно предвиждам единственото затруднение, и ще го обсъдя предварително. Ако моите изводи по този въпрос не бъдат възприети, може да ни се наложи да се върнем обратно към предишния раздразнителен агностицизъм, и да търсим нашия Месия другаде. Но ако имаме еднакво виждане по този въпрос, мисля, че нещата ще тръгнат по-гладко след това.

Да разгледаме 12 Тъмнината! Можем ли ние философски или действително да считаме като различни тъмнината, възникнала при интерференция на светлина, и тази, съществуваща в обикновеното отсъствие на светлина?

Тъждествена ли e Единицата на 0,9 в период?

Различни неща ли имаме предвид под 2 пъти синус 60° и √3?

Въглен и диамант са очевидно различни в категориите на цвят, кристализация, твърдост и т.н.; но нима са толкова различни по отношение на съществуването?

Третият пример според мен е най-добър. 2 х синус 60° и √3 са нереални и следователно немислими, поне понастоящем за човешкия разум. Пресметнати, те нямат смисъл; не-пресметнати, и двете имат смисъл, и то различен в един или друг случай.

И така, имаме два израза, и двата ирационални, и двата немислими, но и двата представящи разумни и нетъждествени идеи на нашите умове (и това е главното!), макар и тъждествени в действителност и можещи да бъдат преобразувани посредством разсъдъчен процес, който имитира или подменя  това разбиране, което (може да се предположи)  никога не можем да постигнем.

Нека приложим тази идея към Началото на всички неща, за което християните откровено лъжат, индусите говорят уклончиво, а будистите дискретно мълчат, без дори да противоречат на недодяланите и нелепи приказки на толкова по-фантастичните индуистски визионери. Кабалистите описват «Първопричината» 13 по следния начин: «От 0 към 1, както кръгът се разтваря в линия». Християнската догма на практика е същата, тъй като и двете мислят за предшестващ и вечно съществуващ Бог, въпреки че кабалистите увъртат,описвайки това латентно Божество като «Не». По-късни коментатори,  особено знаменитият 14 Макгрегор Мазерс, тълкуват това «Не» като «негативно-съществуващо». При най-дълбокото ми уважение към интелектуалните и духовни заслуги, нему, комуто аз съм горд да ми бъде разрешено да наричам мой майстор 15, все пак съм задължен да изразя своето виждане, че когато кабалистите казват «Не», те имат предвид «Не» и нищо повече. Всъщност, аз наистина претендирам да съм открил отново отдавна изгубения централен Аркан на тези божествени философи.

Аз нямам сериозни възражения към крайния бог или богове, различни от хората и нещата. Всъщност, аз лично вярвам във всечки тях и признавам, че притежават немислима, но не и безкрайна сила.

Будистите признават съществуването на Маха-брахма, но неговата сила и знание са ограничени и неговият ден с продължителност на епоха трябва да си има край.  Намирам навсякъде доказателства,  дори в най-изкривената и осакатена версия на еврейските Писания, че властта на Йехова  била ограничена по всякакви начини.  По време на Падението, например, Тетраграматон Елохим трябвало спешно да призове своите ангели да пазят Дървото на Живота, за да не излезе лъжец. Защото, ако станело така, че Адам да вкуси и от второто Дърво, преди неговото престъпление да бъде разкрито, или ако на Змията било известно за неговите свойства, то Адам, несъмнено, щял да живее и да не умре. По такъв начин, чиста случайност спасила останките на и без това вече опетнената репутация на еврейския племенен фетиш.

Когато попитали Буда за това как са възникнали нещата, той се оттеглил в мълчание, което неговите ученици удобно разтълкували като означаващо,  че отговорът на този въпрос няма да им послужи за назидание.

Аз приемам, че Буда (без съмнение, невеж по алгебра) е бил достатъчно обучен по философия и достатъчно опитен в житейските дела, та да осъзнава, че всяка система, която би могъл да оповести, ще бъде веднага атакувана и унищожена от проницателността на неговите многобройни и разнообразни опоненти.

Учението, което самият той дал, може накратко да се резюмира до следното: «Кога, къде, защо, ние не знаем; но знаем, че сме тук, че не ни харесва да сме тук, че има път навън от цялата тази досадна история  – нека побързаме и тръгнем по него!»

Но аз не съм от тези, които се дават; продължавам с моите въпроси, и накрая на ужасния въпрос е отговорено, и миналото престава да натрапва своите проблеми на ума ми.

Заповядайте! Три пъти по-евтино! Променя всички лоши доказателства!

АЗ УТВЪРЖДАВАМ АБСОЛЮТНОСТТА НА КАБАЛИСТИЧНАТА НУЛА.

Когато казваме, че Космосът е произлязъл от 0, каква именно 0 имаме предвид? Под 0 в обичаен смисъл на думата ние разбираме «отсъствие на разпространяване-включване в която и да било от категориите».

Като казвам «Никоя котка няма две опашки», аз нямам предвид, както старата заблуда гласи, «Отсътствие на котки притежава две опашки», но че «в категорията на дву-опашатите няма включване-разпростиране на котка».

Нищо е това, за което никакво положително твърдение не е валидно. Не можем с чиста съвест да заявим: «Нищото е зелено», или «тежко», или «сладко».

Нека наречем: време, пространство, съществуване, тежест и глад, категории 16.

Ако човек е тежък и гладен, той ще бъде включен в тях, разбира се и в много други. Но нека приемем, че тези пет са всичките. Да наречем човека X; тогава неговата формула е Xв+п+с+т+г. Ако той хапне, няма повече да е включен в глада; ако бъде откъснат от време и гравитация, формулата му ще бъде Xп+с.  Ако той престане да заема място в пространството и да съществува, неговата формула ще бъде X0. Този израз е равен на 1; каквото и да представлява X, повдигнат на нулева степен (това означава математически да не бъде включен/разпрострян в никое измерение или категория) резултатът е Единица, и неизвестният фактор X се елиминира.

Такава е идеята на Адвайтистите за бъдещето на човека: неговата личност, лишена от всички качества, изчезва и е изгубена, а на нейно място възниква безличната Единица, Плерома, Парабрахма или Аллах на обожаващите Единството последователи на Мохамед. (За мюсюлманския факир Аллах по никакъв начин не е Бог личност.)

По този начин Единицата остава неизменна, независимо дали е включена или не, в която и да било от категориите. Но ние вече се договорихме, че ще търсим  Началото-нямащо-Причина, в Нулата.

И така, ако имаше 0 «преди началото на годините» 17, то ТАЗИ 0 НЕ Е БИЛА ВКЛЮЧЕНА В НИКОЯ ОТ КАТЕГОРИИТЕ, ЗАЩОТО ОЩЕ НЕ ИМАЛО КАТЕГОРИИ, В КОИТО ДА СЕ ВКЛЮЧИ! Ако  нашата 0 беше обикновената математическа 0, нямаше да има абсолютна 0, защото математическата 0, както беше показано по-горе, зависи от наличието на категории. Ако те са съществували, то целият въпрос просто се обръща наопаки; необходимо ни е да стигнем до състояние, в което тази 0 е абсолютна. Не само трябва да се избавим от всички  обекти, но и от всички предикати. В математиката под 0 в действителност се разбира 0n, където n е последниият член на натурална скала от измерения, категории или предикати. Следователно, нашето Космическо Яйце, от което е възникнала настоящата вселена, е било Нищо-Небитие, невключено в никакви категории, или графично представено като 00. Този израз в така представената си форма е безсмислен. Нека открием неговата стойност с проста математическа операция:

И така, умножаването на безкрайно голямо по безкрайно малко дава НЯКАКВО НЕИЗВЕСТНО КРАЙНО ЧИСЛО, ВКЛЮЧЕНО В НЕИЗВЕСТЕН БРОЙ КАТЕГОРИИ. Става така, че когато подобна Велика Инверсия се случи, от самата същност на  цялото «нищо» до крайност, включена в безброй категории, то неизчеслимо отромна система се поражда като резултат. Просто по случайност, случайност в истинския смисъл на думата, светът ни е пълен с богове, хора, звезди, планети, демони, цветове, сили и всички други съставки на Космоса: и с време, пространство и причинност — условията, ограничиващи и включващи всички тях 18.

Запомнете, че не е вярно да се каже, че нашето 00 е съществувало, нито че не е съществувало. Самата идея за съществуване тогава е била толкова далече, колкото  идеята за препечено сирене. Но 00 е краен израз, или поне има крайна фаза, и нашата вселена е също крайна вселена; крайни са самите нейни категории; и изразът «безкрайно пространство» е противоречие в термините. Идеята за абсолютен и безкраен Бог изпада до забравата на всички подобни празни и гибелни извращения на истината. Безкрайността остава, но само като математическо понятие, в природата така невъзможно, както квадратния корен от -1. Разбира се, против всички тези математически или полуматематически разсъждения може да се възрази, че цялата наша система от числа и манипулации с тях е просто набор от условности. Като твърдя, че корен квадратен от три е ирационално число, аз прекрасно зная, че това е вярно само по отношение на реда числа 1, 2, 3 и т.н. и че този ред от своя страна е ирационален по отношение на някой друг ред, основан на √3 и състоящ се от такива елементи, като √3, p, 3√50 и т.н. На теория това е вярно, но на практика е абсурдно. Ако имам предвид „числото на a, b или с“, няма значение дали ще напиша 3 или 3√50; идеята от това не се изменя; а ние с вас разглеждаме идеите, основополагащи за съзнанието, такива идеи, към които сме принудени да съотнасяме и близко и далечно.

Затова също моето уравнение 19, колкото и фантастично да изглежда, има съвършен и абсолютен паралел в логиката. А именно: нека приложим двойно отрицание към израза «Някои книги са на масата». Посредством отрицание на двата члена получаваме: «Отсътствието на книги не е на масата», което по същество е точно моето уравнение наопаки 20; и е нещо мислимо. Да обърнем процеса. Кокво имам предвид като казвам: «Някои прасета, но не черното прасе, не са в кочината?» Че черното прасе е в кочината. Аз само съм представил логическото преобразуване като промяна, а не просто като друг начин за изразяване на същата мисъл. Впрочем «промяна»  не е точно в тоя смисъл също, защото промяна в нашите умове включва идеята за време. Но всичко това остава немислимо – за логическото съждение, но не и за мисълта. Обърнете внимание, че ако кажа « Отсътствието на книги не е на масата» мога да го преобразувам само в «Някои книги са на масата », но не във «Всички книги са на масата». Това е  частен, а не общ израз. Грешка на Адвайта е да го представя за общ – толкова много ученици са изгорели за къде по-малко.

Има и друг начин за доказване — доказателство посредством изключване. Аз показах, а метафизиците на практика признаха, погрешността както на Двайта, така и на Адвайта. Следователно третата, единствено останала теория, трябва да е вярна, колкото априорно неправдоподобна, колкото и трудна да е за усвояване. 21

«Приятелю, млади приятелю“, мисля, че дочувам някой християнски духовник да казва, изпълнен с дълбока мъдрост и не без нотка състрадание, снизхождащ, за да постави на място голобрадото и безмозъчно нахалство: „къде е Причината за тази наистина забележителна промяна?“ Именно тук теорията въздига до небесата най-крепкия си бастион! Защото няма и не може да има никаква причина. Ако 00 бе включено в причинността, никаква промяна не би имала място 22.

И в резултат — ето ни нас, крайни същества в крайна вселена, в която време, пространство и причинност са крайни (колкото и немислимо това да изглежда), с нашата индивидуалност и всички «илюзии» на адвайтистите, толкова реални, колкото на практика те са за нашето нормално съзнание.

Както посочва Шопенхауер, следвайки Буда, страданието е необходимо условие за съществуването. Войната на противоборстващите сили, в която те самите стриват себе си на прах до крайния резултат, не може да не причинява безкрайна агония. Може би някой ден ще се научим да преобразуваме категориите на емоциите така уверено и леко, както сега преобразуваме категориите на силата; така че след няколко години Чикаго да почне да внася страдание в суров вид и да го превръща в консервирана сьомга, на засега е възможен само обратният процес.

Тогава къде е изходът? Можем ли да очакваме, че цялата вселена сама ще разреши себе си обратно до фазата 00? Със сигурност не. На първо място няма причина, поради която цялото да трябва да прави това: x/y може да се преобразува точно както х. Но, още по-лошо, категорията причинност вече се е формирала и нейната инерция е достатъчна, за да противопостави най-сериозно препятствие на такъв гигантски процес.

Следователно пред нас стои наистина колосална задача. Може, разбира се, да се усмихнеш, да приемеш всичко за даденост и да оставиш нещата на самотек дотогава, докато всичко не се слее в окончателно единство, което може да бъде или да не бъде търпимо. Но докато чакаме?

Тук вече възниква въпросът за свободната воля. Причинността е вероятно не напълно включена в собствената си категория24; обстоятелство, което дава място за дробно количество свободна воля. Ако това не е така, не е толкова важно, защото ако се намирам в добро състояние, това само доказва, че съдбата ме е довела дотук. Ние сме като Хърбърт Спенсъровите наблюдатели, самозаблуждаващи се с идеята за свободна воля, но ако пък това е така – то нищо няма никакво значение. Но ако допуснем, че Хърбърт Спенсър е сбъркал (колкото и невероятно да изглежда), тогава нашият довод е валиден и ние трябва да търсим верния път и да го следваме. Въпросът, следователно, не трябва да ни тревожи изобщо.

Сега става ясно за какво са нужни моралът и религията, и останалите от торбата с хитрини. Всички те са методи, добри или лоши, за избавянето ни от вселената.

Тясно свързан с този въпрос е въпросът за волята на Бог. Някои люде твърдят, че Безкраен Разум трябва да е работил върху този космос. Аз отговарям: не! Никакъв разум, достоен да бъде наречен с това име, не съществува. Всички закони на природата могат да се обобщят в един – закона за Инерцията. Всичко се движи по направлението, определено от пътя на най-малкото съпротивление; видове живи същества възникват, развиват се и умират в пълно съответствие със своята колективна инерция; от този закон няма изключения, освен съмнителното – Свободна Воля; самият Закон на Съдбата е тъждествен с него.25

Що се отнася до безкрайния разум, всички уважаващи себе си философи са единодушни, че все-могъщество и все-любов са несъвместими. Самото съществуване на вселената е неопровержимо доказателство на това.

На Деиста му е нужен Оптимист; докато са край камината, всичко си върви добре, но те претърпяват скръбно корабокрушение, щом се появат в студения свят.

Ето защо тези, който се стремят да укрепят религията, така нервно се опитват да докажат, че вселената няма реално съществуване или че то е преходно и относително неважно, и резултатът е, разбира се, обичайната саморазрушителна адвайтистка бъркотия.

Именно затова  заповедите на религията и морала са жизнено необходими: те помагат в удържането на по-свирепите сили както на природата, така и на човека. Защото ако няма закон и порядък, ние нямаме необходимия покой и ресурси за изследване и научаване как да поставим под контрол всичките разклоняващи се явления на нашия затвор, т.е. за делото, което предприемаме, за да можем накрая да разрушим стените и да намерим тази свобода, която безцеремонната Инверсия (превръщането на Нулата в проявен свят) е отказала.

Мистичните поучения на псевдо-Зороастър, Буда, Шанкарчария, псевдо-Христос и останалите са само за напреднали ученици, за директна атака на проблема. Нашите слуги, войници, юристи, всякакви форми на правителство, правят тази наша благородна задача възможна, и да презираш тези скромни, но верни помощници на големите умове на света, е най-сериозната възможна грешка.

Какъв е тогава, най-добрият, най-лесният и директен метод за постигане на нашия резултат? И как да предадем, на езика на смъртните, към мисълта на другите естеството на резултат толкова отвъд езика, объркващ дори въображение с орлови крила? Може да ни помогне да се постараем да очертаем разликата между индуистските и будистките методи и цели на Великото Дело.

Индуистският метод е наистина мистичен в най-истински смисъл; защото, както вече показах, Атман не е безкраен и вечен: някой ден трябва да изчезне заедно с другите сили. Но мислено създавайки безкрайна Безлична Личност и обожествявайки я, всички религии, освен будистката и, мисля, Кабалистичната, се стремят да унищожат своята собствена личност. Будистът се цели направо в угасването; индуистът отрича и премахва собствена си крайност, създавайки абсолют.

Тъй като това не може да се направи в действителност, процесът остава илюзорен; но все пак той е полезен на ранните етапи – във всеки случай поне до четвъртата фаза на Дхиана, към който го отнася Буда, въпреки че йогите твърдят, че на този етап постигат нирвикалпа-самадхи и че мокша е тъждествена с нирвана 26. Да се отрича първото твърдение не виждам причина; що се отнася до второто, понастоящем отказвам до го приема.

Задачата на будиста отшелник е следната. Той трябва да въвлече всяка частица на своето същество в една идея: правилни виждания, стремежи, реч, дейност, живот, усилия, медитация и екстаз27 са степените към неговото освобождение, което се свежда до борба против законите на причинността. Той не може да направи така, че минали действия да нямат последствия, но може да предотврати настоящи причини да имат бъдещи резултати. Езотеричните християни и индуисти по-скоро се уповават на друга личност да направи това за тях, и са още повече заслепени от жаждата за живот и индивидуално съществуване, най-страшното от всички препятствия, всъщост отрицание на самата цел на религията. Шопенхауер доказва, че волята за живот осигурява живота; и ако  Христос (или Кришна, в зависимост от случая) не унищожи този народ с божествена сила (задача, от която всемогъществото може да се отдръпне объркано!), то аз сериозно се опасявам, че тяхна печална участ може да стане вечният живот, и като последствие вечното страдание, радост и промени от всякакъв вид. Такива хора са всъщност своите най-големи врагове. Впрочем много от тях, погрешно вярващи, че са не-себечни, изпълват сърцата си с преданост към своя любим Спасител, и този процес е в своята крайност толкова подобен на ранните етапи на самото  Велико Дело, че често възниква доста нелепо объркване; и все пак тази практика е била средството, довело някои предани до истинския  Път на Мъдрите, колкото  и необещаващо да звучи за интелигентните уши.

Езотеричният Християнин или Индуист избира средния път. Проектирайки Абсолюта от своя ум, той се стреми да съедини своето съзнание със съзнанието на този Абсолют и, разбира се, неговата личност бива разрушена в хода на процеса. Все пак можем да се опасяваме, че тъкъв адепт стъпва на пътя с намерението да уголеми своята личност до краен предел. Но неговият метод е толкова близо до истинския, че тази склонност бързо е коригирана сякаш автоматично.

(Математическият аналог на този процес е опитът да се сдобиеш с осъзнаване на собственото нищо посредством пазене на четвъртото  измерение, постоянно присъстващо в ума.)

Илюзорната природа на идеята за безкраен Атман е добре показана от самото доказателство, което най-изявеният Ведантист, покойният Свами Вивекананда (няма връзка с едноименната фирма на съседната улица28) дава за съществуването на безкрайното. «Представете си кръг! – казва той – В същия миг ще осъзнаете безкраен кръг около вашия начален малък»29. Грешката е очевидна: големият кръг изобщо не може да бъде безкраен, а е самият той ограничен от малкия. Ала да отстраниш малкия кръг е методът на езотеричния християнин, или на мистика. Процесът обаче никога не е съвършен, защото колкото и да се смалява малкият кръг, неговото съотношение към големия кръг е винаги крайно. Но дори да си представим за миг, че Абсолютното е постижимо, дали нищото на крайното, свързано с него, е тъждествено с това, постигано пряко от Будисткия Архат? Това, съобразявайки се с изложената по-горе моя нагласа, аз се чувствам принуден да отрека. Съзнанието на Абсолюта-вала 30 по-скоро се разпростира безкрайно, отколкото да се свива безкрайно, както той с готовност ще потвърди. Наистина, Хегел казва : «чистото битие е чисто нищо»; и е вярно, че безкрайната топлина и студ, радост и страдание, светлина и тъмнина, както и всички други двойки противоположности, се анулират една друга 31; и все пак такъв Абсолют мен ме плаши! Може би неговата радост и страдание са представени като фази, така както 00 и крайно са две фази на един и същ израз, и имам дори шанс да бъда от правилната страна!

Будистът такива шансове не оставя; той е безкрайно невключен във всички свои категории, въпреки че категориите сами по себе си съществуват; фактически, той е 0A+B+C+D+…+N, и никакви мислими промени не го заплашват, освен ако не си представим Нирвана, непонятно разделена от Нирвана (като предположим, че тези две Нирвани притежават еднакви категории) което би довело да първоначалното 00. Но следваща промяна ще е необходима, преди да се стигне до сериозна беля. Накратко, мисля, че можем да не се тревожим по отношение на такива непредвидени случаи.

Ето защо, по съображения, които са зрели, аз уверено и осъзнато намирам прибежище в Трите Скъпоценности32.

Намо таса бхагавато арахато сама самбудхаса! 33

Нека повече не разсъждаваме за класическите проблеми на  философията и религията. В светлината на това изложение антитезите на ноумен и феномен, единство и множество, и подобни, се примиряват и остава само един въпрос: как да намерим най-удовлетворителния път за постигане на Нирвана — потушаване на всичко, което съществува, знае или чувства; потушаване окончателно и съвършено, пълно и абсолютно. Защото с тези думи можем само да обозначим Нирвана: състояние превъзхождащо всяка мисъл не може да бъде описано на езика на мислите. Но от гледна точка на мисълта потушаването е пълно: нямаме данни, за да обсъждаме немислимото и трябва да се откажем да го правим. Това е отговорът за тези, които обвиняват Буда, че захвърлял своите Архати (и себе си) от Сама-самадхи към унищожение.

Преди всичко, моля обърнете внимание, че моето решение на Големия Проблем допуска съвместното съществуване на безброй способи: те дори не трябва да са съвместими. Карма, прераждане, Провидение, молитва, жертвоприношение, кръщение… място има за всички! Що се отнася до старата и, надявам се, вече окончателно дискредитирана хипотеза за някакво безкрайно същество, то тя изглежда, че поддържа всички тези  методи, а всъщност косвено ги отрича. Също отбележете, че Кабалистичната представа за върховен Бог (и безчислени йерархии) е твърде съвместима с нашата теория, ако ние допуснем, че този върховен Бог не е безкраен.

И така, по отношение на нашите оръжия. По-напредналите от Йогите на Изток, подобно на нашите Неконформисти, практически отхвърлили ритуала като безполезен. Но бих искал да знам с какво са го заменили тези разколници! За мен това е грешка, освен в случаите на много напреднали Йогини. Защото съществува истински магически ритуал, жизнено важен и пряк, чието предназначение, поне в наши дни, е безнадеждно погрешно разбрано.

Никой вече не предполага, че има някакво друго средство за схващане на непосредствената причина на нашето битие, освен медитацията – ако някой твърди, че предпочита да се уповава на Прославения Спасител, аз само ще отговоря, че той е въпросният никой, за който стана дума.

И така, медитацията е средството; но тя най-върховното, крайно средство. Колонката за обяви в «Таймс»  е несъмнено крайното средство за среща с джентълмена, който миналия понеделник е бил на соаре в «Карлтън клъб» с фрак, кафява шапка и зелена врътовръзка и цяла вечер преживял слама, но от това средство едва ли ще се възползва в подобна ситуация слоницата, търсеща своя мъжкар в джунглите на Цейлон.

Медитацията не е по възможностите на всеки; не всички притежават способността; малцина имат възможността (поне на Запад).

Във всеки случай, това, което на Изток наричат «еднонасоченост34», е същностна предпоставка дори на ранните етапи на истинската медитация. И желязна сила на волята е още по-ранно определение.

Под медитация нямам предвид просто «мислене за» нещо, колкото и да е задълбочено, а абсолютното задържане на ума в съзерцание на един единствен обект, било плътен, фин или напълно духовен.

И така, истинската магическа церемония е изцяло насочена да постигне тази цел и представлява великолепнна гимнастика за тези, които все още не са завършени ментални атлети. С действие, слово и мисъл, едновременно като количество и качество, единствената цел на церемонията постоянно бива указвана. Всяко прикадяване, очистване, прогонване, инвокация, евокация е преди всичко напомняне за главната цел, докато върховният момент дойде, и всяка фибра на тялото, и всяка силова линия на ума бъде напрегната в един непреодолим изблик на Волята в желаната посока. Такъв е истинският смисъл на всички причудливи на пръв поглед указания на Соломон, Абрамелин и други прославени мъдреци. Когато човек е евокирал и подчинил такива сили като Тафтартарат, Белиал, Амаймон и великите сили на елементите, тогава може безопасно да му бъде разрешено да започне да се опитва да спре мисленето.  Защото, разбира се, вселената, включително и мислещия, съществува само по силата на мисълта на мислещия 35.

И още по един начин магията е главна учебна площадка за бъдещия архат. Истинските символи реално пробуждат макрокосмическите сили, на които са образи и е възможно по този начин в голяма степен да бъде разширен магическият «потенциал», ако заема термин от науката за електричеството.

Разбира се, има вредни или безполезни практики, водещи не толкова към придобиване на контрол над съдържанието на ума, колкото към неговото разсейване или възбуда; те трябва да бъдат отхвърлени. Но има истински магически ритуал, който е централният Аркан както на Източния, така и на Западния трансцендентализъм. Не е нужно да казам, че дори да го знам, не бих го разкрил.

Ето защо утвърждавам валидността на Кабалистическата традиция в нейната практическа част, както и в тези възвишени сфери на мисълта, през които доскоро и с такива трудности пътувахме.

Осем са разклоненията на Йога: нравственност и добродетел, контрол над тялото, мисълта и силата, водещи до съсредоточеност, медитация и екстаз.

Само когато последните от тях бъдат постигнати и рафинирани посредством отстраняване на грубите и дори на фините обекти от тяхната сфера, могат да бъдат схванати и унищожени  причините за продължаващото съществуване, фини и груби, вродените причини, чиито семена едва ли са засяти, така че Архатът да бъде сигурен, че ще бъде анулиран в пълното угасване на Нирвана, и още докато е в този свят на болка, където той трябва да остане, докато древните причини, тези които вече са прорасли, не се изчерпят напълно (защото дори самият Буда не може да завърти назад Колелото на Закона), неговото сигурно предчувствие за приближаването на Нирвана е толкова интензивно, че да го къпе постоянно в бездънния океан на предвкусване на непосредствено блаженство.

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

Бележки

  1. «Халдейски оракули», §§94, 167.
  2. Керд, Джон (1820—1898) — шотландски теолог, автор на труда «Въведение във философия на религията» (1880) и на проповеди, посветени, в това число, на проблема за отношенията между Бога и сътворения свят. Привърженик на теорията за иманентността на божеството по отношение на света; изследвал философията на Спиноза и споделял много негови убеждения.
  3. «Нищо» (нем.).
  4. «Всичко» (нем.).
  5. “The Dhammapada” (trans. Max Müller). // The Sacred Books of the East. Vol. X. Oxford, The Clarendon Press, [1881]. Подразбира се будистката концепция за нирвана като «угасване», прекратяване на всички състояния.
  6. Уевел, Уилиам (1794—1866) — английски учен, теолог, философ и историк на науката. Споменавайки за «метриката “In Memoriam”», Кроули иронизира известния цикъл стихотворения на Алфред Тенисън «In Memoriam», 1833—1850).
  7. Вж. Трудовете на Лул, Декарт, Спиноза, Шелинг. — Бел. А. Кроули.
  8. Сатаната като реално съществуваща и самостоятелна сила на злото; долният триъгълник на Хексаграмата. — Бел. А. Кроули.
  9. Енциклопедия «Британика». // Изкуство. // Метафизика. — Бел. А. Кроули.

Менсел, Хенри Лонгвил (1820—1871), б[акалавър] по б[огословие] — английски философ и теолог, автор на статиятя «Метафизика» в енциклопедия «Британика» за 1860 г.; от 1868 г. — декан на съборния храм на Свети Павел.

  1. «Начала на метафизиката», Макмилан. — Бел. А. Кроули.

Дойсен, Паул Якоб (1845—1919) — немски изтоковед, санскритолог и философ, последовател на Шопенхауер, приятел на Ницше и свами Вивекананда. Автор на редица трудове по философия на индуизма. Неговата работа «Начала на метафизиката» (1877) била публикувана в английски превод в 1894 г. от издателство «Макмилан».

  1. Или, както казало едно момче от неделното училище, «да вярваш, значи да знаеш, че това не е истина, но все пак да вярваш». Но на мен ми беше по-приятно да цитирам Дойсен, защото това е едва ли не единствената фраза от всички негови съчинения, с която мога да се съглася. — Бел. А. Кроули.
  2. С голи рационализации тук няма да отидеш далеч. Но ако внимателно и упорито се изучават тънките нюанси и различия, лежащи в основата на всички тези примери, в нас така или иначе може да се пробуди интуитивно, или непосредствено, възприятие на търсената същност. — Бел. А. Кроули.

13 Старателно избягвайки самия този термин. — Бел. А. Кроули.

  1. Този израз беше употребен в първото издание; оставям го тук като зла шега. — Бел. А. Кроули.
  2. Вж. предишната бележка. — Бел. А. Кроули.
  3. Въпросът за това доколко е уместно категориите да бъдат представяни във вид на измерения няма да се обсъжда тук. Това е очевидно за всеки, който е изучавал интегрално смятане или поне разбира геометричното значение на израза x4. — Бел. А. Кроули.
  4. Цитат от драматичната поема на А.Ч. Суинбърн «Атланта в Калидон» .
  5. Сравнете тази теория с учениета на Хърбърт Спенсър («Основни начала», част I) и обърнете внимание на явното разминаване между тях. По-подробно за това различие вж. в моя очерк «Наука и будизъм». — Бел. А. Кроули.

Хърбърт Спенсър (1820—1903) — английски учен и философ-позитивист. В неговия труд «Основни начала» (1862) се излага тезата за  съществуването на непознаваеми първопричини на всичко съществуващо.

  1. «0 × ∞ = неизвестно крайно число».
  2. «Неизвестно крайно число = 0 × ∞».
  3. Тук може да се отбележи, че разликата между тази теория и обичайната за Иманентността на Вселената е незначителна, дори само на думи. Но преимуществото на нашата теория е в това, че като не хипостазираме нищо, избягваме необходимостта от каквито и било тълкувания. Въпросът «Как е възникнало нищото?» не се нуждае от отговор. — Бел. А. Кроули.
  4. Вж. «Въпросите на цар Милинда», том II, стр. 103. — Бел. А. Кроули.

Има се предвид диалогът «Милиндапанхя» («Вопросите на Милинда»), в който индо-гръцкият цар Милинда (Менандър), завоювал значителна част от Северна Индия в средата на II в. н.е., задава въпроси на будисткия мъдрец Нагасена, а той в своите отговори излага основните положения на будисткото учение. Кроули има предвид въпрос №65 в английския превод на Т.У. Рис-Дейвидс (XXXV—XXXVI том от серията «Свещени книги на Изтока», 1890, 1894). Отговаряйки на въпроса «за това на света, което не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок», Нагасена казва: «…пространството <…> не е породено нито от дело, нито от причина, нито от срок, и нирвана <…> не е породена нито от дело, нито от причина, нито от срок», а след това обосновава отсъствието на причина за възникване на нирвана именно  с невключеността на последната в каквито и да било категории.

  1. См. също «Еволюция и нравственност» на Хъксли. — Бел. А. Кроули.

«Еволюция и нравственност» — лекция, прочетена от английския биолог и философ-дарвинист Томас Хенри Хъксли (1825—1895) в Оксфордския университет и излязла в събраните му есета 1893—1894 г. Между другото, Хъксли твърди: «Страданието е участ на всички родове чувстващи същества — то съставлява съществена част от космическия процес».

  1. Сама по себе причинността е вторична идея и по силата на ограничеността на нейната роля във волевия акт, непостижима (Х. Спенсър, указ. съч.). Дори само това съображение добавя немалко тежест на позициите, на които стоят агностиците и, още повече, будистите. — Бел. А. Кроули.
  2. В главата «Познаваемо» на своите «Основни начала» Х. Спенсър изброява факти, лежащи в основата на това обобщение, и достига само на крачка от него. Може да се добави, че този закон е почти, ако не и напълно, аксиоматичен, тъй като да се формулира неговата противоположност би било невообразимо трудно, ако не въобще невъзможно. — Бел. А. Кроули.
  3. По-подробно за дхаяна вж.: Алистър Кроули. Книга Четири. Мистицизъм и магия.
  4. Съставляващи на «благородния осморен път» на будизма.
  5. Т.е., със Свами Виве Ананда— мадам Хорос, чиято история може да се намери в сборника решения по углавни дела. — Бел. А. Кроули.

Мадам Хорос — мошеничка, представяща се за посветена ЗЗ степен; по-подробно вж.: Елик Хоув. Магьосници на Златната Зора.

  1. Преразказ на разсъждения от 3-та глава на труда на Свами Вивекананда «Раджа-йога» (1896).
  2. Вала — този, който е свързан с нещо по силата на своето действие. Така, джангли-вала е човек, който живее в джунглите или е свързан с тях по силата на своето занятие (например дивак или лесничей). — Бел. А. Кроули.
  3. Индуистът осъзнава това не по-зле от другите и нарича Атман Сат-Чит-Ананда, вкарвайки в това понятие по-скоро идеята за превъзходство над всички противоположности, отколкото хегелианския принцип за примирение на противоположностите (което не трябва да се бърка с тяхното отъждествяване). Ние отхвърлихме безкрайността като фикция на морбидна математика; но това отхвърляне би било приложимо към нея и в случай че разсъждаваме за нея като за Бог.—Бел. А. Кроули.

Сат («битие»), чит («мислене») и ананда («блаженство») — в индуизма: характеристики на трите аспекта на Атман, в съвкупност описващи неговата природа. Също с термина «Сат-чит-ананда» се обозначава трансцендентното битие отвъд двойствеността като проява на изначалното, естествено духовно ниво, качествено тъждествено с божествененото.

  1. Трите Скъпоценности (Триратна) — стълбовете на будисткото учение: Буда, дхарма (законът, който Буда открил на хората) и сангха (общината на будистките монаси).
  2. «Слава на Теб, Благословени, Съвършени, Просветлени!» —Бел. А. Кроули.
  3. Еднонасоченост на ума – Екаграта – Терминът означава състояние на фиксиране на единствена точка или обект; от санскрит “ека” – един, “агра” – най-главен, а “екаграта” – еднонасоченост; ключова предпоставка за постигане на Самадхи.
  4. За западната версия на този принцип, общоприет отдавна на Изток, вж. Бъркли и неговите тълкуватели. Колкото и да е странно, Хъксли също твърди този факт, при това с почти същите думи.

Идвало ми е наум, че системата на веданта може по мистичен начин да превърнем в будистката при помощта на следния силогизъм:

Бог = Битие (Патанджали)

Битие = Нищо (Хегел)

Бог = Нищо (будизъм).

Същото можем да кажем и на езика на религията: никой няма да отрече, че монотеизмът, облагороден с помощта на символа ∞, става еквивалентен на пантеизма. А пантеизмът по своята същност е тъждествен с атеизма, с което без усилие ще се съгласят, на първо място, противниците на единия и на другия.

Ако тази мисъл вече е била изказана от някой преди мен, поднасям своите извинения: всички тези тъждества са твърде очевидни. — Бел. А. Кроули.

Превод: Fr. Xnoubis

LIBER CLVIII ВОЙНЪТ И ГЪРБУШКОТО ! И ?

 

! ?

 

A∴A∴

Публикация в клас C

 

 

 

Очаквай седем беди от сакатия, и четиридесет и две от едноокия; но, когато гърбавият дойде, кажи: “Аллах да ни е на помощ!”

(Арабска пословица)

 

I

ПРОУЧВАНЕ. Нека първо проучим. Какво е Скептицизъм? Думата означава гледане, питане, изследване. Трябва с презрение да се отмине коментарът на християнския лъжец, който тълкува “скептик” като ” присмехулник”; въпреки че в някакъв смисъл това за него е вярно, защото да проучваш християнството е в известен смисъл да му се надсмиваш; но аз считам за нужно да подсиля етимологичните допълнителни значения по няколко причини. Първо, не считам обикновената недоверчивост за необходима по отношение на това понятие, въпреки че доверчивостта е несъвместима с него. Недоверчивостта предполага предразсъдък в полза на отрицателно заключение; а истинският скептик трябва да е съвършено непредубеден.

Второ, аз изключвам “жизнеутвърждаващия скептицизъм.” Въпросът „Каква е ползата от нещо?“ подразбира отговора, “Никаква!”, и отново е предубеден. Леността не е достойнство на питащия. Силно желание, целенасоченост, съсредоточеност, будност – всички тях аз включвам в допълнителните значения на “скептик.” Такова поставяне на въпроси, което нарекох “жизнеутвърждаващ скептицизъм” е само средство да се избегне поставянето на истински въпроси, и по този начин и му негова антитеза, дяволът прикрит като ангел от светлина.

[Или vice versa, приятелю, ако ти си Сатанист; това са само думи – думи – думи. Ти можеш да напишеш “x”вместо “y” в своите уравнения, ако винаги последователно пишеш “y” вместо “x”. Уравненията остават непроменени – и нерешени. Не е ли цялото ни “знание” пример за нашата самозаблуда да записваме едно неизвестно вместо друго, и след това да кукуригаме като петела на Апостол Петър?]

Аз си представям истинския скептик като човек пламенен и буден, дълбоките му очи – блестящи като остри мечове, ръцете му – напрегнати в усилие, докато пита “Какво значение има това?”

Фалшивият скептик си представям като позьор или перчещ се, прозяващ се, с мътни очи, увиснали мускули, задаващ своите въпроси с единственатта цел да изяви своята отпуснатост и глупост.

Този истински скептик е наистина човек на науката; както “Моро” на Уелс ни разказва. Той е разработил средство да отговори на първия си въпрос, и неговият отговор е нов въпрос. Трудно е наистина да измислиш въпрос, чийто отговор да не предполага хиляди последващи въпроси. Дори такова просто питане като “Защо захарта е сладка?” включва безкрайност от химични проучвания, всяко от които води до сляпата стена — какво е материя? и безкрайност от физиологически проучвания, всяко (по същия начин) водещо до сляпата стена — какво е умът?

Дори и така, отношението между две понятия е немислимо, самата причинност е немислима; тя зависи, от една страна, от опитността  – и какво за  бога е опитност? Опитността е невъзможна без памет. Какво е памет? Хоросанът в храма на егото, чиито тухли са впечатленията. А егото? Сумата на нашите опитности, може би. (Аз се съмнявам в това!) Така или иначе, ние имаме стойности на “y” и “z” за “x”, и стойностите на “x” и “z” за “y” – всички наши уравнения са неопределени; цялото наше знание е относително, дори в по-тесен смисъл, отколкото обикновено се предполага от това твърдение. Под камшика на Бога клоун нашите изпълнители – философите и хората на науката – се въртят и въртят в кръг; те владеят забавни трикове: те са добре обучени; но отиват наникъде.

Изглежда, че и аз самият няма да стигна до някъде.

 

II

Да опитаме отново. Нека погледнем най-простото и най-сигурното от всички възможни твърдения. “Мисълта съществува“, или ако искате, “Cogitatur“. [1]

Декарт предположил, че е стигнал до твърда земя с неговото “Cogito, ergo Sum.” [2]

Хъксли посочил сложния характер на това твърдение, и че то било ентемема [3] с пропусната предпоставка на “Omnes sunt, qui cogitant” [4]. Той го редуцирал до “Cogito;” или, за да избегне предполагането на его, до “Cogitatur.”

Изследвайки по-отблизо това твърдение, можем да продължим да се заяждаме с неговата форма. Няма как да го преведем на английски без да употребим глагола „съм“ [5], така че в крайна сметка ще се разбира съществуване. Нито можем да приемем, че презрителното мълчание е достатъчен отговор на последващия въпрос “От кого е мислено това?” За будиста може да е лесно да се представи действие без действащо лице; но аз не съм толкова умен. Това би могъл да бъде всеки здравомислещ човек; но аз бих искал да знам повече за неговата мисъл, преди да дам последното си мнение.

Но извън чисто формалните възражения ние можем да продължим да разпитваме: това “Cogitatur” истинно ли е?

Да; отговарят мъдреците; защото да го отречеш, предполага мисъл; “Negatur” [6] е само подразделение на “Cogitatur“.

Това включва обаче аксиомата, че частта има същата природа както цялото; или (поне) аксиомата, че “A” е “A”.

Аз не искам да отричам, че “A” е “A”, или може понякога да бъде “A”. Но със сигурност “A е A” е съвсем различно твърдение от първоначалното “Cogitatur“.

Доказателството за  “Cogitatur“, накратко, не се опира на собствената си достоверност, а на валидността на нашата логика; и ако под логика ние разбираме (както и трябва да разбираме) Кодекса от Закони на Мисълта, дразнещият скептик ще има да направи още много забележки: защото сега става явно: доказателството, че “мисълта съществува” зависи от истинността на това, което се мисли, и това е само началото.

Ние взехме “Cogitatur“, опитвайки се да избегнем понятието “esse;” [7], но “A е A” включва самото това понятие, и доказателството е фатално опорочено.

Cogitatur” зависи от “Est” [8]; и няма как да избегнем това.

 

III

Няма ли да стане по-добре, ако изследваме това  “Est” – Нещо е – Съществуването е – אהיה אשר ;אהיה? [9]

Какво е Съществуване? Въпросът е толкова основополагащ, че не намира отговор. И най-дълбоката медитация води само до вбесяващо чувство на безсилие. Изглежда, като че няма просто рационално понятие в ума, съответстващо на тази дума.

Разбира се можем да удавим въпроса в определения, които да ни доведат до по-нататъшно усложняване, но

“Съществуването е дар на Божественото Провидение”,

“Съществуването е противоположното но Не-Съществуването”

не ни помагат много!

Прямото “Съществуването е съществуване” на евреите носи повече полза. То е най-скептичното от твърденията, независимо от своята форма. Съществуването е просто съществуване и няма какво повече да се каже за него; не се тревожете! Ах, но има какво повече да се каже! Въпреки че сме търсили в себе си мисъл, която да съответства на тази дума, и сме се провалили, все пак имаме съвършено убедителния аргумент на Бъркли (доколкото съм запознат с него), че съществуване трябва да значи “мислимо съществуване” или “духовно съществуване“.

Тук ние намираме нашето “Est” да предполага “Cogitatur“; и доводите на Бъркли са “неоспорими, но не успяват да създадат убеденост” (Юм) защото “Cogitatur“, както видяхме, предполага “Est“.

Никое от тези понятия не е просто; всяко включва другото. Доказателство ли е тяхното разделяне в нашия мозък за пълната неспособност на този орган, или има някаква грешка в логиката ни? Защото всичко зависи от нашата логика; не от простата тъждественост на “A е A” само, но от цялостната му структура, от въпроса за простите твърдения, изключително труден от момента на своята поява до омразния гений, който е открил “екзистенциалното привнасяне”, имайки предвид материята, та до последващато усложнение и противоричие, силогизма.

 

IV

Мисълта е” се явява тогава (в най-лошия случай, отрицание) като заключение на по-напред упоменатите условия:

Има отрицание на мисълта.

(Всяко) Отрицание на мисълта е мисъл.

Дори формално погледнато, туй си е тромаво туловище. По същество то изглежда включва много повече от първоначалното ни твърдение. Ние обиколихме небето и земята, за да сътворим един силогизъм; и когато го направихме, той се оказа плод на мистерия, дессетократно повече от нас самите.

Ние не можем тук да обсъждаме въпроса за валидността (повърхностния въпрос за логическата валидност) на силогизма; въпреки че някой може да намекне, че учението за разпределените средни термини изглежда предполага знание за Безкрайните Величини, което със сигурност е отвъд моите скромни постижения, и едва ли е необоримо от простия  размисъл, че цялата математика е условна, а не същностна; относителна, а не абсолютна.

Изглежда тогава, че вървим все по-дълбоко и по-дълбоко от Едното към Многото. Нашето начално предположение не зависи повече от самото себе си, а от цялостното усложнено същество на човека – бедния, спорещ, с размътена глава човек! Човекът с всичките си ограничения и невежество; човекът – човек!

 

V

Разбира се ние сме по-щастливи, когато разглеждаме Многото, поотделно или заедно. Те се прибилжават и раздалечават, с всеки нов връх на знанието се открива нов, огромен и неизследван простор; всяка мощ, придобита от нашите телескопи, разкрива нови галактики; всяко подобрение в микроскопите показва живот все по-малък и неразбираем. Мистерия на могъщите пространства между молекулите; мистерия на етерните възглавници, които предотвратяват сблъсъка на  звездите! Мистерия на пълнотата на нещата; мистерия на празнотата на нещата! Но докато вървим напред, нараства едно усещане, инстинкт, предчуствие – как ли да го нарека? – че Битието е Едно, и Мисълта е Една, и Законът е Един – докато ние се питаме: „Какво е това Едно?“.

Тогава отново се завъртаме в кръга от думи – думи – думи. И нямаме нито един въпрос, на който да е отговорено напълно.

От какво е направена луната?

Науката отговаря: “Зелено сирене.”

За нашата луна вече имаме две понятия:

“Зелено” и “Сирене.”

“Зеленото” зависи от слънчевата светлина, окото и хиляди други неща.

“Сиренето” зависи от бактерии и ферментация и от природата на кравата.

Все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището на нещата!” [10]

Ще разрежем ли гордиевия възел? Ще кажем ли “Има Бог”?

Какво, по дяволите, е Бог?

Ако (заедно с Мойсей) Го изобразим като възрастен човек, показващ ни задните си части, кой ще ни осъди? Големият Въпрос – всеки въпрос е големият въпрос — наистина се отнася с нас безцеремонно, разочарованият Скептик е склонен да мисли!

Добре, нека Го определим като любящ Баща, или ревнив жрец, като проблясък светлина върху светия Кивот? Какво от това? Всички тези образи са от дърво и камък, от камъка и дървото на глупавия ни мозък! Бащинството на Бога е от човешки тип; понятието за човешки баща, съединено с понятието за необятност. Две за Едно отново!

Нито една комбинация от мисли не може да бъде по-голяма от самия мислещ мозък; всичко, което можем да мислим за Бога или да кажем за Него, доколкото нашите думи действително пресъздават мисли, е по-малко от целия мозък, който мисли и подрежда речта.

Много добре; дали да не пристъпим към отричане на всички Негови мислими качества, както правят езичниците? Всичко, което ще получим, е едно просто отрицание на мисълта.

Или Той е непознаваем, или Той е нещо по-малко от нас. Тогава, също, това, което е непознаваемо, е непознато; и “Бог” или “Има Бог” като отговор на нашия въпрос става безмислен като всеки друг.

Кои сме ние, тогава?

Ние сме Агностиците на Спенсър, жалки глупави, проклети Агностици на Спенсър!

И не се вижда краят на всичко това.

 

VI

Със сигурност вече е време да проверим достоверността на някои от нашите данни. Дотук нашият скептицизъм не само разби на парчета кулата на мисълта ни, но изтръгна и основополагащия камък и го смля на по-фин и по-отровен прах от този, на който Мойсей смля златния телец. Тези златни Елохим! Нашите телешки глави, които не ни изведоха от Египет, но ни въведоха в тъмнина, по-дълбока и по-осезаема от всяка тъмнина, в двойната Империя на Асар. [11]

Юм постави своя малък ? към Бога на Бъркли – !; Буда своя ? към ведическия Атман-! – и нито Юм, нито Буда останаха без награда. Ние самите може да поставим ? на нашия собствен ? тъй като не сме намерили ! до който да го поставим; и няма ли да бъде весело, ако нашият втори ? изведнъж не изправи гръб, не изпъчи гърди и не замарширува като ! ?

Нека тогава да приемем, че нашият скептицизъм е разрушил познанието ни до корен – има ли граница за неговото действие? [12] Не се ли свежда до нула самият той? като разруши логиката с логика — ако Сатана прогонва Сатана, как ще устои царството му? [13]

Нека застанем на Планината, ние, Спасителите на Света, и отговорим: “Махни се от мен, Сатана!”, но да се въздържаме от цитиране на текстове и указване на причини.

Охо!, казва някой, Алистър Кроули ли е тук? — Самсон ослепен и окован, мелещ зърно за филистимците!

Нищо подобно, скъпо момче!

Ние ще поставим всички въпроси, които можем да поставим – но може би ще се натъкнем на кула, издигната върху скала, напразно брулена от ветровете.

Не това, което християните наричат вяра, бъди сигурен! Но което (вероятно) фалшификаторите на Посланията – тези изтъкнати мистици! — имат предвид под вяра. Което аз наричам Самадхи — и както “вярата без дела е мъртва,” [14] така, скъпи приятели, Самадхи е изцяло измама, докато практикуващият не покаже  блясъка на своето злато на света. Ако твоят мистик се превърне в Данте, добре; ако в Тенисън, срамота за неговите трансове!

Но как тази кула на Самадхи удържа набезите на времето за Въпроси?

Не е ли понятието за Самадхи също така зависимо от всички други понятия — човек, време, битие, мисъл, логика? Ако искам да определя Самадхи по пътя на аналогията, няма ли често да се оказвам в ситуация, в която да говоря, сякаш знаем всичко за Еволюцията, Математиката, Историята? Сложните и ненаучни изследвания са като сламки пред детонацията на нашия приятел, гърбушкото!

Добре, една от подпорите на тази кула е обикновеният здрав разум.

Онзи ден бях с Дороти, и както глупаво си въобразявах, ми беше толкова уютно: нейните сандвичи са всеизвестни. Беше със сигурност проява на лош вкус от страна на отец Бернар Воан д-р Тори, Ананда Матея, -н. Г. У. Фуут и капитан Фулър, и призрака на Имануел Кант, г-н Бърнард Шоу и младия Нойбург, да нахълтат. [15] Но те нахълтаха; и говореха! Не бях чувал нищо подобно на това. Всеки един имаше своята гледна точка; но всички бяха съгласни, че Дороти е не-съществуваща, или ако е съществуваща, че е някъкъв най-ужасен вид, че нейните кифлички са престояли, а чаят ѝ  – прекипял; erg“, прекарах много лошо. Говори! Добри Боже! Но Дороти мълчеше и не обръщаше внимание; и аз накрая забравих за тях.

Обмисляйки всичко по-трезво, сега виждам, че е много вероятно те да са били напълно прави: така или иначе не мога да го докажа. Но като обикновен, практичен човек, аз възнамерявам да се кача на парахода – заради греховете си сега съм в Гибралтар – и да се върна при Дороти при първа възможност. Може да е просташка дори само мисълта за сандвичи от хлебче със стафиди и германска наденица, но това е вкусът, който ми харесва. И колкото повече дъвча, толкова по-доволен се чувствам, докато не стигна дотам, че да предложа хапка и на моите критици.

Това звучи като “Вътрешната Увереност” на обикновения, или градински християнин; но има разлика.

Християнинът настоява общоизвестни лъжи да бъдат приети като същностна част на неговата (по-често нейната) система; аз, обратно, искам факти за наблюдение. Наистина, Скептицизмът е къщичка от карти като всяка друга; но само във философски смисъл.

На пракгика, Науката е истинна; а Вярата – глупава.

На практика, 3 x 1 = 3 е истина; а 3 x 1 = 1 е лъжа; въпреки че от скептична гледна точка и двете твърдения са лъжливи и непостижими за ума.

На практика, методът на Франклин за добиване на огън от небето е по-дъбър от този на Прометей или Илия.  Аз сега пиша на светлината, която откритието на Франклин даде възможност да използваме.  

На практика, “Аз съсредоточих своя ум върху бял лъчист триъгълник, в чийто център имаше сияйно око, за 22 минути и 10 секунди, като моето  внимание 45 пъти се отклони и блуждаеше” е научно и валидно твърдение. “Аз се молих пламенно на Господ в протежение на много дни ” може да значи много неща или нищо. Всеки, който поиска, може да повтори моя експеримент и да сравни своя резултат с моя. Във втория случай винаги ще се чудиш какво означава “пламенно”, кой е бил “Господ” и колко дни са “много.”

Също така, моята претенция е по-скромна от християнската. Той (обикновено тя) знае за моето бъдеще повече отколкото  би било приятно; аз не претендирам за нищо абсолютно от моето Самадхи, просто осъзнавам безсмислеността  на самостоятелните наблюдения, дори по такъв прост въпрос като определяне точката на кипене! – а що се отнася до неговото (обикновено нейното) бъдеще, аз се задоволявам с обикновения здрав разум по отношение на вероятния край на глупака.

Така че, в края на краищата аз пазя своя скептицизъм непокътнат – и пазя непокътнато своето Самадхи. Едното уравновесява другото; не ме е грижа за долнопробните препирни на тези двама пройдохи в моя ум!

 

VII

Ако, обаче, вие бихте искали да знаете в действителност, какво може да се каже по въпроса от страна на войника, ще се опитам да ви услужа.

За да може въпроса да бъде разумно зададен трябва питащият да бъде на същия план както питането.

Не е възможен отговор ако питаш: Кръглите квадрати, триъгълни ли са?  Или добродетелно ли е маслото? Или колко унции има в шилинга? защото  “въпросите” не са всъщност изобщо въпроси.

Така че, ако ме питаш реално ли е Самадхи, аз отговарям: първо, умолявам те, установи връзка между понятията. Какво имаш предвид под Самадхи?

Има физиологично (или паталогично; това е без значение сега!) състояние, което наричам Самадхи; и това състояние е реално – по отношение на човека – както съня, опиянението или смъртта.

Философски, можем да се съмняваме в съществуването на всички тях; но ние нямаме основания да ги разграничаваме – Академичният Скептицизъм е фирма за търговия на едро, надявам се! – и на практика, аз ви предизвиквам да изтъкнете валидни различия.

Всички те са състояния на съзнанието на човека; и ако се опитваш да разрушиш едно от тях, ще рухнат всички заедно.

 

VIII

Трябва, с риск да изглежда, че се отклонявам,  да настоявам да се прави разлика между философската и практическата гледна точка, или (на езика на Кабала) между Кетер и Малкут.

В частен разговор намирам за трудно – почти невъзможно – да накарам хората да разбират това, което на мен ми изглежда изключително ясно.

Ботушът е илюзия.

Шапката е илюзия.

Следователно, ботушът е шапка.

Така твърдят моите приятели, забравяйки да разпределят средния термин.

Но това твърдя аз:

Следователно (въпреки че не е силогизъм), всички ботуши и всички шапки са илюзии.

Аз добавям:

За човека в Кетер илюзията няма значение.

Следователно: за човека в Кетер нито ботушите, нито шапките имат значение.

Фактически, човекът в Кетер не е в никаква свързаност с тези ботуши и шапки.

Ти, казват те, претендираш да си човек в Кетер (аз не претендирам). Защо тогава не носиш ботуши на главата си и шапки на краката си?

Мога само да отговоря, че аз, човекът в Кетер (туй е само като аргумент), не съм в никаква свързаност нито с крака и глави, нито с ботуши и шапки. Но трябва ли (от моя възвишен връх) да се спусна надолу и да ме е грижа за господина с шапка и ботуши в Малкут, който в края на краищата не съществува за мен, и за драстичните промени в неговия тоалет? Няма каквато и да било разлика; бих могъл лесно да поставя ботушите на раменете му, с главата му на единия крак, а шапката на другия.

Накратко, защо да не бъдеш порядъчен ирландски джентълмен, дори ако имаш безумни идеи за вселената?

Много добре, невъзмутимо казват моите приятели, защо не се спрем на това? Защо да прославяш испански циганки, щом си се оженил за дъщерята на свещеника?

И защо да провъзгласяваш, че можеш да получиш за осемнадесет пенса толкова добро забавление, колкото струващото на хората цяла кариера?

Ах! нека те запозная с човека в Тифарет; т.е., човека., който се опитва да вдигне своето съзнание от Малкут в Кетер.

С този човек на Тифарет всичко е дяволски сложно! Теоретично той знае всичко за гледната точка на Кетер (или си мисли, че знае) и на практика всичко за гледната точка на Малкут. Следователно той започва да противоречи на Малкут; той отказва да разрешава на Малкут да обсебва неговата мисъл. Той продължава да вика, че няма разлика между козел и Бог, с надежда да хипнотизира себе си (както и беше) във възприятието на тяхното тъждество, което е неговата (частична и невярна) идея за това как изглеждат нещата от Кетер.

Този човек извършва голяма магия; много силно лекарство. Той наистина намира злато на бунището и скелети в красиви момичета.

На Абиегнус, Свещената Планина на Розенкройцерите, Кандидатът намира само ковчег в централното светилище; но този ковчег съдържа Кристиян Розенкройц който е мъртъв и жив завинаги и има ключовете на Ада и Смъртта.

Ай! Твоят човек на Тифарет, Дете на Милосърдие и Правосъдие, вижда по-дълбоко от повърхността!

Но той изглежда като нещо нелепо, както за човека на Малкут, така и за човека на Кетер.

Все пак, той е най-интересният наличен човек; и ние всички трябва да преминем през този стадий преди в главите ни да изкристализира видението на Кетер над облаците, които обкръжават планината Абиегнус.  

IX

Тичайки и връщайки се обратно като Херувимите, [16] сега ние можем да подновим опита да обучим нашия гърбав приятел, превръщайки го в представителен воин. Отклонението няма да бъде отклонение изобщо; защото то ще хвърли определено количество светлина по въпроса за ограниченията на скептицизма.

Ние поставихме под въпрос гледната точка на Малкут; изглежда абсурдна, беше уточнено. Но позицията на Тифарет е непоколебима; на Тифарет не е нужно да се обяснява, че Малкут е нещо абсурдно. Когато насочим артилерията си срещу Тифарет, той също рухва; но Кетер се мръщи пред нас.

Атакуваме Кетер, и той пада; но Малкут в Йецира е все още тук… докато не стигнем Кетер в Ацилут и Безкрайната Светлина, и Пространството, и Нищото.

Така че, нагоре по Пътя ние отстъпваме, сражавайки се само в ариегардни боеве; всеки миг войник бива убит от гърбушко; но докато отстъпваме, до нас винаги има войник.

До края. Края? Буда считал запаса от гърбушковци за безкраен; но защо и войницити да не са безкраен брой?

Както е да е, важно е следното; необходимо е някакво време на гърбушкото да убие неговия човек, и колкото повече се отдалечаваме от нашата база, толкова по-продължително е то. Можеш да сринеш на прах, сякаш между пръстите си, света от мечтания на някое момче, но преди да доведеш физическата вселена до рухване  край ушите на възрастния се изисква той да обучи своите гърбушковци толкова дяволски добре, че те да заприличат страшно много на войници. И въпрос, който е способен да разклати съзнанието на Самадхи може, мисля си, да даде голямо преимущество на някой от гренадирите на Фридрих.

Безполезно е да атакуваш мистика като го питаш дали е сигурен, че Самадхи е добро за лошото му здраве; това е все едно да помолиш ловеца да бъде много внимателен, ако обича, да не нарани лисицата.

Последният Въпрос, този, който наистина разбива Самадхи на парчета, е толкова изумителна Идея, че дори в своята ? форма е много повече ! от всички предишни каквито и да било  !-та.

И името на този Въпрос е Нибана.

Да вземем например въпроса за душата.

Кагато г-н Юда MакЗелков [17] пита Човека от улицата защо вярва в душата, Човекът пелтечи, че всички така казват; естествено за MакЗелков не е трудно да му докаже с биологични методи, че той няма душа; и със слънчева усмивка всеки си продължава по пътя.

Но MакЗелков няма как да бъде разбран от философа, чиято вяра в душата се основава на самонаблюдение; трябва ни по-здрав метал; може би Юм на свой ред ще ни свърши работа.

Но Юм, на свой ред, става напълно безполезен, изправен срещу индуиския мистик, който е в постоянна интензивна наслада от своя новооткрит Атман. Необходимо е оръдието на Буда, за да бъде съборена неговата крепост.

Идеите на MакЗелков са банални и скучни; тези на Юм – живи и мъжествени; има радост в тях, по-голяма от радостта на Човека от улицата. Също и мисълта на Буда, Аната [18], е по-бляскава отколкото философското Его, наподобяващо холандска кукла, или рационалната артилерия на Юм. 

Това оръжие, което разруши нашите по-малки, илюзорни вселени, постоянно откривайки някоя по-реална, не трябва ли и него да овладяваме с божествен екстаз? Не трябва ли също да възприемаме взаимната зависимост на Въпросите и Отговорите, необходимата връзка на едните с другите, така че (точно както 0 x ∞ е неопределено) да разрушим абсолютизма както на ? така и на ! с тяхната последователност и баланс, докато в нашите редове ? ! ? ! ? ! ? … ! ? ! ? … не престане да ни е грижа за това какво може да докаже последният член, тъй като всеки отделен член е пренебрежимо малък в сравнение с необятността на редовете ? И не са ли редовете геометрична прогресия, чийто знаменател е положителен и неизмеримо голям?

Тогава, в светлината на целия процес, разбираме, че в люлеенето на махалото няма абсолютна стойност, независимо че стълбецът му се удължава, чeстотата му става по-бавна, и махът му все по-широк с всяко люлеене.  

Това, което трябва да ни интересува, е само съображението за Точката, от която то виси, неподвижна на върха на нещата! Ние не сме в благоприятна позиция да я наблюдаваме, отчаяно следващи люлеенето на махалото, безсмислено люляни до прилошаване напред-назад в бездната!

Трябва да се изкачим по стълбеца, за да стигнем до точката – но – почакайте за момент! Колко неясна и неуловима стана нашата усмивка! Можем ли да прикачим някакъв действителен смисъл на тази фраза? Съмнявам се, като виждам какво сме приели за крайните точки на амплитудата. Наистина, накрая може люлеенето да описва 360 °, така че !-точката и ?-точката да съвпадат; но това не e същото като да няма изобщо люлеене, освен ако не направим кинематиката тъждествена със статиката.

Какво трябва да се направи? Как трябва такива тайнства да бъдат изречени?

Значи ли това, че истинският Път на Мъдреца лежи в плоскост, напълно различна от целия негов напредък по пътя на Познанието и на Транса? Вече ни беше необходимо да използваме Четвъртото измерение,  за да илюстрираме (ако не и да обясним) природата на Самадхи.

Ах, казват адептите, Самадхи не е краят, а началото. Трябва да считаш Самадхи за нормално състояние на ума, което ти дава възможност да започнеш своите проучвания, точно както будността е състоянието, от което ти се издигаш до Самадхи, а сънят състоянието, от което се издигаш до будност. И само от Самасамадхи – непрекъснат транс от правилния вид – ти можеш да се надигнеш като на пръсти и да погледнеш през облаците към планините. [19]

Няма спор, че действително е ужасно мило от страна на адептите така да се погрижат за нас и да ни го представят толкова хубаво и ясно. Всичко, което трябва да се направи, както виждате, е да се постигне Самасамадхи, и след това да се вдигнеш на пръсти. Само това!

Но има ги и другите адепти. Чуй го! Малък братко, казва той, нека помислим за това, че както махалото се люлее все по-бавно и по-бавно всеки път, то трябва накрая да спре, щом като стълбецът достигне безкрайна дължина. Добре! тогава то не е махало изобщо, а Махалингам – Махалингамът на Шива (“Намо Шивая намаха Аум!”) [20] и нищо друго; всичко, което трябва да продължаваш да правиш, е да се люлееш здраво — зная, че то е като да се люлееш на кука! — и ще достигнеш дотам до Края. Но защо да се напъвам да се люлея? Първо, защото си обвързан да се люлееш, независимо дали ти харесва или не; второ, защото по този начин твоето внимание е отвлечено от лумбалните мускули, за които е захваната куката; трето, защото това е една чудно забавна игра; четвърто, защото искаш да достигнеш, и дори само да изглежда, че напредваш, е по-добре от това да стоиш неподвижен. Бягащата пътечка е несъмнено добро упражнение.

Наистина, въпросът, “Защо да ставам Архат?” трябва да предшества, “Как да стана Архат?” но непредубеденият човек лесно ще анулира първия въпрос със “Защо не?”. Ала от въпроса „как“ не е лесно да се отървеш. Впрочем, от гледна точка на самия Архат, вероятно “Защо станах Архат?” и “Как станах Архат?” имат еднакво решение!

Във всеки случай, губим си времето – ние сме така нелепи с нашите Архати, както Ирод тетрарха с неговите пауни [21]! Ние задаваме на Живота въпроса „Защо?“ и първият отговор е: за да постигнем Знание и Събеседване със Светия Ангел Пазител.  

За да придадем смисъл на твърдението, ние трябва да постигнем това  Знание и Събеседване: и когато сме го направили, можем да пристъпим към следващия Въпрос. Не е добре да питаме още сега.

Има парвенюта без пукната пара, които стоят пред вратата на кръчмата и злословят за гостите.” [22]

Придаваме малко значение на  Преподобния Прошляк, гръмовно заяваващ в убогия параклис, че богатият не получава радост от богатството си.

Добре тогава. Нека се сдобием с томчето, озаглавено “Книгата на Свещената магия на Абрамелин Мага”; или с магическите писания на светия озарен Божи човек, капитан Фулър, и да изпълним изцяло техните указания.  

И само когато сме успели, когато сме поставили колосално ! срещу нашето жизнено важно ?, е необходимо да изследваме дали след всичко това нашият воин няма да развие изкривяване на гръбнака.

Нека направим първата крачка; нека запеем:

Аз не искам да видя

далечния път; една крачка ми е дотатъчна.” [23]

Но (несъмнено ще кажете вие) аз скършвам самия ваш ? с друг ?: Защо да питам живота изобщо? Защо не си остана “порядъчен ирландски джентълмен”, доволен със своя недъг и презрителен към листа и писалката? Не е ли остенът на Буда “Всичко е страдание” не по-добър от кучешки вой? Защо да ме е грижа за старост, болести и смърт? Аз съм мъж, при това келт. Плюя на вашия индийски принц, скопен от разврат на първо място, и от аскетизъм на второ. Слаб, мръсен, тъп пес, е сър, вашият Гаутама!

Да, мисля, че нямам отговор на това. Внезапното осъзнаване на някаква жизнено важна катастрофа може би е била подтикът за моята съзнателна посветеност на постигането на Адептство – но със сигурност способността за това ми е е била вродена. Простото отчаяние или желание не могат да направят много; както и да е, първоначалният импулс на страх беше мимолетен и преходен; магнетизмът на самия път беше истинската примамка. Толкова е глупаво да ме питаш “Защо си станал адепт?”, колкото да питаш Бог “Защо опрощаваш?” C’est son métier. [24]

Не съм толкова глупав да мисля, че светът някога ще се вслуша в моето учение. Очаквам след десет века “номиналните Кроулианци” да бъдат такава досадна и многобройна група, каквато “номиналните християни” са днес; защото (понастоящем) не съм успял да намеря механизъм да ги изключа. По-скоро, може би, трябва да потърся за тях някаква ниша в светилището, точно както индуизмът предлага за тези, които притежават способности за Упанишадите и тези, чиято интелигентност едва достига до Тантрите. Накратко, трябва да се изостави измамното симулиране на религии, за да може религията да бъде достатъчно универсална за тези малцина, които са способни да се сгушат до нейната гръд и да накърмят своето естество с нейното звездно мляко. Но да видим!

Моето послание е тогава двуяко;  на мазния буржоа аз проповядвам недоволство; шокирам го, разколебавам го, отнемам почвата изпод краката му, обръщам го с главата надолу, давам му хашиш и го подлудявам, щипя задника му с нажежените до червено клещи на моята Садистична фантазия, докато не се почуства неудобно.

Но на човека, на когото вече му е трудно както на Св. Лаврентий върху желязната решетка на кладата, когато чувства духът да се движи в него, точно както жената се чувства от първото помръдване на бебето в утробата си, когато започва да ѝ се гади, на него аз нося великолепното видение, аромата и славата, Знанието и Събеседването със Светия Ангел Пазител. И на всеки, който е постигнал тази висина, аз поставям следващ Въпрос, известявам следваща Слава.

Мой лош късмет е, а не моя грешка, че съм задължен да донеса това просто Послание.

Мъжът има две лица; едно, за да гледа света,

Едно, за да показва на жената, че я обича.” [25]

Трябва да простим на Браунинг неговата неприлична шега; защото той е съвършено прав! Но ваша е грешката, ако сте светът, а не любимият човек; и виждате в мен само това, което Мойсей е видял в Бога.

Отвратително е да си прекарал живота си, пръскайки мръсотия в лицето на британската публика с надеждата, че докато я измиват, ще съумеят да отмият парливата мазнотия на своето търгашество, солените бразди от лицемерните си сълзи, гнилата пот на своя морал, капещите лиги на своя сантиментализъм и на религията си. А те не ги отмиват! …

Но нека вземем по-малко неприятна метафора, камшика! Като в ученическо стихотворение, каквито неведнъж са писани, с бедните им рими като на Едуин Арнолд, безразборна метрика на нивото на метриката на Френсис Томсън, неотстъпващи по смисленост и откровена непристойност на Браунинг!

няма друг начин; трябва да се направи —

така че …” [26]

Не! туй е лоша, лоша рима.

И само след наказанието на камшика ще дойде ред на утешителния жезъл, ако мога да заема донякъде дръзкото сравнение от Абдула Хаджи от Шираз [27] и двадесет и третия псалм. [28]

Е, бих предпочел много повече да прекарам живота си с жезъла; уморително и досадно е да бичуваш постоянно дебелата кожа на британците, които в края на краищата аз обичам. “Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема.” [29] Наистина ще се радвам, ако неколцина от вас го преглътнат и дойдат да седнат на бащините колене!

Първата крачка е най-трудна; започнете, и аз скоро ще направя така, че гърбушкото лъв и воинът еднорог да се сражават за вашата корона. И те двамата ще легнат накрая, еднакво доволни и еднакво уморени; докато единствената и безупречна твоя корона (братко!) ще блести в мразовитата Пустота на бездната с дванадесетте звезди, като изпълва нейната тишина и самота  с музика и движение, по-тихи и невидими от тях;  ти ще седиш на трона на Невидимото, с очи насочени в това, което наричаме Нищо, защото е отвъд Всичко, което може да бъде постигнато с мисъл или транс, стиснал в дясната си ръка лазурния жезъл от Светлина, а в лявата – аления бич на Смъртта; с тяло, обточено от змия, по-ярка от слънцето, чието име е Вечност; с уста, извита в полумесец от усмивката на Нюит, нашата Господарка на Звездната Обител; наелектризираната плът на тялото – уталожена с абсолютна мощ до затворено в себе си движение в овладяната неистовост на Нейната любов – не, отвъд всички тези образи си ти  (малък братко!), който премина от Аз и Ти и Той към Това, което няма нито Име, нито Образ…

Малък братко, дай ми ръката си; защото първата крачка е трудна.

 

 

 

 

 

 

Бележки

[1] «Мисли се», пасивен залог трето лице единствено число на латинсия глагол cogito — «мисля».

[2] «Мисля, следователно съществувам» (лат.).

[3] Ентимема — силогизъм, в който е пропусната една от предпоставките, подразбираща се поради своята очевидност.

[4] «Всеки, който мисли, съществува» (лат.).

[5] «Бъдеш, съществуваш» (англ.). На английски език «cogitatur» се превежда като «it is thought», където «is» е форма на глагола «to be».

[6] «Отрича се» (лат.).

[7] « Бъдеш, съществуваш » (лат.).

[8] «Е, съществува» (лат.).

[9] «Аз съм този, който съм»; виж Изход 3:14. По-долу в текста Кроули предлага  още един превод на тази фраза: «Битието е битие».

[10] Цитат от Liber DCCCXII vel Ararita, VI.0.

[11] Асар — остарял вариант на транслитерация на древно-египетското име на Озирис. Съответно, «двойното царство на Асар» е Египет, подразделящ се на Горно и Долно царство, а покриващата го «тъма» е алюзия за едно от библейските «египетски наказания».

[12] Ср. Мф. 12:26: «И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? ».

[13] Думите на Исус от Мф. 16:23 към апостол Петър звучат така: «… махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! Защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко».

[14] Иак. 2:20.

[15] Бърнард Воън (1847—1922) — английски католически свещеник, в 1906 г. получил широка известност благодарение на своите проповеди за «греховете на обществото». Доктор Тори — Рубен Арчър Тори (1856—1928), американски проповедник-евангелист и писател. Ананда Метея (санскр. «блаженство на добротата») — името, което приел в монашество Алън Бенет (1872—1923), един от първите наставници на Кроули по магия, в 1902 год. в Бирма дал обетите на бхику (монах от будистката школа тхеравада). Джордж Уилиям Фут (1850—1915) — английски атеист, секулярист, основател на списание «Свободомислещ». Драматургът Бърнард Шоу (1856—1950) явно е попаднал в тази въображаема компания като изразител на хуманистична философия, а «младият Нойбург» (Виктор Нойбург [1883—1940]), приятел и възпитаник на Кроули, — като събирателен образ на наивния и несведущ ученик.

[16] Подразбират се «светите животни» (херувими) от видениято на пророк Йезекил, Иез. 1:14: « И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица». В английската Библия на крал Яков началото на този стих изглежда така: «And the living creatures ran and returned…» (букв. «И животните бягаха  и се връщаха…»).

[17] Това име, в буквален превод означаващо «Юда Зелката», съдържа намек за Джоузеф Маккейб (1867—1955), английски писател-атеист. Играта на думи се получава от името McCabe, умишлено превърнато от Кроули в McCabage (cabage – зелка).

[18] Аната — будистка концепция за отсътствие на атман (самосъщност на  индивида).

[19] “Процесът на Любов по Воля е очевидно прогресивен. Бащата, който е убил себе си в утробата на Майката намира себе си отново с нея, и, преобразен, в Сина. Синът действа като нов Баща; и по този начин Себето постоянно се уголемява и става способно да уравновесява все по-голямо Не-Себе, докато финалният акт на Любов по Воля не схване Вселената в Самасамадхи” – из „Малки Есета към Истината“, Алистър Кроули.

[20] Вариация на мантрата «Ом намах Шивая» — така наречената мантра от пет срички или мантра на безстрашието. Нейният буквален превод е «Поклонение на Благия».

[21] Алюзия за пиесата на Оскар Уайлд «Саломе».

[22] «Liber LXV», IV.12.

[23] Цитат от църковния химн «Небесна светлина, води ни…», написан  от кардинал Джон Хенри Нюмен (1801—1890).

[24] «Такава му е работата» (фр.).

[25] Неточен цитат от поемата на Робърт Браунинг «Още една дума» (1833).

[26] «Can’t be helped; must be done / So…».  В оригинала, явно, се е подразбирала римата «onan» – онанирай .

[27] Измислен персонаж, на когото Кроули приписал авторствота на своята книга «Баг-и-муатар, или Благоуханната градина на Абдула, сатирика от Шираз».

[28] Пс. 22:4: « Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват ».

[29] Евр. 12:6.

Превод: Fr. Xnoubis